forum.metsababa.net

Вихърче и Мими, не остана до новата! Само 24 часа, т.к. в момента е 23,59 часа - кога ще пусна поста е друга тема . Изчетох ви много добре, т.е. Мими я прочетох, а за Вихъра се върнах пак... и открих! Вие двете имате още нещо общо: тази година сте почнали да правите по 1 любимо нещо - Вихъра да се занимава с астрология, Мими да пише!!! Това ме впечатли много..... защото говори за един достатъчно силен вътрешен свят, който въпреки всички спънки в ежедневието е устоял себе си и е ..... "избил" към това, което ви е влечало. Много хора на това място биха казали - "не мога, труден живот, безпаричие, хич не ми е до душевни и звездни работи"... Е, вие, явно и вие не сте като хората и това вярвайте ми е комплимент . Лично аз затова толкова много настоявах да има спам-тема в Часът, а после и идеята за мецана........ защото ме среща с различни и уникални хора. Едно общуване, към което съм пристрастена ....... понякога ми е тъжно, понякога ми е мъчно, понякога не ви разбирам, понякога не ме разбирате....... но на сутринта......., о на сутринта всичко е различно и моят свят отново се отваря тук! Да споделя, да помогна, да видя другата гледна точка......

Вихърче, пита какво ще си пожелая за новата година. Ще почна оттам да обясня защо направих това обобщение на постингите от блога ми. Защото от края на ноември се въртя в един страшен омагьосан кръг на болести. Първо Бела с Т и кашлица, после Коки с Т и кашлица, еволюирали в пневмония, после падането на Коси и гипса на ръката му, моят грип, а сега новата кашлица на Бела........ 5 седмици, през които само се чудя на кой какво да дам. Стигнах до там, че почнах да....... потъвам в дупка. И в един момент се върнах за нещо из блога и почнах да преглеждам постингите един по един........ та какво е този последен ЕДИН гаден месец в сравнение с всичко, което съм видяла и преживяла през тази година......... толкова много неща, толкова сбъднати мечти!!! На първо място запознах се с един страхотен автор и човек, с който и до момента разменяме мейли и сме приятели.... посетих страхотни концерти, видях и слушах моите Меноар на живо....... видях Дубровник, маах гащи из Париж...... боже, имам ли право да искам повече?!? Ми не! Нищо не си пожелавам за новата! Нищо..... ако е речено, ще ми се случат още страхотни неща....... едно по едно. Ако не се случат, аз ще ги сбъдна ...... ЗДРАВИ ДА СМЕ!!!

НА ВСИЧКИ САМО ЗДРАВЕ!!! ОТ СЪРЦЕ МЕЧЕШКО!

И тук ще намина,но...в началото на Новата година

[

М-стар, Пиша личния си дневник от 10-годишна - кога редовно, кога рядко, но там е моят уникален свят, там съм аз самата, както се казва - без маска и без грим Радвам се, че се запознахме. Нашата астро-дискусия можем да продължим в някоя друга тема, ако искаш!

Чери, , обичам те, приятелко! Към теб изпитвам топли и нежни чувства, които ми е трудно да изразя в писмен вид Искам скоро отново да чуя звънкия ти смях и пак да те прегърна от сърце Винаги много му умиляват написаните от теб неща и почти винаги ме разплакваш от вълнение... така ми действаш... Черита, какво ми направи?

Мари-Жоли, Сигурна съм, че 2010 е била едва благотворното Начало на твоя нов Живот и изпълнен със смисъли за теб Път - пожелавам ти 2011-та не само да затвърди постигнатото, а да отвори пред теб нови врати и хоризонти! Щастлива съм за теб! Заради хубавите неща, които сподели с нас тук. Браво на теб, прекрасно момиче!

vihrogonche написа:М-стар, Пиша личния си дневник от 10-годишна - кога редовно, кога рядко, но там е моят уникален свят, там съм аз самата, както се казва - без маска и без грим Радвам се, че се запознахме. Нашата астро-дискусия можем да продължим в някоя друга тема, ако искаш.

Разбира се,че искам! Дори бих помолила да си открием такава,т.е. някаква подобна тема! Аз също много се радвам и ми е много приятно,че се запознахме!

Чери, , обичам те, приятелко! Към теб изпитвам топли и нежни чувства, които ми е трудно да изразя в писмен вид Искам скоро отново да чуя звънкия ти смях и пак да те прегърна от сърце Винаги много му умиляват написаните от теб неща и почти винаги ме разплакваш от вълнение... така ми действаш... Черита, какво ми направи?

Изпитвам подобни чувства,макар и да не сме се виждали реално!Просто си много специална и твоето присъствие навсякъде го доказва!И съм уверена,че и през новата година ще ти се случват хубави и интересни неща,приключения и битки за справедливи каузи! И вярвам,че хубавите неща ще са много повече от лошите/че без тях нали не може/!!!!!!

Мари-Жоли, Сигурна съм, че 2010 е била едва благотворното Начало на твоя нов Живот и изпълнен със смисъли за теб Път - пожелавам ти 2011-та не само да затвърди постигнатото, а да отвори пред теб нови врати и хоризонти! Щастлива съм за теб! Заради хубавите неща, които сподели с нас тук. Браво на теб, прекрасно момиче!

Споделям това и вярвам,че и на теб ще ти се случат само хубави неща!Мисля,че си прекрасна - жена, майка,любима,приятелка!Много се радвам,че си открила себе си - съкровенната!

моят свят отново се отваря тук! Да споделя, да помогна, да видя другата гледна точка......

Много точно казано!Чувствам и мисля същото!Макар и да не съм от най-изявените форумни активисти,винаги се старая да бъда искрена и ако мога да помогна и .......Най-хубавото от всичко е,че се чувствам като част от едно голямо ,хубаво общество!

Всичко най-добро през новата година - за всички!!!!!

Чери - мила Ани - " Не може с думи туй да се опише..." разтърсващо, вълнуващо и значимо!И наистина интересно.....имаш прекрасни преживявания, интересен живот "барабар" с лошото,но така усещаме сладостта на живота!

Браво Ани (изписвам истинското ти име,защото ти сподели с нас съкровени за теб неща,неща истински, изживяни,изстрадани)! Благодаря ти,че ни направи част от това. Все едно гледах филм-толкова беше истинско!
Обаче в цялата тази история си пропуснала едно от най-важните събития- създаването на това прекрасно местенце,което ни събра в труден момент,в което влагаш цялата си енергия,местенцето,което се превърна в нашия уютен дом. Благодаря ти!

Мисля за моята 2010г.Не мога да кажа добра ли беше, лоша ли... Имах много радости, имах много болки...Като цяло това беше година в която много рових в мислите и чувствата си, много трудни решения трябваше да взема-доколко са били правилни само времето ще покаже.Много хора влязоха в душата ми, но и много си отидоха от там.Като цяло изпращам тази година малко тъжна, малко...неудовлетворена...незнам ,така го чувствам. Някои неща простих, други не успях...

Имам си обаче моите радости- моите две слънчеви дечица,за които "няма по-добра майка на света". Колко пъти в очите ми са блесвали сълзи на щастие,щом чуя думите:
"Благодаря ти мамо за твоя топъл скут,
за майчиното рамо,за майчиния труд.
Благодаря ти още за ясния ми ден,
за грижите ти нощем,когато бдиш над мен.
За нежната закрила,за топлия ти глас
за всичко ,майко мила,благодаря ти аз!"
Ей тези думички чувам всяка вечер.Всяка божа вечер.Toва е наш ритуал,който децата създадоха.Това ме прави щастлива. Блясъкът в очичките,малките ръчички,които ме прегръщат силно...Да,понякога съм била лоша майка,понякога съм крещяла,понякога съм била далеч от тях,понякога,обсебена от проблеми не съм имала време за тях и винаги ме е боляло от това.Обещавам си и аз, обещавам на себе си и на тях,че това ще се промени.
Започнах 2010г изтощена от работа по празниците. Заспах на фотьойла, в 00.00ч. само казах "Наздраве",и до там бях, заспах отново като пребито куче.Първата половина от годината ще запомня само с много работа-много тежка и изтощителна. Почти никакво време за децата-графикът ми беше такъв,че се събираха по 2 дена без да ги видя. Което ме побъркваше.
Лятото с Жоро решихме да променим нещата-направихме наша фирма-той отдавна мечтаеше за това. И макар аз да имам съвсем други интереси и да бях много далеч от недвижимите имоти,реших,че е мой морален ангажимент да го подкрепя и да му помагам. Мисля,че това беше добра стъпка,още повече като се има предвид,че Телеца имал способността да променя сам съдбата си и да предначертава това,което иска да му се случи( така каза кака ми Алена ).
Въпреки всичко това изпращам годината тъжна. На Коледа не ми беше никак коледно,ама никак. Просто един от поредните дни,в който ТРЯБВАШЕ да се съберем и да се преструваме,че всичко в семейството е наред.Със свекърва ми предния ден отново се карахме и някак си ми беше много лицемерно да стоим заедно на една маса и то на такъв ден.
Вечерта на 31.12 беше най-тъжния ден за мен-чувствах се сама и неразбрана. Всеки стоеше в неговия си ъгъл,в неговия си свят... И страшно много ми се плачеше. Дори шампанско не отворихме.
Въпреки всичко аз съм твърдо решена да си стъпя на краката.
1. ще се забавлявам повече-това тъпо ежедневие ме убива,това еднообразие ме смазва. Просто си вземам дечицата и ще се забавляваме.
2.ще изкарам шофьорска книжка-чувала съм,че за да победиш страха трябва да се изправиш лице в лице срещу него
3.ще работя над себе си, ще уча нови неща
4.ще пътувам до София,дори ще погостувам на Черитка (ако все още ме иска)
5.отново ще си вляза в старите дрехи,отново ще се чувствам добре в кожата си,отново ще бъда горда със себе си.

http://www.izbuhni.com написа:Ето това са стъпките

Съжалявам за минорното настроение,извинете ме! Просто имах нужда да си споделя. Поне тези неща,които мога да споделя.

vihrogonche написа:Чери, , обичам те, приятелко! Към теб изпитвам топли и нежни чувства, които ми е трудно да изразя в писмен вид Искам скоро отново да чуя звънкия ти смях и пак да те прегърна от сърце Винаги много му умиляват написаните от теб неща и почти винаги ме разплакваш от вълнение... така ми действаш... Черита, какво ми направи?

Ей, това нещо все едно аз съм го писала! КАкво да кажа... Чери,ти си щастливка да си обичана от толкова много хора! Магнетична си и очарователна! Никога не се променяй,моля те!

Еххххххххх, Мърмори нещо ми си струва че имам с теб много общо, не мога просто да се включа за по дълго защото съм на село,компютъра е стар, "Е"-то почти не работи и не ме оставят грам на мира, иначе, съм готова и аз да сподля за моите преживявания през 2010 година , разочарования и очаквания през 2011 година !
Но ще го направя! Тази тема ми дойде страхотно, мисля че много ми помогна а също така и ме предразположи да се отпусна пред всички вас!
Лека нощ

Леле, Деска, Зори.... определено ме разтопихте! Аз си знам, че хич не съм света вода и много често сама си се коря и се ненавиждам. И въпреки това, да прочета, че съм важна и от значение....... чувството е ..... е не мога да го опиша!

vihrogonche написа: Чери, , обичам те, приятелко! Към теб изпитвам топли и нежни чувства, които ми е трудно да изразя в писмен вид Искам скоро отново да чуя звънкия ти смях и пак да те прегърна от сърце Винаги много му умиляват написаните от теб неща и почти винаги ме разплакваш от вълнение... така ми действаш... Черита, какво ми направи? !

Деска, някои неща са неизбежни, когато си на една вълна с друг човек! От всичките ми познанства, само ти... ти си с мен плътно на улицата. В моменти, когато се чувствам като последния прошляк......... Имало е моменти, когато аз не съм била да бъда с теб, за което съжалявам. Но останалите, споделените....има смисъл, нали?!?

Мърмори написа: Браво Ани (изписвам истинското ти име,защото ти сподели с нас съкровени за теб неща,неща истински, изживяни,изстрадани)! Благодаря ти,че ни направи част от това. Все едно гледах филм-толкова беше истинско!

Това е идеята, Зори - споделяне! Аз казвам това, ти ме правиш съпричастна със съвсем друго, Мими ни говори за трето и всеки споделя шаренията на този свят. И той заблестява, става по-близък до всеки един от нас и ние ставаме част от него.

Мърмори написа:Обаче в цялата тази история си пропуснала едно от най-важните събития- създаването на това прекрасно местенце,което ни събра в труден момент,в което влагаш цялата си енергия,местенцето,което се превърна в нашия уютен дом. Благодаря ти!

Зоритка, ако този форум нямаше своите потребители, щеше да е просто едно пусто място. Затова благодаря още веднъж на всички, които повярваха в него, които искаха да сме заедно и продължават да упорстват . Каквото зависи от мен, ще го направя. Не ми липсват идеи за шаренийки, даже понякога надделява циганското у мене .

Какво е другото, което исках да ти кажа?!? Имам представа макар и долу-горе от твоята 2010 година, но ако ми позволиш да стана съпричастна на твоята 2011 година, ще съм много щастлива. Чакам те в София от много време. И сигурна съм, че не съм само аз!!! Ти имаш силата -веднъж вече ти го казах. Ти имаш едно много хубаво качество (както е и при Вихъра) - непримиримост! А също и непоносимост към лъжата, лицемерието и двуличието! Знаеш че животът възнаграждава достойните. Някой казват и търпеливите , ама няма да го подчертавам това, щото означава аз никога нищо да не получа :1140 :1140

Мърмори написа:

vihrogonche написа:Чери, , обичам те, приятелко! Към теб изпитвам топли и нежни чувства, които ми е трудно да изразя в писмен вид Искам скоро отново да чуя звънкия ти смях и пак да те прегърна от сърце Винаги много му умиляват написаните от теб неща и почти винаги ме разплакваш от вълнение... така ми действаш... Черита, какво ми направи?

Ей, това нещо все едно аз съм го писала! КАкво да кажа... Чери,ти си щастливка да си обичана от толкова много хора! Магнетична си и очарователна! Никога не се променяй,моля те!

Аз мисля също, че съм много щастлива. Най-вече от факта, че на тази Нова година, имах възможността да се обадя до доста кътчета от нашата България и да я честитя...... нещо, което досега нямах! БЛАГОДАРЯ........ за всичко, което сте ми дали......

Време е и за моя час на откровение...Бубето или просто Ади
Всяка година ми е била "минорна"- и на изпращане, и на посрещане.Всъщност зпочвала е с надежда,с вяра за промяна,за по-добро,но много бързо минавах в минорната гама и твърдо оставах там-сама,самотна, може би в повечето случаи и неразбрана.Да,семейството ми е било до мен-винаги,но онзи-човека с главно Ч го имаше,но не го усещах.
Имам връзка с един мъж от 13 години.Той обаче беше семеен когато пламна пожара.Да,пожар-истински и изпепеляващ.Прекрасно знаех с какво се захващам,но то беше по-силно от мен.Само флирт-казвах си-свършва лятото и си събирам багажа за Пловдив и ще си оставам там(тъкмо бях завършила и имах намерение да оставам там)Да,ама не!Все търсех причини да не замина-работа няма или заплатата малка,квартирата вдигат-все истини за далечната 1997 кризисна година,но аз знам,че бях ли решила щях да се справя.Само че останах заради него въпреки ясната мисъл,че ТОЙ няма да се разведе.Макар че те с жена си семейство нямаха-тя си има нейния живот,той своя.Той си живее на село,тя в града(само 7км )Само и единствено заради детето.И заради родителите им.Опитвах се да избягам от това-разделяли сме се,търсела съм други връзки и съм ги имала,но....все се завръщахме един към друг.А колко скандали с мама съм имала,и съм я лъгала,и съм я обиждала... Оххх,много ме е срам И така 13 години лутане-срещи,раздели,надеждеи,мечти... и все в минорната гама оставам,особено по празници.Благодаря на Бог,че ми е дал прекрсни приятели,които за миг не са ме забравяли във всичките ми трудни моменти.И така преди 2 месеца моят човек каза край-развеждам се.Аз изплашена и объркана,а той не стъпваше по земята,а летеше.Сякаш е скъсал окови.Аз не можех да осъзная какво по-точно се случва-мечтала бях,но вече бях изморена да мечтая.И сякаш не осъзнавах,че това не е поредния сън,а се случва с МЕН.За първи път от години наред изпращам и посрещам годината в друга тоналност.Не мога да я определя добра ли е, лоша ли е била моята 2010г-и радости,и тъга,и болки...Но я изпращам с радост и посрещам новата 2011 изпълнена с надежда и вяра,че ще бъда по-добра за всички ни и във всичко.И май започна да се случва -предстои ми да се пренеса при него,да си свием свое гнездо и дай Боже в него да писука гардже.И двамата го искаме много,а когато човек иска нещо много силно то се случва.Нали знаете-Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му
Благодаря ви,че ви има!
Без вас никога не бих споделила горе написаното,а имах нужда от това.

Бубе,страшно се радвам,че сподели с нас своята история. Знам,че понякога е трудно да разкриеш най-съкровените си тайни и то пред много хора. За това се иска смелост. Както и смелост да застанеш зад мечтата си и да я следваш неуморно. Мисля,че имаш до себе си човек,който истински те обича и с който вярвам,че ще създадете прекрасно семейство. Най-вече затова,че сте преминали през всякакви изпитания и въпреки всичко сте останали заедно. Това е любовта. Пожелавам ти никога да не губиш това чувство и винаги да си окрилена,както сега. И още нещо ти желая-тази година да станете трима! Когато много силно искаш нещо-то се случва,нали знаеш?! Чакаме скоро да ни зарадваш с добра новина!

Бубе,Зори толкова добре ти е отговорила,че просто нямам какво да добавя.Заставам зад нейните думи.Желая щастие и успех...