За книгите

[Kleo]

Изневяра, Паулу Куелю, рецензия, на която попаднах току-що, но не съм чела книгата аз самата

[Kleo]

[cchery]

А вие какво си четете, дами?

Аз чета "Първите седем" - (авто)биографията на Боян Петров - нашия алпинист. След като чух за него, потърсих инфо, запознах се с удивителната му история, а и имах шанс наживо да говоря с него (май малко ми се ядоса, но това е друга тема ) сега попитам историите му, проследяващи пътя за покоряване на 8-хилядници....

[dexter]

Прочетох още една книга на Тери Пратчет



Има ли смисъл да казвам, че съм възхитена, очарована и изпълнена с тъга, задето Прачет е мъртъв? Книгата не е за Света на диска, донякъде напомня "Малки богове", но само по една от темите. Не знам защо я определят като викториански роман - каквото и да значи това. Прачет си е Пратчет - кара те да се смееш докато може би ти се плаче. Обичам го тоя човек и това е!

През почивните дни прочетох "Психически вируси" на Ричард Броуди. Книгата е интересна, макар и нещата в нея да не са новост за мен. Написана е изключително достъпно, което на места (е, добре де - почти навсякъде ) я прави леко повърхностна. Но пък дава храна за размисъл. Ето тук има малко повече мое мнение
https://www.goodreads.com/review/show/1883943408

[Kleo]

Имай вяра, Мич Албом



Една истинска история
А ако верите ни не ни разделят, а обединяват?
Мич Албом ни предлага един красив и нежен разказ за своето забележително осемгодишно пътуване между два свята – двама мъже, две вери, две общности. Пътуване, което ще вдъхнови читателите, независимо от кой край на света и от коя вяра са те.
Първата нероманна книга след „Вторници с Мори“ на Албом, „Имай вяра“ започва с необичайна молба: един осемдесет и две годишен равин от родния му град го моли да произнесе надгробното му слово. Тъй като чувства дълбокия смисъл на тази задача, Албом решава, че ще е добре да опознае повече възрастния равин, а това го връща към един свят на вярата, който той е напуснал преди много години. Междувременно, той среща и един детройтски пастор – бивш наркодилър и затворник – който проповядва на бедните и бездомните в една рушаща се църква. Движейки се между техните светове, християнски и еврейски, афроамерикански и бял, беден и благосъстоятелен, Албом наблюдава как тези двама много различни мъже използват по сходен начин вярата в борбата за оцеляване: по-старият равин я прегръща още по-здраво, докато смъртта се приближава; по-младият пастор разчита на нея, за да държи себе си и своето паство на повърхността на житейския въртоп

Албом и двамата Божи мъже изследват проблеми, които безпокоят съвременния човек:•как да издържиш, когато изпаднеш в труден период от живота
•какво е раят
•стойността на прошката
•съмнението в Бог
•важността на вярата в тежки моменти

Въпреки че текстовете, молитвите и историите са различни, Албом започва да осъзнава, че съществува поразително единство между двата свята – и всъщност между верите навсякъде по света. Осъзнава дълбоката утеха да вярваш в нещо по-голямо от теб. Имай вяра разказва за изгубването на вярата и повторното й откриване; за божествената искра вътре в нас. Тя е за духовното пътуване на един човек, но разказва история, отнасяща се до човешкия дух изобщо.

Мич Албом е писател, драматург, журналист и сценарист, автор на шест книги, сред които световният бестселър „Вторници с Мори“, едни изключителни и вълнуващи мемоари. Първите му два романа, „Петимата, които ще срещнеш на небето“ и „Още един ден“, веднага стават бестселъри според класацията на Ню Йорк Таймс. И по трите книги са направени телевизионни филми, приети с възторг от публиката. Мич Албом ръководи три благотворителни фондации в Детройт. Живее със съпругата си Джанин в Мичиган.

Хм, и е само 3 лв. самата книга?

[Kleo]

Хелън Келър - Историята на моя живот /автобиографична/ - от вчера я чета, завладяна съм от написаното от нея

[Kleo]

Световния ден на книгата честваме днес, и на авторското право



Книгата е прозорец към света, от малки знаем тази мисъл. С почитането на този празник в целия свят ЮНЕСКО се стреми да насърчава четенето, издателска дейност и защитата на интелектуалната собственост чрез авторското право. За първи път този ден е празнуван през 1995 г. Вярва се, че идеята за празника произхожда от Каталуния, където 23 април е денят на Св. Георги Победоносец и по традиция се подарява книга.

Освен това 23 април e символична дата за световната литература. На тази дата през 1616 г. са починали Сервантес и Шекспир. На тази дата са починали и други големи писатели - Инка Гарсиласо де ла Вега, Морис Дрюон, Мануел Мехия Вайехо, Владимир Набоков. Затова е естествен изборът на Генералната конференция на ЮНЕСКО в този ден целият свят да отдаде почит на книгите и авторите им, насърчавайки всички и по-специално младите хора да открият удоволствието от четенето и да зачетат приноса на тези, които допринасят за социално-културния прогрес на човечеството.

Днес от 16 часа в софийската книжарница Хеликон на бил. "Витоша" по традиция ще се отпразнува Международния ден на книгата и авторското право, съобщиха от книжарницата.

Журито на националния конкурс "Рашко Сугарев" – Димитър Коруджиев, Георги Величков, Любен Петков и Деян Енев – ще връчи наградите за къс разказ, публикуван в пресата или в книга на белетрист до 35 години, с подкрепата на НДФ "13 века България". Гост и участник в празника ще бъде и министърът на културата Владимир Пенев.

23 април е денят, в който се обявява и призът "Цветето на Хеликон". Той се присъжда на най-продаваната от 12-те книги, номинирани за литературната награда "Хеликон" за нова българска художествена проза. Това ще е второто действие на празника. А след тези радостни за българската култура церемонии започва щафетното четене на любими книги.

Известни български интелектуалци – писатели, художници, журналисти, музиканти – ще прочетат откъси от книгите, които са ги впечатлили напоследък. Това ще са Кристин Димитрова, Севда Шишманова, Владимир Пенев, Греди Асса, Георги Господинов, Анри Кулев, Йордан Попов, Бойко Ламбовски, Георги Лозанов, Любен Петков, Иван Лечев, както и всеки гост на този празничен ден. Като например учениците от 134 СОУ "Димчо Дебелянов". Те плавно ще продължат четенето на учениците от Шесто основно училище "Граф Н. П. Игнатиев", което ще започне още в десет сутринта в книжарница "Хеликон-България" и ще тече цял ден.

[Kleo]

В момента чета и биографията на Стив Джобс, заплени ме от първата страница.

[Kleo]

Най-после събрах сили и започнах тази книга (напоследък имам проблем със съсредоточаването)

Със смесени чувства съм. Не знам и аз какво съм очаквала да прочета вътре. От една страна ми харесва, защото описва интровертните като "хубави" хора :lol: и по този начин се чувствам добре. Все едно някой ми потвърждава, че всичко ми е наред. Че даже притежаваните от мен качества, които съм си мислела, че ми пречат, могат да са ми полезни. Че не само аз съм такава, а има много хора като мен. Че не е нужно да се правя на нещо, което не съм и никога няма да стана.
От друга страна книгата е много американска - с примери от американската култура. Разказват се много истории, споменават се Стив Возняк, Уорън Бъфет, Тони Робинс, Ал Гор (видни интроверти ), Харвардската бизнес школа и пр. Примерите са главно от бизнес сферата, доста е наблегнато на различните начини да правиш бизнес, да представяш себе си в американската корпоративната култура. А тази култура е изключително екстравертно ориентирана и поради тази причина се търси мястото на интовертите в нея. Също така са цитирани доста изследвания в областта на психологията, изследвания на мозъка и съответните изводи. Т.е. интровертността е обяснена от гледна точка и на физиологията.
Общо взето ми харесва, защото харесвам подобен подход към даден "проблем" . Но като че ли ми идва леко недостатъчна и повърхностна. Не мога да го обясня съвсем добре.... Най-вече ми допада постоянното наблягане на факта, че да си интроверт е нещо много, много хубаво и интровертите не бива да се крият и да се прествруват на други. Е, трябва да се стремят да станат по-социални, но не на всяка цена .

Декс, днес видях ето това и се сетих за теб и този твой пост:



В превод: Интровертите не мразят хората, те мразят плитките разговори.

Съгласна ли си с това?

[dexter]

Най-после събрах сили и започнах тази книга (напоследък имам проблем със съсредоточаването)

Със смесени чувства съм. Не знам и аз какво съм очаквала да прочета вътре. От една страна ми харесва, защото описва интровертните като "хубави" хора :lol: и по този начин се чувствам добре. Все едно някой ми потвърждава, че всичко ми е наред. Че даже притежаваните от мен качества, които съм си мислела, че ми пречат, могат да са ми полезни. Че не само аз съм такава, а има много хора като мен. Че не е нужно да се правя на нещо, което не съм и никога няма да стана.
От друга страна книгата е много американска - с примери от американската култура. Разказват се много истории, споменават се Стив Возняк, Уорън Бъфет, Тони Робинс, Ал Гор (видни интроверти ), Харвардската бизнес школа и пр. Примерите са главно от бизнес сферата, доста е наблегнато на различните начини да правиш бизнес, да представяш себе си в американската корпоративната култура. А тази култура е изключително екстравертно ориентирана и поради тази причина се търси мястото на интовертите в нея. Също така са цитирани доста изследвания в областта на психологията, изследвания на мозъка и съответните изводи. Т.е. интровертността е обяснена от гледна точка и на физиологията.
Общо взето ми харесва, защото харесвам подобен подход към даден "проблем" . Но като че ли ми идва леко недостатъчна и повърхностна. Не мога да го обясня съвсем добре.... Най-вече ми допада постоянното наблягане на факта, че да си интроверт е нещо много, много хубаво и интровертите не бива да се крият и да се прествруват на други. Е, трябва да се стремят да станат по-социални, но не на всяка цена .

Декс, днес видях ето това и се сетих за теб и този твой пост:



В превод: Интровертите не мразят хората, те мразят плитките разговори.

Съгласна ли си с това?

Чудя се от къде идва това - хм - чувсто, че интровертите мразят хората? Звучи ми като класическо изказване на естраверт, който си мисли, че това, което той вижда, е всичко, което е (цитирам "Мисленетто" на Даниел канеман - книга за мозъка, която сега чета ). Като признат (най-вече от мене си) интроверт, мога да кажа, че изобщо не мразя хората, но наистина никак ме няма с обичайната социализация. Наблюдавам как хората с лекота водят разговор за ежедневието си и виждам как това помага за социализацията, но на мен просто не ми се отдава . В подобни ситуации винаги се чувствам не на място и леко фалшива . Дефект, какво да го правиш ?

[Kleo]

Декс,
Не е дефект, а особеност.
Ако не обичаше хората и общуването, общението с тях, нямаше да си в този форум, нали? Нито щеше да обичаш да четеш и да споделяш за прочетеното, нали?

Аз съм си правила няколко теста през последните години. Всичките показват едно: аз съм амбиверт Отговарям винаги максимално откровено и честно. Е, нито съм типичен екстраверт, нито съм типичен интроверт. Имам доста от чертите и на двата типа личности.

Ето например тази статия дава отговор на въпроса къде се намираме по-точно, в коя част на скалата:
http://www.manager.bg/%D0%BB%D1%8E%D0%B ... 1%80%D1%82