forum.metsababa.net

Чета последната книга на Изабела Шопова - "На изток от разума". Описва приключението на Изабела на Антарктида - невероятно, но факт :lol: ! Един обикновен човек (използвам "обикновен" не като квалификация за качествата й, а за да я отлича от хората с професионален интерес към ледения континент ) решава, подготвя се, организира се и посещава невъобазимо за мен място като Антарктида. Книгата е много забавна и заедно с това - образователна. И въодушевяваща, също каквито бяха и предишните й две книги.

Зададох един читателски маратон на спортна тема през последния месец и половина. Изчетох последователно "Златните 8" на Стефан Ралчев (книгата за ансамбъла по худ. гимнастика, който ни донесе бронз от Рио), "Първите 7" на Боян Петров (да му пожелаем успех при настоящята му експедиция в опит да покори Гашербрум 2 - 8-хилядник в Пакистански Каракорум), и "Ултрамаратонецът" на Дийн Карнасис - може би най-необикновения ултрамаратонец в света. И трите книги бяха невероятно удоволствие за мен. И извор на безкрайно вдъхновение какво може да направи с човека една мечта, необикновена воля и силно желание да се пребориш с ограниченията - ограниченията, които здравето ти налага, с които околните ти препречват пътя, ограниченията от чисто материален характер... Вдъхновена съм.

След този спортен маратон, прочетох ..... "Войната на таралежите" - не бях я чела и мнооооооооого се изкефих. В момента съм на "Крал Артур и рицарите на кръглата маса" - малко адаптирана версия, т.к. е от библиотеката на Коко , но все пак достатъчно обемист роман. Просто в момента съм на по-лека вълна откъм литература.

Имах други представи за тази книга, но пак съм се самозаблудила :lol: . Е, макар че не беше каквото очаквах, пак беше интересна. Ето малко ревю (за да не преписвам ).

https://www.goodreads.com/review/show/2039062463

Аз пък си припомнях произведения от Елин Пелин и Иван Вазов тези дни.

Докоснах се до нова авторка. Писателка, чийто стил и начин на изразяване много ми допаднаха. Открих книгите на Елиф Шафак "Любов" и "Черно мляко". Отдавна бях чувала и чела за тях различни отзиви, но все не стигах лично до тях. В момента обаче чета "Любов" на един дъх. В края й съм вече. Мама ми я даде преди три дни.

И директно след това ще продължа с "Черно мляко". Намерих я в читанка, цък!



Отзив за "Черно мляко" - https://magicmoonlightblog.wordpress.com/2017/02/26/" onclick="window.open(this.href);return false;искам-да-се-уча-заедно-с-някого-не-да-бъ-2/

Отзив за "Любов"

И още един

П.П. В книгата "Любов" има изведени 40 правила на Любовта. Принципно оригиналното заглавие е: "The Forty Rules Of Love". Ще гледам някъде да ги препиша всичките, може би ще го направя в личния си дневник тук. Просто споделям.

Благодаря, Деси, нещо съм била отнесена като съм писала !

Зачетох се в "Бягащата с вълци" на Клариса Пинкола Естес. За Дивата Жена във всяка от нас.

[img]http://4eti.me/wp-content/uploads/2015/ ... front1.jpg[/img]

Засега ми е доста интересна, ще видим докрая как ще е.

Снощи започнах уж за отмора една книга - "Великолепната жена" на австралийския писател Греъм Симсън
https://www.goodreads.com/book/show/21798204

и като затворих последната страница, се оказа, че е 3 часа след полунощ, а в 8 трябва да ставам за работа и цял ден да съм в кондиция . Неусетно съм я изяла с кориците, но просто не можах да я оставя. Напоследък това ми се случва изключително рядко с някой роман . Книгата е много забавна, въпреки че краят е предвидим.

Иначе чета "Дипломация" на Хенри Кисинджър. Малко ме беше страх да я захвана, хем е голяма, хем мислех, че ще ми е скучна и сложна. И както често се случва - сгреших по две от трите притеснения. Не ми е никак сложна и освен това ми е много интересна. Но ме уморява, като почета повече, на моменти ми идва в повече. Вчера четох за дипломатическите отнощения в Европа през XIX век - интересна е гледната точка на страничен наблюдател като Кисинджър върху напр. т. нар. Източен въпрос. За нас е бил жизненоважен, но се оказва, че не сме дори и пешка в европейската дипломация, никой не ни е броил за съществуващи, земята ни е била поле за изява на интересите на Великите сили. Нямало е да имаме никакъв шанс за създаване на държава, ако Русия не е имала нужда от сателит, за да дразни Англия и отчасти да контролира Дарданелите . Всякакви приказки за победите на българското оръжие и след това загуба на извоюваното са вятър и мъгла - изобщо никога нашите политици не са били фактор в каквото и да било. Действа ми доста отрезвяващо. И не е само България в това положение, а и всички останали малки държавици - както в Европа, така и навсякъде по света. Лично нас великият дипломат Бисмарк ни нарича "крадци на овце", които с въстанията си смущават европейския ред . Това, че сега ни има като държава е благодарение на новия курс в международната политика, прокаран от американския президент Удро Уилсън - а именно, че международната политика и дипломация трябва да се основава на зачитане правото на всеки народ да се самоопределя, а не на правото на силата. Идеята е твърде революционна за Европа в края на XIX -ти век, но накрая успява да се наложи .
Изобщо книгата е интересна и полезна, поне на мен ми разширява мирогледа. Обяснява доста съвременни събития чрез историята на европейските народи (вече не ми е чудно защо англичаните гласуваха за Brekzit - 150 години са практикували политика на "блестяща изолация" и сега просто се връщат към старите си навици ; също и съществуването на Европейски съюз, който на няколко пъти е бил проектиран през вековете, че и почти осъществяван). А съм прочела само 1/4 от цялата книга - представям си как всичко ще ми се изясни до края .

dexter написа: Това, че сега ни има като държава е благодарение на новия курс в международната политика, прокаран от американския президент Удро Уилсън - а именно, че международната политика и дипломация трябва да се основава на зачитане правото на всеки народ да се самоопределя, а не на правото на силата. Идеята е твърде революционна за Европа в края на XIX -ти век, но накрая успява да се наложи .
Изобщо книгата е интересна и полезна, поне на мен ми разширява мирогледа. Обяснява доста съвременни събития чрез историята на европейските народи (вече не ми е чудно защо англичаните гласуваха за Brekzit - 150 години са практикували политика на "блестяща изолация" и сега просто се връщат към старите си навици ; също и съществуването на Европейски съюз, който на няколко пъти е бил проектиран през вековете, че и почти осъществяван). А съм прочела само 1/4 от цялата книга - представям си как всичко ще ми се изясни до края .

Декс, в контекста на отрезвяването, само да вметна: Кисинджър е американец. Имам предвид, че, да, може добре да те отрезви по повод намеренията на другите държави, но не и по отношение намеренията на САЩ. Тях той е длъжен (или желае) да поукраси. Там нещата са горе-долу така: новият курс за самоопределяне на всеки народ НЕ е от добро сърце и идеализъм, това е ИНСТРУМЕНТ за влияние навсякъде по света - в Европа, в Африка, в Азия. Внуши на децата в едно семейство, че няма нужда да слушат родителите си, защото имат право да се самоопределят, и вече си всял раздор в семейството и следователно имаш инструмент да го контролираш. Да, за нас това е било шанс в определен момент, но същото това нещо в сегашни условия може да бъде използвано с други цели пак у нас. Точно както за Русия новата ни държава е била инструмент за влияния, точно така е и тази политика на Уилсън. Нито едното, нито другото са "добро" или "лошо" само по себе си.

Нели написа:Декс, в контекста на отрезвяването, само да вметна: Кисинджър е американец. Имам предвид, че, да, може добре да те отрезви по повод намеренията на другите държави, но не и по отношение намеренията на САЩ. Тях той е длъжен (или желае) да поукраси. Там нещата са горе-долу така: новият курс за самоопределяне на всеки народ НЕ е от добро сърце и идеализъм, това е ИНСТРУМЕНТ за влияние навсякъде по света - в Европа, в Африка, в Азия. Внуши на децата в едно семейство, че няма нужда да слушат родителите си, защото имат право да се самоопределят, и вече си всял раздор в семейството и следователно имаш инструмент да го контролираш. Да, за нас това е било шанс в определен момент, но същото това нещо в сегашни условия може да бъде използвано с други цели пак у нас. Точно както за Русия новата ни държава е била инструмент за влияния, точно така е и тази политика на Уилсън. Нито едното, нито другото са "добро" или "лошо" само по себе си.

"Добро" или "лошо" изобщо не се използват в книгата, точно затова толкова ми харесва. В първите 8 глави (колкото аз съм прочела до сега) Кисинджър обяснява политическите процеси в Европа между 17-20 век от позицията на човек, изреждащ факти и няколко извода на база на тях, касаещи успешна или неуспешна политика в контекста на някаква цел. Изобщо не става дума за справедливост, дори много ясно обяснява как европейските политици изобщо не схващат какво би било справедливост за някой народ (с изключение на Гладстон, чиято линия на действие предхожда тази на Уилсън и който единствен порицава Отоманската империя за зверствата на Балканите). Първата глава е посветена на идеята на САЩ как трябва да изглежда светът и трябва да ти кажа, че Кисинджър няма никакви илюзии по отношение на американската политика . Човекът ме спечели още от там - не понасям да чета колко велики са Щатите и колко безкористно искат да спасят света . Напр. много ясно обяснява как Теодор Рузвелт иска да извади държавата си от изолационистката линия на действие само защото САЩ е велика държава и по право й се полага да властва . Ще видим как ще продължат нещата като мина Втората световна война и стигна до Студената и Виетнамската. Колкото до деца в едно семейство - не познавам добре Европейската история, но със сигурност европейците никога не са били деца в едно семейство . 100-годишна война, 30-годишна война, 7-годишна, френско-пруска, пруско-австрийска, кримска, 1-ва световна, 2-ра световна - списъкът е неприлично дълъг. Със сигурност поне до 2-рата световна САЩ не са намесени .