Книгата на Бърдаров, "Още броя дните", ми зашлеви шамар пореден снощи. Дълго, доста дълго не можах да заспя след като прочетох с подробности за секслагера "Фоча", в който сърбите са затваряли принудително бошнячки-мюсюлманки...... Направо съм в ужас....
"Освен множеството жертви цивилното население е подложено на системен тормоз, съпроводено със изнасилването на жени особено в Източна Босна от босненските сърби.....
Броят на изнасилените варира от 20 000 до 50 000. Голяма част от жертвите са и невинни деца.....
Изнасилването е било инструмент на системно физическо и морално унищожение на босненски жени и момичета от страна на сръбските въоръжени сили. Броят на жените, изнасилени по време на войната е в диапазон от 20 000 до 50 000. Това е посочено като "масови изнасилвания", особено по отношение на координирано използване на изнасилването като средство за водене на война. ...........
Многобройни са лагерите в Босна и Херцеговина, в които млади жени и момичета са системно изнасилвани. Един такъв пример е къщата Караман в град Фоча, известна като лагер за изнасилвания. Сред жените държани в къщата Караман е имало и непълнолетни момичета на 12 годишна възраст.
Жените са били държани в редица центрове за задържане, където са живели при непоносими нехигиенични условия, в които били изнасилвани многократно. Всичко това се извършвало в пълното знание на месните власти в това число и кмета на град Фоча .
В Босна и Херцеговина и Хърватия, изнасилването е инструмент за "етническо прочистване".Най- несигурни и оспорвани са данните за изнасилванията. Срещат се данни за 60 хил. изнасилени жени и девойки , много от тях малолетни , дори и деца.(Милоев,В.2008) Комисията на ООН от експерти, които са разследвани изнасилванията в бивша Югославия е заключила, че "Изнасилването не може да се разглежда като случайно то е основна цел на агресията", съобщава европейската мисия на Общността. Докладът на хуманитарната организация "Амнести интернешънъл" посочва: "Случаите ,в които са включени сексуални посегателства срещу жени очевидно са част от всеобхватен модел на поведение на войната и се характеризира с масивно сплашване и посегателство срещу босненци и хървати. Американската правозащитна организация Хелзинки смята, че изнасилването се използва като "оръжие по време на война" в Босна и Херцеговина: "дали една жена е изнасилена от войници в дома си или е държан в къща с други жени и изнасилена отново и отново отново, тя е изнасилена с политическа цел - да се сплаши, унижи и други засегнати от нея страдания. Ефектът на изнасилването е често, за да се гарантира, че жените и техните семейства, ще бягат и никога да не се върнат. " На фона на това, очевидно е, че изнасилвания в Босна и Херцеговина се провеждат в голям мащаб "(ООН и ЕК), те придобиват систематичен характер, като в повечето случаи мюсюлмански (босненска) жени са жертви на сръбските сили. Оценките за броя на жертвите на изнасилване варират от 20000 (ЕО) до 50 000 (босненското Министерство на вътрешните работи).
Друг такъв лагер е Челебичи.Това концентрационен лагер , действащ по време на Босненската война. Основан от хървати и бошняци за сърбски граждани, които са били подложени на различни форми на изтезания и жестоко и нечовешко третиране, включително изнасилване. Челебичи се е използвал за престой на сърби попаднали в плен по време на военните операции по деблокиране на пътища в Мостар и Сараево през май 1992г , по рано блокирани от сръбската армия. Точният брой на затворниците не е известен. Те били подлагани на мъчения, сексуално насилие, побоища и други видове актове на жестоко и нечовешко отношение. Някои от затворниците са били разстреляни или бити до смърт. Съгласно данните на правозащитниците , затворниците са били хранени рядко и са ги държали на вода и хляб. Те рядко са се къпали или са се мили, спали са на бетонен под без одеала.Оцелелите са разказвали, че войниците нощем са ги били с палки, приклади на автомати, дървени дъски, лопати и парчета кабел. По думите на правозащитници през май и август около 30тина пленници били бити до смърт, а още няколко са били разстреляни от войниците. Някои от загиналите са били хора на преклонна възраст
"
За книгите
Re: За книгите
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."
Радостина А. Ангелова - поетеса
Радостина А. Ангелова - поетеса
Re: За книгите
Чудех се в коя ли тема да напиша това и накрая избрах тази.
Получих книга за рождения си ден от сестра си - "Баба праща поздрави и се извинява" от Фредрик Бакман. Започнах я на шега в първите дни на октомври на плажа. Завърших я днес в леглото, след като онзи ден си изкълчих глезена и, като изключим едно плуване с делфини, два дни се глезя и мързелувам.
Разпознах се в почти всички женски образи в книгата, а днес... днес беше много особено. Прочетох нещо, от което просто... лежах и плаках, после заспах и се събудих след около два часа - цялата в пот и... плачеща. Още веднъж съм се будила плачеща в живота си - когато се събудих след упойката в деня, в който се простих с третото си, неродено бебе. Днес обаче беше различно - бях странно успокоена като се събудих. Усетих, че съм плакала, но сълзите бяха спрели. Станах, изкъпах се и... реших, че глезенът си е глезен, но аз ще изляза навън.
Мисля, че чрез тази книга сестра ми ме лекува, вероятно без дори да го съзнава. Сестрите са за това. Това е тяхната суперсила.
Получих книга за рождения си ден от сестра си - "Баба праща поздрави и се извинява" от Фредрик Бакман. Започнах я на шега в първите дни на октомври на плажа. Завърших я днес в леглото, след като онзи ден си изкълчих глезена и, като изключим едно плуване с делфини, два дни се глезя и мързелувам.
Разпознах се в почти всички женски образи в книгата, а днес... днес беше много особено. Прочетох нещо, от което просто... лежах и плаках, после заспах и се събудих след около два часа - цялата в пот и... плачеща. Още веднъж съм се будила плачеща в живота си - когато се събудих след упойката в деня, в който се простих с третото си, неродено бебе. Днес обаче беше различно - бях странно успокоена като се събудих. Усетих, че съм плакала, но сълзите бяха спрели. Станах, изкъпах се и... реших, че глезенът си е глезен, но аз ще изляза навън.
Мисля, че чрез тази книга сестра ми ме лекува, вероятно без дори да го съзнава. Сестрите са за това. Това е тяхната суперсила.
"Когато всички мислят еднакво, никой не мисли достатъчно" Уолтър Липман
-
Ver
Re: За книгите
Настръхнах.
(това е моето мерило за истинските неща).
Значи е точно така,
както казваш
Прегръщам те
(това е моето мерило за истинските неща).
Значи е точно така,
както казваш
Прегръщам те
Re: За книгите
Нели, мисля, че мога да разбера емоцията ти. Поне така си мисля. Макар и провокирани от различни "дразнители", хората успяваме да генерираме чудовищно дълбоки чувства в себе си. А понякога и в околните. В случая - разтреперала си (в добрия смисъл на думата ) Верката. Самата ти пък си попаднала в тази ситуация, благодарение на сестра ти.... Подозирам, че днес дори и глезенът не те боли.... Да, май наистина за това са сестрите. 
) Верката. Самата ти пък си попаднала в тази ситуация, благодарение на сестра ти.... Подозирам, че днес дори и глезенът не те боли.... Да, май наистина за това са сестрите. "Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."
Радостина А. Ангелова - поетеса
Радостина А. Ангелова - поетеса
Re: За книгите
Само да кажа, че сестра ми е една от вас! В биологическия смисъл имам само брат.cchery написа:Нели, мисля, че мога да разбера емоцията ти. Поне така си мисля. Макар и провокирани от различни "дразнители", хората успяваме да генерираме чудовищно дълбоки чувства в себе си. А понякога и в околните. В случая - разтреперала си (в добрия смисъл на думата
"Когато всички мислят еднакво, никой не мисли достатъчно" Уолтър Липман
Re: За книгите
Да. Предположих, че говориш за Цони, но аз така или иначе допреди секунда не знаех нищо за родното ти семейство.Нели написа:Само да кажа, че сестра ми е една от вас! В биологическия смисъл имам само брат.cchery написа:Нели, мисля, че мога да разбера емоцията ти. Поне така си мисля. Макар и провокирани от различни "дразнители", хората успяваме да генерираме чудовищно дълбоки чувства в себе си. А понякога и в околните. В случая - разтреперала си (в добрия смисъл на думата
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."
Радостина А. Ангелова - поетеса
Радостина А. Ангелова - поетеса
"Аз още броя дните" - Георги Бърдаров
"Аз още броя дните", Георги Бърдаров. Снощи я приключих. Не предполагах, че така бързо ще изчета нещо, което нагнети болезнено душевния ми баланс. Хвана го с 2 яки ръце. Стисна. И не пусна, докато и последната капчица съвест не се отдели с глух стон и потопи окончателно мислите ми в море от черна бездна.
Чрез историята на двама млади влюбени - сърбин и босненка, книгата разкрива ужаса на блокадата на Сараево в периода 92-95 година. Тяхната история е съдбата на десетки хиляди. Може би дори стотици. Фасадата на историческата истина в никакъв случай не пречи на сюжетната линия. Напротив... тя е изключително важна, за можем, ние съвремениците на този ужас, да разберем себе си. Истината за нас и отношенията ни тук на Балканите. Едното и другото, историческа истина и сюжетна линия, са еднородна сплав, от която е създаден роман с изключително силно емоционално влияние върху мен.
Подобно усещане за умело сливане на читател и книга имах, когато приключих с Оруел и неговата "1984". И ако тогава един единствен въпрос се блъскаше в мен и ме караше да изпитвам истинска агресия и ненавист към обществата, допуснали сбъдването на сюжета на "1984" в съвсем реален живот за 9 милиона българи в продължение на 45 години (и много други народи, разбира се), то сега ........ ех, сега.... сега аз съм част от тези общества. От народ, който е бил толкова близко до ежедневните зверства, мъчения, унижения, изнасилвания, посегателства към личността и т.н. от страна на "братски" славянски народ, и който народ не изрази нито веднъж, по никакъв начин, каква да е позиция..... Да допълня - аз дори не съм знаела какво точно се е случвало по време на гражданската война в Босна и Херцеговина. И нито веднъж дори не съм се и интересувала. Пуснала отношението си към живота да се разхожда с розова наметка от кадифен пух, някак си не искам да знам, че в моя 21-и век хора, близки до мен - сърбите, са способни да държат босненски жени в секслагери и да ги малтретират физически и психически всеки ден. Без да е ясно дали това ще има край и какво следва след него. Осъдили сме и не искаме да чуваме за Хитлер и за неговите лагери, ала..... осъдихме ли "здравия сръбски чеп" (както е ползван израза в книгата), който отне достойнство на над 50 000 босненски жени?!? Някои от тях са били късметлийки... изнасилили са ги само еднократно...... Другите......., ако имате слаби нерви, дори не планирайте да четете онази част от "Аз още броя дните", в която оцеляла от секслагера "Фоча" разказва за една единствена (от многото) нощи, в които е била кукла на конци за наточени за сексуални извращения сръбски войници!!!!!! И при това съвсем нормална жена. Жена като мен, която е живяла нормално, без втелясване на тема религия, искала е да се изучи, да има семейство и деца, преди войната е работила като лекар-педиатър!!!!!!!
Не искам и да се връщам към "сцената", в която сръбски командващ се гаври с 12-годишно босненско момче, което накарва да се съблече напълно голо в помещение, където вечерят още десетки сръбски войници. Кара го да се моли за живота си на колене. Пред всички. Оставя го да се "въргаля" в пикнята си. В срама си от това да е напълно гол. 12-годишен хлапак, който е точно в разгара на своето полово и сексуално съзряване...... Който само допреди месеци е седял на един чин със свои съученици и без да си доглеждат дали са сърби или бошняци, мюсюлмани или християни, е мечтаел.... да стане лекар, футболист, космонавт и т.н. Но това унижение не е достатъчно за якия балканец. И затова той решава да простреля първо едното коляно на детето и пак го кара да се моли на колене за живота си - чисто гол, с нечовешки болезнена рана и потънал в кръв!!!!! В помещение с десетки загрубели войници, които се смеят на "представлението". 12-годишно момче!!!!...... Прострелва и другото му коляно...., а после и ръцете му.... накрая го убива, оригва се и отива да търси нещо за "ебане". Тази история не е измислена, а е следствено показание на сръбски войник, присъствал на извращението. Не знам за вас, но аз не мога да обема в мозъка си подобна чудовищност. Не ми се получава на всякакво ниво - морално, нравствено, човешки, личностно ......., и да остана безчувствена и безучастна...... предвид, че самата аз имам 13-годишен син.... Ако за някои това е забава....., то аз съм на прага да зачеркна сърбите като нация, която искам да познавам.
От другата страна на конфликта са почти идентичните извращения от страна на бошняците (босненци ги знаем ние, но май бошняци е по-точно). Колят, буквално режат главите на сръбски деца. Изнасилват - и сръбкини, и сърби..... гаври в лагерите за военопленници. Взривени болници......
Не искам да навлизам повече в подробности. Още повече, че целта на настоящето беше по-различна. Исках да изтъкна майсторството на Бърдаров в развитието и развръзката на романа. Рядко автор си "позволява" лукса да бъде толкова добър в това да въведе няколко сюжетни линии и обединеният техен финал да достави изключително удовлетворение на читателя. А в случая това е сторено с тематика, от която ми идеше да захвърля книгата на няколко пъти. И ако си мислите, че темата за войната доминира, искам да ви кажа, че открояващото се в текста е най-истинското антивнушение, което може да съществува. Да, Бърдаров (поне за мен) не е от онези автори, които целят да внушават. Той разказва със страст, с желание, леко и гладко. И в същото време отвращението и поощрението, мъката и надеждата, личното отношение към събития, хора, позиции и мнения, те карат да го чувстваш близък до себе си. Да го чувстваш като събеседник, който би искал да имаш, когато на масата се отвори темата за литература. Бърдаров така умело е градирал нещото, за което разказва (нарочно го наричам нещо, а не сюжет), че когато и да си помисли човек, че това вече е върха и по-зле, и гадно няма да има накъде, то след поредната доза зверства, затваряш очи и плачеш на ум. Плачеш на сън. Плачеш поне 1 ден, след като си чел. И се питаш...... АЗ КЪДЕ БЯХ?! После идва ден втори. И продължаваш да плачеш безгласно. И третият ден ти предлага същото "забавление".....
Но при все това, споменах, че войната не е водещата тук... Поне аз така я усетих. В "Аз още броя дните" се усеща тънката като воал сянка на любовта, обичта и човещината, които по време на война са колкото голи и беззащитни, толкова ясни, чисти и непокварени. Любов, обич и човещина в чист вид. И така .... "аз още броя дните", през които съвестта ми говори и чопли с грозни, пожълтели нокти розовия пух на отношението ми към живота......
Ето я истинската история на двамата млади, които са основните герои в ромата: http://www.blitz.bg/news/article/413361" onclick="window.open(this.href);return false;. Ако бях я чела само така, на новинарска статия, едва ли щях да ви занимавам сега с тази тема..... Но Бърдаров си заслужава!!!!
Чрез историята на двама млади влюбени - сърбин и босненка, книгата разкрива ужаса на блокадата на Сараево в периода 92-95 година. Тяхната история е съдбата на десетки хиляди. Може би дори стотици. Фасадата на историческата истина в никакъв случай не пречи на сюжетната линия. Напротив... тя е изключително важна, за можем, ние съвремениците на този ужас, да разберем себе си. Истината за нас и отношенията ни тук на Балканите. Едното и другото, историческа истина и сюжетна линия, са еднородна сплав, от която е създаден роман с изключително силно емоционално влияние върху мен.
Подобно усещане за умело сливане на читател и книга имах, когато приключих с Оруел и неговата "1984". И ако тогава един единствен въпрос се блъскаше в мен и ме караше да изпитвам истинска агресия и ненавист към обществата, допуснали сбъдването на сюжета на "1984" в съвсем реален живот за 9 милиона българи в продължение на 45 години (и много други народи, разбира се), то сега ........ ех, сега.... сега аз съм част от тези общества. От народ, който е бил толкова близко до ежедневните зверства, мъчения, унижения, изнасилвания, посегателства към личността и т.н. от страна на "братски" славянски народ, и който народ не изрази нито веднъж, по никакъв начин, каква да е позиция..... Да допълня - аз дори не съм знаела какво точно се е случвало по време на гражданската война в Босна и Херцеговина. И нито веднъж дори не съм се и интересувала. Пуснала отношението си към живота да се разхожда с розова наметка от кадифен пух, някак си не искам да знам, че в моя 21-и век хора, близки до мен - сърбите, са способни да държат босненски жени в секслагери и да ги малтретират физически и психически всеки ден. Без да е ясно дали това ще има край и какво следва след него. Осъдили сме и не искаме да чуваме за Хитлер и за неговите лагери, ала..... осъдихме ли "здравия сръбски чеп" (както е ползван израза в книгата), който отне достойнство на над 50 000 босненски жени?!? Някои от тях са били късметлийки... изнасилили са ги само еднократно...... Другите......., ако имате слаби нерви, дори не планирайте да четете онази част от "Аз още броя дните", в която оцеляла от секслагера "Фоча" разказва за една единствена (от многото) нощи, в които е била кукла на конци за наточени за сексуални извращения сръбски войници!!!!!! И при това съвсем нормална жена. Жена като мен, която е живяла нормално, без втелясване на тема религия, искала е да се изучи, да има семейство и деца, преди войната е работила като лекар-педиатър!!!!!!!
Не искам и да се връщам към "сцената", в която сръбски командващ се гаври с 12-годишно босненско момче, което накарва да се съблече напълно голо в помещение, където вечерят още десетки сръбски войници. Кара го да се моли за живота си на колене. Пред всички. Оставя го да се "въргаля" в пикнята си. В срама си от това да е напълно гол. 12-годишен хлапак, който е точно в разгара на своето полово и сексуално съзряване...... Който само допреди месеци е седял на един чин със свои съученици и без да си доглеждат дали са сърби или бошняци, мюсюлмани или християни, е мечтаел.... да стане лекар, футболист, космонавт и т.н. Но това унижение не е достатъчно за якия балканец. И затова той решава да простреля първо едното коляно на детето и пак го кара да се моли на колене за живота си - чисто гол, с нечовешки болезнена рана и потънал в кръв!!!!! В помещение с десетки загрубели войници, които се смеят на "представлението". 12-годишно момче!!!!...... Прострелва и другото му коляно...., а после и ръцете му.... накрая го убива, оригва се и отива да търси нещо за "ебане". Тази история не е измислена, а е следствено показание на сръбски войник, присъствал на извращението. Не знам за вас, но аз не мога да обема в мозъка си подобна чудовищност. Не ми се получава на всякакво ниво - морално, нравствено, човешки, личностно ......., и да остана безчувствена и безучастна...... предвид, че самата аз имам 13-годишен син.... Ако за някои това е забава....., то аз съм на прага да зачеркна сърбите като нация, която искам да познавам.
От другата страна на конфликта са почти идентичните извращения от страна на бошняците (босненци ги знаем ние, но май бошняци е по-точно). Колят, буквално режат главите на сръбски деца. Изнасилват - и сръбкини, и сърби..... гаври в лагерите за военопленници. Взривени болници......
Не искам да навлизам повече в подробности. Още повече, че целта на настоящето беше по-различна. Исках да изтъкна майсторството на Бърдаров в развитието и развръзката на романа. Рядко автор си "позволява" лукса да бъде толкова добър в това да въведе няколко сюжетни линии и обединеният техен финал да достави изключително удовлетворение на читателя. А в случая това е сторено с тематика, от която ми идеше да захвърля книгата на няколко пъти. И ако си мислите, че темата за войната доминира, искам да ви кажа, че открояващото се в текста е най-истинското антивнушение, което може да съществува. Да, Бърдаров (поне за мен) не е от онези автори, които целят да внушават. Той разказва със страст, с желание, леко и гладко. И в същото време отвращението и поощрението, мъката и надеждата, личното отношение към събития, хора, позиции и мнения, те карат да го чувстваш близък до себе си. Да го чувстваш като събеседник, който би искал да имаш, когато на масата се отвори темата за литература. Бърдаров така умело е градирал нещото, за което разказва (нарочно го наричам нещо, а не сюжет), че когато и да си помисли човек, че това вече е върха и по-зле, и гадно няма да има накъде, то след поредната доза зверства, затваряш очи и плачеш на ум. Плачеш на сън. Плачеш поне 1 ден, след като си чел. И се питаш...... АЗ КЪДЕ БЯХ?! После идва ден втори. И продължаваш да плачеш безгласно. И третият ден ти предлага същото "забавление".....
Но при все това, споменах, че войната не е водещата тук... Поне аз така я усетих. В "Аз още броя дните" се усеща тънката като воал сянка на любовта, обичта и човещината, които по време на война са колкото голи и беззащитни, толкова ясни, чисти и непокварени. Любов, обич и човещина в чист вид. И така .... "аз още броя дните", през които съвестта ми говори и чопли с грозни, пожълтели нокти розовия пух на отношението ми към живота......
Ето я истинската история на двамата млади, които са основните герои в ромата: http://www.blitz.bg/news/article/413361" onclick="window.open(this.href);return false;. Ако бях я чела само така, на новинарска статия, едва ли щях да ви занимавам сега с тази тема..... Но Бърдаров си заслужава!!!!
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."
Радостина А. Ангелова - поетеса
Радостина А. Ангелова - поетеса
-
Ver
Re: За книгите
Аз пък се познах в Брит-Мари от следваща му книга:Нели написа:Разпознах се в почти всички женски образи в книгата
Ver написа:Не предполагах, че ще започна деня си с рев.
Оооо и то какъв.
Последните глави от "Брит-Мари" ги прочетох
интуитивно, защото буквите бяха размазани.
Не предполагах, че ще ми бръкне толкова дълбоко.
Явно е трябвало да я прочета точно сега
Re: За книгите
Още почитатели във фен клуба на Фредрик Бакман - много се радвам !
Аз си приключих астрофизичната книга и съм умерено доволна - през голяма част от времето не разбирах какво точно чета, но тук-там имах проблясъци, което доста ме радва. Разбирам, че по света има хора-ентусиасти, които се занимават с неща, от които няма пряка практическа полза в момента, а може би няма да има така и за следващите 100-200 години. Но това ме вдъхновява, защото е в противоречие с дребните ми ежедневни грижи.
!Аз си приключих астрофизичната книга и съм умерено доволна - през голяма част от времето не разбирах какво точно чета, но тук-там имах проблясъци, което доста ме радва. Разбирам, че по света има хора-ентусиасти, които се занимават с неща, от които няма пряка практическа полза в момента, а може би няма да има така и за следващите 100-200 години. Но това ме вдъхновява, защото е в противоречие с дребните ми ежедневни грижи
.Re: За книгите
Искам мнения. Моля 
! Нека не ви притискам зраво, но моля всички, които имат отношение към четенето, да кажат какво мислят, след като прочетат откъс от книга - по-долу наклонения шрифт - изчита се за около 4-5 минути. Книгата е "Ева и ефектът на пеперудата" на нутриционистката Надя Петрова. Излиза до дни на пазара.
Ефектът на пеперудата
Веднага след почивката решавам да направя нова консултация с нутриционистката. Така де, искам и да се похваля как се справям до момента!
Сутринта установих и с огромно задоволство, че за първи път цикълът ми идва без обичайните драми, болка и желание да линчувам целия свят. Решавам да се похваля и на маман, но насреща получавам поредното:
“Ако беше забременяла нямаше да ти се налага да имаш цикъл въобще! Поне за година! Такива надежди залагах на Италия…”
“Тик-так, тик-так…”
И след малко:
“Разхождаме се в парка с баща ти. Около нас само жени с колички!” (Почти я чувам как въздиша…)
“Бебета накъдето и да погледна…”
“Не разбирам защо не искаш да ощастливиш старите си родители…”
Пффф. Не се спря тази жена. Когато й изнася и “стара” става. Това обаче, че тя се нарича “стара” определено не означава зелена светлина и аз да я наричам така. Патила съм си и знам.
Но да беше само тя! Разочарованието ми от консултацията е още по-голямо! ОК, получих едно виртуално потупване по рамото за всичко, което съм постигнала и че съм издържала почивката без прегрешения, но това ПАК не било достатъчно. Храната била САМО част от картината и ако съм била готова предложи да продължим с всичко останало.
Честно, ако знаех какво ми предстои нямаше да се хващам на хорото от самото начало. Вярно, че съм с 5 кг надолу, въпреки почивката във Флоренция и цялата ми симптоматика е напълно овладяна, но тази жена не знае кога да спре и явно е решила да подложи волята ми на още и още. Всичко започва да прилича на безумен експеримент – имам чувството, че ме гледа отнякъде и се чуди в кой момент ще се пречупя.
Аз обаче не се давам лесно. Щом издържах пиците в Италия, обедите сама, 2 дни без кафе, фермерския пазар и готвенето – нищо вече не може да ме спре!
Консултацията започва по нейния си стандартен начин – с разпит. Помнела ли съм била онази статия, която трябвало да прочета, за Ефекта на пеперудата. Добре де, помня, че я четох, обаче тогава за няколко дни изчетох 1 книга, 20 статии в сайта й, изгледах поне 40 видеа и не помня още какво. Ако си мисли, че ще помня точно 1 конкретна статия от всичко това, то предлагам да си преосмисли професията. Аз все пак съм човек, не компютър.
Оказва се, че това била статията, която изрежда всички останали фактори, които влияят на автоимунните заболявания и тя искала да започнем да ги отмятаме едно по едно. След това задава темата на деня и настроението ми тотално отива в канала – околната среда и всичко, което имало досег с кожата.
Като светкавица през ума ми проблясва кощунствената идея, че ще ме накара да преосмисля козметиката, която използвам. Подозрението ми е ужасяващо, и бавно и постепенно набира сили. И, разбира се, точно след минута се оказвам пророчески права. Merde!
Виж, какво, момиченце, може да ми вземеш кроасана из под носа, да ми спреш пиците, да ме накараш да правя заготовки, да готвя и да варя кокали, обаче не си и помисляй за секунда, че ще ти позволя да ме лишиш от единствената останала ми наслада в живота – козметиката! Или както казваше бащата на един познат – Едно удоволствие има човек в живота, и там проблеми!
На нея обаче не й пука. Попаднала е в своя си филм и нарежда ли нарежда. Трябвало да премахна всичко, което може да натовари организма с токсини, за да се успокои имунната система. Това означавало:
Да сменя битовата химия за почистване вкъщи. И тук уточнява, че говори за всичко – препарати за миене на чинии, за пране, за почистване на дома. Последните били вредни не само при контакт с кожата, а и при инхалиране и ръкавиците не винаги били достатъчни. Абсолютно веднага стигам до извода, че на първо място вината да използвам въпросните е изцяло нейна. В крайна сметка, преди да се появи в живота ми си ядях доволно по ресторанти и не се й замислях да мия чинии. Сега, не стига че мия чинии по цял ден, ами имало и значение с какво. Добре, де, пералня пускам отвреме навреме, но като цяло предпочитам химическото чистене и пране. По-сигурно е някакси, особено като си дал една месечна заплата за рокля, последното което си мислиш да направиш с нея е да я напъхаш в пералнята. Химическото чистене обаче също не било вариант. Точно така, продължавай да сипваш сол в раната. Продължавай…
Да поддържам перфектна хигиена, особено в спалнята и да пера чаршафите веднъж седмично с безвреден перилен препарат. Онзи същият, който ще сменя. Пффф.
Да преосмисля декоративната и бялата си козметика. И тук отново визирала била ВСИЧКО – сапуни, лосиони, шампоани, кремове, мазила, гримове, маски, лакове, боя и не знам още какво.
– Триста дяволи! – реввам дълбоко разстроена аз и започвам да дишам учестено като риба на сухо. Тя се спира, поглежда ме хладнокръвно от монитора, докато аз се блещя насреща й като звяр в клетка и накрая се усмихва озадачено:
– Не е толкова фатално колкото звучи, и аз съм минала по този път.
Хич не ми пука от къде си миналата и ти, си мисля наум. Махни пипалата си от козметиката ми! Имаш ли идея колко струва и колко трудно се набавя! Освен това съм на 30, ако тя си мисли, че мога да запазя младежкия си вид с био бъркочи, то нещо не е наред с мозъка. Казвам го абсолютно добронамерено, тя също би трябвало да се замисли, ако не иска да прилича на 70-годишно бабе скоро. Тя обаче само ми се усмихва, като на дете, на което са взели играчката и се връща към списъка в ръцете си, все едно току-що не ми е извадила мъдрец без упойка.
Да се погрижа за чистотата на въздуха като сменям редовно филтрите на климатиците или проветрявам често. Пффф. Почитаемият ще ми се зарадва много като го попитам от кога не са почиствани климатиците в офиса… А от опити да проветрявам съм се отказала отдавна, защото скелетите надигат вой като, че ли ги колят когато някой отвори врата или прозорец. Явно само пушачите са ок, нали излизат да пушат. Това дали го броим за проветряване?
Да премахна хлорните изпарения поне докато се къпя като монтирам филтър на душа в банята и да избягвам хлорираните басейни. Имало било цяло видео по темата в сайта й, да си го припомня.
Да избягвам пластмасата за многократна употреба, освен ако не е изрично маркирана като “безопасна за храна”. А с какво да си пренасям храна, че нещо не ми стана ясно?! Първо, иска да си правим заготовки и да ядем домашна храна, после не можело да се съхранява храната в пластмаса. Ами в какво? Имало било много красиви стъклени буркани вече навсякъде. Идея си нямам къде е това навсякъде. В Marella последния път не видях буркани. Най-вероятно ходим в различни магазини… Извън стъклените буркани можела съм била да си купя някоя по-качествена пластмаса за пренасяне на обяд за офиса. Обаче трябвало да е наистина нетоксична, а такива не се продавали масово в магазините. Ха! Трябвало да проуча и да си поръчам.
Да сменя и съдовете за готвене, защото някои също били токсични. Най-безопасни били керамичните, каменните, чугунените и тези от неръждаема стомана. Хмм, аз май имам само един тиган и дори не знам с какво покритие е. Май и по тази тема ще се чете.
Да внимавам с произхода на храната. Това поне вече е направено. Почти…
Да използвам паста за зъби без флуор. Добре, това е лесно.
Да махна амалгамните пломби, ако имам такива в устата си. Ъъм, не съм сигирна дали имам, трябва да проверя, мисля че не.
Да прегледам дома за мухъл и микотоксини и да взема мерки, ако се налага. И по тази тема било имало видео в сайта й, да съм си го изгледала. Да бе, аз го гледах това видео. Едно от страшните е. Там разбрах, че микотоксините отслабвали организма толкова много, че изобщо не можел да се възстанови човек докато буквално не си зареже апартамента, заедно с всичко в него, защото спорите (знам! звучи като някой научно-фантастичен ужас трилър, ако няма такъв жанр, тя току-що го измисли) полепвали по всичко, включително мебели и дрехи. Не, не мога. Дори не искам да знам дали има мухъл вкъщи. Ами ако се наложи да се преместя и да зарежа всичко?!
И се надявала да не била изпуснала нещо. Май било само това.
Боже! САМО това ли? А не искаш ли и казачок да се науча да танцувам? На тази жена кукумявка й е изпила мозъка. Честно.
След консултацията оставам насаме със себе си да преосмисля чутото. Очевидно се движим по 6-стъпков план и до тук сме едва на втората стъпка. Първата беше свързана с храната, червата и микробиома, втората очевидно включва всичко останало. Направо не искам да знам какво ми е приготвила в оставащите четири!
Решавам все пак да си припомня прословутата статия за Ефекта на пеперудата и откривам доста видеа линкнати от нея – за хлора, за живака, за мухъла. Правя си билков чай с набрани от баба ми листа от мента (че в готовите сушени билки можело да има кръстосано замърсяване) и сядам да ги изгледам. Решавам да капна и малко бял ром към чая (безглутенов е, спокойно!), отпивам една глътка и забелязвам моментален ефект. По вените ми като огън потичат непоколебимост и сила. Добре, готова съм. Bring it on, baby!
Започва едно щателно проучване и четене. За тигани, за покрития, за битова химия, за пластмаси, микотоксини, хлор, флуор, живак… Картината, която се разкрива пред мен е като филм на ужасите в 10 части. Направо не знам как не сме се изпонатръшкали вече всички, а все още мърдаме и ходим, щом всичко около нас е толкова токсично.
Автоимунните също се споменават на доста места по тези теми. А аз си мислех, че само храната е виновна.
Решавам да изпратя някои видеа и статии и на момичетата и им драсвам набързо един мега драматичен мейл с резюме от консултацията. Проронвам и няколко сълзи докато пиша за козметиката. После обаче се съвземам и бунтарското в мен взима превес. Не, не и не. Това с козметиката няма да го бъде. Не се разбрахме…
Оплаквам се и на маман. Ако има човек, който ще ми влезе в положението на секундата определено е тя. Насреща обаче получавам едно:
“Ти пък! Вече има такива невероятни процедури и без мазила – една-две инжекцийки на правилните места и ще си като 20-годишна за секунди.”
Хмм. Не съм сигурна, че нутриционистката ще одобри инжекциите с ботулинов ТОКСИН и разните му там филъри и решавам да спукам розовия балон на маман с информацията.
“Пфу!” – получавам веднага очакваната ответна реакция.
“Край! Отменяй ми часа при тази! И без това не ми се отразява никак добре онзи неин без-лактозен режим на хранене. Отказвам и да заприличам на шарпей в лицето!”
“Ева, ти обаче взимай мерки. Искам внуци!”
“О, и докато сме на темата – вземи изхвърли онази риза на Краси, с която беше последния път.”
“Не става за пред хора…”
“Дали лошият вкус е наследствен?”
“Нищо де, бебето ще носи нашите гени, четох някъде, че тези на майката винаги преобладават…”
! Нека не ви притискам зраво, но моля всички, които имат отношение към четенето, да кажат какво мислят, след като прочетат откъс от книга - по-долу наклонения шрифт - изчита се за около 4-5 минути. Книгата е "Ева и ефектът на пеперудата" на нутриционистката Надя Петрова. Излиза до дни на пазара.Ефектът на пеперудата
Веднага след почивката решавам да направя нова консултация с нутриционистката. Така де, искам и да се похваля как се справям до момента!
Сутринта установих и с огромно задоволство, че за първи път цикълът ми идва без обичайните драми, болка и желание да линчувам целия свят. Решавам да се похваля и на маман, но насреща получавам поредното:
“Ако беше забременяла нямаше да ти се налага да имаш цикъл въобще! Поне за година! Такива надежди залагах на Италия…”
“Тик-так, тик-так…”
И след малко:
“Разхождаме се в парка с баща ти. Около нас само жени с колички!” (Почти я чувам как въздиша…)
“Бебета накъдето и да погледна…”
“Не разбирам защо не искаш да ощастливиш старите си родители…”
Пффф. Не се спря тази жена. Когато й изнася и “стара” става. Това обаче, че тя се нарича “стара” определено не означава зелена светлина и аз да я наричам така. Патила съм си и знам.
Но да беше само тя! Разочарованието ми от консултацията е още по-голямо! ОК, получих едно виртуално потупване по рамото за всичко, което съм постигнала и че съм издържала почивката без прегрешения, но това ПАК не било достатъчно. Храната била САМО част от картината и ако съм била готова предложи да продължим с всичко останало.
Честно, ако знаех какво ми предстои нямаше да се хващам на хорото от самото начало. Вярно, че съм с 5 кг надолу, въпреки почивката във Флоренция и цялата ми симптоматика е напълно овладяна, но тази жена не знае кога да спре и явно е решила да подложи волята ми на още и още. Всичко започва да прилича на безумен експеримент – имам чувството, че ме гледа отнякъде и се чуди в кой момент ще се пречупя.
Аз обаче не се давам лесно. Щом издържах пиците в Италия, обедите сама, 2 дни без кафе, фермерския пазар и готвенето – нищо вече не може да ме спре!
Консултацията започва по нейния си стандартен начин – с разпит. Помнела ли съм била онази статия, която трябвало да прочета, за Ефекта на пеперудата. Добре де, помня, че я четох, обаче тогава за няколко дни изчетох 1 книга, 20 статии в сайта й, изгледах поне 40 видеа и не помня още какво. Ако си мисли, че ще помня точно 1 конкретна статия от всичко това, то предлагам да си преосмисли професията. Аз все пак съм човек, не компютър.
Оказва се, че това била статията, която изрежда всички останали фактори, които влияят на автоимунните заболявания и тя искала да започнем да ги отмятаме едно по едно. След това задава темата на деня и настроението ми тотално отива в канала – околната среда и всичко, което имало досег с кожата.
Като светкавица през ума ми проблясва кощунствената идея, че ще ме накара да преосмисля козметиката, която използвам. Подозрението ми е ужасяващо, и бавно и постепенно набира сили. И, разбира се, точно след минута се оказвам пророчески права. Merde!
Виж, какво, момиченце, може да ми вземеш кроасана из под носа, да ми спреш пиците, да ме накараш да правя заготовки, да готвя и да варя кокали, обаче не си и помисляй за секунда, че ще ти позволя да ме лишиш от единствената останала ми наслада в живота – козметиката! Или както казваше бащата на един познат – Едно удоволствие има човек в живота, и там проблеми!
На нея обаче не й пука. Попаднала е в своя си филм и нарежда ли нарежда. Трябвало да премахна всичко, което може да натовари организма с токсини, за да се успокои имунната система. Това означавало:
Да сменя битовата химия за почистване вкъщи. И тук уточнява, че говори за всичко – препарати за миене на чинии, за пране, за почистване на дома. Последните били вредни не само при контакт с кожата, а и при инхалиране и ръкавиците не винаги били достатъчни. Абсолютно веднага стигам до извода, че на първо място вината да използвам въпросните е изцяло нейна. В крайна сметка, преди да се появи в живота ми си ядях доволно по ресторанти и не се й замислях да мия чинии. Сега, не стига че мия чинии по цял ден, ами имало и значение с какво. Добре, де, пералня пускам отвреме навреме, но като цяло предпочитам химическото чистене и пране. По-сигурно е някакси, особено като си дал една месечна заплата за рокля, последното което си мислиш да направиш с нея е да я напъхаш в пералнята. Химическото чистене обаче също не било вариант. Точно така, продължавай да сипваш сол в раната. Продължавай…
Да поддържам перфектна хигиена, особено в спалнята и да пера чаршафите веднъж седмично с безвреден перилен препарат. Онзи същият, който ще сменя. Пффф.
Да преосмисля декоративната и бялата си козметика. И тук отново визирала била ВСИЧКО – сапуни, лосиони, шампоани, кремове, мазила, гримове, маски, лакове, боя и не знам още какво.
– Триста дяволи! – реввам дълбоко разстроена аз и започвам да дишам учестено като риба на сухо. Тя се спира, поглежда ме хладнокръвно от монитора, докато аз се блещя насреща й като звяр в клетка и накрая се усмихва озадачено:
– Не е толкова фатално колкото звучи, и аз съм минала по този път.
Хич не ми пука от къде си миналата и ти, си мисля наум. Махни пипалата си от козметиката ми! Имаш ли идея колко струва и колко трудно се набавя! Освен това съм на 30, ако тя си мисли, че мога да запазя младежкия си вид с био бъркочи, то нещо не е наред с мозъка. Казвам го абсолютно добронамерено, тя също би трябвало да се замисли, ако не иска да прилича на 70-годишно бабе скоро. Тя обаче само ми се усмихва, като на дете, на което са взели играчката и се връща към списъка в ръцете си, все едно току-що не ми е извадила мъдрец без упойка.
Да се погрижа за чистотата на въздуха като сменям редовно филтрите на климатиците или проветрявам често. Пффф. Почитаемият ще ми се зарадва много като го попитам от кога не са почиствани климатиците в офиса… А от опити да проветрявам съм се отказала отдавна, защото скелетите надигат вой като, че ли ги колят когато някой отвори врата или прозорец. Явно само пушачите са ок, нали излизат да пушат. Това дали го броим за проветряване?
Да премахна хлорните изпарения поне докато се къпя като монтирам филтър на душа в банята и да избягвам хлорираните басейни. Имало било цяло видео по темата в сайта й, да си го припомня.
Да избягвам пластмасата за многократна употреба, освен ако не е изрично маркирана като “безопасна за храна”. А с какво да си пренасям храна, че нещо не ми стана ясно?! Първо, иска да си правим заготовки и да ядем домашна храна, после не можело да се съхранява храната в пластмаса. Ами в какво? Имало било много красиви стъклени буркани вече навсякъде. Идея си нямам къде е това навсякъде. В Marella последния път не видях буркани. Най-вероятно ходим в различни магазини… Извън стъклените буркани можела съм била да си купя някоя по-качествена пластмаса за пренасяне на обяд за офиса. Обаче трябвало да е наистина нетоксична, а такива не се продавали масово в магазините. Ха! Трябвало да проуча и да си поръчам.
Да сменя и съдовете за готвене, защото някои също били токсични. Най-безопасни били керамичните, каменните, чугунените и тези от неръждаема стомана. Хмм, аз май имам само един тиган и дори не знам с какво покритие е. Май и по тази тема ще се чете.
Да внимавам с произхода на храната. Това поне вече е направено. Почти…
Да използвам паста за зъби без флуор. Добре, това е лесно.
Да махна амалгамните пломби, ако имам такива в устата си. Ъъм, не съм сигирна дали имам, трябва да проверя, мисля че не.
Да прегледам дома за мухъл и микотоксини и да взема мерки, ако се налага. И по тази тема било имало видео в сайта й, да съм си го изгледала. Да бе, аз го гледах това видео. Едно от страшните е. Там разбрах, че микотоксините отслабвали организма толкова много, че изобщо не можел да се възстанови човек докато буквално не си зареже апартамента, заедно с всичко в него, защото спорите (знам! звучи като някой научно-фантастичен ужас трилър, ако няма такъв жанр, тя току-що го измисли) полепвали по всичко, включително мебели и дрехи. Не, не мога. Дори не искам да знам дали има мухъл вкъщи. Ами ако се наложи да се преместя и да зарежа всичко?!
И се надявала да не била изпуснала нещо. Май било само това.
Боже! САМО това ли? А не искаш ли и казачок да се науча да танцувам? На тази жена кукумявка й е изпила мозъка. Честно.
След консултацията оставам насаме със себе си да преосмисля чутото. Очевидно се движим по 6-стъпков план и до тук сме едва на втората стъпка. Първата беше свързана с храната, червата и микробиома, втората очевидно включва всичко останало. Направо не искам да знам какво ми е приготвила в оставащите четири!
Решавам все пак да си припомня прословутата статия за Ефекта на пеперудата и откривам доста видеа линкнати от нея – за хлора, за живака, за мухъла. Правя си билков чай с набрани от баба ми листа от мента (че в готовите сушени билки можело да има кръстосано замърсяване) и сядам да ги изгледам. Решавам да капна и малко бял ром към чая (безглутенов е, спокойно!), отпивам една глътка и забелязвам моментален ефект. По вените ми като огън потичат непоколебимост и сила. Добре, готова съм. Bring it on, baby!
Започва едно щателно проучване и четене. За тигани, за покрития, за битова химия, за пластмаси, микотоксини, хлор, флуор, живак… Картината, която се разкрива пред мен е като филм на ужасите в 10 части. Направо не знам как не сме се изпонатръшкали вече всички, а все още мърдаме и ходим, щом всичко около нас е толкова токсично.
Автоимунните също се споменават на доста места по тези теми. А аз си мислех, че само храната е виновна.
Решавам да изпратя някои видеа и статии и на момичетата и им драсвам набързо един мега драматичен мейл с резюме от консултацията. Проронвам и няколко сълзи докато пиша за козметиката. После обаче се съвземам и бунтарското в мен взима превес. Не, не и не. Това с козметиката няма да го бъде. Не се разбрахме…
Оплаквам се и на маман. Ако има човек, който ще ми влезе в положението на секундата определено е тя. Насреща обаче получавам едно:
“Ти пък! Вече има такива невероятни процедури и без мазила – една-две инжекцийки на правилните места и ще си като 20-годишна за секунди.”
Хмм. Не съм сигурна, че нутриционистката ще одобри инжекциите с ботулинов ТОКСИН и разните му там филъри и решавам да спукам розовия балон на маман с информацията.
“Пфу!” – получавам веднага очакваната ответна реакция.
“Край! Отменяй ми часа при тази! И без това не ми се отразява никак добре онзи неин без-лактозен режим на хранене. Отказвам и да заприличам на шарпей в лицето!”
“Ева, ти обаче взимай мерки. Искам внуци!”
“О, и докато сме на темата – вземи изхвърли онази риза на Краси, с която беше последния път.”
“Не става за пред хора…”
“Дали лошият вкус е наследствен?”
“Нищо де, бебето ще носи нашите гени, четох някъде, че тези на майката винаги преобладават…”
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."
Радостина А. Ангелова - поетеса
Радостина А. Ангелова - поетеса