Скъпи приятели, след моите поредни публикации за починали български поети и личности, много от вас ми предлагат те да се обединят в една отделна стихосбирка. Ще опитам. В нея бих сложил не само сегашни, но и предишни мои стихотворения. Едно от тях е за Ботев, написано точно, когато бях на неговата възраст – 28 годишен, през 1968 година.
Обичам това стихотворение, защото тогава усетих истинския Ботев – един обичащ живота и своята Венета, младеж, който съзнателно се жертва за България. Написал съм го всъщност преди 52 години... Просто не ми се вярва... Как бързо минава времето...
БОТЕВ
Наистина ли си на двадесет и осем?
Наистина ли, млад и омагьосан
от своята любов необяснима,
гладуваш във оная люта зима
и правиш триста върли поразии
на българските влашки чорбаджии
и пиеш вино и захвърляш чаши
по хилядите патриоти наши,
дето могат само да говорят
и не могат само да се борят.
А ти си млад, на двадесет и осем.
Но в теб въпроси страшни се кръстосват,
във теб изгаря и във теб се ражда
космична мъка и космична жажда
и ти, прогледнал чак отвъд, далече,
мълчиш и пишеш сам:
"Настане вечер..."
А ти си нежен и сантиментален
във този век ужасен и брутален.
Навярно там, на другата планета,
ти би възпявал своята Венета,
не би така отчаяно се люшкал
между стиха и сабята хайдушка,
защото няма никаква причина
освен една със името
Родина.
Кажи ми, в таз борба тъй страшно кратка
наистина ли и смъртта е сладка
и там, сред пролетните горски листи,
наистина ли ти не се замисли
поне за миг, поне за малко време,
че жив ще бъде този, който дреме,
а ти ще бъдеш мъртъв и безчувствен
и после вълк...
И самодивски устни...
Не! Ти си мислил.
Ето писъмцето,
което почва с "Мила ми Венето...",
което свършва не със вик, не с дума,
а с парещата песен на куршума.
И тази песен, чувствам, продължава
да ни окриля или натъжава.
Макар и страшна, и макар опасна,
тя все пак е наистина прекрасна,
от смърт родена – тя е вече жива
и знам, абсурдно е, но е щастлива,
защото няма никаква причина
освен една със името
Родина.
1968
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм
Hip hop icon Jay-Z once observed “I’d rather die enormous than live dormant.”
And I know you totally get that your days [and mine] are numbered. So this day’s the right day to start living FULL ON...
With this outcome in mind, I spent many hours reflecting on and then writing 39 of my best ideas for living in a way that will cause you to make history...
May these 39 insights fuel your rise. And transform your game...
#1. Dream up a vision so brave it makes all around you roll with laughter. Or reply with ridicule.
#2. Care a lot more about how many people you help than how much recognition you receive.
#3. Become the heavyweight champion of your craft. The undisputed titan of your field. And – quite simply – the best there ever was.
#4. Protect your pristine reputation. It’s an asset of priceless value. And each day, make your good name worth even more by doing acts of excellence, work that astonishes and gestures that inspire.
#5. When you fall, feel the pain. And then stand up. You were born for victory. And failure has no place in your world.
#6. Offer great words. Your language forges your beliefs. And your beliefs drive your behaviors. Speak like a lion, never a sheep. Talk like a leader, never a victim.
#7. Lean into your fears. Go out to your edges. Because the place where your greatest limits live is also the place where your greatest growth lies.
#8. Become a walking, talking excuse-free zone, understanding that your excuses are nothing more than the lies your shadows have sold you. As of this moment, do what needs to get done. And remember: just because something was hard to do yesterday doesn’t mean it won’t be easy to do today.
#9. Silence your critics. Ignore your haters. Delete your cynics. The very act of playing at mastery and elevating the world is a massively disruptive act. Average people will become threatened by your brilliance. And so, they will try to stifle your genius.
#10. Mentor a child. Inspire a kid. Raise a neighborhood. To be great is to be of use. And an instrument of service.
#11. Most epic performers invested in 2.44 hours of daily training for ten straight years before the first signs of their greatness showed up (that’s ten years of anonymity). Most iconic companies took twenty years before they dominated their industries. World-class is a process. And legendary takes time.
#12. To double your success, triple what you spend on personal development and professional learning. Because the person who knows the most becomes the best. This idea alone not only built my life – it saved it.
#13. Forgive those who need to be forgiven. Each of us is doing the best we can, based on the information we know. No point in wasting too much time getting even. The Chinese proverb said it best: “before you go off to seek revenge, it is best to dig two graves.”
#14. Be radically generous. Give your customers x100 the value they expect (they’ll fall in love with you). Give your loved ones x100 more love than they demand (they’ll adore you). And do it without expectation of any return. Otherwise it’s not a real gift – it’s a trade.
#15. Be an original. Copycats never become ubiquitous. And clones don’t become game-changers.
#16. Spend time in solitude. Daily. As you rise into your heroism and construct a life that will make history, you’ll face the voices of dissent. Spending time alone will forge your conviction for your mission. And allow you to refuel. So you stay strong for your vision.
#17. Be not afraid of heartbreak. The root of the word “passion” means “to suffer”. And all masters suffer. They suffer the pain of stumbling their way to greatness. And the hurt of standing for their artistry. And the wound of being misunderstood. Along with the sacrifice of practicing their craft to extreme degrees.
#18. When you witness injustice, speak up. And do something about it. If you don’t, you allow unfairness to rule our world.
#19. Get fit like an athlete. Not just to look good and become lean. But to live long. So you can inspire, elevate and serve for many, many more years. Staying in the game longer than anyone around you is a gorgeous strategy for becoming iconic.
#20. Be real. Too many of us are so petrified to be ourselves that we invest our energy in becoming great pretenders. But few things are as powerful than a human being who’s comfortable in their own skin. Authenticity is an element of mastery. Oscar Wilde said it perfectly: “Be yourself, everyone else is taken.”
#21. Say sorry when you need to. Say thank you like you mean it.
#22. Remember that gratitude is the antidote to misery. Neurotransmitters like dopamine, serotonin and norepinephrine get dumped into your brain. You’ll feel happier, stronger, more alive and on fire to rise to remarkable.
#23. Trust that the only opinion that matters is your opinion of yourself.
#24. And stop comparing yourself to others. It’s a great way to destroy confidence and diminish performance. There’s only one you on the planet today. You’ve been built to dazzle. And designed to inspire.
#25. Never lose your exceptional curiosity. Just watch a child: their eyes sparkle from the wonder they see. Lose that and you’ve lost it all.
#26. Do a living funeral now so you deeply understand what will be most important on your last day. Then reverse engineer it to start living in that way today.
#27. Develop a monomaniacal focus on contributing massive amounts of value, ingenuity and beauty to as many human beings as possible. The person who helps the most humans wins.
#28. Care about the smallest of details. Little refinements done consistently stack up into unforgettable user experience. And you and I are both in the business of wow.
#29. When you see someone doing a first-class job, do not hold back. Unleash your appreciation. Share your fascination. And tell them they’re awesome. You’ll change the world this way.
#30. Remember that dead people don’t care about monuments. Better to focus on producing masterpieces and being incredible while you’re alive than to spend much time on your legacy. [Yes, I know I’ve written so much on legacy in my books. Sorry. I’ve changed my mind.]
#31. Know that success belongs to those who learn, grow and study. And that education is inoculation against disruption.
#32. The moment you feel like quitting is the time you need to keep on going. Persistence fuels genius. And grit creates champions.
#33. Develop singularity of focus. Simplicity breeds mastery. And genius is more about what you have the discipline to say no to versus yes to.
#34. Adversity yields opportunity. And a problem only becomes a problem when seen as a problem.
#35. Your associations determine your success. You become your conversations. Spend time with people who show you what’s possible versus diminish your talent.
#36. Fill your life with art. Go to the Sistine Chapel. Spend time at MOMA. Visit the Tate Modern. Being around the works of greatness will awaken yours.
#37. Leave everyone you meet better than you found them. Become an encourager of potential versus a destroyer of confidence.
#38. Remain true to your boldest ideals. Possibilitarians – not cynics – change the world.
#39. And be loving. At the end, each of us will have wished we had cared deeper, served higher and laughed a little louder.
Ok. Hope the 39 insights were valuable. Go act on them...
…and be awesome.
Your success partner,
Робин Шарма
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм
Къде погребваш мъртвите мечти
и трепетите тайни на сърцето;
къде оставяш другото си „аз”,
когато се усмихваш на подлеца,
къде таиш гнева си необязден
и храниш на омразата живеца…
За тъмното в душата си ми разкажи…
За болката, която те изгаря…
За спомена, от който ти горчи
и за кошмара, който се повтаря…
За грешките - човешките - и тези,
които само Господ ни прощава…
За стъпките ти по ръба на бездната
и за сълзите, в тъмното оставени…
За пътища с примамливи лица,
внезапно свършили във пустотата…
Накрая ми кажи за любовта
и вечната й сянка - самотата…
Как носиш туй, което ти тежи,
как с мъртвите любови се сбогуваш…
За тъмното в душата си ми разкажи -
и светлото сама ще дорисувам…
Весела Димовa
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм
Тоя път не поканих никакви гости.
Седя самичка с мойте години,
вслушвам се в сърцето си,
следя струйките на кръвта -
червените и сините...
Всяка година с нещичко ме променя.
Ако не лекарите -
казва го огледалото.
Всеки ден е минал тежко през мене -
сякаш с копита съм изпотъпкана цялата...
Но понеже съм сама, ще си призная
моята тайна най-съкровена:
аз само хитро съм потулила тая,
дето вярваше в чудеса и откровения,
дето косата си на плитки сплиташе
и бе дръзка -
да не личи, че е свенлива,
дето кучета обичаше,
от роса й тежаха полите;
дето като трева бе дива,
но обещаваше медоносно цъфтене
и чакаше своя косач,
между земя и небе разлюляна...
Тая, далечната, лежи като перла у мене -
над нея годините се разбиват на пяна.
И понякога само, за редки избранници,
лицето ми нейните черти приема
и ги ослепява със сияние странно
тая,
която опазих от времето...
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм
Всички искат докрай да те имат -
децата
/дори и когато са възрастни вече/,
мъжете любими
/също деца,
но с власт на тирани облечени.../
Дърпат те на разни страни,
до разкъсване,
работата, без която не можеш,
домът, който обичаш...
Напрягай се непрекъснато,
изцелявай с устни,
кръв преливай,
раздавай се,
тичай -
додето не те е поискала още Оная,
която единствена
ще те обсеби до края...
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм
Вече не ми се бърза за никъде.
Бързах достатъчно. Да се родя, да обичам...
И пропуснах толкова много мигове –
ей така – в непрекъснато тичане...
И прескочих толкова много вечности.
Почти безкрайни са били, вероятно.
Цялата ми необятна човечност –
сега си я искам обратно.
Вече не ми се бърза за никъде.
Бавно пристъпвам. Оглеждам се.
Толкова много забързаност... Стига ми.
Слизам на гара „Надежда”...
За какво беше цялото тичане?
Никой не може да хване времето...
Време има за всичко. И за обичане.
Всъщност, най-вече за него...!
Мира Дойчинова
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм
Когато ние забавяме, животът ускорява. - из Една.бг от днес
Тайна на Деня
Търси любов, красота и мъдрост. Колкото повече ги търсиш в света, който те заобикаля, толкова повече ще осъзнаваш, че тези добродетели живеят и вътре в теб. - из Една.бг от днес
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм
Тайна на Деня 
