forum.metsababa.net

И на мен ми допада идеята за този празник.
Ние сме си сложили бобени зрънца върху мокро памуче. Малката всяка сутрин тича да види колко са пораснали, целува ги и ги слага пак на прозореца.
Сложихме си във вода и глава лук, перцата още са много малки, но тя къса по 1-2 и ги накъсва в салатата.
Събрали сме си кестени, изсушили сме си и есенни листа.
В готвенето и да искам не мога да я държа настрани. Много обича да участва в правенето на хляб /в хлебопекарна де/. Разрешам й да сложи семенцата, като свирне машината - сусамено, ленено, слънчогледово. Чака този момент с нетърпение

Ей, Марико, много се радвам да те видя тук . Ние ще направим вкъщи нещо, ама да видим какво ще е то. Иначе вчера дадох на госпожите в градината на Бела идеята за празника, оставих им и материалите, които са в блога ми да четат и им казах, че могат да зададат на децата ни задачка за рисуване..... нещо свързано с плодовете на майката Земя и да ни организират изложба. Уж казаха "да", ама да видим.

Иначе те са замислили за март да ни изненадат..... мислят да купят по 1 луковица зюмбюл и всяко дете да я насади в саксийка. Ще се грижат за тях и за 8-и март ще има цвете за мама .

Мари,
Чери

Време е вече да ви покажа как ние вкъщи отбелязахме деня на майката Земя. Реших, че ще покажа на децата как се прави тесто, как се замесва и после как се меси. И когато накрая щяхме да сме готови, да ядем курабийки!!

Даааааааа, понеже ..... ъъъъъ такова....... си имам кухненски робот, реших, че поне първите стъпки в замесването на тестото, а имено бъркането на яйцата, киселото мляко, захарта и зехтина, ще ги направи той. И за да компенсирам този си мързел позволих на децата да слагат съставките в купата на робота. При което Бела троши, повтарям ТРОШИ яйцата и ги изливаше в купата за месене , Коко изсипа половин пакетче сода в 200 г кис. мляко :shock: :shock: и за да не добавят и половин литър зехтин към цялото нещо, аз взех нещата в ръце. В крайна сметка всичко беше добре объркано и съвсем мекото тесто беше изсипано върху масата за месене.

Позволих на Коки да меси....... мисля, че си личи и с невъоръжено око .

[img]http://inlinethumb23.webshots.com/45398 ... 500Q85.jpg[/img]

Бела прояви мерак да облизва остатъците от мекото тесто от купата на робота - много й хареса суровата смес.

[img]http://inlinethumb11.webshots.com/46410 ... 500Q85.jpg[/img]
[img]http://inlinethumb30.webshots.com/18909 ... 500Q85.jpg[/img]

Каквото и да беше, на децата страшно много им хареса да бъркат, да месят, да изсипват и накрая да разточват.

[img]http://inlinethumb03.webshots.com/30722 ... 500Q85.jpg[/img]
[img]http://inlinethumb35.webshots.com/12514 ... 500Q85.jpg[/img]
[img]http://inlinethumb40.webshots.com/47463 ... 500Q85.jpg[/img]

при това под зоркия поглед на

[img]http://inlinethumb50.webshots.com/18417 ... 500Q85.jpg[/img]

Последната крачка беше да изрежем курабийките с формички:

[img]http://inlinethumb06.webshots.com/45701 ... 500Q85.jpg[/img]

[img]http://inlinethumb32.webshots.com/48031 ... 500Q85.jpg[/img]


[img]http://inlinethumb40.webshots.com/2471/ ... 500Q85.jpg[/img]

[img]http://inlinethumb29.webshots.com/46172 ... 500Q85.jpg[/img]
[img]http://inlinethumb60.webshots.com/11771 ... 500Q85.jpg[/img]

В крайна сметка, аз изпържих курабийките, да изпържих ги........ защото ги обичам така. Момчил им вика понички, но за мен са си курабийки и си хапнахме доволно с кисело мляко:

[img]http://inlinethumb02.webshots.com/47553 ... 500Q85.jpg[/img]

Ей,Чери, ако знаеш как се зарадвах като ви видях снимките ! Все едно си снимала днес у нас! Синът ми изглеждаше точно по същия начин (добре,че малката пакостница е при баба си, иначе едва ли щяхме да видим здрава сладка :lol: ). Ние днес правихме меденки ( със същите формички като вашите), които ще трябва да украсяваме през седмицата, а вчера вечерта - линцерови сладки, които ще слепяме малко преди Коледа. При това той ми е дегустаторът, защото правих нови рецепти, а аз нали постя - не мога да ги опитам . Но като гледам колко си хапна- най- вероятно ще стават за показване. Моят син е израснал покрай тестото. През зимата много обичат баба им да им прави масленица - така е известна тук тази пита (или усукана пита със сирене и други имена). А двамата с племенника винаги помагат в месенето и особено в тупкането в масата! Сладки прави от 3 годишен - голям помощник ми е!
А аз самата от две години обичам да си меся хляб у дома - нямам машина, а на ръка. И без това съм си в къщи покрай малката, поне можем да се поглезим с домашно направен хляб - е, някои от рецептите не ни допадат особено, но тогава пиршество вдигат кокошките на село :1140 ! Всъщност това точно "село" е квартал на Димитровград, но с къщи и дворове и там живеят родителите на съпруга ми. Той е засадил поне 35 овощни дървета и от ранна пролет се радваме на домашни плодове. И сега продължаваме да хрупаме ябълки и круши! Зимата у дома никой не иска да яде краставици и домати, защото свикнеш ли с вкуса на току-що откъснатия домат или чушка, трудно можеш да преглътнеш това, което се предлага в момента по магазина.
Благодарна съм, че децата ми са пряко свързани със земята. Че могат да ходят боси по двора, да садят зеленчуци и подправки, да помагат в брането на плодовете. Те самите не осъзнават богатството, което имат - приемат го за даденост, но аз се надявам това да продължава колкото може по-дълго!

Dari09 написа:Благодарна съм, че децата ми са пряко свързани със земята. Че могат да ходят боси по двора, да садят зеленчуци и подправки, да помагат в брането на плодовете. Те самите не осъзнават богатството, което имат - приемат го за даденост, но аз се надявам това да продължава колкото може по-дълго!

Дари, сърдечно ти благодаря за този пост. И най-вече за думите ти, които съм подчертала. Защото в тях разпознавам себе си. Защото аз не знаех какво е да се купува зеленчук от пазара, а още по-малко от т.нар. "Плод/зеленчук". Садила съм, плевила съм, поливала съм, газила съм в създадената от поливката кал и съм се чувствала щастлива..... просто щастлива!!! И да, имала съм го за даденост...... даденост, която нямам сега. Но никога не е късно!

Страхотно включване за деня на Земята, Дари! Пак благодаря!

Страхотни сте, момичета!
Най-сетне глътка свободно време. Сядам и започвам да пиша за това, как вървят събитията, посветени на Денят на Майката земя!
На 3,4 и 5 декември членовете на Слоу Фууд се събрахме на ежегодната си среща, този път в Горно Драглище, в Къща за гости Дешка. Горещо ви препоръчвам, ако искате да се почувствате като при баба на село, да отидете там за един уикенд.
Идеята на Дешка беше тази година да се съберем при нея, като всеки донесе със себе си по нещо от своя дом, а тя да готви. Разбира се, не оставихме цялата работа на нея, оставихме я на мъжете хихихихи. Те стъргаха картофи тиква
направиха родопски патетник, уверявам ви изключително е вкусен!
пекоха най-невероятната риба, която съм яла

Най-хубавото в кухнята на Дешка е, че там има място за всички, дори и за най-малките.
А ето и самата Дешка - при нея "Аз искам малко" и "На диета съм" не върви
Но голямото забавление започва вечерта, като дойдат невероятните баба Вили и баба Янка
които пеят, разказват истории и очароват всички.
И за да се потопите още повече в атмосферата можете да се облечете в автентична носия
да попеете и да потанцувате

И най-голямата атракция - ръчно правене на бонбони

И въпреки, че времето беше ужасно, Рила не се видя изобщо
А Пирин само надничаше изпод облаците,
на никой не му се тръгваше. И си обещахме скоро пак да се върнем.

С децата от училище Денят мина най-вече в подготовка за Коледния пазар в музея. Опаковахме сладкиши, правихме бонбони и се забавлявахме