cchery написа:Сиренце написа:НАИСТИНА ЛИ НИКОЙ ОТ НИЩО НЕ СЕ ИНТЕРЕСУВА?!......
Не, Чери, интересуват се, но пред последните десетина, че и повече, години управляващата партия успя да внуши на всички, че от нас нищо не зависи. Аз - говоренето на премиера до какво води, как мислиш? Няма НИЕ, няма коалиции, посланията са, че той еднолично решава всичко. Години наред, ако имаш проблем, трябва да стигнеш до ЕДИН конкретен човек, не институция, а именно един човек. И ако някак се случи този човек да е премиера, проблема ти е решен МОМЕНТАЛНО.
Е, тогава? Как хората да повярват, че масата, общността може нещо да промени?!
И още една теория имам - за критичната маса от интелигентни хора, която вече не е в България, но това е дълга и спорна тема.
А за мен,
Цони, причината е в това, че макар и малко, но жизненият стандарт на българина се покачи. И когато вече борбата не е за кокъла и комата, ама тези - лично твоите си, а за паницата на 10-и братчед на чинка ти по линия на свако Петко, ти е все тая....... Защото колко от нас, които пишем тук, имаме деца в увреждания и сме минали дори и през четвърт от онова, което майките, които и сега протестират, са минали?! Ами не сме. Не сме били в това затруднено положение. Не сменяме денонощно памперси на пълнолетните си деца, не ни плюят като камилчета, не се налага да носим тежките инвалидни колички, можем да си планираме вижданията, излизанията, почивките, пътуванията.... и... какво да правим там долу при Министерски съвет?!.......
Разбира се, има резон в думите ти - АЗ-говоренето оказва своето влияние и то точно върху онези, които са обратното на критичната маса от интелигентни хора....
Kleo написа:Аз пък си ЗАБРАНИХ СЪЗНАТЕЛНО да се опитвам да променям МАКРОСВЕТА

Поради две причини: 1. Точно защото виждам, че когато протестирам наяве, навън, с мен идват много малко хора. Губя смисъла. и 2. Точно защото т.1 страшно много ме потиска, направо ме разболява от мъка, безсилие и яд. Е, спестявам си вече безсмислени упражнения

Влагам силите си там, където знам, че ще има видим ефект, където знам, че усилията ми ще подобрят реално нещата.
Затова пък УСИЛЕНО СЕ ОПИТВАМ ДА ПРОМЕНЯМ КЪМ ПО-ДОБРО МИКРОСВЕТА около мен
Деска, теб искам да те питам само - твоя МИКРОСВЯТ къдете е разположен?! Не се ли локализира като част от МАКРОСВЕТА?!
Ето я
битка поредна в моя МИКРОСВЯТ. Но понеже.... МАКРОСВЕТЪТ така е постановил (тихомълком и с мълчаливото съгласие на мнозина ни), аз тук не очаквам нищо повече от това.... дори да не ми пишат отговор. И да си платя 1800 лв за ремонт на колата.......
Това писмо го писах 2 часа преди обед - 2 часа, в които можех да направя много други неща. Но.... правех това. И то само, защото всички сме допуснали да живеем при и с тези условия......
Не ме разбирайте погрешно - не соча лично никого. И никого не обвинявам. Просто така да ми се ще отново да блокираме магистрала Тракия като през 97-а година, хванати ръка за ръка...... и да свалим всички, които сега са на вратовете ни......
Последно чувствах, че сме НАРОД точно през 1996-1997 година! Обединени, смели, заедно и силни! Малко преди това - също - през 1994 година, също бяхме като ЕДНО! ... След 2009 година лично за мен ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО ЗАМРЯ, да не кажа умря, защото не е съвсем загинало, както виждам, още мърда, но някак е на изкуствено дишане... мда
Ани, моят микросвят разбира се, че е ЧАСТ от макросвета! И разбира се, че продължавам да се вълнувам какво става в големия свят! Но моля те да ме разбереш точно и именно МЕН, не някой друг. Мен. Познаваш ме. Твърде добре ме познаваш. Без маски и без грим. Като се видим в неделя, мога да се смея, но мога и да плача пред теб. Не се крия. Оголвала съм най-тъмните си кътчета /вкл. и непоносимите страни от личността си/ пред теб и ти си ги приемала, подкрепяла, а понякога и изцерявала. Разбираш ме... или просто много ме обичаш и цениш. Сега те моля същото - разбери ме защо вече не съм от тези ЕДИНИЦИ, които застават с гърдите си най-ОТПРЕД... не на маса, с чашата ракия или вино в ръка, така всички сме "силни", не на думи, не на онлайн-платформите, защитаващи дадена кауза или подкрепящи даден протест. За да е истински ефективен един протест, той трябва да е ДЕЙСТВЕН, ВИДИМ, МАСОВ - ВСИЧКИ ДА СМЕ ТАМ - било пред Парламента, Президентството или Министерския съвет. А аз през последните години чувам или разбирам за такива протести, някои искрено ги подкрепям дълбоко в душата си, ... , но вече не отивам... знаейки, че за ПОРЕДЕН ПЪТ там ще са 100-200-300 души, добре - максимум 1000 човека. А птичка пролет не прави! НЕ прави!!! Най-много тази птичка да бъде бита, обгазена, премръзнала, измокрена до кости, да й е тъжно, че МЪЖКИТЕ ПТИЦИ ГИ НЯМА на фронта, а уж били по-силният пол, кой ви излъга това?!

... Казах ли ти по-горе, че буквално се РАЗБОЛЯВАМ?! Не личи ли вече колко ЛУДА ставам, когато засегнем тези теми?! Мъчно ми е, болно ми е... но съм добър и действен човек, затова какво правя, когато не мога да променя макросвета? Логично. ПОДОБРЯВАМ МИКРОСВЕТА си. Дотолкова, доколкото моят мини-свят е в досег с останалия свят, се надявам той да промени и по-голямата картина. Няма да стане бързо. Поне нека е качествено. Така че чрез личността, поведението и професиите си увеличавам светлината в света, увеличавам сърдечността, ДАВАМ МНОГО НА ОКОЛНИТЕ, ПОМАГАМ НА ХОРА С УВРЕЖДАНИЯ, ПРЕПОДАВАМ НА УЧЕНИЦИ, и го правя от цялата си душа и с целия си ум, така че гледам везните ми да са в баланс. Да давам много, но и да получавам. Не мога все да съм в режим даване, и даване, и даване, не мога и не желая това. Така че, Ани, дано сега станах малко по-ясна защо от 2010 година насам аз вече не участвам в митинги, протести, шествия... може би с две-три изключения. През 2009 година българите убиха нещо в мен... имаше много ГНЯВ в мен, преодолях го... бях ОБИДЕНА на мъжете, простих им... сега ми е по-леко. Защото съм си забранила да мисля. КОГАТО ОБАЧЕ ВИДЯ, ЧЕ ПОВЕЧЕ ХОРА ОТИВАТ, ЧЕ НА ПОВЕЧЕ ХОРА РЕАЛНО ИМ ПУКА В КАКВА ДЪРЖАВА ЖИВЕЕМ И КОЙ НИ УПРАВЛЯВА, ЩЕ СЕ ВЛЕЯ В РЕДИЦИТЕ ОТНОВО

Дано това стане ... скоро ... бая сме заспали. Включвам и себе си в това нещо. Май че единственият непримирим с неправдите човек, когото лично аз познавам, казвам и подчертавам - ЕДИНСТВЕНИЯТ, когото познавам, това си ТИ, ЧеритаС. В кръвта ти е просто. Неугасима си. Непримирима. Искаше ми се да съм способна да се боря заедно с теб за всички каузи, за които говориш. Не съм способна. Имаш възхищението ми, приятелството ми, разбирането ми защо го правиш... но аз просто вече не мога и не искам. Това е.
Завършвам многословието си с един разказ, с една мисъл и мъдрост, която много, много обичам, ето я и нея:
"Първо започни от себе си!
[img]
http://www.highviewart.com/uploads/cach ... 422986.jpg[/img]
Думите, които ще прочетете по-долу, са написани върху надгробната плоча на англикански епископ в криптата на Уестминстърското абатство:
"Когато бях млад и свободен, и въображението ми не знаеше граници, мечтаех да променя света. Като започнах да остарявам и помъдрявам, открих, че светът няма да се промени, така че поукротих стремежите си и реших да променя само страната, в която живеех. Но и тя изглеждаше непоклатима.
В залеза на моя живот, в последен отчаян опит се залових да променя поне моето семейство, най-близките ми, но уви, те не искаха и да чуят.
Сега, когато лежа на смъртния си одър, внезапно прозрях: Ако най-напред бях променил себе си, тогава, чрез моя собствен пример, щях да променя семейството си. Вдъхновен и насърчен от моите близки, щях да мога да направя и страната си по-добра, а кой знае, може би дори щях да успея да променя света."
АЗ ИМАМ ВИЗИЯ. ИМАМ И МЕЧТА. НО ВЯРВАМ, ЧЕ ЗА ДА ГИ СБЪДНА И ПРЕТВОРЯ В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА, ТРЯБВА ДА ЗАПОЧНА ОТ СЕБЕ СИ, ДА ПРОДЪЛЖА ЧРЕЗ ЛИЧНИЯ СИ ПРИМЕР ДА ВДЪХНОВЯВАМ БЛИЗКИТЕ СИ, СЕМЕЙСТВОТО, ПРИЯТЕЛИТЕ... И В ЕДИН МОМЕНТ ... кой знае наистина?! ... смея да се надявам заедно да променим към по-добро България, а защо не и целия свят?!
