Пролет иде, с венец ароматен от дъхави, нежни цветя

[Ver]

[img]http://www.briz15.com/wp-content/upload ... jpg?f22064[/img]
Честита пролет на всички!
На рождениците - да бъдат здрави, ведри и силни! Да имат попътен вятър и много положителни емоции!

[ellis_stoyanova]

Валче,макар и с малко закъснениие-ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН!Много здраве,усмивки и положителни емоции ти желая!

[valrus]

Прегръщам ви силноооо,мили момичета!
Разчувствахте ме

[futarela]

Вали на патерица ,честит рожден ден !

[ellyto]

Аз не съм влизала много отдавна и сега ще прочета какво и как сте...виждам има голямо раздвижване...

Аз съм добре, нямам особено оправдание защо толкова дълго време не съм влизала във форума и не съм писала. Презпоследните месец и нещо откакто не съм влизала се случиха доста нещица, и то хубави нещица....най-вече свързани с приятни емоции и места, които посетихме. Покрай 14 февруари, Тони ми беше направил страхотна изненада, като беше органзиирал гости за целия уикенд и беше направил страхотна програма - театър, ресторант, пиано бар....бях много впечатлена от него, защото той такива инициативи не проявява по принцип. Хубихме за няколко дена на почивка във Велинград края на февруари, където беше тотално размазване. Доставих си такова удоволствие с масажи ежедневно, че ми се прииска само на такива места да бъда. Всеки ден правихме разходки в гората и въобще много хубава почивка си направихме.
Покрай 3 март бяхме на гости в Димитровград. Покрай 8 март също изкархме страхотно, отново имахме гости за уикнеда и беше много много весело. След това си направихме една кратка ски ваканция на Чепеларе, където успяхме да напреднем със ските, тъй като сме начинаещи...разбира се понеже сме начинаещи не мога да ви опиша за каква мускулна треска ставаше въпрос, беше толкова смешно...от 1 ден каране на ски т.е. от 2 часа каране на ски, едвам ставахме от леглото на следвщаия ден. Но на 4тия ден тялото започна да свика с натоварването и започнах аз специално да се чувствам много добре. На планината, в тишината, заобиколена от много сняг и спокойствие. Беше превъзходно. Слънцето беше на макс и така изгорях, че направо не можах да повярвам. А този уикенд направихме една съботна разходка в Сърбия на обяд, а неделя изкарахме целия ден на Рилските езера. Качихме се до най-горното езеро и гледката беше вълшебна. Отново спокойствие, отново тишина и отново многоо слънце. Просто такива моменти са страхотни и незабравими. Имаше много сняг и беше много изтощително цялото пътешествие, езерата не се виждаха, само от най-високо се виждаха очертанията и къде са точно, но покрити със сняг и лед. Въпреки това обаче беше наистина много впечатляващо.
През седмицата също гледам да се разнообразявам, защото тези моменти ме зареждат. Утре ще ходя на Испанския кралски балет и съм сигурна, че представлението ще бъде чудесно. Взехме си и билети за Нешка Робева за нейния спекттакъл след 2 седмици.
Поднових активно спорта. Всеки ден се занимавам с йога и съм много щастлива от този факт. В крайна сметка успях да превъзмогна мързела си и ставам по-рано за да отделя 2 часа в занимания със себе си...наистина е безценно. Откривам напоследък, че нещата, които правя за себе си ме карат да се чувствам много добре и спокойна. Това от своя страна ми помага в комуникацията с близките ми и някак си ежедневието ми е по-спокойно и хармонично. А какво повече от това бих могла да искам.
Няма развитие по другите въпроси, така че там не мога нищо да споделя....определено ще е сложно за напред, но да видим колко сложно ще бъде в същност. Ясно е че тази нетипична бременност ми разказа игричката и честно да си призная не съм готова още за нови изживявания в тази насока. Имам още работа по себе си, по емоционалната страна. Определено мога да споделя, че това цялото преживяване ми отвори очите за това да се грижа и отделям много време за себе си, което е положително. Ще видим бъдещето какво ще ми донесе.

Чери, определено си личи колко хубаво си изкарала в Париж. Това, че си отделила толкова много време за да разкажеш с подробности за града и изживяването ти там....ами Определено заслужаваш прозвището си супер жена, защото ти наистина успяваш да огряваш на всякъде


Зори, Честита да ти е рожденничката! Да е жива и здрава, усмихната, много лъчезарна и с голяма доза любопитство да покорява и завладява върхове

Влаче, честит рожден ден и на теб! Пожелавам ти освен да си здрава и обичана, да имаш и блясък в очите, който да те кара да продължаваш да живееш и да бъдеш щастлива и усмихната, въпреки всичко!


Сега ще се върна малко да прочета какви неща сте писали и пак ще се включа когато имам готовност.

[ellyto]

Аси, радвам се, че всичко с кардиолога е минало добре и новините са положителни. Може ли да го израсте този проблем като цяло?
Не съм чувала за такива програми. Какъв е този грип Б? Направо се изненадах...чак и да се пазите от забременяване, егати. какви лекарства са му дали? Аз не съм много фен на конвенционалното лечение като цяло и разбирам защо се крате с мъжа ти и защо си скептична.

Бъни, много ми хареса твоя разказ за Испания. Определено са напред с материала, но определено има и какво да се желае. Истината е че който живее в чужбина винаги ще се чувства малко или много като чужденец, защото колкото и да е уредено и спокойно и колкото и добре да се чувстваме на дадено място, България си е България и винаги ще милеем за нея. Радвам се, че се справяте сами с отглеждането на децата ви, но това, което споделеш за бабите и дядовците, които не помагат особено в гледането на внуците ме шокира. Но това е техния манталитет, тук нещата стоят различно. Тук стоят различно и по отношение на родители към вече порасналите им деца, които ги дондуркат като бебета вместо да ги изпроводят да се справят сами в живота, но това е друга тема.

Нели, докато четях твоя разказ, някак си се поставих на мястото на твоето дете. Може тези ти терзания наистина да не са основателни и както споделяш, ако се съмняваш в нея без да има основателна причина, това ще я смаже. Може да има някакви други любовни трепети и просто да не иска да споделя за тях. В тази възраст е нормално да иска да прекарва повече време сама, аз също бях така. колкото и да можех да споделям с майка ми никога не съм имала желания да споделям такъв тип емоции. Те си бяха мой и само с приятелки съм споделяла. Все пак тя е в особена възраст.
И друго нещо казваш следните думи
"Нямам право да съм толкова заета, че да не видя как детето ми има някакъв проблем, който я завлича в по-голям проблем, тъй като се е опитала да се оправи сама. "
Не винаги родителите могат да променят ситуацията в която детето се намира. Разбира се ти би искала да помогнеш, когато възникне проблем, но понякога е най-добре детето да се справи само, защото така се научава да разчита на себе си и да се бори с трудностите. Разбира се тя знае, че винаги може да разчита на теб и ако има някакъв проблем да го сподели с теб и да иска твоето мнение, но не съм съгласна с това, че нямаш право да си заета. Не можеш да бъдеш детектив и гадетел и да разпознаваш кой какво го мъчи и дали наистина нещо го мъчи. Това е само мое менние разбира се.
Само да споделя нещо, което винаги ми е правило впчеталтелние...разбира с нищо не искам да засегна нито една от вас. Просто искам да ви споделя как много силната загриженост и опит да предпазят детето си от проблеми и грешки се е отразило на поведението на това дете като възрастен...родителите на една моя приятелка толкова силно искаха да я предпазват от всичко - от грешен избор, от това да пострада и да решават проблемите й, че сега на 30 години е доста объркана личност, която не може да вземе нито едно категорично решение за живота си и обмисля нещата с години преди да предприеме дадена стъпка. Виждам, че й е по-лесно да се пуска по течението, защото не може да се реши да вземе категорично решение по даден въпрос и в крайна сметка не се чувства добре от цялата тази работа.
Толкова силно се усеща това, че във всяко нейно действие присъства решението на родителите й, по всички въпроси, няма значение в каква връзка...това ме навежда на мисълта, че нейните родители са искали да я предпазят от някои свои грешки в миналото им, но това по никакъв начин не й е помогнало. За това съм на мнение, че всеки трябва да се сблъсква с проблемите, да ги изживява и да търси сам решение, защото това ще го изгради като личност. Мен винаги като ми казваха, че нещо не трябва да се прави, защото ще страдам, винаги казвах, че предпочитам да страдам, но да пробвам, защото това си е за мен. И това ми помогна доста бързо да разбера, че искам да живея сама, да се справям сама и да правя каквото си искам, без някой да ми казва дали одобрява или не. Малко е отклоних от темата, но мисълта ми беше, че според мен децата трябва да имат повече свобода и да им помагаме да разберат, че за всяко действие си има последствия, които трябва да бъдат осъзнати.
Виждам около себе си, че пвоечето майки (около мен имам предвид) тотално са обсебили децата си и на мен това лично не ми хасресва. Разбира се това си е мое мнение и ще видим какво и как ще се случи в действителност когато аз имам деца. За сега теорията ми е много много силна :1140 :1140

Винаги съм смятала, че има зависимост между емоциите и здравето и ето че отново се потвърждава този факт.

Декс, честито за това, че мъж ти си има нова работа. Ехааа яхтааа - супер. Предполагам, че ще бъде много хубаво изживяването. Ще чакаме да разкажеш, когато се осъществи това ви пътуване.
Леле и ти имаш перипети от сега с твоята девойка. Егати и изявлението е направила Да се смееш ли да плачеш ли, егати работата.

Леле Черитке, какъв разказ само за Париж. Евала на всичкото отделено време. Снимките са страхотни просто.

[Ася]

Ели, благодаря за хубавия материал за четене
Питаш за проблема със сърчицето на Вики - обикновено докъм двегодишна възраст се затварят такива дупчици между камерите, ако не се получи, става лошо, когато дупчицата е по-голяма - детето слабее, боледува, няма енергия и се налага операция. Щом за моя син са казали, че е ОК да спортува, аз съм спокойна. Вероятно ще се позабави при него процеса, но при него много неща стават със закъснение, така че общо взето сме спокойни. Някак претръпваш външно поне като много лекари ти казват какви опасения имат и как няма да го бъде и ходите по десетки изследвания. Отначало се шашках за всяко нещо - и като ми казаха, че може да има увреждания на мозъка от силните упойки, и че може да има детски паралич, луксация и какво ли още не - той проходи много късно с физиотерапия. Ела сега да го видиш как не спира да търчи
За грипа не мога да кажа много - оказал се е свински , как не ми вярваше моят мъж като му казвах, че е прасе Това на шега, много зле беше, горкият. Тук при нас има една частна болница, която работи със здравната каза и явно са се докопали до такива програми. Доста хора от града са записани в различни. Лекарствата, които са му дали, са възможно плацебо или нещо ново в процес на изпитване, не се знае на кое е попаднал той, но мисли, че е плацебото, защото не му влияели изобщо. Другото беше вносен парацетамол, силен. Вече мина всичко, слава Богу.
Искам да ви покажа гледката от моя прозорец тази сутрин, дано успея да я прехвърля от телефона си

[Ванчето]

Привет и от мен! Хайде и аз да се разпиша в новата темичка!
Напоследък не ми остава много време, но току що попаднах на нещо много хубаво във фейса и ми се прииска да го споделя с вас!

Притча за четирите сезона

Един баща имал четирима сина. Той искал да им предаде мъдростта, натрупания през годините си опит и най-вече да ги научи да не съдят прибързано за нещата от живота.
Когато момчетата пораснали, баща им решил да им даде един урок. Изпратил всеки от тях в различен сезон да наблюдава едно крушово дърво, което се намирало далече от дома им.
След като всички момчета изпълнили своята задача и се завърнали обратно вкъщи, баща им ги събрал заедно и ги помолил всеки от тях да опише какво точно е видял.
Най-големият син бил при крушовото дърво през зимата. Той споделил:
- Дървото изглеждаше ужасно. Беше разкривено, приличаше на изсъхнало, а клоните му бяха сковани от лед и сняг.
Вторият син отишъл през пролетта. Той не бил съгласен с брат си и казал:
- Дървото беше свежо и зелено, току-що разлистено, преливащо от живот и изглеждаше пълно с обещания.
На третия брат се паднало да посети дървото през лятото. Той разказал на всички:
- Дръвчето беше отрупано с цвят и излъчваше сладък аромат. Останах очарован от гледката и си помислих, че не съм виждал по-красиво нещо през живота си.
Най-малкият брат бил при дървото през есента. Той заявил:
- Вие грешите. Дървото беше напълно узряло и дори започваше вече да повяхва. А навред около него се излъчваше непознато за сетивата ми удовлетворение.
След като изслушал синовете си, бащата се усмихнал и рекъл:
- Вие всички до един имате право, защото всеки от вас е видял единствено и само един от сезоните в живота на това крушово дърво. Запомнете и никога вече не съдете за дърво или човек по един от неговите сезони. Удовлетворението, радостта, любовта и мъдростта, които определят същността на живота, могат да бъдат измерени само, когато са преминали всичките сезони и са преживели различни ситуации.

Ако се сметнете за победени през зимата, може да загубите обещанието на пролетта, да не видите очарованието на лятото и да не усетите удовлетворението на есента, защото само постоянството дочаква по-добро утро.


Хубав и усмихнат ден от мен!

[ellyto]

Бъни, много ми харесва тази притча. Определено трябва да се замисляме за нещата, които ни се случват и да мислим в перспектива, че няма да е все така, както ни е в момента - независмо дали ни е хубаво или нещо лошо ни се е случило или преминаваме през труден период за нас. Винаги има моменти и моменти. Важното е да продължаваме напред докато видим всички "сезони", защото всеки един си има своето очарование.

[cvety_rz]

Хе, хе, Бъни, много поучителна история
Ели, с удоволствие те чета и се радвам до изводите, които достигаш за себе си .

Определено мога да споделя, че това цялото преживяване ми отвори очите за това да се грижа и отделям много време за себе си, което е положително. Ще видим бъдещето какво ще ми донесе.

Мога да кажа, че това се отнася с пълна сила и за мен.Надявам се всичко при теб да се нареди в най- близко време.
Аси, не знаех, че с детенцето имаш толкова много проблеми
Ние вчера ходихме с децата на 3Д кино да гледаме Мистър Пибоди и Шърман.Много се забвляваха милите и аз бях много щастлива от факта.В Разград нямаме никакво кино, но сега за 1 месец имаме по случай годишнина на читалището.Това е при нас

[Ванчето]

Здравейте, мецанки!
Както честичко ми се случва, на мен деня не ми стига , за да се доредя до устройството наречено "лаптоп", за това пак ще форумствъм през нощта...
Историята, която пуснах днес просто много ми хареса и за това импулсивно реших да я споделя с вас! Радвам се, че е допаднала и на вас! На мен като цяло много ми харесват такива "поучителни" (ако може така да се изразя) историй. Някак си просто много пасват на моя характер, на нагласата ми към света и живота като цяло. Аз вярвам, че нещата в живота се случват, когато им дойде времето и по принцип не обичам да мрънкам и да се оплаквам. Вярвам, че всяко зло е за добро и винаги , когато ни сполети нещо си казвам "добре, че не е по-зле". С две думи просто винаги се старая да търся положителната страна на нещата и да мисля позитивно! Радвам се на малките неща от ежедневието и се старая да науча на това и децата си. Може би успявам благодарение на спокойния живот, който водим със семейството ми, на малката идилийка, която сами сме си създали за нас самите... Не знам... Може би ако трябваше да тичам като луда по цял ден по задачи , да се сблъсквам постоянно с нацупени физиономий и недоволни хора ... тогава може би нямаше да успявам да мисля чак толкова положително, но за сега съм много благодарна на съдбата, че ни е отредила точно живота, който живеем сега!Хайде стига съм ви занимавала с мойте размисли...

Цвети, на каква възраст са твойте дечица? Може и да си писала някъде, но аз нали съм сравнително отскоро във форума и не знам... Наистина , шапка ти свалям за това, че си се решила в този труден живот да имаш 3 дечица! Аз докато все още бяхме с едно, все казвах, че искам да имаме 3, но сега с 2 понякога ставам луда и честно казано си промених мнението за 3-тото... Може би някой ден... ако спечелим от тотото... може пак да се навия и да успея да убедя и мъжа ми... Живот и здраве да е само... Нищо не се знае!

Ели, а пък на теб толкова хубави неща са ти се случили! Браво на мъжа ти, определено се е постарал да те направи щастлива! Нека и занапред да продължава в същия дух!

Такааа... И докато при вас в България си е слънчево и топличко, едно такова пролетно и зеленичко навсякъде, то при нас днес валя сняг! Доста захладня, дано по-скоро се оправи, че свикнахме с децата да прекарваме доста време навън и дъждовния ден днес не ни допадна много...
Ами за сега толкова, ще мина набързо и из другите темички, че отдавна не съм се вясвала никъде...
Хубав ден!