forum.metsababa.net

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ЧЕРИ!
Аз малко "нахално" ще се присъединя към хубавото пожелание на Нели, защото е наистина много хубаво и истинско и е казано толкова точно! Ще добавя само да си много здрава, за да продължаваш да бъдеш точно такава, каквато си и да следваш пътя си! Светът има нужда от хора като теб! Желая ти много весело изкарване на празника!

Здравейте, момичета!
Как сте?

Аз се опитвам да свърша много работа наведнъж, но много-много не ми се получава. Междувременно прекарах няколко чудни дни в Гърция, на фотоекскурзия до Метеора. Идеята беше да снимаме един залез, който не се състоя, защото беше много облачно. Въпреки това преживяването беше много хубаво. Ето, можете да надникнете тук: https://www.facebook.com/neli.alexandro ... 901&type=3
Всъщност от толкова много кадри, които изщраках в Гърция, само тези стават за нещо горе-долу, но... не ми харесват достатъчно. А трябва да избера 10 от тях, които да представя довечера на курса по фотография, а от тях ще изберем и обработим 5 снимки, които да участват във вътрешен конкурс с хора от "Кино и фотоклуб Варна". Повечето от тези хора са дългогодишни и професионални фотографи и... малко се притеснявам да показвам снимките си пред тях.

Виолета в момента е в Португалия, тя отдавна иска да отиде и сега се наслаждава на възможността да отиде и да поразгледа. Както тя ми каза, ако не отида докато съм в Испания, после ще е по-трудно и по-скъпо. Тя вече говори испански сравнително спокойно. Не разбира всичко естествено, но казва, че се е отпуснала и говори.

Ани е малко болна, което ми дава извинение да отменя едно пътуване, за което... се колебаех.

А аз... аз все попадам на разни смотани ухажори, които изобщо не харесвам.
Това между другото. :lol:
Иначе сега ще се поглезя с един домашен самоделен маникюр и след това се заемам да пиша доклад за конференция, в която ще участвам в петък, а още не съм готова.

Нелка,аз много харесах "гръцките"ти снимки,но моето око в никой случай не е критерий,знам само,че когато видя снимка е важно за мен дали въздейства,дали вътре гласчета казва"ах",а твоите въздействат,а и всеки има различно светоусещане.Но вярвам,че ще се харесат,а ти бъди по смела,ако човек не скочи,как ще разбере дали може да лети???
Ех,Португалия,а и Испания...толкова ми се иска да видя тези красоти.Къде точно е Вили?Какви са впечатленията и,това може би чак като се върне.
Относно ухажорите...те днешните мъже ги е страх от силни жени,те искат някое мамче,което да им готви,пере,чисти и да ги обгрижва,като не блестят с кой знае какъв умствен капацитет,а претенциите са безбожни.Жалко е,но факт,и не говоря само за младите момчета,а и за зрели мъже на по 40-50 години,които уж са "врели и кипели"
Хайде Ани бързо да се оправя
Успех на конференцията

Елисче, благодаря!
Аз снимки ще покажа, то е ясно. Не ме е толкова страх, колкото вече погледът ми е по-критичен, а уменията все още не са кой знае какви. А и истината е, че аз не обработвам снимките си, а професионалните фотографи винаги го правят, затова сравнението е малко неравностойно.

А за ухажорите... аз всъщност не си търся такива. Нямам нищо против, разбира се, стига да е някой, който ми е поне приятен. Тогава, дори и да не отговоря според неговите очаквания, цялата ситуация няма да е неприятна. В крайна сметка интелигентно поднесеното мъжко внимание е приятно на всяка жена, дори и тя да няма никакво намерение да откликне.

В случая обаче се получава нежелано от моя страна "ужахване", което е - как да кажа? - дърварско, някакво дразнещо чак. Ситуацията е нещо от типа - мъж, когото не харесвам нито като външност, нито като излъчване (най-вече!), решава, че щом съм необвързана, значи съм едва ли не длъжна да откликна на... и аз не знам на какво. И когато не се получи "откликът", получавам някакви тъпи забележки от рода на "Не харесвам толкова пасивни жени" или "На каква ми се правиш?".
Това е грубо, простее и е неприятно. А и нито съм пасивна, нито се правя на нещо. Просто човекът никак, ама никак не ми допада. А и няма как някоя жена изобщо да хареса мъж с такъв подход. Това е някакво изцяло грешно разбиране за отношенията между хората. За съжаление обаче вече няколко пъти ми се случва подобна ситуация с различни... ухажори.

Здравейте, мецанки

Нели, каква е причината да не искаш да обработваш снимките си, че ми стана интересно?
А това, което пишеш за ухажорите си е меко казано отвратително. Какво като си сама? Все едно не можеш да бъдеш достатъчна за себе си и видиш ли ти трябва мъж и дори не трябва и да подбираш. Много първично и животинско мислене.
Как е Ани? Оздравя ли?
Деси, много е хубаво да имате такива проекти с учениците. Ще ми бъде интересно да споделиш колко деца са се включили.
Елисче, как е положението във вас с децата? Успя ли да се успокоиш?
Чери, ти къде се изгуби?

cvety_rz написа:Чери, ти къде се изгуби?

Ами..... рождени дни, художествени гимнастики, малко работа... утре ще пътуваме до Сърбия.... неделя ще бягам на Панчарево...... И аз не съм сигурна какво точно правя, но верно се поизгубих.....

Сега е прекалено късно да коментирам каквото и да било, защото ще съм неадекватна....

Благодаря за пожеланията за рождения ми ден.... беше ден-мечта !

Бързо оздравяване на Ани... Обещавам да наваксам с четенето утре и в неделя.

cvety_rz написа: Нели, каква е причината да не искаш да обработваш снимките си, че ми стана интересно?

Цвети, аз всъщност... не умея да го правя.

Честит празник, момичета!

Специално за всички красиви мецанки с имена на цветя:

[youtube]gWGmOjtf4rI[/youtube]

Цвети, бъди честита!

Честит Ден на Земята! Гугъл е с интересен клип по случай празника:

https://www.google.bg/webhp?ei=dfzaWvyg ... yv=3&rct=j

Здравейте, момичета.... Нова седмица, нов късмет, ново време - надявам се по-топличко.... Всичко стартира отначало. И не само това......, ами.... наближава и Великден. Ще има повечко почивни дни. И въобще ми е едно пролетно такова....

Ние събота пътувахме до Сърбия - бяхме с наши приятели, за да се почерпим в местен ресторант за рождените ни дни. Доста хора от София го правят това пътуване и всъщност в ресторанта в гр. Димитровград, който се казва "Капице", не само, че говорят на български, ами приемат и плащане с лева . Убедена съм, че 90% от клиентите им са българи.... на паркинга има коли само с бълг. регистрационни номера.

Вчера пък с Момчил направихме един планински полумаратон - над Панчарево, а после лежерстваме следобедно у нас... Честно казано мързелуването ми се отрази добре .

Нели написа: А трябва да избера 10 от тях, които да представя довечера на курса по фотография, а от тях ще изберем и обработим 5 снимки, които да участват във вътрешен конкурс с хора от "Кино и фотоклуб Варна". Повечето от тези хора са дългогодишни и професионални фотографи и... малко се притеснявам да показвам снимките си пред тях.

Нелка, какво стана на представянето на снимките?! Аз минах и ги разгледах и коментирах във фейса - някои са прекрасни.... отворена панорама, безкраен хоризонт, хваната динамика на времето..... страхотни бяха.

Нели написа:Виолета в момента е в Португалия, тя отдавна иска да отиде и сега се наслаждава на възможността да отиде и да поразгледа. Както тя ми каза, ако не отида докато съм в Испания, после ще е по-трудно и по-скъпо. Тя вече говори испански сравнително спокойно. Не разбира всичко естествено, но казва, че се е отпуснала и говори.

Браво на Вили.... за колко кратко време се е справила с испанския... възхищавам ѝ се.

Ани е малко болна, което ми дава извинение да отменя едно пътуване, за което... се колебаех.

А по темата за ухажорите - напълно разбирам какво си написала за "дърварския" подход.... и да ти кажа това е и моето мнение. Галантността е нещо, което се счита за отживелица, но аз не виждам какъв е проблемът с нея..... Може би е по-лесно обратното - да не ти се налага изобщо да се стараеш..... и всички да се ти длъжни?!?!

Цветко, мини и се похвали - аз знам какво направи вчера . Това си е голяма победа над теб самата и се радвам, че не се предаде този път.

Ели, видях Ивето със стилизирана носия на снимка във фейса - ще имат някакво участие ли?!

Ванче, кажи как сте . Какво се случва с вас?

Деска, благодаря за поздравите за деня на Земята. Нашето бягане вчера беше изцяло съобразено с екологичните тенденции. Този път на подкрепителните пунктове за бегачите нямаше вода в пластмасови чаши - всеки бегач трябваше да си носи собствен съд, в който да му наливат вода и да ви кажа както да ми се струваше трудно осъществимо, така и видях колко елементарно лесно е. Трябва да си пазим планетата - в това съм убедена.

Здравейте, момичета!

Аз съм тук и ви чета всеки ден, но нещо не ми идва музата да вляза да пиша... Знам, че не е честно така, но...
Благодаря ви многото "сръчквания" и "побутвания", все пак ми става хубаво, като виждам, че не съм забравена

Аз какво да разкажа, като не съм влизала от толова много време, не знам!
Като начало да започна с това, че в края на януари се сдухах супер яко, защото разбрах, че в старческия дом, дето работих миналото лято една жена е излязла в болничен, но са извикали друга да я замести, а не мен. Не знам защо този факт ми подейства така смазващо, но се почувствах много гадно. Всъщност знам, защото отговорничката набута приятелаката си! И изпаднах в някаква дупка... В средата на февруари пък пристигна свекървата на гости за един месец. Визитата и в никой случай не ми помогна да изляза от дупката. Изкушавам се да ви разкажа подробности около гостуването и, но ще се въздържа . Ще кажа само, че толкова много ми беше все тая и се отпуснах толкова много на ядене, че качих 4 кг за 2 месеца и накрая вече наистина ми идваше да се гръмна... Но времето мина, свекървата си тръгна и аз реших, че се взимам в ръце и край със сдухания период! Още от първия ден след заминаването и започнах режима и тренировките. За една седмица започнах да влизам в релси. И точно тогава ме извикаха на работа. Ужа за 5 дни. Реших, че няма да прекъсвам режима заради тези 5 дни и макър и трудно го продължих. Но заместването се проточи, вече стана месец и аз спрях режима, защото ми е непосилно трудно да се справям с работата и режима едновременно. Но макър и не на диета все пак свалих 4 кг и сега съм си добре. И както се казва, когато няма - няма, но когато има - да се чудиш какво да избереш! Получих ище една оферта за работа - в близкото селце (на 1 км от имението, където живеем). Работата ще е на 4 часа дневно. Има 2 апартамента, които се дават под наем, които трябва да чистя и подготвям за ползване. Отделно ще чистя и плевя цветните градинки, лятото ще поливам цветята и дърветата, ще чистя медицинския кабинет, кметството, църквата. Ощо казано - общ работник. Но за 4 часа дневно заплащането е повече от добро. Плюс факта, че ще ми е супер близо и мога спокойно да ходя и пеша, + допълнителния бонус, че ще съм си сама и няма кой да плете интриги и да клюкарства (както е сега в резиденцията), а като допълнение ще съм почивка всяка събота и неделя и всички празнични дни. Съпоставяйки двете работи тази има повече плюсове и аз се съгласих. От 17-ти вече имам договор. А в същото време още съм и в резиденцията, надявам се до края на месеца, защото ми се събират по 11 часа работа дневно и за по-дълъг период от време ще ми е трудно да издържа. Мъжът ми се шегува, че вече работя толкова много, че той може да спре :lol:. И така, надявам се само да не стане както се казва "от 2 стола - на земята". Доста "дини" се опитвам да нося под една мишница, дано ми се получи.
Иначе сме добре. Децата бяха великденска вакация, днес им е последен ден вкъщи и утре започва училището. Пуснаха някакви сополи, но не е нищо сериозно.
Отбора по футбол на Гого се класираха на първо място в тяхната група без нито една загуба. Сега им предстоят важни срещи с първенците от другите групи в областта и общо взето напрежението е малко по-голямо. И треньора малко се е "стегнал". Проблема, който имаше Гого с притеснението по време на мач отмина, но сега пък имаме нов проблем : започна да повръща. Веднъж се случи да закуси доста късно и явно след като се разтича стомаха се е "разбунувал". Едва успя да излезе от игра и повърна. И от тогава насам едва ли не на всеки мач му се случва. Според мен той се фокусира само върху това и го мисли постоянно от страх да не се случи и по този начин си го предизвиква сам и то отново се случва. Опитахме и вариант да не закусва сутринта преди срещата, тогава не повръща, но аз не съм ок с този вариант в предвид факта, че до преди 3 години при по-сериозни натоварвания получаваше сърцебиене... Мисля, да се консултирам и с педиатъра, да чуя неговото мнение. Мислех си дали вомитусхийл няма да помогне в случая, имам и свещички и капки, но то нали се дава след повръщане, не знам дали ще свърши работа за превенция... Ако ви хрумва нещо по въпроса ще съм благодарна да споделите!
Междувременно пък Марти стана на 7 годинки! Имам чувството, че много бързо порасна! Ние все още си го имаме за малък, а пък той всъщност вече съвсем не е
И това лято май няма да си идваме на България... Мислим вариант евентуално за коледните празници, но има много време до тогава, така че за сега е само идея.
А пък сестра ми от известно време има сериозни проблеми със зет ми. Това като цяло не е нищо ново, само дето напоследък нещата доста загрубяха и според мен историята върви към край... Или поне аз се надявам да е така, защото от много отдавна аз съм на мнение, че тя без него ще живее много по-добре, но тя все мълчи, търпи и се примирява... Мисля я постоянно и все съм в очакване на някакви новини от нея... За съжаление нищо хубаво не ми е казвала напоследък. Много съжалявам, че не съм там, за да мога да я подкрепя истински в тази трудна ситуация, а не само на приказки по телефона. Но искрено вярвам, че всичко, което се случва, се случва, за да свърши един период и да започне друг - по-добър.
За сега спирам, че задачите вкъщи ме чакат. Ще се опитам вече да съм по-редовна тук. Много се радвам, че и Цвети се е "завърнала"
Прегръдки за всички ви, мили момичета, и хубава вечер от мен!