tita написа:
Благодаря ви, момичета. Благодаря, че ви намерих тук.
Този месец определено ми е труден и някак нямам желание да споделям и пиша, но ще отмине и пак ще бъда по-активна. Да си знаете, че ви чета и не съм зарязала форума. Прегръщам ви всички

Тити, мисля, че знам какво преживяваш. Или поне и аз съм се чувствала в ситуация, в която някакси ми е безцелно, тъжно без да знам защо, а и да знам, това не носи повече обяснения...... Преди много се борех с това и страдах от такива състояния, но сега просто от самосебе си се научих да си изстрадвам това тихо и спокойно. И явно от това, че не се боря и бунтувам, се зареждам и полека-лека всичко отминава. Това, което искам най-много да кажа е, че се радвам, че си тук, че намираш време да минеш, да обърнеш внимание на хора, които дори не познаваш...... да ни покажеш, че сме важни за теб! За мен това значи много!
Зоринка, и ти си нахлузила червената шапка..... Въобще много ставаме тези, които ни попари невидимата слана на болезнена тъга.... Но знам, че ще мине. Знам, че най-доброто предстои! И така ще е! ............ Иначе, за какво, мамка му, живеем?!
Ей, бандата, как я карате?! Ние сме с баба вкъщи и мога да кажа, че се справяме добре, защото не ми се налага да готвя, а и да тичам да вземам Бели от училище следобяд! Аз отговарям само :lol: за гимнастиката, балета и английския й! Коки добре, че е вече голям, та сам си ходи на спорт и език.... т.е. там нямам много задължения. Обаче уроците са си уроци, та все си изискват време за проверка, но такъв е животът на четвъртокласника и неговото семейство

.
Нещо интересно при вас?! :?: :?: