Първо искам да ви благодаря от все съеце, че сте с мен и знам, че след историята отново ще ме подкрепите. Обичам ви и ви се възхищавам!
Преди половин час се чудих как да започна и мислех да е с баналната фраза:"Чудясе от къде да започна", но това което ме порази ме накара да започна добре поста си.
Започвам с тъжното:
Вчера следобед, свекър ми почина, на 55г. Преди около 11г. е прекарал 2 последователни инфаркта и тогава докторите му са се чудили как е оживял, може би му е помогнало това, че беше с ниско кръвно. От тогава той си е болен и постепенно се е възстановявал, но вече тежка работа не е можел да работи. Миналия август, почти 10 години след инфаркта, му направиха операция на сърцето в София, в болницата на Чирков, защото имаше запушени 2 артерии. Добре че тогава хвана период, в който не си плати операцията и е давал пари само за път, при прегледите. Тогава са му отрязали част от сърцето и е имал съсиреци (май), и тогава докторите са се чудили как е издържал толкова време. Организма му е бил як.
След това бавно се възстановява, но му беше трудно и се притесняваше как ще изкара зимата, много се вживяваше в това. Аз все го успокоявах, но той си знаеше неговото и може би защото след инфаркта цяла година е лежал и стоял мирно и дори си мислил да се обеси
Радвам се, че не е го е направил, сега съм щастливка, че го познавам и че съм единствената дъщеря 
След миналата операция, трудно дишаше, трудно спеше, събираше му се вода, но бавно това премина. Тогава около месец живя а нас и исках да му е удобно, да се грижа добре за него, исках много да го глезя със любимите му бонбони, торти, сладоледи, но трябваше да пази диета. Когато се прибрал на село при майка (свекърва ми), и казал с доволство, че сме му купували, специално диетично мляко, диетично сирене, радвал се за това
Преди 2 месеца може би, беше тук, защото щеше да ходи до София на преглед, тогава беше много отчаян, чувстваше се много зле и се имаше за пътник, на следващия ден като отишъл в София, му казали, че лекарствата които са му смененни от тукашната докторка не са подходящи и са му върнали лечението. Още на същия ден или следващия, каза че се чувства много добре, и явно нераположебието му е било от неподходящите лекарства, но тогава не бе пил новите и аз миасля, че се почувства добре, защото спа тук. Тъй като последния път като бе тук, може би преди 1-2 седмици, каза, че на село не спи никак и тук отново спа като къпан. Може би миналата седмица, говорихме по телефона аи ми каза, че пак не спи. Поканих го пак да ни дойде на гости, а той се пошегува, че пълни всички куфари и идва.
Аз знаех, че го казва, защото няма много дрехи, а мъжа ми ми поясни, че го казал, защото е сиромах и когато бил се запознал с майка, нямал нищо, освен дрехите на гърба си и обувките на нозете си Много ми липсва, не мога да повярвам, че повече няма да го видя. Няма да чуя че ми казва Танче; сега кой ще ми казва "моето момиче"
Нямаше как да се сбогувам с него, за последно да го видя, да го докосна. Дори не си спомням последния ни разговор, кой е бил, дали този за "куфарите"
или друг, в който бе по отчаян.Знам, че все някой ден се умира и съм готова да изгубя близки хора, но ми се е искало да са на старческа възраст, пак ще е тъжно, но знаеш, че наистина пътя му е свършил и си му е дошло времето.
Тежи ми, че Йоси ще забрави любовта, която изпитва към дядо си, а Руми никога няма да го помни. Но най-много ме боли и ми е трудно, как да обясним на 4 годишно дете, че никога повече няма да види обичания си дядо. А днес като говори вечерта с баба си, татко си и дядо си Руми, моя баща, после ме пита:"Мамо а къде е другия дядо"(винаги е казвала дядо Данчо), аз мълчах и няколко пъти ме пита и само и казах - не знам
Той много ме обичаше и уважаваше, може би първия човек, непознат, който от пръв ппоглед ме хареса много и ме одобри, като човек, а е ясно, че и като снаха и дъщеря
Споомням си, първия или от втория път като отидох на село при тях да се запознаем, опознаем, когато бяхме гаджета с мъжа ми, ми дойде цикъла и тогава много ме болеше корема. Мисля че видно не показах много, но той разбра и попитал мъжа ми какво ми има и ако трябва да ме закарат до града, до болницата
Такава нежност изпитах, любов, от тогава съм много привързана към него. И свекърва ми я обичам, уважавам, никога не са ми казали думичка на криво, но към татко изпитвам по-голяма привързаност, сег аго няма и не мога да го повярвам Преди около 2 години, бяхме на село и смъжа ми се карахме за минали неща, и майка беше при нас, тогава татко дойде и му се развика, а по принцип той си беше болен, все пак инфркт е прекарал преди години. Толкова ядосан не го бях виждала и каза нещо от рода: "такова добро момиче имаш", разплаках се на секундата
КОгато идваха в къщи да ме вземат по обичай, а аз вече се бях дала сама с надут корем
, баба ми му каза, или го попита, не помня, че си има само момчета (сега са двама братя, а преди са имали и друго момче - второто, но е починало.) Тогава татко и отвърна : "Вече си имаме дъщеря" Той беше добър човек душа човек. Казват за мъртвите или дообро или нищо да се казва, аз за моя баща, не мо га да кажа нищо лошо. (МОМИЧЕТА, ВМЪКВАМ САМО ДА Я ПОЯСНЯ, ЧЕ ПИИША БАЩА, НО ИМАМ ПРЕДВИД САМО СВЕКЪР МИ, ИМАМ ГО ЗА МОЙ БАЩА И ТАЗИ ДУМА "СВЕКЪР" МИ Е ЧУЖДА И ОБИДНА, СЪЩОТО СЕ ОТНАСЯ И ЗА СВЕКЪРВА МИ)
Ако познавате добур човек, който да чуди или да знае, но да прикрива, че дядо му (бащата на майка му) е убил собсвения му баща, преди да се роди, и нищо лошо не е казвал за дядо си, дори не е позволявал да се спомене или поне знам, че го е обичал, уважавал; ако познавате човек, на който майка му искала да го махне от утробата си и го оставила баба му и баща му да го гледат и я видял за първи път когато може би е бил около 30 години, а може и по-късно; ако познавате човек, който е живял, сиромашки, нямал е кой да му купи вафла, сладолед, и когато си намирал пари, по точно крадял от баба си, си копувал и видно първо се разхождал около хората и после я изяждал, за да видят че и той яде вафла (естествено след това е бягал от баба си да не го бие, а когато няма на къде се оставя, тя го пребивала, зверски. Не знам дали е имал синини, но начина по който мъжа ми ми го е разказвал си е зверски);
ако познавате човек, на ойто роднини, комшии са му вредили, завиждали, пречили, попречили са му да заживее в апартамент в града и той е останал да гледа дядо си, вместо да осигури семейството си; Ако познавате човек, който е загубил второто си дете поради лекарска причина, но тогава е нямало как да повдигнат обвинени, нито кой да го осъди, нали доктора бил комуняга...
Ако познавате човек, който въпреки тези изброени трудности, много които не знам или съм пропусл=нала, си е останал добър, ведър, за никого лошо не казваше, дори и за враговете си, всъщност той нямаше никого за враг. Единствено беше унил и тъжен, защото беше болен и не можеше да помага на семейството си с пари. Ядосвал се е на някой комшии, казвал е че еди коя си била да речем много глупава, но един път за 6 години, не съм го чула да псува, да прокълне някого. А само е псувал крават (когато имаха)
Та ако познавате, ще ме разберете какъв човек съм изгубила и защо толкова много го обичам.
Много ми липсва. (тук си представях, че ви пиша че искам да го чуя, да го видя, дори духа му да ми се появи, но сега не искам, вия ще ме разберете после защо го вметнах).
НЯмаме вече кола, а от Коледа не сме ходили на село, и много искаше да види децата. Каза, че ще си продаде някои ниви, за да ни купи кола и да му занесем децата
В петък щяхме да ходим с негов роднина на село, но каката се разболя и се отказахме, казахме на майка, но с него тогава не говорихме.След обяд, същия роднина дойде и ни съобщи лошата новина. Мислих си, че първо априлска лъжа, но как ще се майтапи някой с това, после си помислих, да не да е припаднал, заспал и майка да е помислила, че е мъртъв, но не, него го няма.
Не съм питала, но моята майка ми каза, не помня точно, не посмях пак да я попитам, че бил на вън, играл си
с кучето и изведнъж паднал
Не можа да си види децата, а МНОГО е искал
Днес го погребаха и вече всичко свърши, няма го наистина го няма. Чак днес след обед, говорих с майка (свекърва ми), и тя милата, с ведър бърз тон, леко треперещ, ми каза да не ги мисля, тяхната била свършена, а да си гледам децата
Силна жена ей, мога само да си мечтая да съм като нея и татко.Така, поста ми стана много дълъг, надявам се да не ми се сърдите, че толкова много писах и вис поделих съкровенни неща за мен. В следващ пост, ще опиша какво ми се случи след всичкото това.
.
От опит знам, че празнотата, която чувстваш в сърцето заради загубата няма да мине.Няма го човека, който е обитавал там.Но както казаха и другите момичета трябва да продължим напред, трябва да продължим да живеем.Хубаво е,че човек има приятели, които да му помогнат.Тук в Мецаната сме се събрали такива.Една голяма 