forum.metsababa.net

Привет, мили момичета!
Най-сетне да успея, а също така и да имам желание, да се заседя за по-дълго пред компютъра, че да ви се обадя и аз. Успях да ви попрочета в тази тема основно. Доколкото разбрах Чери и Фюти наистина имат/са имали, надявам се вече/ неприятности, но това, както е казала Вер, са "бели кахъри" и като всичко останало в живота, така и те си имат както свое начало, така и свой край. Е, вярно, като ти е на главата, съвсем по друг начин го преживяваш, отколкото да го преценяш отстрани, но така или иначе все някое утро(а ако сме по-настоятелни и позитивни-още на следващото ) състоянието на нещата може да приеме съвсем различен вид, то затова и "утрото е по-мъдро от вечерта", както го е отбелязала Чери. Определено и на мен не ми беше приятно да разбера за нечии проблеми тук, защото съчувствам винаги, но аз лично съм приела трудностите по следния начин: те са за това ние да ставаме по-силни, преминавайки през тях и най-вече затова, защото са сигурен предшественик на хубавите мигове в живота на човек, просто защото, за да получиш, трябва да дадеш и защото хубавите неща трябва да се изстрадат. Аз не съм в по-различно положение от повечето от вас, момичета, които имате за разрешаване сериозен проблем или пък проблемите ви се нижат един след друг, защото и аз не съм се спряла да разрешавам такива от няколко месеца, но всъщност аз по-скоро някак оставям нещата да се оправят от само себе си, защото просто не желая да се замислям много, много върху проблема, за да не го задълбочавам-просто правя, каквото ми е по силите и другото го решава утрото (винаги надявайки се, че е ще е първото). В интерес на истината при мен, без да преувеличавам, нещата се подреждат много бързо и дори, когато смятам, че не е трябвало нещо да се случва по определен начин, то винаги съм опровергана, че напротив, най-добре за мен е било случилото се. Мога да давам примери до безсъзнание, но като имам предвид колко съм многословна, ще го откарам до след полунощ и затова се отказвам от примерите. Така някак тръгнаха мислите ми тук и сега, че се притеснявам, че ще остана неразбрана, но всъщност просто ги споделям с вас...
Оли, много се радвам, че се чувстваш добре и да ти кажа много хубаво ми синееш-прикова ми погледа това прекрасно синьо! Надявам се, че и другата ни прекрасна бременна-Елисчето, също е много добре и че проблемите, за които беше споменала преди време са вече минало невъзвратимо. Прегръщам и теб сърдечно, Елис и твоето бебче неродено също!

valrus написа:Ели,пак съм аз.
Пробвай с визуалзация.Но поне по30 мин на ден и ежедневно.

Ели, напълно подкрепям идеята на Валето и даже много се зарадвах, че ти я е предложила! Аз мога да кажа, от личен опит, че това с визуализирането помага - колкото и старнно да звучи, забременях И с помощта на нея. Всеки ден в продължение на месец или два, не помня точно, тръгвайки за работа сутрин и вървейки пеш около 20 мин. си правех визуализации, взаимствани донякъде от "Подсъзнанието може всичко" на Джон Кехоу, само че отнасящи се до мен, разбира се. Даже и сега, когато преди повече от шест месеца ми диагностицираха бучката на едната гърда(която самата аз си напипах в началото на миналата година) като "аденоза", а и преди това, постоянно си казвах, че няма да допусна това нещо, дори и да не е лошокачествено по природата си(а и процентът да стане такова е нищожен), да въздейства на организма и да се разпорежда в него по какъвто и да е начин, различен от това, което АЗ ИСКАМ!!! (Ако решиш, пиши на лични и ще ти поясня какво имам предвид.) Много важно е какви са мислите ти, защото те се материализират, колкото и да не се вярва на някои. Прегръдки от мен и много сила желая! Между другото, ходя на иглотерапия(дори в момента) и мога да гарантирам за лекарката си(рядкост са толкова добри като нея в това отношение) като смятам, че и за твоя проблем може да има разрешение от нейна страна.
Цвети, миличка, Първо и най-важно: И аз като Чери желая Честити да са крачетата на Калина! Жива и здравичка и веселичка и добричка и прекрасничка!!! Второ, не по-малко важно, наистина си личи колко си постигнала и безкрайно се радвам за теб, защото като продължиш така, ще получиш желаното и най-вече, ще си възвърнеш това, което си притежавала и е твоя собственост! Мисля, че си на крачка само!
Цвети, да знаеш, че колкото и рядко да сядам, за да погледна във форума(принципно нямам време за компютър обаче), ще ми липсваш много, докато отсъстваш!!!
Прегръдки за всички вас, момичета мили, които сте ТУК! Ще се опитам да спомена всички поименно, но ако пропусна някоя от вас, то не е защото е по-маловажна от друга, а защото сте много вече: Вер, Марико, Валя, Чери, Исето, Линди, Марчи, Боби, Краси, Цвети, Елис Стоянова, Олеся, Елито, Мими, Еми, Еми-1, Джия, Хриси, Фюти, Зори, Бубето, Морти, Вихрогонче, Смехурко, Сиренце,....всички новички момичета от началото на годината!!!!
Това е от мен, а има още много, но наистина време нямам(поне засега)!

Здравейте и от мен
Мари-Жоли, аз вярвам на идеята, че подсъзнанието може всичко и съм го изпробвала на няколко пъти.
Най-интересна е историята с настоящата ми работа. Когато дойдох на интервю мн ми хареса офиса и си казах, че ще работя тук и като си тръгнах от интервюто бях убедена, че това ще е новата ми работа. И понеже бях гледала "Тайната" скоро преди интервюто си казах, че ще изпробвам да видя какво ще стане, така или иначе нищо не губя. И така всеки ден аз се чувствах много щастлива от факта, че ще си сменя работата и си представях, че това се случва. Седмица след това обаче не получих никакъв отговор и реших да напиша мейл да питам дали съм одобрена или не и защо и получих отказ. Реших, че отказът не е правилен и върнах отговор, че все пак аз искам да работя там. И след 2 седмици ми се обадиха от агенцията да ми кажат, че шефът е размислил и иска още 1 интервю на което всъщност ми предложи работа.
Знам, че и сега трябва да гледам точно по този начин на нещата и се опитвам да го правя. Вчера изпитах нещо много интересно като усещане - гледам си аз поредната серийка на едно сериалче и една от героините имаше проблем и не можеше да забраменнее и аз не знам защо, но още в първата серия, в която се споменаваше за този проблем и аз се отъждествих с нея и сега в този епизод дет гледах тя успя да забременне и да роди близнаци и аз имах усещането, че това и на мен ще се случи (чрез инвиторото да си имам близнаци). Та ще видим какво ще стане...времето ще покаже. Знам само, че преди време имах усещането, че нещата при мен са объркани и че по естествен път няма да се получи, а сега имам усещането, че нещата ще се получат.
Да ви се ожаля днес гърлото ми е малко по-добре, но пък от компреса вчера съм си поизгорила гърлото и сега ми е червено Все едно някой се е опитвал да ме души, мн е смещно. Отделно днес се събудих с леки болки в кръста. Сега правя масажи за да не се стигне до по-сериозни болки :(
Вчера успях да отида на масаж и много много добре ми подейства. Почувствах се като нов човек. Хубаво е човек от време на време да може да си позволи някоя и друга глезотийка.
Цвети, ще ни липсваш. Дано все пак успеете да уговорите съседите да ползвате техния нет и да се включваш от време на време.
Бубе, разкажи как мина вчера тържеството.
Фюти, как са нещата при теб?
Зори не се е включвала отдавна. Сигурно има много работа и не може да се разпише, но все пак ще се радваме да ни навести
Цони, наистина на учениците им трябва някой, който да ги похлопва по главата, щот положението с образованието е мнгоо много зле. Трябват спещни мерки иначе следващите поколения ще са още по-зле :(

Добро утро! То май само тук не съм минавала днес.... ама като гледам, че и без това няма никой, да си оспамя на воля.

Цони, не знам дали ще споделиш моето мнение, но .... колкото повече промени се правят в образованието ни, и колкото повече ни убеждават, че са най-доброто досега, толкова по-ниско образовани абитуриенти завършват всяка година!!!!!!! Дано поне този, който е написал СтамбУлов знае за кого говори.....

Мари-Жоли, проблемите си текат и вървят.... и когато ненадейно избухнат, светът се срутва в бездната, която отварят. Тогава са най-големи..... а после, после наистина идва сутринта...... и се вижда, че бездната е преодолима. Ноооо до сутринта има поне 12 часа и те са най-черните. Аз за себе си съм приела друга тактика: отдавам се докрай на всичко, което ми се изпречи на пътя. По този начин няма съпротива, има само анализ и изводи.

Ели, отколко време са опитите ти да забременееш?! Това с близнаците... ще те озори, ама щом си си го пожелала, да бъде . С какво си прави компреса на гърлото, че го изгори?!? Междудругото, мен като ме заболи кръстът, това е сигурен признак, че е нещо свързано с яйчника... не знам твоят кръст на какво дължи болките си.

Ние утре изчезваме за Филибарево... и съм адски щастлива, че 4 почивни дни. Искам да спя, да чета и да се разхождаме с децата.

Чери, компреса го правих с ракия и мед и този път реших, че няма да слагам допълнително вода и резутлатът е налице позагоряла съм Иначе опитите за забременняване като месеци не са много, но са налични ред причини поради които ако има шанс да се случи по естествен път то той е нищожен. Времето също е важен фактор, защото може да стане се спука тази киста, която имам и да се наложи по спешност операция. Пробвах с билки, с хомеопатия с правилно хранене и със спорт и положението не се подобри. Хубаво е че има и алтернативи и ще видим този път, по който съм поела до къде ще ме отведе.
Със сигурност ще си прекарате много хубаво. Аз също ще почивам - другата седмица цялата ще ходим някъде около Кърджали и на къмпинг в Гърция. Надявам се хубаво да си починем. Няма да имам възможност да ви пиша цяла седмица, но пък след това ще наваксам

ЗДРАВЕЙТЕ МОМИЧЕТА!
мНОГО МИ ЛИПСВАТЕ

Благодаря ви, че ме подкрепихте отново в труден момент.
Искам толкова много да ви споделя, а нямам време и ще се опитам сега на един дъх да ви напиша всичко което се случи с нас след смъртта на свекър ми.
Искам да се извиня, че пак ще ви натоварвам с моите мисли, но това е част от моя живот и аз много искам да споделя с вас всичко, а това са лични изживявания.
Започвам, ще споделям и за двамата са бащи, за да не ви обърквам, за свекър ми ще го пиша татко Данчо, а за моя ще го пиша - татко, баща и там всички му сродни наименования
След као почина татко Данчо, на 2.04 събота, каката бе отпаднала, на Аб, давах и през деня нуроффен или Хексалгин за Т-та. Тогава имаше разтройство, но ака само 4 пъти, аз си знаех, че е от Аб, но нали имаше и вирус със разтройство и повръщне и Т, така че и от това можеше да е. Него ден малко повръща.
Сещам се, че тогава прочетох тук, че при Мърмори е същото положение, само че по злле, та тогава като четях я разбирах какво и е. На 3.04 (неделя), каката бе по - отпаднала, по рядко вдигаше Т, но ака през деня 7 пъти - разтройство и все по воднисто. НЕго ден се прибра баща и и през ноща пак акала около 4 пъти. В понеделник взехме колата от татко и я занесохме на педиатър. Вече беше живнала, нямаше никаква Т и към 12 ака само 2 пъти, разтройство. Според мен се оправяше, но докторката каза, че се е обезводнила и се притесни да не пак да повръща и т.н. и ни каза, че е по - добре да я занесем в болницата в заразното. Каза, че ако има кой да и бие инжекции и в къщи може да я оставим, така и направихме имаме комшийка, медицинска сестра. 5 дни бе на инжекции и още след първата, акото и се оправяше. След прегледа отидохме при моя баща, тогава той беше добре, но от много отдавна си се оплакваше от крака, така свикнах с това и не му обръщах внимание, като се оплакваше. Предния ден, неделя, като казах на Йоси за дядо и Данчо се натъжи и не искаше да говори с баба си Дафи, свекърва ми. КАто бяхме при моя баща и казах че ще ходим на село след няколко дни и тя не искаше, а като си тръгвахме ревеше и искаше при дядо си Руми. И друг път е плакала, но този път не бе от инат, а защото знаеше че дядо и Румян и е единствения. Обещах ме и че пак ще отидем и ще поседим а него ден за последно видя дядо си и той нея. Още преди да почине Татко Данчо, мъжа ми предложи да поспим при моя баща, но все отлагах, времето все бе гадно, а аз все казвах нека да се стопли, така си и казвах и когато искахме да отидем на село, при свекърите. След като татко Данчо почина, се зарекох, че тази грешка няма повече да я правя, но няколко дни след това ЙОси като искаше при дядо си Ру ми и пак и казах: "като се стопли и ще отидем". Преди да почине татко Данчо, моя баща ме попита кога ще отидем, аз му казх, че няма да е сега, малко ми се сопна, не му стана приятно и каза, че има заек и когато отидем ще гос готви. Изядохме го, но след като вече него го няма, Бях забравила за този заек и на опелото, баба като ревеше и си разказваше за живота на сина си, спомена, че му дала заека , а той седи и не го ял. Тогава се сетих, че го пази за нас и сякаш с нож някой ме прониза в гърдите. Преодолях тази мъка и всички мисли на обвинение за това как съм се държала с татко, че можеше дори и когато бях права, да не му се сопвах, да не се карах с него. Бях проклета дъщера, а той казвал на майка: "обичм онова проклетичкото" Много хубаво ми стана, като ми го каза, поне при живе, много често му казвах, че го обичам, без повод, прегръщах си го, целувах си го, много си го обичах, нищо че не бе бащата който съм искала, нищи че бе проклет, най-вече като се пийнеше, но той ми бе баща, и все колкото е могъл дал ми е, не всеки човек му е в кръвта да разбира децата си и да бъде близък с тях в различни отношения. Така че не му се сърдя за нищо, но сега го осъзнах това.
Та да ви върна назад. Каката се оправи, свършиха инжекции и в събота, на 9 ден след смъртта на татко Данчо, отодохме на село с колата на татко. Татко данчо почина и ние след това отидохме на село. Свекърва ми (Майка Дафи), ми разказва, от както съм част от тяхното семейство не спирал да говори за мен, за децата. Много ни обичал. Той много искал да има момиче и мен ми обичал и за това, защото съм момиче, неговата мечтана дъщеря. На 1.04 сутринта, майка му купила чер хляб и той не го кусал, а и казал: "Това не е хляб, а боя, да знаеш моята снахичка какъв хубав хляб ми слага", "моята снахичка ми готви диетично" ( аз също купувам хляба от магазина, и не съм готвила нищо диетично, само това което му бе забранено не му слагах и дори бира не исках да пия пред него, защото обичаше, а не можеше и една чашка да пие.) Казал също, че хубаво съм готвила, и ще си вземе "куфара" и ще отиде при "моята снахичка". Казвал как искал да види Руми да бяга на цимента пред в къщи, той да седи на стола и т.н.
Когато отидохме, му струвахме 9 дни и всички бяха в гостната стая, а аз с Руми бяхме в кухнята, седнали на леглото и го хранех, а зад мен е вратата. Бяха и свекърва ми и две баби, тогава им показахме Руми какво знаеше, да казва здрасти, да маха с ръчичка, не се сещам какво друго. когато показа на всички, без да има някой пред него направи следните движения на бързо: Подаде ръчичка за здрасти и маха за чао. аз си помислих, че татко Данчо етам, но си мислих, че може защото много го исках и да си въобразявам.
На Велики четвъртък, мъжа ми сънувал баща си за първи път след смъртта му. Бил сериозен, мислеше си че му е сърдит и това го тормозеше, защото се обвиняваше себе си. Сънувал го че били в църква, баща му дръшал свещ и имал мустаци и брада, млад, а той никога не се е оставял с брада и мустаци, не и за дълго време. Имало и ковчег, вътре имало др човек, но не видял кой е. В петък сутринта и двамата бяхме нервни, скарахме се, развика ми се, каза ми гадни неща. винаги така ме правил, но тогава ми бе гадно, защото се сетих, че татко му го няма и се чуватвах сама. Той винаги знаеше окга сме скарани, дори и когато сме били в Русе, само като ни погледнеше иразбираше, нищо че вече караницата е минала и няхме в добри отношения, но той знаеше. Та като се скарахме, мислено виках татко му. Мъжа ми влезе в банята, а аз дръшах малкия и отидох в детската стая, да търся рехи, че иаках да излезем. На леглото имаше музикално килимче на Руми, и беше включено, върху неги имаше дрехи, но не бяй=ха на з=цялото килимче. Като отворих врата и веднага се задейства, помислих, че татко Данчо е там. пак се разревах и започнах да обвинявам мъжа и си помислих, че е тук, защото обчинява мъжа ми и аз съм права. После се успокоих и си помислих, че не е нужно аз да съм права и не трябваше така да реагирам, извиних се на мъжа ми и си казах, дори и когато аз съм права, няма да м се сопвам и т.н. Извиних му се и решихме да отидем на църква, а нали бе и разпети петък и да минем под масата. А и заради съна на мъжа, че бяха в църква и си помислехме, че трябва да запалим свещ за татко Данчо, а и ние отдавна не бяхмме ходили в църква.
Отидехмо рано за мнаване под масата, но си мислехме, че малк о остава, и за мое очудване, Йоси стоя, малко се въртя но постояхме на службата. Запалихме всички свещ за дядо Данчо, Йоси запали за всички ни и тогава сложи за последно свещ за дядо си Руми при живите. зза последно се помолих за него да е жив и здрав. Излязохме от църквата и малко по-йъсно отидохме да минем под маста, тогава малкия и спеше и мъжа ми мина с него с количката, а Йоси постоянно ме пита как се минавало, какво се правило и т.н.
Бяхме решили в събота да вземем колата от татко и да отидем на село шри майка Дафи, да посрещнем велик ден. Предните дни моя приятелка и комшйка ми каза че татко не бил никак добре, че не можел да говори, но не ми обясни подробно, може би защото аз не и позволих като се видях с нея. Била казала и на Мъжа ми и той се разтревожи, за това като се видях с нея я помолих нищо да не му казва, да го пазя него, че той има високо кръвно и ару=итмия на сърцето, а след смъртта на баща си стана много чувствителен по отнешение на здраве и т.н.
Когато отидох при приятелаката си, не отидох при баща ми, а трябваше, но бях спокойна, защото батко ми казал, че бил настинал. Тогава татко е и повръщал имал е и разтройство, не е искал да хоси на лекар, но приятелката ми го видяла в болниж=цата, така че той е ходил, но дали са му казали тогава какво му е, дали пак е имало немърлив доктор или татко си е мълчал, защото е искал да си ходи при свата си.
На велика събота, аз знаех че мъжа ми ще види татко, но нищо не му казвах и го чаках да ходим на село. Той ми каза че нощес пак сънувал баща си, но не ми пожела да казва какво и било гаден сън. Като се забави знаех, че е заради татко и си помислих че са го завели на доктор, но не се притеснявах. Обади ми се после, били в болницата прекарал бронхит, но наистина ли така са им казали не знам. Вечерта като се прибра ми каза, че бил много зле като го видял, но докторите казали че ще се оправи. Не бил дни вода, нито се хранил, нито алкохол пил, нито цигари пушел. Като го взели да го носят с брат ми, баща ми казал: "Оставете ме да умра". Тогава ами каза и за съня си: Сънувал че сме на село и се кара със съседите си, а миналата година на сбора се скара с тях. Та в съня му, съседите убиват баща му, в гостната стая имало ковчег и майка му ревяла, баща му обикалял около ковчега, а в него имало др човек, не видял кой е, но видял само темето му, малко коса и заострено, не мога точно да обясня как е. Но това теме бе на баща ми. Тогава разтълкувахме сънищата му така: предния, като бил с брада и мустаци - моя баща си остава брада и мустаци, не прекалено дълго, но така се носеше. След това и темето си било на баща ми. Аз се разплаках, казах на мъжа ми: "Твоя баща спаси моя баща" Само това ми бе в акъла и исках да го прегърна да му благодаря. Започнах силно да се моля на Бог, да излекува баща ми и да му помогне да откаже цигарите и алкохола. На следващата вечер не сънува баща си и бяхме сигурни, че татко ще се оправи, защото мислехме, че неговия баща това е искал да направим и след като е в болницата се е успокоил. Но и докторите от самото начало казваха, че ще се оправи, не мърливи ли бяха, за опитно зайче ли взеха баща ми, не знам. В понеделник сутринта получих смс от мама, че сънувала следния сън: майка си, баба си или дядо си(които са починали ) и баща си, който е жив. Били в старата им къща, баща и лежал и се смеел, а майка и, баба и (или дядо и) са били прави и са я гледали сериозно. Писа ми, че чакали някого, аз не вярвах. Защо съм такава, че когато разтълкувам сън, който мисля че е за добро вярвам, а когато мисля че е за лошо не вярвам. Нищо нямаше да оправя, но поне мама щеше да дойде и да се сбогува с него, а ние я спирахме, да има пари за лечението му, защото татко бе не борса, батко работи, като сервитьор и не винаги има клиенти. В понеделник видях баща ми, бях с Руми. Баща ми беше като дете, постоянно някой имаше при него, брат му, батко, племенника му, мъжа ми. Аз не можех да стоя при него, а ми се искаше. Нямаше да му помохна, защото е искал да става, махал си системите, но поне да си го гледах и да му говорих. Както и да е. Тогава той ме гледаше, не се разбираше погледа му къде е, сякаш имаше перде на очите, замъглени бяха, търсеше ми ръцете, хващаше ги, сложих му ръката на бузката на внука си и той го стисна леко. Успокоих се, че реагира. Но иначе бълнувал на моменти и не бил на себе си, а него ден нямаше и система. Във вторник пак отидох и не искаше да ме гледа. КАто стоях пред него, той си обръщаше на другата страна главата, отивах там, след малко пак се обръщаше на другата страна. Може би не е искал да ни гледа, да не се измъчва, защото си отиваше. Него ден, наша роднина, която работеше в болниж=цата, говприла с докторите и тогава по са им обяснили, че имал начален стадий на цироза, че май левкоциите не му са достатъчни в организма, и за това е неадекватен, но му приливали и полека ще се възтановели. Но все казваха че ще се оправи. В сряда сутринта му погледнали снимка, тя май е била още от първия ден и тогава са казали на батко, че няма какво повече да направят и докато батко гласял нещата да го прибере, татко починал.
Искам да ви споделя и за докторите:
Когото го занесели имало доктор, който не бил в това отделение, нито му бил лекуващ, но го приел и им казал : "защо го носите? Няма скоро да се отървете от него, нито той от вас." Направили му снимка, но не я погледнали и май на 5-ден преди да почина са я видели. Баща ми още в четвъртък бълнувал, батко го чул, н о не му обърнал внимание, защото той си приказваше сам и това някак си за нас е нормално. Но когато го видял в събота, разбрал че още в четвъртък така е бил. МАйка Дафи, като го видяла на опелота, ошите му били сини, попитала доктора на село и той и казал, че получил масивен инсулт и майка, в началото си мислеше да не е получил това, но докторите нищо не казваха. Много въпроси остават след един човек, още миналата година можеха да го лекуват за цироза, но никой не каза че имал, а беше прекарал Хепатит Б. Имаше симптомите на цироза, а след Хепатит се развивала. Ние обикновенните хора знаем това, намираме в интернет статии, а докторите нищо не правят, нищо не казват.
Да продължа със събитията. Когато баща ми почина, мъжа ми сънувал и двамата бащи, моя бил сериозен, объркан, а неговия, усмихнат.
Мъжа ми ми каза, нещо което пропуснах да ви напиша, на погребението на татко Данчо, моя баща си легнал и си приказвал, казал:"Свато, прибери и мен". Казвал, че като му свърши борсата и да си ходел при свата, а сега му бе последната вноска.
След погребението, аз сънувах татко, но това за което се бях развълнувала и т.н. След това бях го сънувала в гръб, лицето му обърнато настрани, но не го видях и знаех че е здрав.
В съботен ден го погребахме, на село, при баща си, а майка му и тя е там и ще ходи да при него, а и на нас ни е по-близо. МАйка остана там и на следвашия ден отидохме при нея, като се прибрахме в Русе, минахме през апартамента на татко и батко каза, че вечерта чул стъпките на татко. Тогава майка остана в хола сама, там татко си спеше и плакала. НИе бяхме в детската и после се сетила, да сложе в тавичка брашно, отишла на тереата, на високо я оставила, високо от децата, и пак отишла в хола за малко. Като погледнала тавичката имало 3 пръста, сякаш татко я погалил да не плаче за него.
Аз не съм усещала баща си, нито съм забелязвала малкия да го е виждал. Много искам да го усетя, но знам, че той си е долу, в апартамента, там обичаше да стои и много трудно се навиваше да ходи на гости или на село и т.н.
ДРуго, което искам да ви споделя: след 47 дни от смъртта на татко данчо, мъжа ми го сънувал, като бил сериозен и вървял, отдалечавал се от него, той му викал, но татко му нищо не му казал, и като се отдалечил, само го погледнал и това било. Вече и духа му го няма около нас, дано почиват и двамата в мир, и да са на по хубаво място. Много ми е странно, когато си мисля за тях съм спокойна и като се сетя, че повече няма да ги видя, няма да чуя гласовете им, няма да говоря с тях и ми става тъжно. Иска ми се времето да минава по-бързо и болката да се превърне в тъга. Искам нещо хубаво да става в семействата ни, братята ни да преуспеят, да създадат семейства, но всичко с времето си.
Извинявайте, че пак ви натоварих с моите мисли и събития, но ми е хубаво да споделя с вас.
Успях на един дъх да ви споделя всичко, което си запланувах. Пожелавам ви лек ден и всичко най-хубаво. Надявам се тези почивни дни да сме на селота на мама и да си прекараме малко отпускащо.
За всички вас.
[/b]

Мравчо, радвам се че се включи отново сред нас. Много ти изпращам. Ти си наиситна една силна жена. Дано скоро започнат хубави неща да се случват във вашето семейство и усмивките на лицата ви да се възвърнат.

Мравчо, ти ...... аз съм сломена... дори и аз не мога да напиша толкова дълъг пост...... . Съжалявам, че се смея, докато ти си писала за тъжни поводи, но...... пък... мисля, че толкова много мъка и тъга ти стигат! Гледай си здравето и децата, вярвай... че твоите бащи са на хубаво място..... и току-виж, че сега са заедно с моя и се радват, че сме добре.

БЛАГОДАРЯ ВИ МОМИЧЕТА!
Толкова е хубаво, да се "завърна" във вуртуалния си дом.

ellyto написа:Мравчо, радвам се че се включи отново сред нас. Много ти изпращам. Ти си наиситна една силна жена. Дано скоро започнат хубави неща да се случват във вашето семейство и усмивките на лицата ви да се възвърнат.

Благодаря ти, чул те Господ, дано живи и здрави да сме всички

cchery написа:Мравчо, ти ...... аз съм сломена... дори и аз не мога да напиша толкова дълъг пост...... . Съжалявам, че се смея, докато ти си писала за тъжни поводи, но...... пък... мисля, че толкова много мъка и тъга ти стигат! Гледай си здравето и децата, вярвай... че твоите бащи са на хубаво място..... и току-виж, че сега са заедно с моя и се радват, че сме добре.

Чери, благодаря, разсмя ме, не се притеснявай. Моите родители, брат ми и аз сме, големи майтапчии и все се шегуваме. След погребението на татко, майка със братчедка си така ме разсмяха, а татко лека му пръст с тях много се шегуваше и т.н. Не е хубаво да се смеем, може би така казваме заради хорските приказки, но ако плачем душата на покойника няма да намери покой, а татко обичаше да се шегува.
За дългия пост, никога не съм си представяла, че някога ще пиша дълъг пост, а камоли като този, хептен дъъълъъъг
А за това, че може да са с твоя татко, много ми хареса.
Аз съм спокойна, че бащати те ми при живе много се уважаваха, след като почина татко Данчо, баща ми показа, че го уважава, искал е при него да отиде, а преди да влезе в болница, татко Данчо е показвал какво го чака моя баща, хем това за мен е уважение към него, хем и ние да го видим и да сме спокойни.

Мими (Смехурко), бих искала да покажа неща, на което попаднах. Ти каза, че твоите дъщери имат проблеми с ушите и сега докато четях за етеричните масла попаднах на следното:
"Капки за ухо: ползват се при остри и хронични болести на ухото. Капват се 2-4 капки смес от тлъсто масло (зехтин) с етерично масло в пропорция 1:1, след което ухото се запушва с памук. Ако процесът е остър е много ефективно след накапването в ухото да се постави тампон напоен със същата смес. Ползва се някое от следните масла: ерания, чаено дърво, лавандула, евкалипт или кипарис."
Аз вярвам, че етеричните масла помагат на разни болежки, така че реших да го постна, все пак да знаеш и някой друг метод, койт можеш да използваш. Наскоро реших да пробвам с метна, за моята мигрена, която започна с лека пулсираща болка и обикновено става на мигренозен пристъп, който не мога да овладея. Направих си аромалампа + направих си масаж на слепоочието с мента и компрес от топла вода + пих тинктура от зимзелен и главоболието ми мина и съм доволна, че успях да го овладея де. Сега си намазах кръста с масло от бял равнец и сега блката позатихна.
Някой ползва ли за нещо етерични масла?

Здравей Мравчо,липсата ти се усети наистина!
Дано всичко при вас да върви на добре вече!
Цвети и ти ще липсваш,но децата ти ще са по_здрави и щастлиши на село.
Ние при всеки удобен момент бягаме натам.
Пращам на всички ви много целувки.Аз ще се появя след празниците!Желая ви много здрави дечица по празниците и усмихнати мами