forum.metsababa.net

Черо, имаш подкрепата ми и приятелската ми съпричастност за всичко!

[youtube]wwCykGDEp7M[/youtube]

Малко ми стана тъжно от написаните думи тук. Майките трябва просто да се обичат. Такива, каквито са.
Струва ми се, че имате твърде много очаквания и изисквания към тях, затова те не рядко ви разочароват. Казвам това, като извод от моите негативни емоции и сривове, в резултат на действието или бездействието на моята майка. Отдавна съм й простила всичко и сега просто я обичам.

Сещам се за едни стихове на Илко Илиев:

СЪНУВАХ МАМА...

Вали през сън. Вали дори наяве.
Снегът се трупа в мен като измяна.
Една снежинка - някак изоставена
от другите, напомни ми за мама.

Не бях заспал. А мама засънувах.
Пред портите на Рая пак ме чака...
Но толкова далеч, непропътувано,
че аз не сетих как без дъх изплаках.

Потропа стих. Пред портите на Ада.
Отвътре сенки се засуетиха.
И се отвори черната грамада,
за да погълне два-три нежни стиха.

А после - тишината се прозина,
опразнена от смисъл и присъствие.
И се притули в скутите на зимата,
невидима Душа, понесла в бяло кръста си...

Гушкам ви, всички!

Чери, песента, която постна последно тук, страшно много ми хареса, не бях й гледала клипа досега

Тита, позволи ми едновременно да се съглася и да не се съглася с теб Да, майките трябва да се ОБИЧАТ, това е безспорно. Да се ценят и уважават... докато са тук. А и в Библията е написано да уважаваш и да се грижиш за родителите си, за да живееш ДОБРЕ на земята. Неслучайни думи. Но... но!!! Обичта и уважението не бива да са пречка за ОБЕКТИВНОТО им възприемане като ХОРА, като ГРЕШНИ ЧОВЕЦИ, със своите несъвършенства, проблеми, грешки... тоест това, че някоя ти е майка, не означава, че трябва да приемаш БЕЗКРИТИЧНО всяко нейно качество или порок! Все пак има майки-алкохолички, майки-наркоманки, майки-насилнички, майки-квачки и т.н., и т.н. Невинаги е лесно на техните деца да продължават да ги уважават и обичат, въпреки всичко! Нали така?

Изводът ми е следният: да, нека обичаме родителите си, баща си, майка си, нека им бъдем благодарни за всичко, което са ни дали и са направили за нас, най-малкото са ни вдъхнали живот, чрез тях сме на белия свят, носим тяхната плът и кръв, но нека бъдем и поне донякъде обективни и критични към тях - те все пак не са богове, а чисто и просто хора, с техните добри и лоши страни... защо пък ние да не бъдем възможния трамплин за тяхното израстване като личности, защо пък да не приемем, че и ние можем да бъдем техни учители, не само те наши?! Мисля, че Чери е имала точно това предвид тук! Не казва, че не цени и не обича майка си, но споделя болката си от това, че невинаги се разбират добре помежду си, споделя уязвимостта си на нейна дъщеря, жадува повече одобрение, разбиране и подкрепа от нея... лошо ли е това? - категорично НЕ според мен!!! Ами това е засега по темата...

Деси, Титка, прегръщам ви и двете! И ви благодаря за .... споделеното тук в моя личен дневник! Няма да си изкривя душата и ще кажа, че чувствам, усещам и възприемам майка ми точно както е описано в стихчето, постнато от Тита! И точно заради тази безрезервна обич, която питая споделям:

vihrogonche написа: болката си от това, че невинаги се разбират добре помежду си, споделя уязвимостта си на нейна дъщеря, жадува повече одобрение, разбиране и подкрепа от нея... лошо ли е това? - категорично НЕ според мен!!!

Просто и двете ме уцелихте в най-болното място - обичта, която не получава ...... същата обич! Обичам както в стихчето и се чувствам захвърлена както Деската го е написала!

И за двете -

Чери, аз не съм искала думите ми да те наранят, ни най-малко!
Второ, ако ми позволиш да добавя нещо ключово важно:
според мен това, че не усещаш обичта на майка си така, както ти я искаш и имаш нужда от нея,
изобщо и далеч НЕ означава, че майка ти не те обича - напротив!!!
Аз лично съм сигурна, че майка ти те обича, но го прави просто по НЕЙНИЯ си начин... може би не е най-правилният, нито най-подходящият за теб, но тя те обича, Чери, убедена съм на 100% в това!
Може би не знае как да ти го покаже и каже най-добре... може би критикувайки те за 1001 неща, тя си мисли, че го прави за твое най-голямо ДОБРО... РАЗБИРАШ ЛИ КАКВО ИСКАМ ДА ТИ КАЖА

vihrogonche написа:Чери, аз не съм искала думите ми да те наранят, ни най-малко!

Не, не са ме наранили. Просто двете писахте за на пръв поглед коренно различни неща, ала така добре и невъзможно съчетани в мен.

Миналата неделя Бели пожела да махнем нейната кошарка - леглото, в което спеше откакто си я донесох вкъщи от родилния дом! Легълцето й винаги е било долепено до моята стрна на спалнята за тези 6 години и половина и имах чувството, че съм се сляла с нея. Знам как звучи всяко нейно движение, всеки нейн дъх, поредното издишване! Безброй много пъти сме си подавали ръце, когато лягаме да спим - чувствала съм топлината на малката ръчичка, която ме стиска здраво за известно време, а после пръстче по пръстче захватът отслабва и Бели потъва в нейното вълшебно царство на сънищата, пълно с феи, уинксове, а напоследък и кукли-чудовища. Будила съм се неизброимо много пъти, за да я завивам или да гоня нахалната котка, излегнала се на главата й.... целувала съм крачетата, ръчичките, челцето - сладко отпуснати в съня..... махала съм косичката, оплела се около вратлето, ушите..... и съм галила малката руса главичка с плътно затворени очета...... така спокойно и уверено унесени, защото е до мама...... Е, това.... вече е само минало....... и да искам, не мога да спра да тъжа..... сега на мястото на кошарката има една бездушна изкуствена елха... Трудно ми е...... и то много...... колкото и да не звучи нормално за всички!

[youtube]y1A6s0mKFuc[/youtube]

Чери

Не те разбирам напълно какво чувстваш, но... написаното от теб ми е предостатъчно, за да усетя какво ти е и да пророня една сълзичка за теб ...

Миличка моя дружке, аз пък в такива моменти на новопридобита самостоятелност (и в известна степен на загуба) у моя син по-скоро изпитвам чувство на блаженство и облекчение и гордост, от това, че детето расте и става все по-независимо от мен, тоест изпълва ме по-скоро майчина радост, отколкото тъга... което, пак казвам!, ни най-малко не означава, че не разбирам твоите трепети и изживявания... просто за пореден път си казвам колко сме различни като майки и все пак колко сме единни в преживяванията си! Обичам те много, Аничка, дано скоро се усетиш отново уютно в спалнята си! С теб съм! И някак усещам една много силно изразена признателност и благодарност в сърцето си, че НАШИТЕ ДЕЦА СА ЗАЕДНО С НАС, пък макар и в съдедната стая вече, защото... защото просто не ми се мисли какви неща изпитват сърцата на разбитите от мъка родители на болнички дечица или не дай, Боже, на ангелчета, които вече не населяват нашия груб и понякога твърде лош свят ... НО СЕГА ТОЧНО ИЗБИРАМ ДА СЕ РАДВАМ И ДА БЛАГОДАРЯ, ЧЕ ДЕЦАТА - И ТВОИТЕ, И МОЕТО, И НА ДРУГИТЕ МЕЦАНКИ ТУК - дай, БОЖЕ! - СА ЖИВИ, ЗДРАВИ И ЗАЕДНО С НАС !!!

cchery написа:Миналата неделя Бели пожела да махнем нейната кошарка - леглото, в което спеше откакто си я донесох вкъщи от родилния дом! Легълцето й винаги е било долепено до моята стрна на спалнята за тези 6 години и половина и имах чувството, че съм се сляла с нея. Знам как звучи всяко нейно движение, всеки нейн дъх, поредното издишване! Безброй много пъти сме си подавали ръце, когато лягаме да спим - чувствала съм топлината на малката ръчичка, която ме стиска здраво за известно време, а после пръстче по пръстче захватът отслабва и Бели потъва в нейното вълшебно царство на сънищата, пълно с феи, уинксове, а напоследък и кукли-чудовища. Будила съм се неизброимо много пъти, за да я завивам или да гоня нахалната котка, излегнала се на главата й.... целувала съм крачетата, ръчичките, челцето - сладко отпуснати в съня..... махала съм косичката, оплела се около вратлето, ушите..... и съм галила малката руса главичка с плътно затворени очета...... така спокойно и уверено унесени, защото е до мама...... Е, това.... вече е само минало....... и да искам, не мога да спра да тъжа..... сега на мястото на кошарката има една бездушна изкуствена елха... Трудно ми е...... и то много...... колкото и да не звучи нормално за всички!

[youtube]y1A6s0mKFuc[/youtube]

Тук аз се разплаках
Звучи абсолютно нормално...и истинско.