РОДНА СТРЯХА
Бяла, спретната къщурка,
две липи отпред.
Тука майчина милувка
сетих най-напред.
Тука, под липите стари
не веднъж играх;
тука с весели другари
скачах и се смях...
Къщичке на дните злати,
кът свиден и мил!
И за царските палати
не бих те сменил!
Вярвам в доброто и в новото поколение!
Въпреки всички "доказателства", че доброто изчезва от света, а младите са лоши и невъзпитани.
П.П. Чак сега открих темата, затова чак сега се включих в нея. А децата - те наистина се учат от нас, наблюдават действията ни, копират постъпките ни. Имаше и един текст, посветен на това - "Когато си мислиш, че не те гледам, аз видях как ти..."