forum.metsababa.net

Деси, чакаме те да разкажеш.
Срещите с американци, зам. министри, кметове и пр. е минала повече от успешно. Дано от цялата работа да си намерим спонсори за клуба, че си трябват пари за нови части за роботите, нови лаптопи, за състезания.
Чери, бравос за вечерното бягане. Това ми показва само едно и то е, че си целеустремена, защото го правиш в необичайно за теб време. Само по себе си това говори много. Днес Райчето е ходила да бяга. За първи път от доста време на сам. Бягала е 5 км. в парка. Не знам защо точно днес го е решила в този дъжд Добягало и се отишла. При мен обикновено се случват такива неща с яденето. Дояжда ми се и хоп......хапвам си
Много хубави неща казвате за тия села. Наистина си е впечатляващо и си е цяло чудо за мен.

Цвети, пускам връзка към публикация с разказ за селото, в което бяхме и конкурса. Даже и Ани, и мен ни има тук-таме по снимките. Пускам това, защото впечатленията на автора и за селото, и за училището, съвпадат напълно с моите.
Как искам повече хубави, живи и млади като население села и по-малки градчета!

Имало незрящ колега, учител по философия в гимназия!

Ще ви разкажа и аз какво правя в училище с моите ученици. Интересно и завладяващо е! Много си обичам професиите!

А вчера бях на родителска среща на Алекс. Много го похвалиха неговите учители. Чувствам се щастлива и горда майка

Момичета,имам нужда от съвет и то много.Моите момичета са прекрасни,стараят се в училище,всака има своите успехи по интереси,смятам,че са възпитани и добри деца,но....когато влязат в "серия"и аз откачам.Не ги товаря с нищо вкъщи кой знае какво,нямам мега очаквания от тях.Като основни задължения имат ако мен ме няма като хапнат да си раздигнат масата,да е оправена стаята им и да си научат.От скоро време Анджи си научава и изчезва пред блока.Играят игри с топка и като цяло съм мега щастлива,но зарязва всичко разхвърляно и хич не и дреме.Ивайла пък,ако е без надзор такива ги забърква,че ми иде да крещя.Като например да ми излее целият парфюм за някакви тайни отвари или да обърне нашата спалня с главата на долу.Като цяло мразя да викам и да се карам,смятам че с диалог се постига много повече,но това малкото ме гледа и ме лъже в очите.Тази вечер изтрещях,след като се прибрах и намерих какво ри не просто чашата преля.След дълго конско,където дори се развиках в началото,им събрах всички любими играчки и ги накарах сами да си ги занесат в мазето.Наказани са без излизане и без телефони.Анджи усещам как доста страда,ама това дребното сякаш не му пука особенно.Какво да правя,само вкъщи ли е така.Не смятам че изисквам кой знае какво за да не е изпълнимо,в същото време сърцето ми се къса и не искам да ги наранявам,но се правя на сърдита.

Здравейте
Елисче, започвам с теб. НЕ Е САМО ВЪВ ВАС ТАКОВА ПОЛОЖЕНИЕТО! И аз се боря със същото. Опитвам се да не избухвам, защото с крясъци разговорите не са много продуктивни, но понякога чашата прелива и избухвам. Не се чувствай виновна, защото все пак си била провокирана и то не еднократно. Не сме иделани и ние сме хора. Това, което мога да кажа е да не спираш да ги учиш да си прибират. Дава резултат след време. Съдя по себе си, по Райчето, защото тя е на 16 вече и виждам как се променя. Ще се случат нещата, но ще трябва да възпитаваме. Няма друг път и начин.
Деси, щях да те питам как си с новата работа, но ти вече отговори Разкажи подробно какво правите. Много е хубаво, когато ти хвалят детето и то заслужено. Поздравления.
Нели, разгледах и прочетох. Много се радвам, че ги има тези малки огънчета, които горят, защото на моменти губя вяра, че нещо хубаво се случва в България.
Чери, ти сега цялата си гимнастика предполагам и няма да те питам нищо
Днес се състоя кампанията "Капачки за бъдеще" и аз съм доброволец в Разград. Събрахме 40 чувала с капачки и ги изпратихме в София. Много се вълнувам като виждам как се включват все повече и повече хора. Един път помагаме като закупуваме медицинска техника, втори път помагаме за рециклирането на отпадъците и трето изграждаме култура как да си изхвърляме боклука.
Днес си бях в къщи, домакинствах, пазарувах, тренирах. Хубаво ми е у дома

Цвети,благодаря!!!Ей така имах нужда да споделя с някого,само за да не си говоря отново сама.Трудно ми е много понякога,особенно и когато Боби почти не го виждаме,трябва да го играя и доброто и лошото ченге,но ролите в театъра на живота понякога ми стават твърде много.Но пък както четох наскоро,Господ ни изпращал изпитания защото знае,че ще се справим.
Днес Иви и нейната група по балет спечелиха 2-ро място на танцов конкурс.Модерен балет,децата бяха прекрасни и много се гордея с нея.Анджи пък вчера се яви на състезание по английски съвсем набързо без всякаква подготовка,оказа се,че материала е доста труден,аз самата четох текста по който са работили,но тя самата каза,че най-вероятно се е справила.Искам този оптимизъм никога да не я напуска.

Цвети,браво за капачките.Преди години се бях включила в подобна инициатива,но в последния момент човека,който отговаряше за това се беше отказал.Дори не знам какво стана.Хубаво е когато можеш да помагаш,а това винаги носи спокойствие в душата

Колкото повече месеци преподавам в гимназията, толкова повече усещам професията на учителя като едно от моите неща И така, планирам през септември да започна работа като учителка на пълен щат , успоредно с това да продължа да работя в Центъра за хора със зрителни увреждания като психолог и зрителен терапевт , имам това право, а и силите и желанието за това. В същото време продължавам да се занимавам и с астрология, изготвям индивидуални хороскопи на хора, потърсили ме за това. Колкото до моите осмокласници, за които споменах малко по-горе в темата, става дума за едно практическо упражнение към един урок за уменията за учене през целия живот. Отправено е предизвикателство пред тях да си представят, че те са министърът на образованието и трябва да решат кои са тези 5 много важни знания и умения, които би трябвало да се изучават в училище, които да са в полза за живота след завършването на средното образование. След това тези умения се написват синтезирано в писмо, което се праща до сегашния министър. Казах и на четирите ми паралелки да мислят и да пишат, и искрено се надявам да изпратим 4 имейла до министъра. Пък ще видим дали и как ще ни бъде отговорено. Ами това е. Вие какво мислите?

Телеграфно среднощно "Здравейте!" от мен.

Деси, мисля, е идеята за урока с твоите осмокласници е чудесна. И нищо да не се получи като отговор, нека мислят по въпроса какво биха искали да научат, да знаят и да умеят.

Чери, честит рожден ден!
Запази дръзновението и огъня в теб, защото са нещо безкрайно ценно. Запази силата на духа и ясния глас, изразяващ винаги смело позиция, защото са нещо много рядко. Запази добротата и чувството за справедливост, защото без тях, другите качества са пагубни.
Тичай, пътувай, обичай, живей, бъди!

Нелка, страхотно пожелание... БЛАГОДАРЯ ТИ!!!!

Сигурна съм, че знаеш какво ми е в днешния ден, какво ме тормози, какво ме радва..... толкова контрастен светът ми отдавна не е бил. Чувствам се безкрайно жива и същевременно.... някак си изстинала.

Както и да е... Момичета, имах едни прекрасни 3 дена, посветени на художествената гимнастика. Това бяха дните на отминалата вече Световна купа по художествена гимнастика в София.... С Бела бяхме там и трите дни. Събрахме се с нашата си компания от групата по художествена гимнастика. И трите вечери излизахме да се черпим, да си обсъждаме състезанието, да си говорим. Направих още едно ново запознанство. Обмених много положителна енергия с доста хора.... Въобще, каквото и да пиша, ще е малко.... А и това е причината да не се бях вясвала никаква тук - истинско ОБСЕБВАНЕ .

След малко излизаме на ресторант - тази вечер ще си празнуваме само ние ...., а с приятелите ще запием в събота някъде в Сръбско.

Засега съм кратка и лаконична, но... утре повече.

Черитка,честита да си!!!Пожелавам ти от всичко по много-щастие,споделени емоции,усмивки,устрем,смели мечти,вяра,любов,всичко хубаво,за което можеш да си помислиш и много здраве-за теб и всички твои близки!
Весел празник,слънчева усмивке