Бракът не е сделка
Декември 4, 2013
Автор : Архим. Ефрем Панаусис
Доказана истина е, че когато са създавали семейство, хората от старото поколение имали повече сили и когато казвам сили, имам предвид не материални, а духовни сили. Затова те издържали много и издържат и досега. Знаете, че търпението и издръжливостта на младите не са големи и при първото „Не!”, при първото „премерване на силите” те вдигат високо ръце, предават се, и, естествено, резултатът е стигането до различни гранични ситуации – раздели, разводи и т.н.
Човек се пита защо старите могат, а младите – не? Именно защото младите хора не са се научили, не са се претеглили върху кантара на търпението, не са възприели нищо като борба, нямат нагласа за борба в живота и при първото затруднение се предават. Ще говорим за семейството така, както го описва св. Йоан Златоуст.
За цялото светоотеческо Предание, но и за Самия Господ (нека припомним, че Неговото първо чудо станало на сватбата в Кана Галилейска) бракът е и си остава Тайнство. Завчера чух нещо забавно: една девойка казва на майка си: „Ще отида да сключа граждански брак при кмета!“, а майка й отвърнала: „Кметът е за дупките по улиците, за брака имаме свещеник!”. И така, мисля, че е важно да изясним, че за Църквата бракът остава Тайнство. Ако осъзнавахме какво точно означава това, бихме чели брачното последование, бихме чели за това какво се случва в онзи миг – как двама души ще пребъдват заедно, докато ги раздели това, което наричаме смърт, и след това реално ще се радват в рая. Те вече не са двама души, които взимат решенията поотделно, а единият става „вътрешност” за другия, и както човек не може без своите жизнени органи, същото става и трябва да става в брачната общност. Бракът, семейството е не само топло огнище, пространство, в което хората се чувстват завършени, защитени и балансирани заедно, а е и Божие установление. Затова трябва да съсредоточим нашето внимание в това. Бракът не е нещо, което хората са измислили, за да минава времето, а е Божие установление. Бог е промислил, че не е хубаво човек да бъде сам и е създал негов другар, за да бъде негова опора през дните на живота му и в бъдещите премеждия. За светите отци семейството е основата за създаването на деца, но и за взаимното допълване на човека.
Наистина във всекидневието с хората, които се изповядват и споделят мъката си, виждаме понякога как човек, въпреки че живее в Тайнството на брака, въпреки че споделя един и същи покрив с другия, внезапно може да открие, че не го познава истински. Това е нещо много важно и всъщност често то е отмъщение на нашето собствено нежелание да разберем другия, но и на нашия отказ да се покаем. Защото, както ще видим по-долу, проблемът, че не разбираме другия, идва преди всичко от това, че не обичаме Бога. Когато възлюбиш Бога, не може да не възлюбиш другия човек. Следователно бракът и семейството имат своя божествен произход.
В рая Бог влага принципите, Той очертава живота на хората и им казва – така ще ходите в първата брачна общност. Всъщност Сам Бог поставя основите и казва на хората – само тогава единият ще обикне другия, когато се научите да обичате Мен! Затова казваме, че реалното изображение на съпружеската и семейната любов е любовта, която, ако истински я изобразим, ще направим един триъгълник, в чиито основи са хората, а на върха е Бог. Когато хората са заедно и могат да общуват с Бога, те не може да не общуват помежду си. И обратното – когато хората се опитват да общуват без Бога, единият обича другия понеже мисли, че си подхожда с него, но реално не се е научил да прощава, когато се появи някаква особеност в съпруга или съпругата, се оказва, че не се е научил да обича… когато другият иска нещо различно, което той не е очаквал, когато се появява труден момент, когато някой от двамата преминава през някакво премеждие. В този случай липсват везните на Бога, които веднъж допълват, друг път отнемат и с тяхна помощ преодоляваме различни състояния и недостатъци, които носим в себе си.
В райското състояние всичко било красиво и хармонично, влязъл обаче грехът, който разделя хората. Грехът отделил двамата, така дяволът ги намира отделени, т.е. вече е започнала подготовката на почвата за експлоатация на човешкото безсилие. Често когато стават отклонения в брака, всеки от съпрузите си създава алиби, за да може да се отърве. Дяволът намира човека сам и се възползва от неговата самота, за да му прошепне демоничните си думи. Човекът наостря слух, въпреки че в началото се е противопоставял, но всъщност дяволът го победил, защото успял да проведе диалог с него, така че той накрая да стигне дотам, че да съгреши: Ева да стане жертва, чрез Ева – Адам, а чрез него целият човешки род. Резултат от греха е разделението на човека – хората вече живеят отделно, сами за себе си, вече извън райското единение Адам и Ева не са едно цяло. Адам е на едно, а Ева – на друго място. Разбира се, Бог казва: „Адаме, къде си?“, защото единият бил вече далеч от другия. Настъпило такова разделение, че човекът вече гледал на своя ближен, на единствения друг човек на Земята, като на враг и казал на Бога: „Не аз, а тази, която Ти ми даде (ме заблуди)!“. С други думи, човекът вече започва да чувства вражда към самия себе си и тук идва разделението като резултат от греха. Ако пренесем това в нашата епоха, човек „криминализира” другия, независимо дали е виновен или не, отказвайки да признае собствения си грях. Тоест Адам не казва: „Да, и аз съгреших, и аз паднах, виновна е Ева, която бе увлечена, но и аз съм виновен, че се увлякох!“, а хвърля тежестта на вината изцяло върху другия.
След изгонването на човека от рая естествено започва тази тъжна история на семейството, и в исторически план виждаме как личността на жената се смята за по-нисша, виждаме това в отношението към жената на античното гръцкото общество, където тя се разглежда като вещ. Една жена никога не може да е на по-висше равнище от мъжа, така се е смятало – това и всички подобни убеждения не са нищо друго, освен резултат от греха. Телесната сила на мъжа се превръща във власт, в гнет и потисничество на другия. Идва обаче християнството, идва Христос в света и придава ценност на човека, и естествено на изтерзания човек, защото реално тайната на Боговъплъщението е в това, че Христос обикнал силно отхвърлените хора. Неслучайно когато Христос научил за слепия, който бил изхвърлен от синагогата, отишъл и го намерил. Ако пренесем този евангелски пример в нашата епоха, той е много разтърсващ във факта, че Той отишъл и намерил този отхвърлен човек, който бил изгонен, защото повярвал в Него. Христос извисява човешката личност, придава истинска ценност на личността на жената, която в нейното реално величие би могла да се изобрази най-добре в личността на Пресвета Богородица. Тя става мостът, който свързва земята с небето. Един отец богослов на Църквата казва: „Не съществува духовно по-издигнат човек на земята от Пресвета Богородица, която свързала земята с небето, тя станала тайнствената стълбица, по която Бог слязъл в света.”. Дължим много на Пресвета Богородица. Затова говорим на нея като на наша Майка. Тя знае, че сме непослушни и ни приема като малките деца, които се връщат с ожулени колена, на които тя е казала: „Не вървете там, ще паднете!“, но те не я послушали, паднали, ударили се и пак се връщат обратно при нея, за да потърсят утеха. Майката в един миг забравя всичко и пак започва отначало. Затова Пресвета Богородица е Майка. С идването на Христос в света се извършва обновяването на човешкия род и естествено в случая на жената.
Св. Йоан Златоуст уважава и почита семейството и естествено християнската майка. Майката на св. Йоан Златоуст – св. Антуса, съумяла да издържи пещта на дългогодишното вдовство, за да възпита св. Йоан. Неслучайно риторът Ливаний, учител на св. Йоан Златоуст, дивейки се на майката на своя ученик, бидейки сам езичник, казал: „Какви майки имат тези християни!”. Дължим изключително много на св. Антуса, която допринесла много за светостта на своя син. Тя била първата, която вложила в него благите мисли за духовен живот и посяла семето на вярата.
Всекидневно институцията на семейството, преживяването на брака по духовен начин, който Църквата учи и показва, преминава през голяма криза. Ако погледнем статистиката за разводите, ще видим, че те постоянно нарастват. Нека се молим на Бога този процес да има край и хората да започнат да осъзнават, че причината, по която се развеждат, всъщност е затруднението да превъзмогнат самите себе си. С намерението си да се разведат, те си мислят, че така ще премахнат някакъв конкретен проблем и дразнение, но не разбират, че премахвайки едно затруднение, ще попаднат в друго. При т.нар. втори възможности човекът прави изключително много отстъпки, но никъде не го казва. Има много хора, които са се развели веднъж, вторият им съпруг (или съпруга) се оказва по-лош от първия, но не споделят своята мъка, за да не им каже някой, че всъщност те са носили проблема в себе си. Затова е нужно, преди да взимаме големи решения, да се вгледаме внимателно в себе си, да видим реално собствените си граници – кои сме, какво трябва да правим и как да го направим, а не да се занимаваме с това какво другите са длъжни да правят за нас.
Както казахме, в съвременната епоха бракът е в голяма криза. Днес хората не се женят. Не искат да се женят, да влизат в „съпружеското иго”, където човек не просто променя всекидневието си, но сменя живота си. Тези хора имат каквото си поискат. И защо да го губят, питат се те. Тоест по светски съществуват много причини да не пристъпват към брачния живот. Въпросът за брака остава назад и не се знае кога те ще се събудят. Кога ще се осъзнаят, защото не може постоянно да отлагат – когато си млад имаш ентусиазъм, имаш и повече вяра, а след това започва да действа логиката, започваш да премисляш всеки ход и никога не вземаш решение.
Св. Йоан Златоуст казва много ясно да съветвате вашите деца и да предпазвате хората, които по един или друг начин се нуждаят от духовен ориентир. Какво е необходимо, пита той и дава отговор – първото необходимо нещо е вярата. Дълбока вяра в Бога, което означава край на страха. Той има предвид страха сред младите и дава златен съвет, говорейки в една от своите беседи за пътуването на Яков в Месопотамия, за да намери съпруга от дъщерите на Лаван по заповед на своя баща: „Той върви сред неизвестното. Толкова е естествено той да чувства страх и безпокойство за изпълняването на тази заповед. Бог обаче го укрепва – не се страхувай! Аз съм с теб! Аз ще те пазя и ще те защитавам по целия път, където и да отидеш, където и да ходиш, изобщо няма да те изоставя! Същото нещо Бог повтаря на всеки млад човек, който със съзнание за живота напредва към брака.”
Св. Йоан Златоуст не пренебрегва проблемите в брака. Той е подвизаващ се пастир, самият той може да няма семейство, но става възприемник, той самият е вълнолом за тези вълнения, които слуша. Много пъти духовниците знаят много повече за семействата. Особено ако в семейството се изповядват и двамата съпрузи. Чуваш гледната точка на всеки един по даден проблем и се дивиш как е възможно двама души да разказват едно и също събитие по напълно противоположен начин. Причината е в очите на всеки, защото всеки гледа през своята перспектива. Светецът не подценява житейските затруднения, а напротив, признава ги и ги описва.
„Искаш ли да ти кажа за многото грижи на семейния живот? Мислиш, че не ги зная? Какво искаш да ти кажа? За грижите на жената, на децата или на твоите слуги? Скъпо ще ти струва, ако вземеш бедна жена, но е възможно много повече да се огорчиш, ако се ожениш за богата. Ако вземеш бедна, ще се ощетиш по въпроса с имуществото, но ако вземеш богата, тя ще бъде безочлива към теб заради своето положение и ще ограничава достойнството и свободата ти. Ако Бог не ти даде деца, ще чувстваш много голяма скръб, ако ти даде, ще имаш повече скърби – разболяло се е детето? Голям страх. Умряло е преждевременно? В тежка скръб те е хвърлило, в която никой не може да те утеши. Във всяка една възраст детето има различни грижи, и постоянно са нужни различни усилия…”
Нека помогнем на младите и да им казваме да не вървят в живота без вяра. Отец Георги Дорбаракис казва нещо много хубаво в една беседа по въпроса за семейството – че хората не се женят, защото им липсва вяра. Те униват, пресмятат и казват – той/тя няма къща, няма едно, няма друго… Ако това е подсигурено, тогава сочат други липси или недостатъци. На човека без вяра, който е далеч от Бога, постоянно ще му липсва нещо и постоянно ще бъде недоволен. Отец. Андонис Калигерис казва: „Вижте колко време изразходват младите, които се подготвят за сватба, подготовката за сватбата вече се е превърнала в голямо събитие. Повече се подготвяш да се ожениш, отколкото за след това – какво ще облечеш и т.н. Колко време обаче изразходвахме, за да подготвим душите си за Тайнството, което ще се извърши?“. Хората си шият рокли и костюми. Вълнуваш се какъв костюм ще си ушиеш за сватбата, в кой ресторант ще празнуваш, с какви бонбониери ще почерпиш „да не кажат, че не сме богати!“, както казват някои. А сякаш не ни е грижа Бог какво ще каже в този момент; не ни е грижа, че двама души ще застанат в храма и ще дадат страшни клетви да са заедно до смърт пред Тебе, Боже! Това, което дава свещеникът в Тайнството брак, виното, е изобразяване на това, което е останало от св. Потир, защото в миналото бракосъчетанието се е извършвало по време на св. Литургия и мъжът и жената са се причастявали. Това било първото тяхно съвместно причастяване. Първият залог като основа за стабилност е вярата.
Второ важно нещо, на което обръща внимание св. Йоан Златоуст, е необходимостта от сериозна мисъл, когато пристъпваш към брака – да седнеш и да помислиш, да не позволяваш да те заблудят външни неща. Да видиш дали човекът, който избираш, има съдържание, дали той ти харесва не по лице, а по душа. Днес не само външността влияе при избора, но също и парите (а по-рано зестрата). Съществува голяма подмяна на самата човешка личност, вече претегляш да видиш колко тежи този човек – не откъм духовна стойност, а от откъм „финансово съдържание”.
„Никой, който ще се жени, не изследва дали другият човек има добри обноски и добро възпитание, а всички веднага търсят пари и имоти. Отнасят се по толкова презрителен начин към Тайнството на брака, че действат сякаш става въпрос да купят животно или да осъществят нещо обичайно със сделка. И тази сделка наричат брак. Мнозина чух да казват: еди-кой си направи сделка с еди-кой си, тоест сключи брак!”
Такива хора, които принизяват брака до покупко-продажба, в действителност го презират. Светецът е суров в думите си, защото реалността, в която живеел, е била жестока. И ако тогава е била толкова жестока, представете си какво би казал той днес…
Превод: Константин Константинов
Източник: http://www.pravoslavie.bg/" onclick="window.open(this.href);return false;
http://pravoslaven-sviat.org/2013/12/04 ... -e-sdelka/ - източник - цък
РАЗВОДЪТ... преди и след него... какво става с живота след развода?
Re: Развеждам се. Има ли разведени тук? ... "РАЗДЕЛЕНИ ЗАЕДН
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм 
Re: Развеждам се. Има ли разведени тук?
Ей, видях те в други няколко теми днеска!YouCantCutMyWings написа: ... Останах да пиша в темата за развода, защото аз самата още съм в тази тема
Затова изрових цитат от последния ти постинг в тази тема тук и го цопнах. Дано нямаш нищо против. Ако е така, отбий се пак и разкажи как се развиват нещата при теб, при вас, всичко наред ли е сега?
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм
Re: Развеждам се. Има ли разведени тук? ... РАЗВЕДЕНИ, НО ЗА
"Разделени заедно" - филмът е много як и е точно по тази тема, препоръчвам го - главните роли се изпълняват от Брус Уилис и Мишел Пфайфър
Брус Уилис и Мишел Пфайфър са в ролите на Бен и Кейти Джордан – семейна двойка, която е заедно от 15 години. Те имат две чудесни деца. Но установяват, че някъде през годините са престанали да общуват и вече не се обичат. Сега трябва да решат дали да продължат живота си заедно или да се разведат...
Емоционално съсипани от своята 15-годишен брак, семейство Джордан се опитват да се разделят временно, докато децата им - 12-годишният Джош и 10-годишната Ерин, са на летен лагер. За Бен и Кейти Джордан спречкванията са станали всекидневие, а не изключение. Те се надяват, че най-разумното решение е просто да се оттеглят мълчаливо всеки в своя ъгъл. Навремето Кейти се е влюбила в Бен, впечатлена от богатото му въображение, непринудеността му и неговата виталност. Бен е писател, който вярва в щастливия завършек на всяка история. Но животът настоява да обръщаме внимание и на дребните неща, а това не се удава тъй лесно на неговата волна натура. Житейската философия на Бен според Кейти се изразява в следното: той живее в света, който си е изградил в своето въображение, а не в действителния свят. Как нещата, които са направили някого особено скъп за вас, сега ви разгневяват дотам, че губите представа кое всъщност е важното? И защо човек непрекъснато забравя, че без най-близкия си е просто несъвършен?
Един приятен филм, който центрира вниманието си към нещата от живота. А това означава преди всичко интерес към подробностите и детайлите на всикедневието, което ни заобикаля. Авторите представят един интересен сюжет, който неусетно въвлича в проблемите на семейство в криза. Наистина, филмът е пълна противоположност на "Американски прелести", но в никакъв случай не повърхностен и празен. Просто принципно различен е подходът към материала. Меката ирония, приятният хумор са средствата, с които Роб Райнър помага на зрителите си да се замислят над важните проблеми на семейния живот. Дидактиката и опростенчеството са противопоказни на "Разделени заедно". За неговия успех изпълнинието на Брус Уилис и Мишел Пфайфър е от значение - то само доказва още веднаж максимата "звездите определят търговския успех на всеки филм". Особено на онези от тях, които не разчитат на остра сюжетност и завладяващи фабулни перипетии.
Брус Уилис и Мишел Пфайфър са в ролите на Бен и Кейти Джордан – семейна двойка, която е заедно от 15 години. Те имат две чудесни деца. Но установяват, че някъде през годините са престанали да общуват и вече не се обичат. Сега трябва да решат дали да продължат живота си заедно или да се разведат...
Емоционално съсипани от своята 15-годишен брак, семейство Джордан се опитват да се разделят временно, докато децата им - 12-годишният Джош и 10-годишната Ерин, са на летен лагер. За Бен и Кейти Джордан спречкванията са станали всекидневие, а не изключение. Те се надяват, че най-разумното решение е просто да се оттеглят мълчаливо всеки в своя ъгъл. Навремето Кейти се е влюбила в Бен, впечатлена от богатото му въображение, непринудеността му и неговата виталност. Бен е писател, който вярва в щастливия завършек на всяка история. Но животът настоява да обръщаме внимание и на дребните неща, а това не се удава тъй лесно на неговата волна натура. Житейската философия на Бен според Кейти се изразява в следното: той живее в света, който си е изградил в своето въображение, а не в действителния свят. Как нещата, които са направили някого особено скъп за вас, сега ви разгневяват дотам, че губите представа кое всъщност е важното? И защо човек непрекъснато забравя, че без най-близкия си е просто несъвършен?
Един приятен филм, който центрира вниманието си към нещата от живота. А това означава преди всичко интерес към подробностите и детайлите на всикедневието, което ни заобикаля. Авторите представят един интересен сюжет, който неусетно въвлича в проблемите на семейство в криза. Наистина, филмът е пълна противоположност на "Американски прелести", но в никакъв случай не повърхностен и празен. Просто принципно различен е подходът към материала. Меката ирония, приятният хумор са средствата, с които Роб Райнър помага на зрителите си да се замислят над важните проблеми на семейния живот. Дидактиката и опростенчеството са противопоказни на "Разделени заедно". За неговия успех изпълнинието на Брус Уилис и Мишел Пфайфър е от значение - то само доказва още веднаж максимата "звездите определят търговския успех на всеки филм". Особено на онези от тях, които не разчитат на остра сюжетност и завладяващи фабулни перипетии.
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм
Re: Развеждам се. Има ли разведени тук? ... РАЗВЕДЕНИ, НО ЗА
Миналата година на днешния ден се върнах при мъжа ми. Помня кристално ясно какво си говорихме и за какво се разбрахме. Амиии... честита ни една година отново заедно! 
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм
Re: Развеждам се. Има ли разведени тук? ... РАЗВЕДЕНИ, НО ЗА
18 години от ОНАЗИ среща... с ОНАЗИ червена роза... с ОНАЗИ първа целувка по устните... откакто с моя мъж се сгаджосахме демек 
беше страшно романтично, а аз бях луда от щастие 
, направо еуфорична 
Това беше началото на една дълга връзка и съжителство, после прерастнала в брак и създаване на дете. Останалото го знаете. Да ни е честито Пълнолетието-Заедно 
[img]http://podari-buket.com/303-thickbox_de ... %D0%B0.jpg[/img]
беше страшно романтично, а аз бях луда от щастие , направо еуфорична Това беше началото на една дълга връзка и съжителство, после прерастнала в брак и създаване на дете. Останалото го знаете. Да ни е честито Пълнолетието-Заедно [img]http://podari-buket.com/303-thickbox_de ... %D0%B0.jpg[/img]
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм
Re: Развеждам се. Има ли разведени тук? ... РАЗВЕДЕНИ, НО ЗА
http://dveri.bg/xr3q6 :
КЪДЕ Е МЪЖЪТ ТИ ?
Първо ще се обърна към тези от вас, които са женени, а после ще кажа няколко думи и за тези, които още не са направили тази стъпка. Нищо в нашата епоха не е даденост. Преди години хората си казвали: Оженихме се, приключихме! Вече сме осигурени! Тоест, те знаели, че след като е минал годежът, след като е минало венчанието, бракът ще се задържи. Тогава съпружеският живот не бил по-лесен от сега, а просто нещата не са се чували навън – хората също страдали, съпрузите също имали проблеми, но не ги казвали. Много жени ги преживявали вътрешно, чувствали болка, плачели, ядяли даже бой, но не правили нищо повече, защото обществото не позволявало това.
Днес нещата са се променили изключително много и за да могат съпрузите да останат щастливи и обичащи се, трябва да запазят своята връзка чрез лично съ-участие. С други думи, днес за да успее един брак, за да се задържи, ще трябва да направиш нещо, да допринесеш за това, защото нищо от само себе си не е даденост. Бракът е кандило и ако не сложиш елей, не след дълго то ще започне да трепти и накрая ще угасне. Затова е нужен много труд. Мъчно ми е, когато виждам християни, които са се разочаровали от брака си. Гледат ме и казват, без да знаят, че съм архимандрит:
- Женен ли си?
- Не!
- Значи си много щастлив!
- Защо говорите така?
- Много е трудно да си женен, отче, изключително трудно. А аз се възхищавам на подвижниците, дивя се на светогорците, дивя се на ...
- Не е хубаво това.
- Защо, аз те подкрепям по този начин?
- Не искам да ме подкрепяш, защото въпросът не е в това. Аз самият те ожених, Църквата те ожени и тя не те ожени, за да завиждаш на други, които не са. Едно е да се дивиш и да кажеш: Колко е добър този подвижник! А друго е да казваш: Защо трябва да съм женен! Бог ви оказва чест с това, което прави за вас – това, че сте женени не е случайно. Бог го е поискал. Той има добра цел и нещо добро ще излезе от вашия живот. Но трябва да намерите тайната на щастливата връзка, това е целта. Трудно е да си с един човек 50-60 години или колкото живеете заедно. Когато някой се ожени на 25-30 години, докато умре, той постоянно живее с другия и това наистина е трудно.
Тук днес всички дойдохте добре облечени, но когато си отидете вкъщи, вратите се затворят и там започва истинският сценарий на живота. Тук всички казвате: Слава Богу! Всичко е наред! А после се прибираме вкъщи и ще се изколим. Къде отиде това „наред”, което казвахте? „Наред” е само отвън, а животът е това, което става у дома. И това е трудно. Герои са тези от вас, които сте се оженили и имате семейство.
Един човек се ожени, мина известно време и ми каза:
- Отче, да ти кажа нещо, извинявай сега, прощавай, че те питам, но аз докато умра, само с нея ли ще бъда?
- Такива са нещата, само с нея ще си!
- Много е трудно това, каза – не мога да го асимилирам, защото на младини живях по друг начин. Бях се научил на лесния живот, да обикалям навън, да живея, както искам, а сега? Много е труден този натиск и задушаване, което чувствам върху моя характер и навици.
- Това, – му казах – което те плаши, крие и красоти. Защото, ако постоянно сте заедно, ще видите много красиви неща един в друг и когато човек се вкорени в една връзка, от това излиза нещо добро. Да обикаляш навън е рисковано и не дава плод. Цветето, което не засадиш някъде, за да пусне корен, не изкарва цветчета, не расте. Бракът има своите красоти, но те се появяват чрез трудностите. Различни характери, проблемно поведение. Един човек след десет години брак ми каза: Жената, с която се ожених, не е тази, която сега виждам. Аз не се ожених за нея. Защо? Да ти кажа нещо, но да не го кажеш – и тя казва същото за тебе. И тя чувства, че не се е оженила за този човек, който има днес до себе си, защото по един начин си бил в началото, и друг си се оказал сега. Защо става това? – ме пита той. Много просто, защото в брака изчезват формалностите, любезността на добрите обноски и проявяваме своето истинско аз. Това е истината.
В една книга пишеше, че ако се запознаеш с една девойка и искаш да видиш дали наистина те обича, направи следния експеримент: ако отидете някъде да пиете кафе, се направи, че чашата с вода пада и тя да разлеее по нейните дрехи, за да видиш как ще реагира. Един младеж го направил и се въодушевил от резултата. Защо? Защото веднага щом чашата се разляла и той казал: О, изцапах те!, девойката му казала: Не, любов моя, това е светена вода, остави, нищо няма! Не я подразнило, че я залял. Не след дълго обаче, когато се ожениха, още с влизането вкъщи се започваше: Върна ли се? Пак ли скита? Седни по-добре! Не яж така, правиш трохи!
Какво мислите, че не понасяла да гледа тази жена? Аз я попитах: С какво толкова те дразни този човек? И тя какво ми отговори? – Не понасям да го чувам как мляска! Когато яде, мляска и се чува. Казах й – това сега ли си го разбра? Не, но сега ме дразни! Дразни се, защото сега вече се разкрива характерът, показваш качествата на душата си – и добрите страни, и проблемите. И да ви кажа нещо – не се плашете от това. Хубаво е да се покаже нашето истинско аз.
Ако отидеш например в един манастир, на първо време всичко изглежда съвършено, но не след дълго и аз ще започна да се карам с другите. Защо? Защото такъв е човешкият характер. Ние хората сме трудни – имаме недостатъци, нерви, агресивност, ревност, неприязън. Защо Каин убил Авел? Тези братоубийствени чувства, които съществуват в нашата душа, се разкриват и в брака. Потърси тези неща у себе си и ги намери, и да благодариш на Бога, защото тази жена, която имаш до себе си, или този мъж до теб ти помага да видиш собствения си характер. В противен случай как би го видял? Така си помагаш да разбереш какво носиш в себе си. Решението не е бягството, а да останеш с човека до себе си и да се подвизаваш, да се поправиш, да го поправиш, но най-вече ти да се поправиш. Повечето се женят с цел да променят другия. Не е добро това като мисъл, т. е. важи обратното: ожени се, за да се промениш ти самият! И когато ти се променяш, и другият ще се промени.
Някои жени казват понякога: Добре, ще се оженя за него, но след това ще види той! И един духовник й казал: Ти, която искаш казваш това, какво, ти ли си правата? Ти ли си правата, която ще изправи кривия? А тя отвърнала: Е, ще го направя добър! Не влизаш добре в брака, ако тръгваш така. Хубаво е всеки да гледа себе си, да гледа своите грешки и проблеми, да може да доближи душата на своя човек и да комуникира с него.
Да попитам нещо – обичате ли тези, с които живеете? Попитах един мъж:
- Обичаш ли жена си?
Той каза:
- Обичам я!
- Как го доказваш?
- Обичам я, какво друго да правя?
- Как го показваш? Да ти дам един пример: например, знаеш ли какво ястие й харесва?
- Какво общо има яденето с това дали я обичам или не?
- Ама, – казвам – ако обичаш някой, знаеш живота му и подробностите от живота му.
Друг един мъж знаеше всички подробности от ежедневието на жена си, толкова много я обичаше, че знаеше тайните на живота й. Попитах го:
- Какво й харесва най-много?
Той отвърна:
- Всичко й харесва, всичко яде, но ако й купя ванилов сладолед, душата й трепва! Спечелих я с ванилов сладолед!
Тя обичала ванилов сладолед и той го знаел. Другият не знаеше нищо. Не познаваме нашите хора. Познаваш ли жена си? Мъжа си? Истински, неговия характер, душа, поведение, това е велико нещо. Има съпрузи, които живеят заедно и не се познават. Създават деца заедно и не се познават. Прегръщат се и не се познават, спят в същото легло и пак не се познават. Единият не познава душата на другия. Знаеш други неща, но не знаеш неговия характер.
Каза ми го една жена: чувствам се чужда у дома си, не ме разбира, не ме чувства, не ме усеща – същото може да каже и един мъж за жена си. Много е тъжно да живеем заедно 90, дори 100 години, колкото живеем, но да не сме се опознали помежду си и да не познаваме тази красота на човешката връзка. Много хубаво е да познаваш човека истински. Ако го познаваш, ще знаеш и много други човеци както него. Ако разбереш жена си, ще разбереш много хора. Ако разбереш мъжа си, ще разбереш много други хора, които са като твоя човек и това е велико нещо. Затова се погрижете, това ми е мисълта, погрижете се да общувате помежду си – да си говорите и да се гледате, и когато се скарате, да изкарате нещо добро. Караницата не е лошо нещо, ако се скараме, нека се скараме, хора сме.
Някои съпрузи ми казват: Ние никога не се караме! Казах им: Браво на вас! Но им казах: Но и не го смятам за страхотно нещо, защото да се скараш е човешко, въпросът е от караницата да излезе нещо добро. И вие, които не се карате, защо не се карате, т. е. нямате какво да кажете един против другия? Не в това е въпросът. Въпросът е да те възлюбя чрез кавгата. Да кажа истински думи, да те почувствам, да почувствам пулса на душата ти, какво искаш, какво ти липсва. И единият да чувства, че това, което приема вкъщи, го насища. Един мъж ми казваше: Тръгвам на работа и искам да чувствам, че тръгвам от дома си сит – откъм топлина, храна, обич, любов. Защото тогава няма да простра ръка и око към неща, които обществото навън ще ми предложи. Когато детето е сито и излезе от вкъщи, то не иска да яде. Но когато тръгне гладно, ще яде какво му дадат другите – същото става и в човешките взаимоотношения. И съпрузите, които се развеждат, са съпрузите, които не се насищат на връзката си у дома.
Веднъж ми се обади една омъжена девойка от чужбина – с три деца, и трепереше по телефона. Много добро момиче. Попитах я:
- Защо си така разстроена?
Тя ми каза:
– Отче, имам много труден проблем – не вярвам в себе си – с това, което ми се случва. На работата има един човек, който ми открадна душата, трогва ме, харесва ми, и се чувствам отвратително, чувствам се много осквернена, недостойна, много, много грешна.
Аз й казах:
- Чакай, понеже те познавам от години, не си такъв човек, искаш ли да ми кажеш малко повече защо се чувстваш така и как стигнахте дотам?
И какво ми каза тя.
- Отче, живеем като женени от доста време, колкото време ни познаваш, една година вече казвам на мъжа си: да отидем някъде на разходка! Не мога, имам работа! Ела веднъж да ме вземеш от работа да отидем някъде да гледаме театър, да отидем да изядем парче торта, да хапнем нещо и да се приберем вкъщи! Е, не става, дължим за заема, трябва да работя здраво, имам извънредни часове на работа! Други път смених прическата си, но той изобщо не го забеляза. Купих си нови дрехи, но той никакво значение не им отдаде. Нищо. И отивам на работа и ме гледа този, който е в отсрещния офис, и всичко, което сменя върху себе си, той го забелязва и демонстрира към мене чест, уважение, ценене – това нещо една година аз не съм го получила от съпруга си. Докато другият ми дава нещо, което този, който би трябвало да ми го дава, не ми го дава.
И ми каза:
- Отче, виновна ли съм?
Тя чувства, че е виновна. Аз обаче в себе си почувствах, че нейният съпруг е много виновен, защото й е давал трохи, докато непознатият отишъл да й даде парче хляб. Ако в брака си не се храниш, т. е. да вземеш и да се насити душата ти и животът ти от щастие и любов, не можеш да останеш насила в това пространство и да се измъчваш цял живот. Това е огромно терзание. Сладолед – казваше тя – знаех сама да правя, шиш-кебпап знаех сама да отида да купя, но исках да ми покаже, че ме зачита, че ме цени, че ме обича, че ме смята за красива и добра, както ме смяташе тогава, когато ме взе. Тогава за него бях царица, най-хубавата, а сега не ми отдава никакво значение. Това нещо е огромно терзание и грях – без да прави грях, предизвикваш другия да прави грях. Затова погледнете малко брака си, насищате ли себе си? И второ, насищаш ли се с човека си? Жената насища ли се мъжа си? С това, което той иска. Мъжът насища ли се с жена си? С това, което тя иска. Казах на един мъж:
- Какво даваш на жена си?
- Всяка седмица й давам пари!
- Извинявай, но нима бракът е просто икономическа сделка, тоест вземи пари и приключихме? Само това? Жената какво друго иска? Само пари ли иска? Не иска ли да се поинтересуваш от нея? Да поговорите?
Една жена казваше:
- Когато тръгвам да поговоря с мъжа ми, той чете спортни вестници или гледа телевизия. Говоря му и зяпа телевизия. Абе, спри го малко да говорим! Слушам те, – вика – ела, говори, че съм изморен! Все това повтаря. И отдавана не сме общували сърдечно, като сърца, като души. Това, отче, не го издържам и ме измъчва. И аз искам да живея живота си и да го подсладя.
Затова помислете много добре какво давате на другия и не смятайте, че жена ви или мъжът ви е някой, на който му е отминало времето, подсигурили сме го и не сме в опасност да го загубим. В опасност са домовете, където единият не „захранва” другия. За съжаление някои не възприемат знаците, които другият изпраща. Никой развод не става рязко. Внезапно гръмва бомбата и казваме в обществото: Развеждаме се! Но тя не е гръмнала внезапно, а това се е подготвяло, това се подготвя. Жената казва една дума на мъжа си, казва втора, дава знак след една година, след няколко месеца и мъжът нищо не разбира. Или ако разбира, казва: е, добре, остави я сега, какво ще прави без мене! Аз държа парите, всичко на моето име е записано! И започват такива зависимости. Но ако тя получи възможност, тогава какво става? Затова давай на човека си това, от което има нужда, за да може да каже „Благодаря много, няма да взема!”, когато на пътя, на работа дойде колегата или съседът да й/да му отправи други предложения, предизвикателства и изкушения. Това е начинът да задържиш своя човек.
Не е нито да гледаш тайно мобилния му телефон, нито да се тревожиш и да караш други хора да го следят, нито да питаш и да правиш сцени. Ако насищаш човека си с това, което търси неговата душа, тяло, чувства, любов, пълнота на неговия характер и личност, тогава със сигурност го имаш за свой. За да си тръгне някой, той трябва да е бил гладен и жаден. И затова внимавайте много и най-вече, простете ми, че ще го кажа, не го казвам като осъждане, а просто да внимават жените, защото те държат ключовете в човешката връзка. Жената може да прави с мъжа каквото си иска, може да го направи овчица, да го подлуди, може да го спечели, може и да го загуби.
И определени пъти вместо да гледаме нашите отношения, за да ги поправим, използваме различни алибита и понякога духовни, църковни алибита, за да не се фокусираме там, където трябва да се фокусираме. И ходим на църква, на литургии, на бдения, за да скрием празнотите, които имаме в живота си, в сферата на семейната връзка и любов. Внимавайте в това. Много пъти съм го виждал да става и съм се огорчавал. Тоест, идват жени, които ходят на църква, но не се опитват да се разберат с мъжа си. И Христос ще им каже: върви, помири се с мъжа си и след това дойди да Ми служиш! Върви първо да се сприятелиш с него, да се обикнете, да се сдружите, да му покажеш това, което трябва и след това дойди да отправяш големи молитви! Внимавай за това. Също и тези, които са женени, не търсете постоянно вашето право в брака. Човек не се спасява с това да намери своето право. Въпросът не е да ти отдам твоето право, имаш го, вземи правото си, а да задържиш брака си.
Едно дете ме попита в училище:
- Можете ли да ми разрешите едно голямо недоумение? Не мога да разбера, защо родителите ми се разведоха? Можете ли да ми помогнете? Я ми обяснете! Когато се караха, и двамата казваха, че са прави. И майка ми казваше – имам право, и баща ми също, и двамата викаха "Аз имам право!". И не знам, защо се разведоха, след като имаха толкова право. Не е ли много жалко и двамата да казват „прави сме”?
Няма да получиш твоето право с това да го налагаш, да викаш и да се караш. Христос ни е показал друг път. Какво ни е казал? Остави твоето право, дай го, жертвай се, разпни се, доброволно, заради любовта и единството, както Аз направих. Христос не е ли имал право? Въпреки това Той каза: ще взема върху Себе Си вашите неправди, Аз ще стана „Лошият”, ще Ме разпнете и вие ще бъдете добрите. Той така ни е спечелил и затова Го обичаме. Това е тайната, ако можем да я изпълним.
В Атина една жена ми каза:
- Много са хубави твоите предавания, отче, днес чакам мъжа да дойде да му го изпея – каквото каза, беше за него, точно каквото трябва! И мъжът й се връща и тя му казва: Каквото каза днес отецът по радието, за тебе беше!
Аз й казах:
- Това ли разбра от предаването?
- Това разбрах, беше много добро днес!
- Много е добро, защото първо казвам тези неща, за да разберем собствените си грешки. Всеки да разбере своите – мъжът ти да разбере, ако иска, сам своите грешки. Не притискай другия. Както и ти да разбереш твоите грешки. Ти разбра ли твоя егоизъм в този дом? Разбра ли твоите капризи? Това, че си перфекционист, както ми каза една девойка за майка си:
- Отче, всички вкъщи страдаме заради майка ни.
- Защо? Лоша ли е?
- Не! Тя е изключително добра, но не можем да правим всички тези неща, по начина, по който ни ги налага. А е много църковен човек и не издържаме.
- Добре, сериозно ли говориш? Тя е църковен човек и не издържате?
- Защото, отче, не просто е църковен човек, а ни има като войничета вкъщи, понеже тя е църковен човек.
Тук е нужно много внимание. Не можем да използваме Христовото име, за да правим кавги вкъщи, не можем да се позоваваме на нашата строгост, независимо дали става въпрос за постите или за начина, по който живеем, за да променим другия насила. Хората не се променят по този начин. Не се променя така нашият човек. Познавах една свята жена, омъжена, с деца, която постеше целия пост без олио, всички пости, и на децата си пържеше пържоли, защото някой път не искаха да постят. И тя уважила това им желание, и мъжа си, и всички.
Аз не казах да промениш живота си, а да спечелиш мъжа си, за да не го загубиш. Защото в крайна сметка духовност и святост не е само това, което мирише на тамян, а това, което не изглежда много църковно, също може да е църковно. Това да седне една жена с мъжа си и да чуе, което ще й каже, докато яде и да го изслуша или да пие една чаша вино с него. И да не отиде в този ден на това бдение, на което искаше да отиде, защото мъжът й е казал: Стига, бе, извинявай, но ти постоянно си на църква и кога оставаш у дома?
Имаше един такъв случай, където жената постоянно ходеше на бдение и просфори, литургии и т. н. Веднъж рекох да я попитам:
- Къде е мъжът ти?
Тоест, думите, които казал Христос на св. Фотини, самарянката: „Къде е мъжът ти?”.
- А, той не се занимава с такива неща, той е другаде!
- Какъв е, за мюсюлманин ли си се оженила?
- Не, но изобщо не е църковен. Не му харесват такива неща.
- Сега, когато идваш на църква, той какво казва?
- А-а-а, вкъщи настава бъркотия, караме се преди да тръгна, но аз, отче, искам да съм близо до вас!
И се усмихна. Тя си помисли, че ще й кажа „Браво!”. Аз й казах обаче:
- Виж, не може ние да правим бдение и аз да зная, че този мъж иска сега жена му да е вкъщи, да ти се нервира, да се нервира и на мене.
- И на Бога се нервира, отче! – ми каза тя.
И какво ми каза още, знате ли?
- Христос ще ни разведе!
Чуй думи! Жената каза: Христос ще ни разведе! Христос за нищо не е виновен, но начинът, по който понякога живеем Христос, кара хората да мислят, че ни развежда, но не Той е виновен, а нашите отношения. Аз й казах:
- Слушай! Остави твоята просфора и този път върви вкъщи, ще отидеш сутринта на църква. Сутрин не те ли оставя да ходиш?
- Оставя ме, но вечерните бдения не му харесват, защото иска да седим вкъщи и да си правим компания.
- Остани вкъщи!
- Ама – каза тя – той не разговаря за духовни неща.
- Ти разговаряш ли за духовни неща в изповедта? Само осъждания и други неща, не са много духовни и твоите неща. Седни с мъжа си, прояви търпение в това, което ще ти каже, да спечелиш душата му, да го възлюбиш, да се трогне от твоята жертва и това, което ще правиш, е много духовно, уверявам те!
С триста зора го направи.
- И да отидеш да му кажеш, че и аз го моля за извинение, защото не знаех толкова време, че не те оставя да ходиш на бдение.
Тя каза:
- Аз не мога да изрека това, което казвате. Не мога да му поднеса извинение от вас, защото това, което правя сега, е по-висше от това, което той иска.
И какво липсва тук, скъпи мои? Коя дума липсва? Егоизъм има достатъчно. Разсъдливост липсва. Трябва да имаме разсъдливост, а именно, че тази събота ще остана вкъщи и в неделя сутринта ще отида на църква. Този път ще направя жертвата, за да спечеля моя човек и да каже: Виж Христос каква е направил жена ми – блага, мека, със снизхождение, с доброта, милосърдие, разбиране. В противен случай какво казва: Ходи на църква и виж каква стана! Това е страшно нещо, да казват за нас, които сме близо до Бога: Виж какъв е този в църквата, странен човек! Защо да ни наричат странни, защо да сме в Църквата и да не сме най-привлекателните хора в света, да ги привличаме с нашия характер, с нашата доброта и уважение. Уважение липсва.
Когато другият иска, ще води своята борба: когато иска ще пости, ще ходи на църква, ще се изповядва, когато Бог го просветли.
- Тоест, да не говоря нищо на мъжа си ли, отче?
- Да говориш, но как? Чрез твоето мълчание и пример. Покажи му твоя пример. Показваш ли го?
Един човек ми каза:
- Отче, кажи нещо на жена ми, тебе те слуша!
- Какво да й кажа, какво от всичко да й кажа? Кажи ми най-главното!
- Кажи й да не мърмори! Не издържам това мърморене. И пържолата, която ям в петък, с такова мърморене на главата ми я ям, че сигурен съм, че става постна. Ям и тя обикаля около масата и мърмори, мърмори и ме чака на вратата, за да започне да мърмори. Това не е моят живот!
Тази госпожа не пропуска църква, литургии, литийни шествия, библейски курсове, беседи, а в дома й всички казват, не издържаме! Това нещо ме кара много да се замисля, нима може да поставям Бога отпред и отзад да създавам проблеми? И онази девойка беше казала за баща си: Майка ми е такава, а баща ми е по-добър, не ходи много на църква, малко пъти, но когато чуе проблем, ръката в джоба и дава милостиня. Когато чуе за някакво нещастие, се разчувства и плаче.
Какво ще рече това? Че е чувствителен и състрадателен човек. И какво е казал Христос: „Милост искам, а не жертва!”. Сърцето ти омеква ли близо до Христос? Ако бяхме истинни, ако променяхме себе си, което е най-същественото, тогава щяхме да сме променили всички хора – и децата си, и съпруга си, и съпругата си...
(следва)
Превод: К. Константинов
КЪДЕ Е МЪЖЪТ ТИ ?
Първо ще се обърна към тези от вас, които са женени, а после ще кажа няколко думи и за тези, които още не са направили тази стъпка. Нищо в нашата епоха не е даденост. Преди години хората си казвали: Оженихме се, приключихме! Вече сме осигурени! Тоест, те знаели, че след като е минал годежът, след като е минало венчанието, бракът ще се задържи. Тогава съпружеският живот не бил по-лесен от сега, а просто нещата не са се чували навън – хората също страдали, съпрузите също имали проблеми, но не ги казвали. Много жени ги преживявали вътрешно, чувствали болка, плачели, ядяли даже бой, но не правили нищо повече, защото обществото не позволявало това.
Днес нещата са се променили изключително много и за да могат съпрузите да останат щастливи и обичащи се, трябва да запазят своята връзка чрез лично съ-участие. С други думи, днес за да успее един брак, за да се задържи, ще трябва да направиш нещо, да допринесеш за това, защото нищо от само себе си не е даденост. Бракът е кандило и ако не сложиш елей, не след дълго то ще започне да трепти и накрая ще угасне. Затова е нужен много труд. Мъчно ми е, когато виждам християни, които са се разочаровали от брака си. Гледат ме и казват, без да знаят, че съм архимандрит:
- Женен ли си?
- Не!
- Значи си много щастлив!
- Защо говорите така?
- Много е трудно да си женен, отче, изключително трудно. А аз се възхищавам на подвижниците, дивя се на светогорците, дивя се на ...
- Не е хубаво това.
- Защо, аз те подкрепям по този начин?
- Не искам да ме подкрепяш, защото въпросът не е в това. Аз самият те ожених, Църквата те ожени и тя не те ожени, за да завиждаш на други, които не са. Едно е да се дивиш и да кажеш: Колко е добър този подвижник! А друго е да казваш: Защо трябва да съм женен! Бог ви оказва чест с това, което прави за вас – това, че сте женени не е случайно. Бог го е поискал. Той има добра цел и нещо добро ще излезе от вашия живот. Но трябва да намерите тайната на щастливата връзка, това е целта. Трудно е да си с един човек 50-60 години или колкото живеете заедно. Когато някой се ожени на 25-30 години, докато умре, той постоянно живее с другия и това наистина е трудно.
Тук днес всички дойдохте добре облечени, но когато си отидете вкъщи, вратите се затворят и там започва истинският сценарий на живота. Тук всички казвате: Слава Богу! Всичко е наред! А после се прибираме вкъщи и ще се изколим. Къде отиде това „наред”, което казвахте? „Наред” е само отвън, а животът е това, което става у дома. И това е трудно. Герои са тези от вас, които сте се оженили и имате семейство.
Един човек се ожени, мина известно време и ми каза:
- Отче, да ти кажа нещо, извинявай сега, прощавай, че те питам, но аз докато умра, само с нея ли ще бъда?
- Такива са нещата, само с нея ще си!
- Много е трудно това, каза – не мога да го асимилирам, защото на младини живях по друг начин. Бях се научил на лесния живот, да обикалям навън, да живея, както искам, а сега? Много е труден този натиск и задушаване, което чувствам върху моя характер и навици.
- Това, – му казах – което те плаши, крие и красоти. Защото, ако постоянно сте заедно, ще видите много красиви неща един в друг и когато човек се вкорени в една връзка, от това излиза нещо добро. Да обикаляш навън е рисковано и не дава плод. Цветето, което не засадиш някъде, за да пусне корен, не изкарва цветчета, не расте. Бракът има своите красоти, но те се появяват чрез трудностите. Различни характери, проблемно поведение. Един човек след десет години брак ми каза: Жената, с която се ожених, не е тази, която сега виждам. Аз не се ожених за нея. Защо? Да ти кажа нещо, но да не го кажеш – и тя казва същото за тебе. И тя чувства, че не се е оженила за този човек, който има днес до себе си, защото по един начин си бил в началото, и друг си се оказал сега. Защо става това? – ме пита той. Много просто, защото в брака изчезват формалностите, любезността на добрите обноски и проявяваме своето истинско аз. Това е истината.
В една книга пишеше, че ако се запознаеш с една девойка и искаш да видиш дали наистина те обича, направи следния експеримент: ако отидете някъде да пиете кафе, се направи, че чашата с вода пада и тя да разлеее по нейните дрехи, за да видиш как ще реагира. Един младеж го направил и се въодушевил от резултата. Защо? Защото веднага щом чашата се разляла и той казал: О, изцапах те!, девойката му казала: Не, любов моя, това е светена вода, остави, нищо няма! Не я подразнило, че я залял. Не след дълго обаче, когато се ожениха, още с влизането вкъщи се започваше: Върна ли се? Пак ли скита? Седни по-добре! Не яж така, правиш трохи!
Какво мислите, че не понасяла да гледа тази жена? Аз я попитах: С какво толкова те дразни този човек? И тя какво ми отговори? – Не понасям да го чувам как мляска! Когато яде, мляска и се чува. Казах й – това сега ли си го разбра? Не, но сега ме дразни! Дразни се, защото сега вече се разкрива характерът, показваш качествата на душата си – и добрите страни, и проблемите. И да ви кажа нещо – не се плашете от това. Хубаво е да се покаже нашето истинско аз.
Ако отидеш например в един манастир, на първо време всичко изглежда съвършено, но не след дълго и аз ще започна да се карам с другите. Защо? Защото такъв е човешкият характер. Ние хората сме трудни – имаме недостатъци, нерви, агресивност, ревност, неприязън. Защо Каин убил Авел? Тези братоубийствени чувства, които съществуват в нашата душа, се разкриват и в брака. Потърси тези неща у себе си и ги намери, и да благодариш на Бога, защото тази жена, която имаш до себе си, или този мъж до теб ти помага да видиш собствения си характер. В противен случай как би го видял? Така си помагаш да разбереш какво носиш в себе си. Решението не е бягството, а да останеш с човека до себе си и да се подвизаваш, да се поправиш, да го поправиш, но най-вече ти да се поправиш. Повечето се женят с цел да променят другия. Не е добро това като мисъл, т. е. важи обратното: ожени се, за да се промениш ти самият! И когато ти се променяш, и другият ще се промени.
Някои жени казват понякога: Добре, ще се оженя за него, но след това ще види той! И един духовник й казал: Ти, която искаш казваш това, какво, ти ли си правата? Ти ли си правата, която ще изправи кривия? А тя отвърнала: Е, ще го направя добър! Не влизаш добре в брака, ако тръгваш така. Хубаво е всеки да гледа себе си, да гледа своите грешки и проблеми, да може да доближи душата на своя човек и да комуникира с него.
Да попитам нещо – обичате ли тези, с които живеете? Попитах един мъж:
- Обичаш ли жена си?
Той каза:
- Обичам я!
- Как го доказваш?
- Обичам я, какво друго да правя?
- Как го показваш? Да ти дам един пример: например, знаеш ли какво ястие й харесва?
- Какво общо има яденето с това дали я обичам или не?
- Ама, – казвам – ако обичаш някой, знаеш живота му и подробностите от живота му.
Друг един мъж знаеше всички подробности от ежедневието на жена си, толкова много я обичаше, че знаеше тайните на живота й. Попитах го:
- Какво й харесва най-много?
Той отвърна:
- Всичко й харесва, всичко яде, но ако й купя ванилов сладолед, душата й трепва! Спечелих я с ванилов сладолед!
Тя обичала ванилов сладолед и той го знаел. Другият не знаеше нищо. Не познаваме нашите хора. Познаваш ли жена си? Мъжа си? Истински, неговия характер, душа, поведение, това е велико нещо. Има съпрузи, които живеят заедно и не се познават. Създават деца заедно и не се познават. Прегръщат се и не се познават, спят в същото легло и пак не се познават. Единият не познава душата на другия. Знаеш други неща, но не знаеш неговия характер.
Каза ми го една жена: чувствам се чужда у дома си, не ме разбира, не ме чувства, не ме усеща – същото може да каже и един мъж за жена си. Много е тъжно да живеем заедно 90, дори 100 години, колкото живеем, но да не сме се опознали помежду си и да не познаваме тази красота на човешката връзка. Много хубаво е да познаваш човека истински. Ако го познаваш, ще знаеш и много други човеци както него. Ако разбереш жена си, ще разбереш много хора. Ако разбереш мъжа си, ще разбереш много други хора, които са като твоя човек и това е велико нещо. Затова се погрижете, това ми е мисълта, погрижете се да общувате помежду си – да си говорите и да се гледате, и когато се скарате, да изкарате нещо добро. Караницата не е лошо нещо, ако се скараме, нека се скараме, хора сме.
Някои съпрузи ми казват: Ние никога не се караме! Казах им: Браво на вас! Но им казах: Но и не го смятам за страхотно нещо, защото да се скараш е човешко, въпросът е от караницата да излезе нещо добро. И вие, които не се карате, защо не се карате, т. е. нямате какво да кажете един против другия? Не в това е въпросът. Въпросът е да те възлюбя чрез кавгата. Да кажа истински думи, да те почувствам, да почувствам пулса на душата ти, какво искаш, какво ти липсва. И единият да чувства, че това, което приема вкъщи, го насища. Един мъж ми казваше: Тръгвам на работа и искам да чувствам, че тръгвам от дома си сит – откъм топлина, храна, обич, любов. Защото тогава няма да простра ръка и око към неща, които обществото навън ще ми предложи. Когато детето е сито и излезе от вкъщи, то не иска да яде. Но когато тръгне гладно, ще яде какво му дадат другите – същото става и в човешките взаимоотношения. И съпрузите, които се развеждат, са съпрузите, които не се насищат на връзката си у дома.
Веднъж ми се обади една омъжена девойка от чужбина – с три деца, и трепереше по телефона. Много добро момиче. Попитах я:
- Защо си така разстроена?
Тя ми каза:
– Отче, имам много труден проблем – не вярвам в себе си – с това, което ми се случва. На работата има един човек, който ми открадна душата, трогва ме, харесва ми, и се чувствам отвратително, чувствам се много осквернена, недостойна, много, много грешна.
Аз й казах:
- Чакай, понеже те познавам от години, не си такъв човек, искаш ли да ми кажеш малко повече защо се чувстваш така и как стигнахте дотам?
И какво ми каза тя.
- Отче, живеем като женени от доста време, колкото време ни познаваш, една година вече казвам на мъжа си: да отидем някъде на разходка! Не мога, имам работа! Ела веднъж да ме вземеш от работа да отидем някъде да гледаме театър, да отидем да изядем парче торта, да хапнем нещо и да се приберем вкъщи! Е, не става, дължим за заема, трябва да работя здраво, имам извънредни часове на работа! Други път смених прическата си, но той изобщо не го забеляза. Купих си нови дрехи, но той никакво значение не им отдаде. Нищо. И отивам на работа и ме гледа този, който е в отсрещния офис, и всичко, което сменя върху себе си, той го забелязва и демонстрира към мене чест, уважение, ценене – това нещо една година аз не съм го получила от съпруга си. Докато другият ми дава нещо, което този, който би трябвало да ми го дава, не ми го дава.
И ми каза:
- Отче, виновна ли съм?
Тя чувства, че е виновна. Аз обаче в себе си почувствах, че нейният съпруг е много виновен, защото й е давал трохи, докато непознатият отишъл да й даде парче хляб. Ако в брака си не се храниш, т. е. да вземеш и да се насити душата ти и животът ти от щастие и любов, не можеш да останеш насила в това пространство и да се измъчваш цял живот. Това е огромно терзание. Сладолед – казваше тя – знаех сама да правя, шиш-кебпап знаех сама да отида да купя, но исках да ми покаже, че ме зачита, че ме цени, че ме обича, че ме смята за красива и добра, както ме смяташе тогава, когато ме взе. Тогава за него бях царица, най-хубавата, а сега не ми отдава никакво значение. Това нещо е огромно терзание и грях – без да прави грях, предизвикваш другия да прави грях. Затова погледнете малко брака си, насищате ли себе си? И второ, насищаш ли се с човека си? Жената насища ли се мъжа си? С това, което той иска. Мъжът насища ли се с жена си? С това, което тя иска. Казах на един мъж:
- Какво даваш на жена си?
- Всяка седмица й давам пари!
- Извинявай, но нима бракът е просто икономическа сделка, тоест вземи пари и приключихме? Само това? Жената какво друго иска? Само пари ли иска? Не иска ли да се поинтересуваш от нея? Да поговорите?
Една жена казваше:
- Когато тръгвам да поговоря с мъжа ми, той чете спортни вестници или гледа телевизия. Говоря му и зяпа телевизия. Абе, спри го малко да говорим! Слушам те, – вика – ела, говори, че съм изморен! Все това повтаря. И отдавана не сме общували сърдечно, като сърца, като души. Това, отче, не го издържам и ме измъчва. И аз искам да живея живота си и да го подсладя.
Затова помислете много добре какво давате на другия и не смятайте, че жена ви или мъжът ви е някой, на който му е отминало времето, подсигурили сме го и не сме в опасност да го загубим. В опасност са домовете, където единият не „захранва” другия. За съжаление някои не възприемат знаците, които другият изпраща. Никой развод не става рязко. Внезапно гръмва бомбата и казваме в обществото: Развеждаме се! Но тя не е гръмнала внезапно, а това се е подготвяло, това се подготвя. Жената казва една дума на мъжа си, казва втора, дава знак след една година, след няколко месеца и мъжът нищо не разбира. Или ако разбира, казва: е, добре, остави я сега, какво ще прави без мене! Аз държа парите, всичко на моето име е записано! И започват такива зависимости. Но ако тя получи възможност, тогава какво става? Затова давай на човека си това, от което има нужда, за да може да каже „Благодаря много, няма да взема!”, когато на пътя, на работа дойде колегата или съседът да й/да му отправи други предложения, предизвикателства и изкушения. Това е начинът да задържиш своя човек.
Не е нито да гледаш тайно мобилния му телефон, нито да се тревожиш и да караш други хора да го следят, нито да питаш и да правиш сцени. Ако насищаш човека си с това, което търси неговата душа, тяло, чувства, любов, пълнота на неговия характер и личност, тогава със сигурност го имаш за свой. За да си тръгне някой, той трябва да е бил гладен и жаден. И затова внимавайте много и най-вече, простете ми, че ще го кажа, не го казвам като осъждане, а просто да внимават жените, защото те държат ключовете в човешката връзка. Жената може да прави с мъжа каквото си иска, може да го направи овчица, да го подлуди, може да го спечели, може и да го загуби.
И определени пъти вместо да гледаме нашите отношения, за да ги поправим, използваме различни алибита и понякога духовни, църковни алибита, за да не се фокусираме там, където трябва да се фокусираме. И ходим на църква, на литургии, на бдения, за да скрием празнотите, които имаме в живота си, в сферата на семейната връзка и любов. Внимавайте в това. Много пъти съм го виждал да става и съм се огорчавал. Тоест, идват жени, които ходят на църква, но не се опитват да се разберат с мъжа си. И Христос ще им каже: върви, помири се с мъжа си и след това дойди да Ми служиш! Върви първо да се сприятелиш с него, да се обикнете, да се сдружите, да му покажеш това, което трябва и след това дойди да отправяш големи молитви! Внимавай за това. Също и тези, които са женени, не търсете постоянно вашето право в брака. Човек не се спасява с това да намери своето право. Въпросът не е да ти отдам твоето право, имаш го, вземи правото си, а да задържиш брака си.
Едно дете ме попита в училище:
- Можете ли да ми разрешите едно голямо недоумение? Не мога да разбера, защо родителите ми се разведоха? Можете ли да ми помогнете? Я ми обяснете! Когато се караха, и двамата казваха, че са прави. И майка ми казваше – имам право, и баща ми също, и двамата викаха "Аз имам право!". И не знам, защо се разведоха, след като имаха толкова право. Не е ли много жалко и двамата да казват „прави сме”?
Няма да получиш твоето право с това да го налагаш, да викаш и да се караш. Христос ни е показал друг път. Какво ни е казал? Остави твоето право, дай го, жертвай се, разпни се, доброволно, заради любовта и единството, както Аз направих. Христос не е ли имал право? Въпреки това Той каза: ще взема върху Себе Си вашите неправди, Аз ще стана „Лошият”, ще Ме разпнете и вие ще бъдете добрите. Той така ни е спечелил и затова Го обичаме. Това е тайната, ако можем да я изпълним.
В Атина една жена ми каза:
- Много са хубави твоите предавания, отче, днес чакам мъжа да дойде да му го изпея – каквото каза, беше за него, точно каквото трябва! И мъжът й се връща и тя му казва: Каквото каза днес отецът по радието, за тебе беше!
Аз й казах:
- Това ли разбра от предаването?
- Това разбрах, беше много добро днес!
- Много е добро, защото първо казвам тези неща, за да разберем собствените си грешки. Всеки да разбере своите – мъжът ти да разбере, ако иска, сам своите грешки. Не притискай другия. Както и ти да разбереш твоите грешки. Ти разбра ли твоя егоизъм в този дом? Разбра ли твоите капризи? Това, че си перфекционист, както ми каза една девойка за майка си:
- Отче, всички вкъщи страдаме заради майка ни.
- Защо? Лоша ли е?
- Не! Тя е изключително добра, но не можем да правим всички тези неща, по начина, по който ни ги налага. А е много църковен човек и не издържаме.
- Добре, сериозно ли говориш? Тя е църковен човек и не издържате?
- Защото, отче, не просто е църковен човек, а ни има като войничета вкъщи, понеже тя е църковен човек.
Тук е нужно много внимание. Не можем да използваме Христовото име, за да правим кавги вкъщи, не можем да се позоваваме на нашата строгост, независимо дали става въпрос за постите или за начина, по който живеем, за да променим другия насила. Хората не се променят по този начин. Не се променя така нашият човек. Познавах една свята жена, омъжена, с деца, която постеше целия пост без олио, всички пости, и на децата си пържеше пържоли, защото някой път не искаха да постят. И тя уважила това им желание, и мъжа си, и всички.
Аз не казах да промениш живота си, а да спечелиш мъжа си, за да не го загубиш. Защото в крайна сметка духовност и святост не е само това, което мирише на тамян, а това, което не изглежда много църковно, също може да е църковно. Това да седне една жена с мъжа си и да чуе, което ще й каже, докато яде и да го изслуша или да пие една чаша вино с него. И да не отиде в този ден на това бдение, на което искаше да отиде, защото мъжът й е казал: Стига, бе, извинявай, но ти постоянно си на църква и кога оставаш у дома?
Имаше един такъв случай, където жената постоянно ходеше на бдение и просфори, литургии и т. н. Веднъж рекох да я попитам:
- Къде е мъжът ти?
Тоест, думите, които казал Христос на св. Фотини, самарянката: „Къде е мъжът ти?”.
- А, той не се занимава с такива неща, той е другаде!
- Какъв е, за мюсюлманин ли си се оженила?
- Не, но изобщо не е църковен. Не му харесват такива неща.
- Сега, когато идваш на църква, той какво казва?
- А-а-а, вкъщи настава бъркотия, караме се преди да тръгна, но аз, отче, искам да съм близо до вас!
И се усмихна. Тя си помисли, че ще й кажа „Браво!”. Аз й казах обаче:
- Виж, не може ние да правим бдение и аз да зная, че този мъж иска сега жена му да е вкъщи, да ти се нервира, да се нервира и на мене.
- И на Бога се нервира, отче! – ми каза тя.
И какво ми каза още, знате ли?
- Христос ще ни разведе!
Чуй думи! Жената каза: Христос ще ни разведе! Христос за нищо не е виновен, но начинът, по който понякога живеем Христос, кара хората да мислят, че ни развежда, но не Той е виновен, а нашите отношения. Аз й казах:
- Слушай! Остави твоята просфора и този път върви вкъщи, ще отидеш сутринта на църква. Сутрин не те ли оставя да ходиш?
- Оставя ме, но вечерните бдения не му харесват, защото иска да седим вкъщи и да си правим компания.
- Остани вкъщи!
- Ама – каза тя – той не разговаря за духовни неща.
- Ти разговаряш ли за духовни неща в изповедта? Само осъждания и други неща, не са много духовни и твоите неща. Седни с мъжа си, прояви търпение в това, което ще ти каже, да спечелиш душата му, да го възлюбиш, да се трогне от твоята жертва и това, което ще правиш, е много духовно, уверявам те!
С триста зора го направи.
- И да отидеш да му кажеш, че и аз го моля за извинение, защото не знаех толкова време, че не те оставя да ходиш на бдение.
Тя каза:
- Аз не мога да изрека това, което казвате. Не мога да му поднеса извинение от вас, защото това, което правя сега, е по-висше от това, което той иска.
И какво липсва тук, скъпи мои? Коя дума липсва? Егоизъм има достатъчно. Разсъдливост липсва. Трябва да имаме разсъдливост, а именно, че тази събота ще остана вкъщи и в неделя сутринта ще отида на църква. Този път ще направя жертвата, за да спечеля моя човек и да каже: Виж Христос каква е направил жена ми – блага, мека, със снизхождение, с доброта, милосърдие, разбиране. В противен случай какво казва: Ходи на църква и виж каква стана! Това е страшно нещо, да казват за нас, които сме близо до Бога: Виж какъв е този в църквата, странен човек! Защо да ни наричат странни, защо да сме в Църквата и да не сме най-привлекателните хора в света, да ги привличаме с нашия характер, с нашата доброта и уважение. Уважение липсва.
Когато другият иска, ще води своята борба: когато иска ще пости, ще ходи на църква, ще се изповядва, когато Бог го просветли.
- Тоест, да не говоря нищо на мъжа си ли, отче?
- Да говориш, но как? Чрез твоето мълчание и пример. Покажи му твоя пример. Показваш ли го?
Един човек ми каза:
- Отче, кажи нещо на жена ми, тебе те слуша!
- Какво да й кажа, какво от всичко да й кажа? Кажи ми най-главното!
- Кажи й да не мърмори! Не издържам това мърморене. И пържолата, която ям в петък, с такова мърморене на главата ми я ям, че сигурен съм, че става постна. Ям и тя обикаля около масата и мърмори, мърмори и ме чака на вратата, за да започне да мърмори. Това не е моят живот!
Тази госпожа не пропуска църква, литургии, литийни шествия, библейски курсове, беседи, а в дома й всички казват, не издържаме! Това нещо ме кара много да се замисля, нима може да поставям Бога отпред и отзад да създавам проблеми? И онази девойка беше казала за баща си: Майка ми е такава, а баща ми е по-добър, не ходи много на църква, малко пъти, но когато чуе проблем, ръката в джоба и дава милостиня. Когато чуе за някакво нещастие, се разчувства и плаче.
Какво ще рече това? Че е чувствителен и състрадателен човек. И какво е казал Христос: „Милост искам, а не жертва!”. Сърцето ти омеква ли близо до Христос? Ако бяхме истинни, ако променяхме себе си, което е най-същественото, тогава щяхме да сме променили всички хора – и децата си, и съпруга си, и съпругата си...
(следва)
Превод: К. Константинов
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм
Re: ... РАЗВЕДЕНИ ЗАЕДНО ...
Когато последно бях повдигнала темата си, попитах във форума дали познавате други такива двойки като нас.
Вълнуваше ме този въпрос. Странно изключение ли сме или понякога в живота се случва точно така. След развода да има събиране.
Вчера попаднах на тази статия и видях, че явно има и други "луди" като нас: /не мога да пропусна случая да си кажа, че Лиз Тейлър е била зодия Риби, като мен/
[img]http://img.bg.sof.cmestatic.com/media/i ... 115100.jpg[/img]
[img]http://images.webcafe.bg/2011/03/24/662336/618x346.jpg[/img]
През март сега ще станат две години от последното ми събиране с Хри. Смея да твърдя, че отношенията ни са по-добри, по-зрели, по-хармонични, по-спокойни, в сравнение с преди. И двамата се чувстваме по-щастливи, а да не говоря за Алекс, който е в пъти по-щастлив, че отново сме заедно тримата. Мисля, че се научихме да правим повече разумни компромиси. Смирихме се и с това, че по някои въпроси ще си останем на различни позиции до края. Колко години сме заедно, цели 19 години вече, а още се учим как да живеем добре съвместно. Много е интересно всичко. Още мисля, претеглям, взимам си поука, връщам се назад в спомените си, продължавам напред. Хри ме цени повече, говори ми повече, прави ми повече комплименти, повече мили жестове, старае се човекът. Аз го оценявам. Понякога горчи, че нещата се случиха точно така. Но по-често и двамата се чувстваме благословени. И горди, че не позволихме на драматичните събития преди време да пречупят добротата ни, да ни превърнат във врагове, да започнем да се чувстваме като на бойно поле. Запазихме човешкия си облик, простихме си много обиди и рани, може би точно това направи възможно продължението на връзката ни. Нищо, че вече не сме съпрузи. Пак сме си просто ние - Хри и Деси. Такива, каквито бяхме, когато се срещнахме на 1 март 1997. Две личности, решили да съединят пътищата си. С тази разлика, че вече сме и родители. На прекрасното ни дете. Стремим се да бъдем обичащи и обичани. Всички вкъщи. И мисля, че ... най-после ... наистина успяваме! Да добавя само, че не пиша тези редове, вдъхновена от някакъв краткотраен импулс или повлияна от житния режим. Не. Отдавна чувствам нещата така. Просто сега беше моментът да ги споделя в темата. И друго нещо ми хрумна, ако може да помоля Чери, да даде на тази тема още месец съществувание. През това време всеки, който иска да пише в нея, да ми пише. И след това да й тури ключа. За мен тя вече е изчерпана тема. Време е да я оставя да потъне назад, но най-добре като че ли да бъде заключена, като затворена страница. Да не се трие, но да не е отворена за писане. И така, това беше от мен засега. Благодаря за възможността да се изливам безпрепятствено! Благодаря!!!
Вълнуваше ме този въпрос. Странно изключение ли сме или понякога в живота се случва точно така. След развода да има събиране.
Вчера попаднах на тази статия и видях, че явно има и други "луди" като нас: /не мога да пропусна случая да си кажа, че Лиз Тейлър е била зодия Риби, като мен/
[img]http://img.bg.sof.cmestatic.com/media/i ... 115100.jpg[/img]
[img]http://images.webcafe.bg/2011/03/24/662336/618x346.jpg[/img]
През март сега ще станат две години от последното ми събиране с Хри. Смея да твърдя, че отношенията ни са по-добри, по-зрели, по-хармонични, по-спокойни, в сравнение с преди. И двамата се чувстваме по-щастливи, а да не говоря за Алекс, който е в пъти по-щастлив, че отново сме заедно тримата. Мисля, че се научихме да правим повече разумни компромиси. Смирихме се и с това, че по някои въпроси ще си останем на различни позиции до края. Колко години сме заедно, цели 19 години вече, а още се учим как да живеем добре съвместно. Много е интересно всичко. Още мисля, претеглям, взимам си поука, връщам се назад в спомените си, продължавам напред. Хри ме цени повече, говори ми повече, прави ми повече комплименти, повече мили жестове, старае се човекът. Аз го оценявам. Понякога горчи, че нещата се случиха точно така. Но по-често и двамата се чувстваме благословени. И горди, че не позволихме на драматичните събития преди време да пречупят добротата ни, да ни превърнат във врагове, да започнем да се чувстваме като на бойно поле. Запазихме човешкия си облик, простихме си много обиди и рани, може би точно това направи възможно продължението на връзката ни. Нищо, че вече не сме съпрузи. Пак сме си просто ние - Хри и Деси. Такива, каквито бяхме, когато се срещнахме на 1 март 1997. Две личности, решили да съединят пътищата си. С тази разлика, че вече сме и родители. На прекрасното ни дете. Стремим се да бъдем обичащи и обичани. Всички вкъщи. И мисля, че ... най-после ... наистина успяваме!
Да добавя само, че не пиша тези редове, вдъхновена от някакъв краткотраен импулс или повлияна от житния режим. Не. Отдавна чувствам нещата така. Просто сега беше моментът да ги споделя в темата. И друго нещо ми хрумна, ако може да помоля Чери, да даде на тази тема още месец съществувание. През това време всеки, който иска да пише в нея, да ми пише. И след това да й тури ключа. За мен тя вече е изчерпана тема. Време е да я оставя да потъне назад, но най-добре като че ли да бъде заключена, като затворена страница. Да не се трие, но да не е отворена за писане. И така, това беше от мен засега. Благодаря за възможността да се изливам безпрепятствено! Благодаря!!!Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм
Re: ... РАЗВЕДЕНИ ЗАЕДНО ...
Деси, интересна е идеята ти и разбира се, че ще я заключа, щом така искаш. Моля те само да ми напомниш.Kleo написа:И друго нещо ми хрумна, ако може да помоля Чери, да даде на тази тема още месец съществувание. През това време всеки, който иска да пише в нея, да ми пише. И след това да й тури ключа. За мен тя вече е изчерпана тема. Време е да я оставя да потъне назад, но най-добре като че ли да бъде заключена, като затворена страница. Да не се трие, но да не е отворена за писане.
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."
Радостина А. Ангелова - поетеса
Радостина А. Ангелова - поетеса
Re: ... РАЗВЕДЕНИ ЗАЕДНО ...
Разбира се, че ще те подсетя, когато му дойде времето, Ани
Благодаря ти за всичко!
[img]http://dreamland-bg.com/Themes/default/ ... 65817v.gif[/img]
Благодаря ти за всичко!
[img]http://dreamland-bg.com/Themes/default/ ... 65817v.gif[/img]
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм
Re: ... РАЗВЕДЕНИ ЗАЕДНО ...
РОМАНТИЧЕН ТИП БРАК
[img]http://dreamland-bg.com/Themes/default/ ... 64287z.gif[/img]
Разликата между рождените години на съпрузите е кратна на 2, но не и на 4 (2, 6, 10, 14) .
Класическото начало на този тип брак е любов от пръв поглед. Не всички смятат, че любовта е повод за женитба, което ще рече че това е брак на истинските рицари от една страна и на истински прекрасните дами - от друга. Величието и трагедията на този брак е в това, че състоянието на влюбеност трябва да се съхрани през целия живот. Всичко, което съпътства периода на влюбеност, периода на ухажването, само укрепва брака. Раздели, романтични срещи, цветя, скъпи подаръци, пътешествия... Съпоставете този списък с вашите пристрастия и доходи. Между другото, романтика има и в живота в колиба, важното е да се запази възвишения образ на брачния партньор. Може дори да се каже, че това е брак на взаимните илюзии, на доброволна самоизмама.
На пръв поглед, романтичният тип брак е обречен на лидерство сред другите типове брак. Кой не иска да се ожени по любов, а да се омъжи по любов със сигурност иска всяка жена. Тук обаче управляемата стихия на брака се пресича със съвършено неподвластната на човека стихия на любовта. А в любовта има съдбовен елемент, особено в любовта от пръв поглед и да се влюби човек по поръчка в романтик не е толкова просто. И дори ако чудото е станало, повярвайте, всичко, което ще се случи с вас, най-малко от всичко ще допринесе да се сключи брачен договор.
Този брак е повече подходящ за небесата, отколкото за нашия грешен, всекидневен живот. От палубата на дрейфащия край бреговете на Бразилия кораб Джузепе Гарибалди (Заек) в обектива на зрителната тръба видял прекрасна девойка. Отчаянният романтик слязъл на брега, намерил прекрасната непозната и й се обяснил в любов. Така Анита Гарибалди (Змия) станала вярна спътница на героя.
Тази двойка знаци е повторена и от Михаил (Заек) и Елена (Змия) Булгакови - прототипите на Майстора и Маргарита, чиято любов започнала също толкова внезапно. Роберт Стивенсон (Куче), авторът на "Островът на съкровищата", видял Фани Осбърн (Плъх) през прозореца и възкликнал: "Ето жената, за която ще се оженя!" Тя била 10 години по-възрастна от него и въпреки това те преживели прекрасен живот.
Лидия Циргвава (Свиня) обикнала Александър Вертински (Бик), гледайки го на снимките на афишите и слушайки гласа му, записан на грамофонна плоча. На него му било достатъчно една случайна среща в ресторанта, след негов концерт, за да разбере, че е намерил своята съдба. Различни знаци, а поведението е почти едно и също, взаимоотошенията също си приличат. В дадения случай става дума за любов от пръв поглед, любов не към конкретен човек от плът и кръв, дори не към личност, а към някакъв образ, създаден или просто родил се в главата на влюбения партньор. Този тип брак има единствената задача да запази прекрасния образ.
"Железният канцлер" Ото Бисмарк (Свиня), обединил с твърдата си ръка Германия, политик до мозъка на костите си, в отношенията с жена си останал наивен романтик, наричал своята Йохана (Змия) не другояче, а "слънчев лъч, осветил моето съществуване". През целия си живот в писмата си до нея той й изпращал цветя.
За поетите романтичният брак има особено значение, той дарява не само любов, но и вдъхновение. Затова сред персонажите на този съюз има толкова много поети.
Може би затова и знаменитата история за жените на декабристите е почти изцяло основана на романтични брачни съюзи. Първа потегля на заточение след мъжа си Сергей Трубецки (Куче) - Екатерина Трубецка (Маймуна), след това Иван Аненков (Куче) се жени за Полина (Плъх). А след това се случва почти неправдоподобната история с брака на Камила льо Дантю (Дракон) и Василий Ивашов (Тигър), в която любовта се ражда дори не от пръв поглед, а задочно, без поглед дори.
В романтичния брак пред влюбените е вечността, дори ако утре им предстои да седнат на електрическия стол, както това се е случило със съпрузите Етел (Дракон) и Юлиус (Кон) Розенберг. Предлагали на Етел да заяви, че във всичко е виновен мъжът й, че тя се е оказала неволна съучастница. Напомняли й, че ще остави децата си сираци. Но както в разказа за жените на декабристите и тук любовта към съпруга се оказала по-важна от децата.
Бракът на вечно влюбените е съюз не съвсем разумен, наивен, неземен, но прекрасен във всички времена. Наблюдавайки такива двойки, колкото и сложно да протича животът вътре в семейството им, околните започват да вярват в чудото.
[img]http://dreamland-bg.com/Themes/default/ ... 64287z.gif[/img]
Разликата между рождените години на съпрузите е кратна на 2, но не и на 4 (2, 6, 10, 14) .
Класическото начало на този тип брак е любов от пръв поглед. Не всички смятат, че любовта е повод за женитба, което ще рече че това е брак на истинските рицари от една страна и на истински прекрасните дами - от друга. Величието и трагедията на този брак е в това, че състоянието на влюбеност трябва да се съхрани през целия живот. Всичко, което съпътства периода на влюбеност, периода на ухажването, само укрепва брака. Раздели, романтични срещи, цветя, скъпи подаръци, пътешествия... Съпоставете този списък с вашите пристрастия и доходи. Между другото, романтика има и в живота в колиба, важното е да се запази възвишения образ на брачния партньор. Може дори да се каже, че това е брак на взаимните илюзии, на доброволна самоизмама.
На пръв поглед, романтичният тип брак е обречен на лидерство сред другите типове брак. Кой не иска да се ожени по любов, а да се омъжи по любов със сигурност иска всяка жена. Тук обаче управляемата стихия на брака се пресича със съвършено неподвластната на човека стихия на любовта. А в любовта има съдбовен елемент, особено в любовта от пръв поглед и да се влюби човек по поръчка в романтик не е толкова просто. И дори ако чудото е станало, повярвайте, всичко, което ще се случи с вас, най-малко от всичко ще допринесе да се сключи брачен договор.
Този брак е повече подходящ за небесата, отколкото за нашия грешен, всекидневен живот. От палубата на дрейфащия край бреговете на Бразилия кораб Джузепе Гарибалди (Заек) в обектива на зрителната тръба видял прекрасна девойка. Отчаянният романтик слязъл на брега, намерил прекрасната непозната и й се обяснил в любов. Така Анита Гарибалди (Змия) станала вярна спътница на героя.
Тази двойка знаци е повторена и от Михаил (Заек) и Елена (Змия) Булгакови - прототипите на Майстора и Маргарита, чиято любов започнала също толкова внезапно. Роберт Стивенсон (Куче), авторът на "Островът на съкровищата", видял Фани Осбърн (Плъх) през прозореца и възкликнал: "Ето жената, за която ще се оженя!" Тя била 10 години по-възрастна от него и въпреки това те преживели прекрасен живот.
Лидия Циргвава (Свиня) обикнала Александър Вертински (Бик), гледайки го на снимките на афишите и слушайки гласа му, записан на грамофонна плоча. На него му било достатъчно една случайна среща в ресторанта, след негов концерт, за да разбере, че е намерил своята съдба. Различни знаци, а поведението е почти едно и също, взаимоотошенията също си приличат. В дадения случай става дума за любов от пръв поглед, любов не към конкретен човек от плът и кръв, дори не към личност, а към някакъв образ, създаден или просто родил се в главата на влюбения партньор. Този тип брак има единствената задача да запази прекрасния образ.
"Железният канцлер" Ото Бисмарк (Свиня), обединил с твърдата си ръка Германия, политик до мозъка на костите си, в отношенията с жена си останал наивен романтик, наричал своята Йохана (Змия) не другояче, а "слънчев лъч, осветил моето съществуване". През целия си живот в писмата си до нея той й изпращал цветя.
За поетите романтичният брак има особено значение, той дарява не само любов, но и вдъхновение. Затова сред персонажите на този съюз има толкова много поети.
Може би затова и знаменитата история за жените на декабристите е почти изцяло основана на романтични брачни съюзи. Първа потегля на заточение след мъжа си Сергей Трубецки (Куче) - Екатерина Трубецка (Маймуна), след това Иван Аненков (Куче) се жени за Полина (Плъх). А след това се случва почти неправдоподобната история с брака на Камила льо Дантю (Дракон) и Василий Ивашов (Тигър), в която любовта се ражда дори не от пръв поглед, а задочно, без поглед дори.
В романтичния брак пред влюбените е вечността, дори ако утре им предстои да седнат на електрическия стол, както това се е случило със съпрузите Етел (Дракон) и Юлиус (Кон) Розенберг. Предлагали на Етел да заяви, че във всичко е виновен мъжът й, че тя се е оказала неволна съучастница. Напомняли й, че ще остави децата си сираци. Но както в разказа за жените на декабристите и тук любовта към съпруга се оказала по-важна от децата.
Бракът на вечно влюбените е съюз не съвсем разумен, наивен, неземен, но прекрасен във всички времена. Наблюдавайки такива двойки, колкото и сложно да протича животът вътре в семейството им, околните започват да вярват в чудото.
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм
Re: ... РАЗВЕДЕНИ ЗАЕДНО ...
Какво е продуктивна любов и как да я постигнем?
Любовта е "участвам, а не хлътвам"
Какво е продуктивна любов и как да я постигнем?
Влюбването. Онези мигове на приятни трепети, които преминават през цялото ни тяло, ум и душа. Изпитваме силна доза вдъхновение и жажда за живот – да чувстваме повече, да се наслаждаваме повече, да живеем повече – сякаш все по-интензивно и на бързи обороти, жадни за още. Стремим се да не пропуснем нищо от насладата, която носи допирът с другия. Влюбването е мотиватор. То може да ни накара да надскочим собствените си граници и представите, да излезем извън рамката, която сме начертали в главата и в живота си. Дотук добре.
Какво обаче се случва, когато първоначалната емоция утихне? Възможно е да се получи отлив и личността да се завърне обратно в рамката. Най-добрата част от нас, която сме демонстрирали, се сблъсква с онази рутинна същност, която доскоро е обитавала нашето ежедневие. Едната трябва да надделее поне мъничко и да стане водеща, за да се преодолее дълбочината на евентуалния вътрешен конфликт между тях.
И въпросът не е, че най-доброто, което сме извели на преден план, за да впечатлим възлюбения, е нереално. Въпросът е, че поддържането на най-добрата същност (с която не сме свикнали) във времето изисква много енергия, усилия и воля. Започва основното предизвикателство пред влюбването.
Дали то ще се развие в любов? Дали можем да приемем другия с неговите светлини и сенки и да го обичаме и заради двете? Дали можем да прегърнем неговия реален образ?
Истината е, че не всяко влюбване прераства в любов и не всяка любов започва с влюбване.
Влюбването е леко и еуфорично, но любовта не е нито лесна, нито съвършена, нито безпроблемна. Любовта е просто любов.
Да, тя е естествена, тя е изначално заложена в нас, но не е лесна. Моментът, в който човек се откаже от илюзията за съвършената двойка, за съвършения живот, за съвършената личност, тогава ще започне да обича много по-цялостно партньора си, живота си и самия себе си.
Да приемем, че любовта е лесна, означава да отречем необходимостта от това да полагаме усилия за нейното развитие.
Животът се движи, реалността се променя, хората също и в усилията на тази динамичност е нужно човек да полага грижи за любовта, да я разгърне и превърне в продуктивна реалност.
А какво означава да бъдеш продуктивен? Да създаваш, да твориш, да имаш принос, т.е. да внасяш нещо ново в действителността.
Именно с параметрите на продуктивната любов се занимава и известният психотерапевт Ерих Фром. Според него мнозинството вярва, че да обичаш е „проста работа“, трудното идва единствено от намирането на обект на любовта. Фром приема любовта като вътрешна енергия с активен характер. Тя демонстрира човешката сила, но само в условия на свобода.
Любовта „е участвам, а не хлътвам.“
Активният характер на любовта се изразява в способността да даваш, но не жертвайки нещо или пък очаквайки получаване в замяна. Според Фром продуктивната личност възприема даването не като „обедняване“, а като признак на сила.
В самия процес на даване човек изживява своето изобилие, своята мощ, своята пълнота. „Бедният“ човек има ли какво да раздава?
Най-ценното, което една личност може да отдаде на друга, е самата себе си, но не като акт на саможертва, а като акт на споделяне. Само когато личността сподели себе си, е възможна истинската среща с другия.
Ерих Фром извежда няколко характеристики на продуктивната любов:
Те са тези, които я отличават от псевдо-обичта и я проявяват в нейния активен характер – т.е. в способността и да създава.
Грижа – Бихте ли повярвали на жена, която твърди, че обича цветята, ако забрави да ги полива? Според Фром обичта е активна грижа за живота и за развитието. Той смята, че смисълът на любовта е да направиш нещо „да расте“. Разбира се, когато става въпрос за любов между цялостни личности, то тогава тази грижа може да се опише като загриженост за живота на другия.
[img]http://m4.netinfo.bg/media/images/23157 ... liubov.jpg[/img]
Отговорност – това е състояние, което Фром описва като да „бъдеш в готовност да отговаряш“, да откликваш, да си насреща, когато другият има емоционалната нужда от подкрепа. Отговорността означава, че съзнателно си избрал да се свържеш с друго човешко същество и да достигнете до една цялостност докато запазвате своите индивидуалности.
Уважение – Фром посочва, че коренът на думата, произхожда от латински (respicere) и означава „гледам към“. Той описва уважението като способността да се види личността такава, каквато е и да се приеме и оцени като уникална индивидуалност. Уважението изключва необходимостта да се променя партньора, за да се превърне в това, от което човек има нужда или в обект на ползване.
Познание - Грижата, отговорността и уважението не биха били възможни без познанието, без възможността да усетиш и приемаш човека такъв, какъвто е. Стремежът към познание е свързан с желанието да разгадаеш „тайната на личността“. Но тъй като всеки човек се променя непрекъснато, съобразно събитията и взаимодействията в живота му, то пълното познание е невъзможно. Въпреки това Фром извежда едно друго ниво на познаване, отвъд рационалното. Това е единението с другия по пътя на любовта. Тогава човек опознава себе си и другия, но не чрез ума, а чрез сърцето.
Възможна ли е продуктивната любов? Не просто е възможна, но тя е пътят към истинската взаимност.
Автор: Жени Тодорова, психолог и трансперсонален терапевт
Припомнете си още:
Забрави онзи, който те нарича „кукличка” и се отдай на този, за когото си „съкровище”
Записки под завивките
Поколение отличник
Вкусът на желанията
Опитомяване – да излезеш от дупката
Истината и спестените мръсни чорапи
Здравословният егоизъм да обичаш
На задния фон нещо ново
Има съдба, която ни направлява. Има бъдеще, което ни очаква...
[img]http://m.netinfo.bg/media/images/23157/ ... liubov.jpg[/img]
Любовта е "участвам, а не хлътвам"
Какво е продуктивна любов и как да я постигнем?
Влюбването. Онези мигове на приятни трепети, които преминават през цялото ни тяло, ум и душа. Изпитваме силна доза вдъхновение и жажда за живот – да чувстваме повече, да се наслаждаваме повече, да живеем повече – сякаш все по-интензивно и на бързи обороти, жадни за още. Стремим се да не пропуснем нищо от насладата, която носи допирът с другия. Влюбването е мотиватор. То може да ни накара да надскочим собствените си граници и представите, да излезем извън рамката, която сме начертали в главата и в живота си. Дотук добре.
Какво обаче се случва, когато първоначалната емоция утихне? Възможно е да се получи отлив и личността да се завърне обратно в рамката. Най-добрата част от нас, която сме демонстрирали, се сблъсква с онази рутинна същност, която доскоро е обитавала нашето ежедневие. Едната трябва да надделее поне мъничко и да стане водеща, за да се преодолее дълбочината на евентуалния вътрешен конфликт между тях.
И въпросът не е, че най-доброто, което сме извели на преден план, за да впечатлим възлюбения, е нереално. Въпросът е, че поддържането на най-добрата същност (с която не сме свикнали) във времето изисква много енергия, усилия и воля. Започва основното предизвикателство пред влюбването.
Дали то ще се развие в любов? Дали можем да приемем другия с неговите светлини и сенки и да го обичаме и заради двете? Дали можем да прегърнем неговия реален образ?
Истината е, че не всяко влюбване прераства в любов и не всяка любов започва с влюбване.
Влюбването е леко и еуфорично, но любовта не е нито лесна, нито съвършена, нито безпроблемна. Любовта е просто любов.
Да, тя е естествена, тя е изначално заложена в нас, но не е лесна. Моментът, в който човек се откаже от илюзията за съвършената двойка, за съвършения живот, за съвършената личност, тогава ще започне да обича много по-цялостно партньора си, живота си и самия себе си.
Да приемем, че любовта е лесна, означава да отречем необходимостта от това да полагаме усилия за нейното развитие.
Животът се движи, реалността се променя, хората също и в усилията на тази динамичност е нужно човек да полага грижи за любовта, да я разгърне и превърне в продуктивна реалност.
А какво означава да бъдеш продуктивен? Да създаваш, да твориш, да имаш принос, т.е. да внасяш нещо ново в действителността.
Именно с параметрите на продуктивната любов се занимава и известният психотерапевт Ерих Фром. Според него мнозинството вярва, че да обичаш е „проста работа“, трудното идва единствено от намирането на обект на любовта. Фром приема любовта като вътрешна енергия с активен характер. Тя демонстрира човешката сила, но само в условия на свобода.
Любовта „е участвам, а не хлътвам.“
Активният характер на любовта се изразява в способността да даваш, но не жертвайки нещо или пък очаквайки получаване в замяна. Според Фром продуктивната личност възприема даването не като „обедняване“, а като признак на сила.
В самия процес на даване човек изживява своето изобилие, своята мощ, своята пълнота. „Бедният“ човек има ли какво да раздава?
Най-ценното, което една личност може да отдаде на друга, е самата себе си, но не като акт на саможертва, а като акт на споделяне. Само когато личността сподели себе си, е възможна истинската среща с другия.
Ерих Фром извежда няколко характеристики на продуктивната любов:
Те са тези, които я отличават от псевдо-обичта и я проявяват в нейния активен характер – т.е. в способността и да създава.
Грижа – Бихте ли повярвали на жена, която твърди, че обича цветята, ако забрави да ги полива? Според Фром обичта е активна грижа за живота и за развитието. Той смята, че смисълът на любовта е да направиш нещо „да расте“. Разбира се, когато става въпрос за любов между цялостни личности, то тогава тази грижа може да се опише като загриженост за живота на другия.
[img]http://m4.netinfo.bg/media/images/23157 ... liubov.jpg[/img]
Отговорност – това е състояние, което Фром описва като да „бъдеш в готовност да отговаряш“, да откликваш, да си насреща, когато другият има емоционалната нужда от подкрепа. Отговорността означава, че съзнателно си избрал да се свържеш с друго човешко същество и да достигнете до една цялостност докато запазвате своите индивидуалности.
Уважение – Фром посочва, че коренът на думата, произхожда от латински (respicere) и означава „гледам към“. Той описва уважението като способността да се види личността такава, каквато е и да се приеме и оцени като уникална индивидуалност. Уважението изключва необходимостта да се променя партньора, за да се превърне в това, от което човек има нужда или в обект на ползване.
Познание - Грижата, отговорността и уважението не биха били възможни без познанието, без възможността да усетиш и приемаш човека такъв, какъвто е. Стремежът към познание е свързан с желанието да разгадаеш „тайната на личността“. Но тъй като всеки човек се променя непрекъснато, съобразно събитията и взаимодействията в живота му, то пълното познание е невъзможно. Въпреки това Фром извежда едно друго ниво на познаване, отвъд рационалното. Това е единението с другия по пътя на любовта. Тогава човек опознава себе си и другия, но не чрез ума, а чрез сърцето.
Възможна ли е продуктивната любов? Не просто е възможна, но тя е пътят към истинската взаимност.
Автор: Жени Тодорова, психолог и трансперсонален терапевт
Припомнете си още:
Забрави онзи, който те нарича „кукличка” и се отдай на този, за когото си „съкровище”
Записки под завивките
Поколение отличник
Вкусът на желанията
Опитомяване – да излезеш от дупката
Истината и спестените мръсни чорапи
Здравословният егоизъм да обичаш
На задния фон нещо ново
Има съдба, която ни направлява. Има бъдеще, което ни очаква...
[img]http://m.netinfo.bg/media/images/23157/ ... liubov.jpg[/img]
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм