Личен дневник Kleo

[cchery]

Около мен обаче настинките си бяха все сериозни - в Люлин например боледуват от началото на декември...
Хри изкара дълго и мъчително, но аз и Алекс - не, като пушки сме, всичко ни мина за 2-3 дена и толкоз. Как да не се радвам и да не споделя точно с вас?!

Ами явно, че кой каквото го гони, това и вижда .... И ние го караме по леката процедура - аз все още не съм се разболявала даже. И пожелавам на целия свят това да не се случва.

[ellis_stoyanova]

Аз пък въобще немога да отворя тези тестове,излизат ми само някакви стрнни букви

[ellyto]

Деси,

Реших, че тук е най-удачно да го напиша. Предвид това, което ми отговори в другата тема с това, че проблемите ти са отново на любовния фронт.
Може би не е редно да се изказвам, но ако ти не се чувстваш щастлива в ситуацията в семейството, което си...трябва да помислиш какво може да се направи. Дали може да се направи или е по-добре всеки да си поеме по неговия път. Странно е, че пишеш, че нещата пак не са така, както ги искаш предвид, че и първия път и втория път след като се върна при мъжа ти и сподели колко си щаслитва, нещо пак не е ок. Да не би пак да се е появил друг мъж, който да те е разклатил?
Независимо дали има или не друг човек, ти трябва за себе си да решиш кое те прави щастлива и да следваш решението си докрай. На мен от последните седмици ми се струва, че нещо те човърка и не ти дава мира и че не си щастлива. Не знам права ли съм, не съм ли

Съжалявам, ако е преклаено грубо, но последните неща, които си писала ме накараха да ти пиша.

[Kleo]

Права си и ти благодаря, Елито, неслучайно писах за теб във виртуалната книга за реални приятелки!

П.П. Относно друг мъж - и има, и няма. Сложно е. В смисъл, че има споделена, но забранена и НЕКОНСУМИРАНА любовна тръпка!

П.П. С мъжа ми не сме напълно щастливи заедно и това е от години. Само че на него му понася това положение, а на мен явно все повече - не... Е, неслучайно аз поисках развод преди две години, това решение не падна от небето все пак!

[ellyto]

Деси, не е нужно при появата на нов мъж да се хвърляш веднага. Но ако не си щастлива с човека, с който си е безслислено и да седиш в тази връзка. Най-вече защото не даваш добър пример на детето си. Ако си ок с това положение и те задоволява, няма лошо, но ти търсиш тръпка навън и си готова да захвърлиш всичко (поне 2 пъти беше така)....

[Kleo]

Деси, не е нужно при появата на нов мъж да се хвърляш веднага. Но ако не си щастлива с човека, с който си е безслислено и да седиш в тази връзка. Най-вече защото не даваш добър пример на детето си. Ако си ок с това положение и те задоволява, няма лошо, но ти търсиш тръпка навън и си готова да захвърлиш всичко (поне 2 пъти беше така)....

Знам, но нали казват, че всеки се учи от опита си, от чуждите и собствените грешки?

Засега изчаквам и мисля. Анализирам. Не се хвърлям в нищо. Не бягам, не захвърлям нищо и никого. Нито се втурвам с друг, нито пък съм готова да се кълна, че ще остана с мъжа ми до края на живота си. Просто времето ще покаже. Това, което знам, е, че се обичаме с мъжа ми, вече близо 18 години, въпреки че се нараняваме без да го искаме, и че всеки наистина се старае нещата вкъщи да текат възможно най-гладко. Но какво да се прави? - явно Любовта и Съжителството невинаги са лесно нещо и вървят по План...

[ellyto]

Според мен и моите възгледи Любовта и съжителството са лесно нещо, стига да си с правилния човек! Просто трябва и двамата да я изпитвате тези чувства. Любов, обич и уважение към партньора са съвсем различни неща.

[Kleo]

Какво значи "правилен човек"?
А какво става когато този правилен за теб, тоест подходящ, за тебе партньор, в хода на многото години заедно, се промени в една посока, а ти - в коренно противоположната?
И какво става, когато с този човек имате дете и дом, съграждани с години? И какво става, когато сте вече разведени, но сте решили отново и пак и отново да си дадете шанс да бъдете заедно и да се опитате да бъдете щастливи заедно?
И какво се получава тогава, Ели???
Ей това са ми въпросите. А те според мен са вечни. Защото ако отговорът беше ясен и еднозначен, просто нямаше да има нито толкова много раздели, нито толкова много разводи, нито толкова много разбити и страдащи сърца, нито толкова много наранени деца, нито толкова много погрешни модели, нито толкова много разкаяние, обида, горчивина, изневери и т.н. А те са просто ежедневие...

[ellyto]

Всеки има въпроси на които иска отговор....всеки трябва да намери правилния отговор на всеки от неговите въпроси сам и е длъжен да го направи сам, защото само така може да научи своите уроци в живота.
Както ти казах човек трябва да е щастлив сам със себе си! Да се чувства в хармония с живота, който води в момента и да изпитва удоволствие и наслада.
Не съм съгласна, че всички неща, които си описала

Защото ако отговорът беше ясен и еднозначен, просто нямаше да има нито толкова много раздели, нито толкова много разводи, нито толкова много разбити и страдащи сърца, нито толкова много наранени деца, нито толкова много погрешни модели, нито толкова много разкаяние, обида, горчивина, изневери и т.н. А те са просто ежедневие...

са просто ежедневие. Ежедневие е за хората, които са избрали и са приели, че то е такова.
Аз например не го приемам за себе си и то не ми е ежедневие.

Желая ти да намериш това, което търсиш по всички въпроси и да бъдеш щаслитва. Аз спирам да коментирам тема, мисля, че отдадох максимума от себе си със съветите и моите мисли по въпроса.

[Kleo]

Ама защо си мислиш, че това съм търсила?! Когато се омъжвах, мислех, че ще е завинаги и ще бъдем много щастливи.

Освен това всичко по-горе Е ежедневие за страшно много хора, и според статистиката, и сред много от мойте приятели, уви. Последните години бяха с бум в разводите и разделите! Аз просто взех участие в тези сухи цифри...

Елито, благодаря ти, че ми писа и помогна, наистина всеки има свой път и уроци за учене!

[Kleo]

ЗАБРАНЕНА ЛЮБОВ

Сладък ли е наистина забраненият плод
или по-скоро така тръпчиво горчи?!

Мерак, искри, желание,
пламък в душите гори...

Непозволена любов, лудост мъчителна,
ах, ти, споделена, измъчена история...

Тук е, на ръка разстояние.
Тук е, на клик разстояние.
Тук е, на закон разстояние.

Толкова малко е ... и толкова много във същност!

Виждам милата тръпчинка,
докосвам нежно скъпата буза,
и с копнеж невъзможен
продължавам деня си, продължавам нощта си...

Нивга не ще го имам за мен,
нивга не ще го имам до мен,
нивга не ще го имам със мен.

Съдба. Орисия. Така ни било писано?!

Вдишвам огън. Издишвам пепел.
Живея любов. Но с всеки миг умирам по малко.

Защо понякога е толкова трудно просто да се обичаме?!

Неизбежно е да се разминем с теб,
ти ще си останеш една мечта
да опитам сочността
и да вкуся от греха.

Автор: Аз, днес, 18.01.2015 год., в 12:47 часа по обяд