forum.metsababa.net

dexter написа: "Добро" или "лошо" изобщо не се използват в книгата, точно затова толкова ми харесва.

Декс, заинтригува ме с анонса за тази книга.

Нели написа:

dexter написа: "Добро" или "лошо" изобщо не се използват в книгата, точно затова толкова ми харесва.

Декс, заинтригува ме с анонса за тази книга.

Нели, имам я в .pdf и не много добър .epub формат .

Няколко прочетени книги напоследък, всичките ми харесаха и ми дадоха много:

1. "Стани проницател" - Анди Андрюс

2. "Кръстопът" - Владимир Чеповой, Анна Ясная

И няколко започнати книги, които чета в зависимост от конкретното си настроение:

1. "Ген ключове" - Ричард Ръд

2. "Как да се разболяваме качествено" - Мадлен Алгафари

3. "Не бъди идиот! Не се прецаквай сам!" - Лари Уингет

Защо ще прочета книгата на Криско, макар той да не ми е любимият изпълнител

Велина Томова

Криско и книга е като магаре и Космос, ще си кажат някои. Всъщност казват го много хора от мига, в който певецът обяви, че ще издава книга.

„Откъде накъде тоя точно ще пише книга“. „Това е недоразумение – рапър да пише“. „Изобщо не искам да знам какъв му е животът на тоя“. „Какво толкова е успял тоя, че да издава и книга“.

Това са реални мнения на реални хора, които, също като мен, не включват Криско в списъка с любимите си изпълнители.

Само че „тоя“ наистина е успял. За нашите ширини и нашите мащаби той Е успешен изпълнител и продуцент.

Ако се чудите какво продуцира, защото вероятно не знаете, също както и аз не знаех, Криско има собствен лейбъл.

Написал и продуцирал е абсолютни хитове като “И Ти Не Можеш Да Ме Спреш”,“Кой Ден Станахме” с Ангел и Моисей и всички песни на Тита.

Да, ако вече си ги тананикате, въпреки че се мразите за това, не е нужно да давам друго доказателство за това, че тези парчета СА хит.

И Криско стои зад тях.

Песните му ги знаят даже децата от детската градина.

Ето затова Криско наистина е успял тук. Не е нужно да го харесваме, но е нужно да не подхождаме предубедено към всеки, който „носи шапка с козирка“.

„Това, че изглеждам така, не значи че не може да ми се има доверие“, каза изпълнителят по време на пресконференцията за представянето на книгата.

Дори само това изречение ми беше достатъчно, за да реша, че ще прочета книгата „Пътят нагоре“.

Човек, който успява да отговори на критиките с усмивка, заслужава уважение.

Всъщност книгата не е истинска биография. Да, в нея има истории от живота на Кристиан Талев, но те са обединени от друга цел – не да изтъкне себе си, а да обясни чрез примера си, че е възможно да се успее тук.

„Книгата съм я написал така, че да я четат младите хора. Но в нея могат да открият нещо и родителите им, че и бабите и дядовците“, обясни той.

Питах го „Какво ще каже на родителите, които ще откажат да купят на децата си тази книга“, той се засмя и отговори „Нека първо родители да я прочетат и тогава сами ще я дадат на децата си“.

От цитатите, които се появяват в страницата на издателството БГ Книга, което стои зад този проект, мога да заключа, че всъщност говорим за наистина мотивираща книга, в която се говори за неща, които младите хора искат да чуят.

Как не трябва да се предаваш при първите неуспехи. Как е нормално да се вдъхновиш от някой (той не крие, че някои от песните му приличат на тези на Ъпсурт), но че после трябва да откриеш собствения си път и стил.

„Искам с книгата да мотивирам младите хора в България да работят за мечтите си“, казва той.

Не че родителите не могат да им ги кажат. Не че не им повтарят непрекъснато да не се предават и да не спират да учат, за да успеят

Но когато ти го каже Криско, думите имат друга тежест. А и той знае как да говори (пее) така, че всички да научат думите. Значи знае как да отправя послания, които да бъдат чути.

Виждала съм с очите си опашките пред книжарниците, когато влогърът Емил Конрад издаде първата си книга. Вероятно ще има опашки и за книгата на Криско.

И вместо ние, които не харесваме Криско, да въртим очи и да се възмущаваме от младото поколение, което, видиш ли, е загубено, може би трябва да сме малко по-широко скроени и да видим какъв е бил пътят нагоре за това момче.

Защото той очевидно го е извървял, поне донякъде.

Деси,приятелка си взе книгата на Криско.Смятам,че всеки заслужава внимание за труда който е положил.Ще прочета и аз а най-вероятно и Анджи.Не знам дали и с какво ще ме обогати но за мен е важно да съм в ежедневието на децата си образно казано.И ако Криско е на дневен ред то нямам против това.
Иначе аз прочетох наскоро Лечебните кодове.Нямам идея защо очаквах в края на тази книга д ми разкрият някаква неверотна тайна за изцеление.Може би начина по който беше написана.Оказа се че има няколко техники с които изчистваме стреса от тялото.Все още не съм ги прилагала.Просто защото смятам че човек ако прави нещо,то трябва да е отговорно.Иначе измежду тази книга прочетох и 2 чикли-.Нищо особенно.Както и на Венета райкова Вещицата.Въобще не ме грабна да не кажа че ми беше безкрайно натоварваща Имам и още две книжки които чакат на нощното шкафче ред си

Елисче, и аз се замислям дали да я купя или не.
Криско е любим изпълнител на Алекс.
Питам го - Алексче, ако я взема книгата, ще я прочетеш ли?
Той безучастно вдигна рамене...
Много ми е тъжно, че не обича да чете. Като мен.



Книгите винаги са ми били другар.
Винаги. И никога не съм чувствала авторите като непознати хора.
Някак все едно ги познавам лично.

Тези дни реших да препрочета романите за Селестинското пророчество на Джеймс Редфийлд.

Хубаво ми е. Много ми е хубаво. Че винаги откривам сладост в заниманието, наречено четене.

Прочетох на един дъх една малка сладка книжка: "Лъч надежда. Един-единствен лъч надежда е достатъчен за цял живот! Една книга, от която ще се почувствате добре", изд. Гнездото, София, 2017 г. - писателят е Франсеск Миралес. Всичко на всичко персонажите са 5. Някак задушевна, топла, човешка книга. Четивото съдържа само 141 страници. Идеално за някой мразовит зимен уикенд. А защо не и за дните между Коледа и НГ?

Ще си позволя да цитирам абзаци от творбата, които много ми харесаха и впечатлиха:

"... Авторът /на есето "Да даваш и да получаваш", американският преподавател Адам Грант, бел. моя/ разделя хората, с които общуваме, на четири категории: "такива, които дават", "други, които получават", "балансьори" и "фалшиви даващи". Сред първите обаче има две много различни подгрупи. ... Тези, които получават, както ясно показва наименованието им, са хората, които получават, получават и получават... и много рядко откъсват нещо от себе си. В крайна сметка те довеждат до изчерпване на онези, които дават. ... Балансьорите са тези, които винаги търсят равновесие между даващите и получаващите. Те претеглят всеки човек по този критерий. После идват фалшивите даващи. Оказва се, че те са по-опасни от получаващите, тъй като се преструват на великодушни, докато в действителност ти дават едно, но ти отнемат десет. ... Социолози открили, че даващите се намират в най-ниската част на йерархичната професионална стълбица. Точно защото всичко раздават. Те имат най-малко пари и заемат не особено отговорни длъжности. ... Ако тръгнем нагоре по пирамидата... кой мислите, че ще се окаже на най-високото стъпало на успеха? ... Най-високо стоят отново даващите. Но не тези от ниското стъпало. Затова ви казах, че се делят на два вида. ... Най-горе стоят тези, които имат критерий при даването. Знаят кога, на кого, как, защо и срещу какво да го направят. Големите умове в бизнеса принадлежат към тази категория. Дават много, но срещу изгода и социален престиж. ... Другият вид даващи се раздават на едро, на всички, без никакъв подбор. Хората около тях така свикват да им се дава, че престават да ги ценят, каквото и да направят онези за тях. Наричат този вид даващи "изтривалки", защото колкото и много да дадат, накрая всички ги стъпкват. ... И какво се прави, за да престанеш да бъдеш изтривалка? Най-напред трябва да започнеш да разпознаваш получаващите, за да можеш постепенно да се отдалечиш от тях. След това е нужно да пристъпиш към една промяна, а тя е лесна: да не даваш, без някой да те е помолил за това, както обикновено правят изтривалките. Започни да помагаш само на тези, които изрично и ясно са го поискали от теб. По този начин вече елиминираш 90% от раздаванията, защото повечето хора се срамуват да се молят, и слава богу, че е така. За останалите 10% трябва да приложиш критерий за подбор и да вземаш правилните решения. ... И откъде идва зависимостта да даваш? Причината според някои терапевти е в липсата на любов в детството. Ако си получавал малко внимание от баща си или от майка си, когато си бил дете, като възрастен ще търсиш любовта от всички хора и ще се опитваш да я купуваш, раздавайки се. Ето как се превръщаш в истинска изтривалка. ..."

Здравейте, момичета... Отчитам дългото си отсъствие от тази тема като голяма грешка.... Това, че аз напоследък не съм чела почти нищо художествено, не означава, че няма какво да науча от вас... Но така се случи.

Това, което ежедневно "поемам" от хартиен носител са: "Програмни системи и езици", "Програмиране с JavaScript", "Фотошоп - маски и композити".... Допреди 10 дена процедирах така - сутрин отделях 1 час на програмните системи и езици, вечер се "приспивах" с книгата за фотошоп, а Джавата я четях през деня, редувайки с видеоуроци за нея... И какво стана?! Установих, че съм се превърнала в идиот, в трол, в маймуна, в нещо, което е много, много далеч от мен.... Минавам през период на собствена трансформация и промяна. Не знам дали е криза на средната възраст, но знам едно - от мен зависи! ............. Кое ли?!....... ВСИЧКО....

И така - в момента чета най-новата книга на Данчо Кафевия (Дан Браун) - "Произход". Т.к. вечер много ми се спи, малко бавно напредвам и нямам никакво мнение, т.к. все още не съм стигнала дори до завръзката в сюжета, но вече имам онова, което Браун и Душ Сантуш ми дават като автори - "заразата" за следващото ми пътуване извън страната. Да, сега съм "заразена" на тема Испания и да съм жива и здрава, това е мястото .

Коледен панаир на книгата 2017 - 12-17 декември, 10 - 20 часа, НДК - чакам го с огромно нетърпение поредна година!!! Обожавам да се "изгубвам" между щандовете с книги..... Усещането е невероятно, защото я има тръпката да намериш твоето заглавие, твоя роман, отношение към теб самия......

cchery написа:Коледен панаир на книгата 2017 - 12-17 декември, 10 - 20 часа, НДК - чакам го с огромно нетърпение поредна година!!! Обожавам да се "изгубвам" между щандовете с книги..... Усещането е невероятно, защото я има тръпката да намериш твоето заглавие, твоя роман, отношение към теб самия......

Да идем заедно на 16-ти или на 17-ти?

Kleo написа:

cchery написа:Коледен панаир на книгата 2017 - 12-17 декември, 10 - 20 часа, НДК - чакам го с огромно нетърпение поредна година!!! Обожавам да се "изгубвам" между щандовете с книги..... Усещането е невероятно, защото я има тръпката да намериш твоето заглавие, твоя роман, отношение към теб самия......

Да идем заедно на 16-ти или на 17-ти?

Деска, единственият ми вариант е 17-и, към 15 часа, защото съм на курс до 2 и половина. Само не знам, дали като отидем към 15 часа, и някои от щандовете няма да са раздигнати. Но иначе - що да не?!