А сега, пак аз и почти толкова набързо, колкто преди малко, защото след нощното пътуване до София и вечерното от София към Варна, вече се чувствам уморена и ми се иска да поспя.
Чери, много съжалявам, че не успях да се видя с теб днес. Не само, че нямаше време да се видим, но на практика не сме и яли. Хапнах нещо чак на летището, докато си чаках полета. На конференцията участваше министър Лиляна Павлова, тя пресрочи времето, предвидено за нейното участие, но нямаше как да я прекъснат. Затова пък целия график тръгна с повече от час закъснение. В почивките излизахме до тоалетна, кафе паузите бяха обявени за "плаващи", т.е. вземахме си кафетата си сядахме в залата, за да се навакса с графика. Накрая пак си тръгнахме преди края, защото имахме полет, но поне успях да си представя доклада.
Не мога да оставя настрана обаче това, което пишете за класа на Бела, за ученика на Цони и въобще за проблема с образованието. Все повече се убеждавам, че има проблем с образованието, но по-голям проблем има с родителите. Не ми е приятно никак, защото и аз съм майка и бих искала мнението и вижданията ми за възпитанието и образованието на детето ми да имат значение. Т.е. би трябвало да "защитавам" страната на родителите. ОБАЧЕ... не мисля, че е нормално родителите и учителите да имат "страна". И в случаите, в които вие разказвате, в случаите, които ми разказват други мои познати - учители, а и от случаите с едно много проблемно дете в стария клас на Ани, се убеждавам, че родителите не сме винаги прави. Особено, когато решим, че е нормално да сме "срещу" учителите.
Да, заня, че всеки вижда нещата различно. Зная, че има случаи, в които учител е правил недопустими неща, като незачитане достойството на ученик и др.под. НО много по-често виждам точно обратното - незачитане достойнството на учителя и на практика нанасяте на вреда или направо тормоз върху цял един клас от ученик (или двама-трима) с мълчаливото одобрение или дори с активното съдействие на родителите му.
Лошото е, че наистина не мог да дам съвет.
Някак би трябвало проблемът с такива ученици (и родители!) да не се решава индивидуално и едва ли не на лична основа от учителя, а с подкрепата на училището/директора. Обаче... никъде не виждам това.
Някога, когато работех като гл.счетоводител, преди около 15 г., имаше някаква история, при която беше допъсната грешка от някой в отдела ми. Грешката не беше фатална, но неприятна и беше станала по време, когато отсъствах от града. Освен това имаше един господин, началник на друг отдел, на когото нещо му бях трън в очите и който все дебнеше да "ме хване" в издънка. И така, един ден бях извикана в кабинета на собственика на фирмата, който в присъствието на въпросния господин, ми каза да посоча кой от подчинените ми е допуснал грешката, за да го накаже. Моментално отговорих:
- Аз я допуснах.
- Но ти не беше в града, не може да си ти - възрази шефът ми.
- Аз бях - отговорих - щом някой в отдела ми допуска такава грешка, значи аз или не съм си подбрала хората, или не съм ги обучила, или не ги контролирам, или са претоварени от работа. При всички положения, тези неща са моя грешка. Работата на моите хора е моя отговорност. Аз може после да им се скарам, но ако някой трябва да бъде наказван, съм аз.
Предтавете си, тогава съм била на 28 години! Не ме наказаха, шефът ме погледна с възхищение и каза, че грешката е поправима. Господинът-началник на друг отдел претърпя морална загуба, защото се оказа, че е отишъл преди мен при шефа и е преекспонирал грешката, с цел да ме "натопи'. Т.е. аз се държах мъжки, а той - като... ясно е, нали?
Не наказаха никого, но ние от счетоводството останахме колкото е нужно след работа, за да оправим обърканото. Всички заедно.
Разказвам това, защото според мен то има ПРЯКА връзка с това, което става в образованието. Аз бах такъв шеф, какъвто бих искала да имам, но и какъвто би трябвало да е директорът на едно училище, началникът на инспектората, министърът, шефът на полицията, кметът, премиерът... Подбери си гората, обучи ги, създай им условия, контролирай ги (не като падар!), но стой зад тях, когато трябва. Защитавай ги. Не ми харесва сегашният почин като стане проблем, директорите и всякакави началници да казват "Ще вземем нужните мерки да накажем виновните лица" - това е мижитурчесто измиване на ръце с подчинените. Не е достойно. А и ВЕДНАГА показва, че въпросният човек НЕ може да носи ОТГОВОРНОСТ и, следователно, не бива да има отговорен пост. Как така ще има виновни в твоята структура, а ти ще си добър ръководител?
Мисълта ми е, че не е нормално учителите да работят с мисълта, че ако стане проблем, те са сами пред него. Институцита трябва да застане зад тях. Всичко друго е пагубно.
Аз не съм се изразила ясно просто. Имах предвид, че пред Нели се самоизкритикувах в следното отношение: отдавна искам да се видя с ТЕБ, но понеже си знам, че си си тук /в София/, по инерция и от моя тъпотия ОТЛАГАМ да се уговоря с теб да се видим и на живо, не само във форума 
Това имах предвид - самокритика. Знам, че сме ходили да се виждаме с мецанки къде ли не, само и само да има среща на живо... помня някои от тях. Затова като се видях с Нели, всъщност си дадох сметка, че отлагам нещо много важно и приятно за мен - а именно да те видя и да :1211 и да си бърборчим очи в очи, отново. Това е. 
И да, и двете го заслужават!!! Както и майките им 
Благодаря ви, Сиренце, Нели, Черита!!! Като ви чета - и виждам, че НЕ СЪМ САМА и че борбата си ЗАСЛУЖАВА 
, но този път аз и Хри бяхме непреклонни - да се разбира - взехме си го с нас детето. И изкарахме повече от супер! Във Фейсбук съм споделила много снимки, за тези, на които им се гледат есенни листа, дървета, езеро с патици и лебеди, котета и наши милости естествено... Беше красив и някак уютен ден, споделен, прекрасен! А днес - имам много работа и учене вече.