forum.metsababa.net

Kleo написа:Шефът, който плаща на служителите си да отидат на почивка: Пътуването стимулира креативността

Много яка статия. Накарах Момчил да бъзне мениджъра си в офиса . Да видим ще има ли реакция.

Ани, радвам се, че ти е харесала статията! И чакам дали наистина ще има отзвук у шефското тяло на Момчил

Увеличават ни заплатите с по 50 лв. в Центъра, в който работя. Всички сме много доволни! Хи-хи, още повече ще си обикна работата така...

Петъчно за работата - хумористично е!

[img]http://otgovori.info/pic/surviving%20at%20work.jpg[/img]

По време на днешната ни традиционна понеделнишка оперативка шефовете /и двамата мъже, в преобладаващо женски колектив/ решиха, че днес след работа в Центъра ни ще се празнува по случай 8 март Заместник-директорът ще направи лазанята , а директорът донесе мезета и питиета :1211 , всички останали събрахме по 4 лв. за салати и други превъзходности и вкусотийки, и сме готови за купоооон !

Их значиииии още не са ни изплатили обещаните увеличения на заплатите, много ме е яд, честно!
Малко като зайчета сме, на които са показали морковчета и зелчици пред нослетата, и после са им ги отнели...
Въпреки че зная, че рано или късно ще ги получа тези парички, ми е доста неприятно това забавяне, наистина, момичета.

Харесвате ли работата си?

[img]http://www.karieri.bg/shimg/zx500y290_2471219.jpg[/img]

... "Обича ме, не ме обича..." гласеше една популярна игра в миналото, в която децата късаха листенцата на маргаритка, за да намерят отговор на този затормозяващ въпрос. И ако основните съставки, за да успеем в любовта, често пъти са талант, упоритост, отдаденост и доза късмет, то в работата е абсолютно същото. Какво се случва обаче, когато вместо да стъпваме по килим от цветя и рози на път към офиса, се натъкваме само на тръни и бодли?

Преди няколко седмици ви попитахме дали и доколко харесвате работата си. В анкетата на karieri.bg се включиха общо 105-ма участника, като повече от половината (62%) признават, че обичат това, което правят. От тях 40% заявяват, че макар и да харесват работата си, биха променили доста неща в нея, докато 22% я харесват такава, каквато е, и не биха я сменили с никоя друга.

В противоположния лагер – на тези, които изобщо не понасят работата си – се нареждат общо 24% от анкетираните. От тях 19% посочват, че работата им е скучна и монотонна и нямат търпение да си намерят друга, докато 15 % от участниците я възприемат само като източник на високи доходи, което е и единствената причина да продължават да я вършват.

Ако не сте сигурни точно в кой от двата лагера попадате, предлагаме ви да направите малък тест. Прегледайте следните два сценария и изберете този, който е най-близък до вашия личен случай:

Сценарий 1: Алармата звъни на пожар. Удряте ядосано snooze бутона. След пет минути тя отново ви напомня за себе си. Изругавате, но все пак намирате сили да се вдигнете от леглото. Обличате се, закусвате набързо, без да ви интересува какво, и тръгвате за работа. Попадате в задръстване, замалко да захванете ръкопашен бой с шофьора на автомобил, който се е опитал да ви задмине неправомерно. Стигате до офиса, въздишате, пъшкате. Денят започва ужасно. Като всеки ден. Мразите го. Мразите се. Сядате на бюрото си, подпирате се уморено, гледате продължително часовника и броите колко часа остават до пет. Точно в 5.00 се вдигате и си тръгвате. Прибирате се у дома, вечеряте, гледате телевизия, мърморите още малко и си лягате. Алармата звъни – удряте snooze бутона. Само вторник е – преброявате наум, че остават цели три дни до края на работната седмица. Питате се кога ще дойде краят на този ад. Изпитвате непреодолимо желание да спите непробудно до събота. Мечтаете да спечелите джакпота от лотарията. На излизане от вкъщи отивате да пуснете фиш и закъснявате за работа. Пристигате в офиса. Чувствате се като хванати в капан...

Сценарий 2: Алармата звъни, но вие вече сте под душа. Подсвирквате си новата песен на любимата си група, която преди малко сте чули за първи път в YouTube. Усмивката не слиза от лицето ви. Внимателно подбирате дрехите, които ще облечете днес. Пускате доволен поглед към отражението, което виждате в огледалото пред себе си. Усмивката ви се разтяга с още няколко милиметра. Даже не сте предполагали, че имате толкова много зъби в устата си. Тръгвате за работа, не се разделяте с музиката през целия път до офиса. Няма задръствания или дори и да има, не ги забелязвате. Усмивката не слиза от лицето ви. Влизате в офиса и поздравявате всички колеги в коридора. Питате ги как са и им пожелавате хубав ден. Чувствате се чудесно. Сядате на бюрото си. Поглеждате часовника – дошъл е краят на деня. Но как е възможно? Дори не сте усетили. Излизате на вечеря, прибирате се, лягате и заспивате моментално, повалени от приятна умора. Алармата трещи, но вие вече сте под душа. А усмивката все така не слиза от лицето ви.

Резултати:

Ако вашият случай се доближава до Сценарий 1, може би алармата ви бие толкова настойчиво, за да ви предпупреди, че е време за промяна. При това положение не бързайте да натискате snooze бутона, а по-скоро се опитайте да разберете какво точно не е наред в настоящата ви работа и пробвайте да го промените. Ако това не е възможно, започнете да търсите нова.

Ако обаче работният ви ден протича по-скоро според Сценарий 2, тогава давайте смело напред и не сваляйте усмивката от лицето си.

[img]http://www.karieri.bg/shimg/zx500y290_2485818.jpg[/img]

Майка ми си спомня как учителят й по български език и литература в гимназията им е казал, че им пожелава един ден, като пораснат "сутрин, с радост да отиват на работа, а вечер, с радост да се прибират у дома"...

Статия във в-к Труд за един докторант във Великобретания или ... защо губим мозъците си?

Kleo написа:Днес съм водеща на Пролетния ни бал, който ще се състои сега от 14 часа в Столична библиотека на пл. Славейков. Тресе ме сценична треска. Ще има публика и гости от Столична община. Дано се представя добре. Стискайте ми палци, моля ви! Иначе съм се нагласила, както си му е редът. Помолила съм колегите за снимки, така че после ще споделя и тях.

Уф, късно го видях, Деси! Но стискам палци и вярвам, че ще се представиш добре!

Мерси, Ани, препотих се 1000 пъти, изчервих се, гласът ми трепереше... много било трудно да държиш микрофон пред публика

Днес Алекс е с мен в работата ми.