По време на цялото занимание правихме Уджай Дишане, наричат го още Дишането на Успеха. Това е дишане при стегнат епиглотис. При вдишване и издишване се издава лек хъркащ звук, като през цялото време усещаш как въздуха преминава през гърлото. В началото е противоестествено, но до края на практиката става почти навично.
За мен това бе изключително ценно, защото мислейки за това как точно да дишам изключително много ми повиши концентрацията. Другото съпътстващо усещане за мен, бе сякаш изкачвам планина (докато дишам по този начин) след това нормалното дишане изглежда по-леко и по-пълно от обикновено. Така както ти се струва ходенето по равно, когато дълго време само си изкчвал
