emi-1 написа:Здравейте мацки,
Марчи,снощи не успях да ти пожелая успех,защото видях за участието ти след като бях писала,но сега ти го пожелавам.Въобще не се притеснявай.Абстрахирай се от камерите-все едно си на среща с нас.Защото ние сме най-любопитните зрители на предаванията с участие на наши момичета.Вълнуваме се с вас,стискаме ви палци...
Eй това е най-точното нахъсване за ефир. Момичета, просто си мислете, че сме някъде заедно и си споделяме. Дръжте се естествено, защото всичко останало личи. Екипът е готин, док ще е с вас и ще е даже и по-щастлив от вас.... просто защото вие сте там.
emi-1 написа:Имам молба-дайте линк към житото-какво се прави с него,защото аз се сдобих с жито,уж да покълвам,но все още нищо не съм започнала.Да взема да се включа във вашата групичка,та дано съм по-сериозна.
Ето ти линк, Еми!

Не знам за житните кълнове, но соевите са особено вкусни..... особено на салата в китайски ресторант.

Еми, благодаря за съвета за намиране на форума в нета.... може би наистина трябва да го индексираме по-добре.
Да ви кажа днес употребих цялата си енергия (а тя не е баш много, щото когато стомахът ми е празен и главата кухее

) да довърша една презентация. Е, направих я...... НО не може да се качи в пълния си блясък в нета :sad: ..... минава през конвертор и около 15 процента от анимациите вътре......... просто ги няма. Конверторът му с конвертор не може да ги преобразува и слага на тяхно място грозни ...... неща. Пиша ви го щото много исках да ви пусна тази презентация сега, но вместо това....... утре ще я коригирам

.
Знаете ли, тази вечер като си взех Бела от градина, Коки вече се беше прибрал от училище. Казах му да дойде в градината на Бели. И той дойде..... само по една блузка. Естествено, върнахме се към къщи да му вземем зимното яке. Качих се у нас само аз и като усетих топлината на апартамента ми се прищя да си легна. Вместо това обаче взех якето на Коки и слязох при децата. Решихме да се разходим из квартала. И добре, че го направихме.
Насладих се на уникални багри малко преди слънцето да залезе. Небето имаше цвят на дълбоко море, облаците сливаха червено-оранжевите си одежди с листата на дърветата и сякаш огън гореше от земята та до ..... синевата. В един момент слънце вече нямаше, беше се скрило зад планината, но за сметка на това беше оставило част от лъчите си при нас. Те очертаваха всяка една сграда, предмет, дърво, а и Витоша с меки контури и им придаваха завършеност и красота. На едно поредно извъртане към небето я видях и нея....... красавицата, която ни събира всеки месец - ЛУНАТА! Огромна, ярка, силна и непоколебима. Много красиво беше, просто ...... много.
И на целия този фон да ви върна в реалността..... с Коки почнахме да се чудим откъде ни мирише на ...... ако. Оказа се, че е от едно.......... ами ако...... кво друго да е

. Докато той и Бела си играеха на една могилка и залягаха по нея, Коко се е натъкнал на находка

и си омазал едното коляно. После го пипнал с ръкава на якето си, а след това със същата тази ръка ме потупа и мене по рамото.....

. Красота и ароматерапия....... И говорим за градинка, доста голяма градинка в Младост току пред общината....... осрана разбира се.
Връщам се обаче сега към настоящето и ми се ще утре в 15,15 да се срещнем на ..... енергийно ниво. Може да е както Верчето го е написала или както всеки го вижда и чувства. Но просто да сме заедно!!!!