Майка на две - скучното преди сега е мечта!
01.02.2022
Лилия Дюлгеров
Казват, че с второто дете било по-лесно.
Честно казано, четири месеца след раждането на второ не бих могла да се изразя точно така. По-скоро бих казала, че си една идея по-подготвен. По отношение на лесно и трудно обаче, осъзнаваш колко много свободно време и възможности си имал с първото, които тогава хич не си виждал.
Да, с бебе 2 имаш по-ясна представа какво ти е нужно и какво не, бебешкият рев не те плаши чак толкова много, не се шашкаш колкото преди, но от друга страна количеството снимки и видеа на новото попълнение в семейството е в пъти по-малко, а ти имаш непрестанното чувство, че не можеш да отделиш достатъчно внимание на нито едно то двете си деца.
Кърмиш едното, другото вика „имам акоооо!”, или пък още по-лошо – в стаята му е настанала обезпокоителна тишина. Като излизаме навън пък, се оказва, че трябва особено добре да координирам движенията и синхрона си, че с едната ръка успешно да бутам напред-назад количката, а с другата да люлям люлка.
И това са само връхчетата на айсберга от родителството на повече от едно дете.
Бременна с второто, бях доста убедена, че ще се чувствам далеч по-уравновесена и уверена като мама на две, но реалността се оказа по-различна. Има вечери, в които след като е приключила лудницата на деня, се успокоявам с мисълта, че поне съм опазила децата живи и здрави. Също и занижих очакванията и изискванията си относно храненето и личната хигиена.
Не ме разбирайте погрешно, пак се старая (и сама си ръкопляскам, когато успея) да сготвя нещо бързо, но пък топло и домашно, но менюто се изчерпва до едно основно ядене (салати и предястия са разточителство на време), а маските за лице и маникюра са планирани някъде за бъдещето, сигурно когато бебе 2 започне ясла.
Може би тук е моментът да спомена, че помощ от баби и дядовци няма поради собствения ни избор да живеем на 3 часа със самолет от България… Та, който си прави изборите, си носи и последиците.
В крайна сметка, успокояващата (поне за мен) мисъл е, че бебе 2 е вече факт, расте успешно и в един момент все ще се отлепи от мен и аз ще си възвърна свободата да си изрежа ноктите на краката, измия зъбите и гледам новините на дивана в хола сама. И необезпокоявана.
Когато дете 1 поотрасна, с мъжа ми получихме луксозната възможност да гледаме филми, да си говорим, да пием по чаша вино след вечеря и подобни малки неща. С времето обаче това започна да ми се струва скучно, почнах да копнея да ходим на кино, на ресторант, на бар. Не че беше невъзможно, но трябваше най-малкото да наемем бавачка, да свикнем детето с нея, да планираме внимателно всяко излизане и подобни, които губят от фриволността на изживяването.
С бебе 2 обаче перспективата ми изведнъж рязко се промени и да стоя на дивана до мъжа ми и да гледаме каквото и да е, ми се стори страшно изкушителна, желана и недостижима. Да си обезкосмя краката, да си измия косата, да намажа тялото си с лосион след баня, изобщо да си взема дълъг горещ душ, дори да ида да пазарувам в супермаркета сама - все крайно обикновени битови занимания, които могат да се определят дори като скучни, сега ми се струват лукс и проява на грижа за себе си.
Вярно е, че с не всички новородени родителите минават през подобни трудни периоди, но никога не знаеш какво бебе ще ти се падне и може да сте сигурни, че не, не си го правиш/тренираш ти да е спокойно, „добро”, спящо и т.н. Разбира се, родителската грижа, внимание и възпитание дават отражение, както и старанието за спазване на конкретен график с дремки, нощен сън и т.н. Но също като възрастните, бебетата и децата си имат собствен характер и той дава най-голямо отражение върху поведението им. Та, новите родители нека не се упрекват, че бебето им е ревливо или лепкаво, защото те нещо бъркат и не правят както трябва.
Най-големият урок, който съм получила като майка, е, че всичко е период и минава. Въпреки че ще има много, много моменти, които ни се струват абсолютно безкрайни и ще сме убедени, че никога повече няма да имаме 7 часа плътен необезпокояван сън, истината е, че и това ще мине. Даже любовта към децата ни се изменя и с всяко предизвикателство, всеки хубав или тежък ден, успява да нарасне още и още.
Да си родител е наистина огромно предизвикателство и доста изтощаващо, но пък наистина несравнимо с нищо друго на този свят. И това е прекрасно.
