Пролет, Лято, ЕСЕН, Зима - радваме се, че ни ИМА /спам-тема/

[cchery]

Верче, прочетох те още вчера, ама какво да кажа?!?! Единствено можах за малко да се поставя в твоята ситуация..... И честно, радвам се днес да прочета, че Ава е по-добре. В момента, в който пиша това чувам как Бели си изхвърля кофичката след поредния драйф...и не мога да продължа . Желая на всички спокоен сън - Верче, на теб най-много.

[Ver]

Верче, прочетох те още вчера, ама какво да кажа?!?!

Така е, знам.
Гадно е когато децата са болни.
Бързо възтановяване на вас!

[cchery]

Добро утрооооооо! Снощи аз завърших минорно дискусията тук...... Освен всичко друго, писах от тел-а, вече легнала да спя. Днес пак аз искам да започна разговор, но доста по-ободряващо и обнадеждаващо!!!! Когато понякога ми се налага да пиша от тел-а, се ядосвам сама на себе си, че нищо не мога да кажа..... и постовете ми стават някак си окастрени. Е, сега е различно.

Какво ново, освен факта, че съм се наспала. По всяка вероятност, след като пуснах последния си пост и се убедих, че Бели не е съвсем зле, съм заспала веднагически. И така до 5.30 тази сутрин, когато се събудих с главоболие . Да добавя и някаква много остра и режеща болка в кръста, която минаваше магически след като седна или легна . Еми пих един нурофен и след като в 6.20 алармата ме подкани така "любезно" да си дигна д...то , вече нямаше накъде да се размотавам и да се отдавам на болежки и неразположения. Но пък и те, слава на Бога, почти отсъстваха. Главата ми е ок, режещата "струна" в кръста почти не се усеща...... Странна работа!!!! Бели днес е по-добре, но ще си остане у дома, защото е обезводнена и трепери от студ . Имало да се случва такова нещо, станало. Гледаме напред.

Верче, вече по-спокойно да те питам - какво ще правите с Авичка сега?! Ясно ми е, че ти не си от хората, които ще се оставят на конвенционалната медицина и ще сте с "тежката" артилерия за астма. И въпреки това, какви са алтернативите?! Имаш ли вече идея..... А всъщност кое провокира този пристъп?! Казваш, че е най-тежкият ѝ такъв досега, но преди това имаше ли някакво разболяване, индикация, че така ще се случи?! Бяхте ли вече при хомео??!? Така де - ако ти се пише толкова подробно.

Деси,

Аз в момента съм заобиколена от три здрави и радостни деца - синът ми и двете ми племеннички

Вкъщи е чисто, цяла сутрин с Алекс чистихме и подреждахме. Уютно е, уханно е, прекрасна неделна сутрин /все още/. А сега е и шумно, и щастливо, хубаво ми е с три деца около мен. По-късно ще им правя пълнени чушки, но сега е време за забавления

мдааааа, рано или късно, животът ни посочва коя е най-голямата радост на този свят. Кариери, залисии, бягане, бързане, мними успехи.... всичко се пръска на дребни прашинки, когато усетиш най-неподправената любов, съществуваща на тази земя.... децата!!!

Друго кво да кажа?!?.. Ами ще си замълча засега...... че да почна да се оправям за началото на деня днес . Пък да видим докъде ще го докараме.


Ванче,

Другата седмица чакаме шефовете. А вятъра на промяната отново започна да се усеща, нямам търпение да се превърне в буря :lol: ! Ако преди около 2 години само мисълта за евентуална промяна всяваше в мен страх и паника, то към днешна дата я чакам с огромно нетърпение и широко отворени обятия! Колкото по-бързо се случи - толкова по-добре! Вече вярвам и знам, че всяка промяна е за добро!

С тези думи ме зареди изключително много!!!! В много случаи аз реагирам точно обратната - нищо, че се имам за силна и т.н...... има моменти, в които промените ме плашат..... все още!!! Но, ето ти..... стигаш момента, когато приятел разчиства пътя заради теб!

[Kleo]

Чери, радвам се, че към днешна дата се чувстваш по-добре

Марчолита, Честит Рожден Ден, Везничке! Желая ти весел празник :1211 Бъди жива, здрава, много обичана и щастлива Жена! Положителни емоции, радост, усмивки, приятни изненади, мили жестове, хубави подаръци, всички близки да те уважат достойно днес... хи-хи-хи. От мен - наздраве!

И влизай да пишеш във форума де. Откога не си се вясвала тук? А? А? А?

[Нели]

Здравейте, момичета,

хайде дано всички да оздравяват по-скоро!

Аз тези дни имах някаква форма на сбогуване с офиса, т.е. със семейната доскоро, вече еднолична на Христоско, счетоводна кантора. Всяко бюро и всеки шкаф там са разположени така, както са, след многократното им "разместване" на милиметрова хартия от мен, а мебелите в едната стая са изцяло по мой проект - дизайн, размери, материал, цвят... всичко. Отделно от това много от организацията на работата (в смисъл на методическо ръководство) е мое дело... Взех си всичко, което мисля, че е само мое - много книги, някои документи, една картина... Оставих част от себе си там.

В човешки план разбирам, че той също ще преживее такова сбогуване, ако не и по-трудно, защото трябва да се изнесе от дома ни. Уговорката е това да стане най-късно до края на годината. Просто искам на 1 януари 2017 г. да не живея с него. Няма да му е лесно, но това е. На мен също не ми е. Нито на децата.

Тъй като преди време бях споменала вертоходната регата, която се провеждаше във Варна,сега ви пускам малко кадри от нея. Не зная само защо са в сайт на гр. Търговище.

Ето:http://xn--b1aabjoco0adcbnveh3il.xn--e1 ... all-ships/

[Ver]

Верче, вече по-спокойно да те питам - какво ще правите с Авичка сега?!

Изобщо няма да съм подробна.
Точно обратното - не знам още.
Ще измисля нещо
Ако всичко е ОК, довечера ща се видим
---

[Ver]

Добро утро!
[img]http://i1.tribune.com.pk/wp-content/upl ... 40x480.jpg[/img]

Вчера ми беше много приятно
Само се чудя, защо днес ми е малко
мотано на главата?!

[Kleo]

Добро да бъде, с много Слънце ... и навън, и в душата.

[Нели]

Добро утро и от мен!

Верче, не зная защо, но нещо ме накара да се върна на твоя пост със задуха на Ава и да го изчета отново. Пишеш, че от години не са боледували, как тогава може да сте "неглижирали проблема"? Просто се замислих. Прилича ми на познат лекарски маниер, но нищо повече.
Как сте днес? Дали наистина Ава има астма? И, ако е така, защо се страхува да диша за себе си? Може би се тревожи твърде много за някой друг? Импровизирам, разбира се.
Време ми е да се заемам със задачите на деня.

Време ми е

[ellis_stoyanova]

Верка,ще бъда кратка защото пиша през тела,но у аз като Нели бях провокирана от цитираното.Както знаеш Ивайла има подобен проблем в Перник дори ни казаха че ако продължава да прави пристъпи ще се хронифицира в астма.От както сме в Горна е имала един подобен пристъп,провокиран от влажно време точно преди да завали.тукашното джи пи ми обясни че да Ивето има алергия и тя провокира такъв род пристъпи

[Ver]

Как сте днес? Дали наистина Ава има астма? И, ако е така, защо се страхува да диша за себе си? Може би се тревожи твърде много за някой друг?

Добре е.
утре е на училище.

И аз си задавам тези въпроси.
Тревожи я въпросът за смъртта.
Днес ми каза, че винаги щяла да бъде с мен :(
Онзи ден ми написа бележка, че
съм "всичко за нея" ...
И щяла да бъде с мен дори когато
умряла и станела на кости.
Значи тя предполага, че аз ще съм жива,
когато тя е на “кости“.
Страх я е от моята смърт.

Обяснявам ѝ, че аз не се каня да умирам ...
Но един ден ще се случи, но тогава тя ще е
голяма и че няма смисъл да живеем в страх
от нещо, което СЕГА го няма ...
Ама аз си приказвам, детето се страхува.

Има и още за разчепване по темата
Благодаря за въпросите, Нели