Re: ЖИВОТЪТ в няколко реда | спам-тема
Публикувано на: 03 Мар 2022, 15:43
Празник е, момичета! Празник...
Който се страхува от мечки, го е шубе!!!
https://forum.metsababa.net/
Никога не съм се срамувала от това, което съм. Срам ме е от някои хора, които минават за българи. Но срамът е за тях, не за мен. Продават собствения си народ абсолютно безсрамно, нямат понятие нито за народ, нито за срам, но срамът все пак е за тях.
Няма нужда наистина. Мен ме е срам и заради теб.
За "някои"-то хора не ме е срам. От тях ме е гнус. От ето тия, които се бяха качили на Шипка - паметника костница, не за да почетат паметта на войничетата, останали завинаги на по 18-20 години, за да имаме и ние свобода, а за да дюдюкат, свиркат, обиждат, громят САЩ, но в същото време крещят "fuck you":
Ели, не се учудвам, че си уморена и изтощена. Не знам дали си даваш сметка колко много неща вършиш. При това някои от тях за отличенellis_stoyanova написа: ↑01 Мар 2022, 21:58 И след тези възторжени и самохвални слова,ще ви кажа....мноооооогоооо се изморих.Понякога се усещам накрая на силите си,после лягам,наспивамсе(ако успея,напоследък нещо не ми се отдава) и ставам с нови сили.Но да,изморително си е.
Пожелавам ти да се чувстваш прекрасно по време на практиката и в никакъв случай да не допускаш чувство на вина, докато я караш. Това наистина е уникален шанс, в който има място само за вземане..... да си вземеш онова, от което имаш нужда.ellis_stoyanova написа: ↑01 Мар 2022, 21:58Забравих да спомена,че се записах и на една студентска практика(то....щоТ много ми е скучно и няма какво да правя).Тази практика включва обучение по моята специалност-публична администрация,в един Център за личностно развитие и е свързана с административната дейност в него,ами....много ми харесва
![]()
А.... истината е, че твоят коментар, че не изпитваш срам ме повокира да пиша допълнително. Но..... така написано от мен, четейки го сега, звучи изключително грозно и няма смисълът, който имах предвид. За което ти се извинявам, Нелка.
Ами... случи се. Има решения и решения. В толкова други сфери от ежедневието ми това дори нямаше да го счета за препятствие. Както и да е.ellis_stoyanova написа: ↑05 Мар 2022, 11:25 Ооо,Ани,толкова съжалявам за писанчи,почти съм сигурна,че дори мога да усетя болката ти,защото си представям аз какво бих направила,винаги се опитвам да застана от другата страна.Но,да,аз бих постъпила по същия начин и да,това щеше да ми тежи най-вероятно
Ели, не знам защо го наричаш изкривено подобен тип мислене. Да ти кажа честно - аз съм на същата позиция от много години. В никакъв случай не желая някой да ми слугува и да ми чисти лайната..... особено пък когато от мен полза няма да има. Да - ползвах думата полза и това и мисля. Вече не мога да обвържа съществуването си без разбирането, че трябва да давам на другите от себе си. Не мога просто да взимам.ellis_stoyanova написа: ↑05 Мар 2022, 11:25 но по тази тема аз имам много изкривено мислене.Ако някога ,по някаква причина се случи нещо с мен и по всички показатели не мога да остана дълго на тази земя,предпочитам същото и за себе си
Ели, това е наистина моето окончателно решение. Но не е продиктувано от факта, че се местим в Швейцария (в скоби ще напиша, че имам много силно усещане, че това няма да станеellis_stoyanova написа: ↑05 Мар 2022, 11:25 Ани,това с последния 3ти март направо ме ...ритна в корема....знам,че ви чака прекрасна промяна и казвам това с цялата си увереност,защото все повече напоследък се убеждавам,че не съм на правилното място и аз,но...ми не знам,просто ми стана тъжно...
Ами......... айде няма нужда вече от раболепие и гъзолизане към/на Русия. На 3-и март трябва да се смирим и в пълно мълчание да благодарим на войниците, които също така изиграни от своя цар, са там - при Русе, при Плевен, на Шипка..... и остават там завинаги. Без дори да знаят, че животът им е погубен от имперските амбиции на техния цар за политическо и икономическо влияние в Европа....По настояване от страна на Русия съдбата на България е решена без участието на нито един българин. Методий Кусевич, тогава архимандрид и протосингел при Пловдивската митрополия обръща публично внимание на подготвяните от Русия, Англия и Австро-Унгария несправедливости спрямо българския народ и организира подписки от всички земи, които да бъдат занесени до Берлинския конгрес. В Македония подписките са организирани от Кузман Шапкарев, а в Пловдив от самия Методий Кусевич. Шапкарев поверява адресите от Македония на велешкия търговец Иван Весов, който ги предава в руското посолство. Пловдивските адреси също попадат в руското посолство, след като Костаки Пеев съобщава на руските власти за събраните подписки. Подписките обаче не получават гласност и нито един български представител не отива и не присъства на конгреса.