forum.metsababa.net

Записвам се.
Ще споделям и аз.
Сега просто нямам време.

А пък аз вчера скачах на въже (или по-скоро опитах ), ама то било много трудно, бе. Преди, когато аз бях малка ми се струваше супер лесно, ама тогава не съм тежала толкова килца, а и бюста....
Но стана още по-смешно когато се опитах да въртя обръч........... Децата се забавляваха истински. Научих ги да играят на "Замръзванка", това също им се стори интересно и забавно, защото и аз играх с тях и се гонихме по поляната и се смяхме, беше супер. Това предизвикателство ми хареса, браво Нели, страхотна идея.

Момичета, събирам кураж да си направя така мечтаната къса прическа, тип момчешка!! Отдавна я мечтая, още от периода на Шарън Стоун, когато изглеждаше така:

[img]http://www.hairstylescut.com/images/cel ... Stone5.jpg[/img]

И мисля, че съм на финалната права да осъществя това мое решение.

Иначе снощи на тренировката на Коси по баскетбол не се и поколебах да се включа....... вярно накрая, но след един час на скамейката да го чакам вече не ме сдържаше и ми се играеше. Е, включих се с моите 159 см и вкарах 2 коша 202 .

Чери, отивай на фризьор и изобщо не му мисли , както веднъж една "сръчна" козметичка ми каза: "А, не станаха много добре веждите ли?! Нищо, те растат бързо" :shock: Та и косата така...
А ето го и моя първи акварел, нарисуван с темперни бои и проскубаните четки, които намерих вкъщи

Ver написа:Чери, отивай на фризьор и изобщо не му мисли , както веднъж една "сръчна" козметичка ми каза: "А, не станаха много добре веждите ли?! Нищо, те растат бързо" :shock: Та и косата така...

Ver написа:Верче, определено имам нужда от такъв импулс..... .

А ето го и моя първи акварел, нарисуван с темперни бои и проскубаните четки, които намерих вкъщи

Не знаех, че рисуваш... освен по герданчетата де. И при все подръчните материали, с които си го правила а и не много добрата снимка, ми се ще да се изгубя сред тези цъфнали дръвчета. Сама със себе си....... и после да се намеря.........

Такааа, като деца обичахме да се правим на индианции да преминаваме по една тръба над напоителния канал на село, има няма 3 метра над водата и папурите. Стига с въведението.
В събота се разхождахме по Средна Гора и на пътя ни едно дърво, паднало над деренце с рекичка. Много сгодно, нали? Еми как да го пропуснем. Хвърлих се с главата напред, ще го минавам бързо Да, ама малко след средата (4-5 м от началото) се "спеках" Много дълго се оказа това дърво! И ни напред, ни назад. Постоях малко така, слушайки окуражителни те думи на спътниците ми:"Айде, мамо вярвам ти!", "Вземи една пръчка да се подпреш!", "Не бой се ще те хвана!"и "Аре, стига се лигави, че детето те чака!" 202 (Мони беше тръгнала след мен, стоеше по средата на дървото ме гледаше с учудване) и тем подобни
Събрах кураж, приклекнах с треперещи крака, възседнах дървото и продължих по-спокойно! Струва си емоцията! Опитайте
Хайде, кой е наред сега?!

Само тук не съм се отбивала тази вечер
1. играх на "джаги"
2. Правих пясъчен замък........в пещера
Кой е на ред?

Аз съм на ред - Коки ми прави диктовка по български език вчера ...... хахахаха, беше много смешно. Вярно е че пиша правилно, но толкова грозно, че Коко каза, че нищо не съм направила на тази диктовка .

Снощи, след като вече бяхме на околовръсното на София, на 10 минути от нас, децата решиха, че ще крещят в колата........ ама разбирайте крещят, та чак пищят ииииииииии........ вместо да им рекна да пазят тишина..... се включих . Спираме на светофар......... явно от нашата кола се е слушало метъл и крясъци и обираме всички погледи :lol: :lol: :lol: . След като почти не изпуснах педала на газта от напъни да крещя и замалко да изгася колата при потегляне, най-сетне успокоих звуковата вълна в реното.....

ШЕРИТА-ЧЕРИТА, ти ме разби с тези викове бе

vihrogonche написа:ШЕРИТА-ЧЕРИТА, ти ме разби с тези викове бе

Ма аз и още мога! Повярвай ми!

вЕрвам ти