Ехааа, новата визия е много стилна! Хайде, да ни е на късмет и повече хора да се позавъртят тук.
Нели, никак не ми се иска да изчезвам, но като знам каква година ме чака, нищо не обещавам. В училище става все по-натоварено - всеки ден съм на работа от 7:30 до 3 - 3 и половина. След това трябва да обърна внимание на седмокласничката, че се готвим за изпити, да подготвя това-онова за следващия ден и той деня свърши. А като започнем и сиренето от края на март, съвсем затъвам.
Работата в училище последно време е някакъв ад. Вярвате ли ми, че нямам време да бъда УЧИТЕЛ!? Непрекъснато искат от нас да попълваме разни справки, да пишем становища, протоколи, отчети, безумна документация, попълваме два дневника - хартиен и електронен, а освен това и дневници на групите по извънкласни дейности (които не са по желание!!!!!). Например на 18.12 получих заповед, че до 16.12 трябва да сформирам група от 15 деца за дигитални компетентности. Освен това водя още една група математика, още три колежки водят 4 подобни групи и децата не бива да участват в повече от две извънкласни дейности. При условие, че в училището са 60 деца, които освен това изучават и музикални инструменти, как по дяволите може да се изпълнят всички изисквания?
Така, оплаках се :lol: Сега да се похваля, че пък децата ми се справят чудесно със своите си неща. Кеми упорито се готви за немската гимназия в Ловеч. Тази година балът беше много висок и тя се е амбицирала страшно. Цяла ваканция решава задачи, тестове, пише преразкази,...Сиси е в сесия и сега чете за изпит по физична термодинамика. Като й гледам учебника, който освен всичко друго е и на немски, направо се респектирам. На нея, обаче, определено й харесва и учи с хъс, който досега не съм забелязвала. Това лято ще бъде на практика два месеца в университета в Магдебург и си е избрала проект, свързан с екология - пречистване на водите. Вълнува се много, пише писма, урежда си квартира и изобщо е станала много самостоятелна последните две години. Така, че колкото и да ми е трудно, съм щастлива и благодарна.
Чери, все си мисля да те питам нещо. От известно време с Момчил изглеждате страхотно. Каква е тайната? Ясно е, че много спортувате, но едва ли е само това.
Ех, Цони, думите ти за положението в училищното образование, са толкова болезнено общовалидни за всички училища, за цялото образование и за цялото общество! За съжаление... Днес един приятел учител ми каза, че преди години е отивал на работа с желание и с порив, а сега, при мисълта, че утре започва училище, се чувства угнетен и отчаян. А той е добър учител, който обаче не вижда смисъл в това, което прави и то не заради децата, а заради всичко останало.
Добре поне, че виждаме смисъл в това, което се случва със собствените ни деца - твоите, моите, тези на всички нас тук, в мечешката бърлога. Имаме наистина добри деца и като виждам как растат пред нас и в какви хора се превръщат, това ми вдъхва надежда.
Ванче, как е при теб? В Испания ли сте вече или още сте в България?
"Когато всички мислят еднакво, никой не мисли достатъчно" Уолтър Липман
Здравейте, момичета. Нова седмица - нов късмет. Успешен старт на днешния ден, а на който има повод за празник - да са здрави имениците покрай него/нея!
За мое огромно съжаление тази нова тема, която сложих за изгледа на форума, има бъгове... Така че най-вероятно ще я променя. Пиша го, за да не ви изненадам ако влезете утре и мецата не прилича на себе си .
Сиренце написа: ↑04 Яну 2020, 18:47
Чери, все си мисля да те питам нещо. От известно време с Момчил изглеждате страхотно. Каква е тайната? Ясно е, че много спортувате, но едва ли е само това.
Цони, благодаря ти за думите. Не знам какво точно визираш под "страхотно" , но ако имаше предвид, че сме поотслабнали - да, това се дължи на комбинацията от повече бягане и малко по-различно хапване. От миналата година по това време с Момчил увеличихме седмичните километри, които бягаме. Това беше свързано с желанието ни да пробягаме първия си маратон, което и стана в Пловдив през април. Що се отнася до яденето - стараем се вечер да не преяждаме или минимум да не си сипваме по втори път .
Нели написа: ↑05 Яну 2020, 20:29
Днес един приятел учител ми каза, че преди години е отивал на работа с желание и с порив, а сега, при мисълта, че утре започва училище, се чувства угнетен и отчаян.
Най-лошото, Нелка, е че днес и Коко, и Бела пеят един рефрен на 2 гласа - не искат да ходят на училище..... Да - като ученици всички сме я пеели на триглас тази песен, но честно казано отчаянието, нежеланието и отвращението при тях са много по-дълбоки, че дори и справедливи в сравнение с нас - училището вече е станало инквизиция за всички, които са свързани с него. Не ме учудват думите на твоя приятел.....
Момичета, желая хубав понеделник и хубава седмица. Аз отивам да бягам....
пп: Нелка, не съм изгледала още репортажите от вашето първоянуарско къпане, но обещавам малко по-късно днес да го направя - знаеш, че аз много ви се възхищавам на групичката и на заниманията, които правите заедно.
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."
Здравейте, мецанки!
Днес, кой знае защо, много се подразних от един повърхностен материал, в който се посочват няколко неща, които често жените крият от съпрузите си. Подразних се най-вече, защото материалът вменява вина. Едва ли не, ако тези неща се споделят, всичко в семейството ще е наред, но жените ги крият и оттам идват проблемите. Но това просто е тъпо! Хората, жени или мъже, крият нещо, когато се опасяват от ответната реакция. Просто е.
Впрочем, никога не съм крила нито едно от нещата в списъка, а някои от тях са ми се случвали (е, не всички). И какво? Това, че казваш нещо, което е СЛЕДСТВИЕ от натрупани неразбирателства, не означава, че човекът отсреща има готовността да осъзнае причините и да промените заедно нещата.
Дори не зная защо чак толкова се впрегнах на тази глупост.
Вчера в София валя красиво. По-скоро беше в края на следобеда и ранната вечер и наистина беше вдъхновяавщо на фона на спускащия се мрак. Истината е, че не наваля повече от 1 сант сняг, но и на толкова ще се радваме.
Нели написа: ↑06 Яну 2020, 11:39
Дори не зная защо чак толкова се впрегнах на тази глупост.
Честно казано и аз се чудя защо си се напрегнала - това е материал, написан колкото да има нещо, което да се пусне. В противен случай ще излезе, че моят житейски опит е детска игра, съвкупност от незрялост, неопитност и глупост.... Не виждам, даже не разбирам как споделянето на това, че си изневерил на партньора си, едва ли не ще реши проблемите във връзката ви. Познавам такива двойки и напрежението след разкриването на постъпката в никакъв случай не е спаднало - напротив винаги една сигнална лампа ще свети в душата на другия.....
Нелка, изгледах ви първоянуарското къпане и мога да се закълна, че на екран стояхте така все едно се снима в средата на юли - никой не трепереше, не мръзнеше, не събираше ръце около тялото си, за да се закрие. А влизането във водата при тези Т на въздуха и на самата вода по принцип би следвало да извика крясъци и изопване на физиономиите, но..... вие явно си го можете. Респект!
Какво ще правите днес, момичета? Да видим коя първа ще сподели .
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."
Ами, пак съм аз.
Ще каже какво вече направих днес. Купих билети за театър и концерт. По-точно за три театрални постановки и един симфоничен концерт. Всъщност Народният театър ще гостува във Варна на 22-23 януари с четири постановки - двата дена по две постановки успоредно в две зали. Виолета си избра две от постановките и аз ще ида с нея на тях, но и двете са неподходящи за Ани (и за деца на нейната възраст). Една от постановките обаче е "Мнимият болен" на Молиер и за нея купих два билета, за Ани и за майка ми. Т.е. идеята е да ходим успоредно на театър - аз и Вили в едната зала, а Ани с майка ми - в другата. Като допълнение купих и два билета за симфоничен концерт под диригентството на Мартин Пантелеев и със солист брат му - Веско Пантелеев-Ешкенази. Те са за мен и Вили, защото, макар Ани да е музикална и да има изграден вкус към тази музика, за съжаление по времето на концерта ще е още на училище, защото вече ще бъде втора смяна. Да, Ани не харесва втората смяна не само, защото времето от деня ѝ се разкъсва, а и защото не може да посети нито една постановка, тъй като последният час свършва в 19:15 ч.
Всъщност напоследък имах такава остра нужда от някаква култура, че сега, дори само защото купих билетите, вече се чувствам по-добре.
"Когато всички мислят еднакво, никой не мисли достатъчно" Уолтър Липман
Момичета, голяма каша стана с форума и по-специално със софтуера за форума. Засега го оставям така - с този бъг при логване и пускане на постове, защото вече ми е много неудобно да звъня на хостинг компанията и да ми оправят бъркотията след като съм натиснала бутон UPDATE . Но обещавам да търся решение.
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."
Здравейте, момичета. Как я карате в този почивен ден? Времето тук в Младост е едно такова лежерно... не е студено, но няма и слънчице. Сутринта излизах - имахме организационна сбирка на родителите за турнира по ХГ на клуба на Бела, който ще се състои от 14 до 16 февруари. Всичко ще изнесат родителите, а е голяма галимация .
Като се прибрах с Момчил играхме на УНО във фейсбук - нали е почивен ден, все пак. И сега лежа и се размазвам у нас на дивана... Честно казано не ми хрумва да ви напиша нищо съществено, щото ми е едно такова размазано......
Ванче, вие със сигурност трябва да сте се прибрали, ама не си писала, та затова си питам. Как изкарахте тук?
Нели написа: ↑07 Яну 2020, 12:37
Всъщност напоследък имах такава остра нужда от някаква култура, че сега, дори само защото купих билетите, вече се чувствам по-добре.
Хех, ами ето ти прекрасна терапия срещу депресия - да направиш нещо за себе си . Което ми напомня, че исках да гледам една театрална премиера на Геро и е добре да проверя.
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."