forum.metsababa.net

cchery написа:Зори, знаеш колко те обичам.... и че като казвам за някой, че ми е приятел/ приятелка, то това значи много. Не защото го казвам аз, а защото.... имам страшно много познати, но изключително малко приятели. Ти си точно от тези изключения. Обяснявам ти се "любовно", за да не ми се разсърдиш много от следното нещо:

lindorina написа:...... защо си написала това по-горе,след като казваш,да не се опитваме да те разберем.....болката си човек може да излее и на лист хартия,така само той ще си вижда написаното от себе си.

Няма как да не попитам същото и да не си мисля това, което си мисли Линди, а и други хора. Защо, Зори?!? Когато имаш нужда от нас, от мен, от...... другите, защо пишеш, че не я искаш. Защо въобще я показваш.... Защо, Зори........ за да мине някой от онези "хора", които ненавиждаш и от които си разочарована и да танцува върху болката и мъката ти ли?!?! Зоринка, знам, че вчера ми писа на скайп, но не можах да отвърна..... вечерта ти звънях, но ти не ми отвърна...... не можем да сме постоянно във връзка, макар че почти сме го постигнали..... съжалявам хиляди пъти от снощи, че вчера не изоставих работата си за да ти пиша..... да бях знаела само.....

Ако се ядосаш на този ми пост - това беше целта! Ако ми се разсърдиш - това беше средството! Ако се амбицираш и пребориш слабостта - това ще е изхода от всичко! ............... и когато ме видиш на този изход с очакваш поглед, не ме отблъсквай....

Напиши ми каквото искаш, дори и това че съм гадна, че съм те предала......... каквото искаш....... покажи ми собствените слабости, грешки и превърцунвания, наречи ме неблагодарна, надута и нахална ........... имам нужда от този пречистваш дъжд. Защото след него ще се прегърнем отново с онази септемврийска близост на изминалата есен.

Мърмори написа:Изтрих поста си. Съжалявам .Линди е права,просто май беше по-удачно да напиша всичко на един лист и после да го изхвърля в кофата. Наистина не избрах правилния начин да споделя. Написах нещата така,защото така го чувствах отвътре,точно по този начин. Не смятам да се впускам в подробности какво и защо ми се е случило,първо защото това са трърде лични неща,които няма как да бъдат разказани на толкова публично място/абсолютно си права/,второ, защото ме е срам от безсилието ми/не бива да се срамуваш от неща,които най-вероятно няма как да промениш/. И трето,защото не искам действията ми в миналото и сега да бъдат подлагани на критика. Вината,която ми тежи сега е по-силна от всяко едно наказание. /за съжаление това чувство наистина е ужасно/Просто в този момент, в който писах,ми се искаше само да знам,че не съм сама/да Зори,не си сама и това е нещо страшно ценно/,искаше ми се просто някой да ми каже: "Зори, с теб съм, каквото и да ти се случва в момента!" Извинете ме за безпокойството,което ви създадох,не съм търсила внимание преднамерено,макар че може би така изглежда отстрани.