Тичането и аеробните занимания на открито :)

[cchery]

Имам за споделяне някакви неща и тук. В неделя ще тичам на организираното от 5kmrun състезание в парк "Врана". Ще се пусна на XL-дистанцията, която е 15 км. Последните седмици се приготвям за това нещо - вече имам 2 бягания из Младост на тази дължина. Справям се... Така че в неделя очаквам единствено да се поуморя, т.к., когато има и други бегачи, аз се увличам по тяхната скорост.... иначе не мога да бягам бързо.

И другото от мен - снощи открих сезона на ролерите за тази година . С кеф си карах в нашия парк поне 1 час.... Чувствам се добре, когато има движение, когато аз се движа!!!

За съжаление, килограмите ми пълзят нагоре абсолютно устремено и безвъзвратно..... Не съм сигурна каква точно е причината.... освен, може би, недоброто ми хранене. Но.... мисля, че нещата вече доста ескалираха - чак се чудя на какво се дължи това мое напълняване.

[cchery]

Ха......, колко отдавна не съм писала тук. За нещото, което обожавам. За съжаление лекарските съвети да спра за няколко месеца тичането се сгъстяват все повече - имам проблем с кръста и той изисква тази пауза. Засега не спирам. Дано не стигна до момента, в който ще има вече лекарска забрана...., а не съвет.

От днес - 7 километра бягане. С добро темпо. Опитвам се да подобрявам времето на делничните ми по-кратки кросове, но е много трудно. Особено пък сега, когато ставам рано заради първата смяна в училище на Бела, и към останалите фактори за липса на достатъчно енергия у мен се наслагва и недоспиване... Но пък съм си поставила някаква цел и се старая да я постигна.

[cchery]

Странно нещо е.... психиката. Особено моята . За бягането - с любов или нищо... бих възкликнала. Има дни, в които това, че трябва да изляза да тичам, ми тежи като воденичен камък. И честно казано ми тежи не предчувствието за физическото усилие, което ми предстои и понякога е на ръба, а нещо......., което не мога да определя. И си седя и се натискам вкъщи и докато изляза.... в главата ми е мармалад от подкани или убеждения.

Има дни обаче като днешният, в който усмихнатото светло лице на слънцето, което бях забравила през изминалата седмица, ме прелъсти и хвана сърцето ми за ръка.... Н Я М А Ш Е начин да не изляза да тичам навън. И нищо не ми тежеше. И нищо не ме моташе у нас.... И тичах ли тичах..... 11 километра - повече от планираните..... без кой знае каква умора, без отегчение.... Все едно тичах към някакво освобождение. Жалкото е, че в момента отново има облаци и съм абсолютно убедена, че до половин час ще забръска сняг .... но пък аз вече съм си у нас. Натичана, щастлива, лека..... и отивам да се стопля в банята.

[Kleo]

Тичане. Бягане. Движение. Живот.

[cchery]

Днес беше от ония много хубавите дни за бягане. Когато изляза по-рано сутрин, паркът до нас е празен и тичането е истинско потапяне в самото движение и емоциите, които то поражда. И всичко това под ясно синьото и безоблачно небе; яркото слънце и бухналите в снежно бяло джанки... на фона на извисяващата яка гърбина с бяло чело Витоша......

Ами, хубаво ми беше !

[cchery]

Цяла седмица не бях тичала. Миналия четвъртък, за съжаление, носих една много тежка чанта (сигурно около 10 кг) на лявото си рамо - разстоянието, на което я носих беше около 2 км - от супера до нас. Но...... явно такива простотии трябва да си избия от главата да правя..... Още на другия ден усетих прорязващата, силна болка в кръста отляво - там, където ми е проблемът от 2020 година... и тази болка се проявява без някаква специфика на позата, в която съм застанала или пък се движа.... Аман, значи.

Но от оня ден почнах да чувствам известно облекчение и днес вече бях навън да тичам. Не ме болеше нищо.... малко тромавичка се усещах, ама то сигурно е от недоспиване.... За съжаление Бела днес е на тренировка, та пак ставахме с аларма. Но утре пък ще спим.