forum.metsababa.net

1. трите ми момчета
2. времето с тати, мама и сестричката ми;
3. морето
4. гората, планините;
5. времето, което прекарвам на село, в дядовата къща, носи ми уникален заряд , тъжното е, че него го няма, а само баба ми остана (дано ми е жива и здрава!)
6. срещите с добри приятели;
7. книгите ми;
8. университета;
9. случайна среща на усмихнати и щастливи хора по улиците;
10. танците
11. ранната пролет;
Май е това за сега

Мерси, Цвети

А мен също и цветята, например като тези:

[img]http://magazini-za-cvetya.magazini.cata ... 760907.jpg[/img]

Има толкова многоооо неща, които ме зареждат положително, че не знам от къде да започна!:1062

Най-вече да се забавлявам. Измислям всякакви дребни възможности. Например когато шофирам и някой ме засече вместо да го напсувам отварям прозореца и му казвам "добър ден, как си?" Невероятно е да видиш физиономията на отсрешния!

Зарежда ме и откраднатото време само за мен - фризьор, няколко минути мързелуване, кафе с приятелки...

Обичам и да внасям някоя дребна новост у дома - да пренаредя мебели, да сменя масичка, да боядисам цветна лента в коридора...

Ободряват ме и разходките, дори в града, но без посока. Взимам детето и просто тръгваме на някъде, без цел.

Положителни емоции ми носи и всичко красиво, да гледам картини, гоблени, сгради, дрехи...

Леле, май няма да има край този списък. Невероятно е колко са много зареждащите неща!

Да, Краси, така си е

Имам нужда от положително зареждане, затова повдигам темата

Гледката на спящо бебе, сгушило се кротичко в майка си или баща си

Ще споделя само дребните нещица-да слушам музика,да ми дават път,докато шофирам,когато ми се усмихват(било то и по задължение)

Усмивката.....

Добрите приятели, с който дори и година да не си се виждал , пак можеш да споделиш всичко! И хубаво и не чак толкова хубаво... Срещите с моите 2 най-добри приятелки са много чакан и желан момент от мен! Въпреки че живеем е ерата на интернет и комуникацията е много по-лесна от преди години, все пак нищо не може да замени една вечер прекарана с най-добрата приятелка, на чаша хубаво вино, домашно приготвени вкусни ястия и сладки приказки в които се улисваш така, че изобщо не забелязваш кога е станало 4,00 ч сутринта... А само след няколко часа малчуганите ще се събудят и ще започнат да "валят" желания... Но нищо от това няма значение, защото знам, че до следващата ИСТИНСКА среща с моята приятелка ще трябва да чакам поне една година... Всички жертви си заслужават!
Аз много обичам моите 2 приятелки!