Елисче, нещо никаква те няма напоследък. Защо не пишеш по-дълги постове?
Чери, права си, че не бива да се обвиняваме или дори самосъжаляваме, когато нещо ни се случи. Винаги на всеки могат да се случат неприятни неща и самосъжалението е най-лошата услуга, която можем да си направим.
влаче още веднъж да ти кажа, горе главата и успокой малко вътрешното напрежение в теб, всичко ще премине и замине и със сигурност ще имате и други изпитания през които ще минете, за това твоите деца имат нужда от теб да си силна и здраво мислеща и гледаща положително на нещата. Така и те ще гледат по различен начин на случващите им се случки.
Аз днес имах премеждия с колата. За краткото разстояние до офиса щяха да станат 2 тежки катастрофи, купища идиоти срещнах по пътя, които или ме засичаха, или бяха болкирали всички ленти на пътя защото са паркирали, или просто бяха тъпанари, които си мислят, че са сами на пътя. Ядосах се, въпреки че гледам за толкова незначителни неща да не се връзвам и като някой е решил да се трепе или бърза или се прави или е тъпанар да се оправя, но при толкова много идиотии явно не успях да удържа надигащото се недоволство в мен
теглих им една накрая, натиснах газта и дим да ме няма :1140 :1140
Вчера ме хвана дъжда посредата на пътя и нямаше нито как да си хвана транспорт, нито да седя и да чакам дълго време и накрая реших, че ще се прибера пък макар и да стана вир водя, защото нямах чадър. Еми станах вир вода, ама не се ядосах, защото в крайна смекта аз си бях виновна, че не съм си взела чадър. Обаче ми направи друго впечатление - на една пешеходна пътека никой не ми спря, въпреки проливния дъжд и въпреки че ме виждат, че от мен вече капе вода. Сякаш на никой не му направи впечалтение и след може би 4 коли които минаха реших, че няма за къде и тях да чакам и тръгнах - е тогава слава богу спряха :1140 :1140
Та явно тези дни се сблъсквам с повече идиоти отколкото съм свикнала....в същност аз съм отвикнала да се сблъсквам с такива хора, но явно че все пак има и такива дни, в които трябва да видя и другата страна на спокойното и тихо ежедневие.
След хубава тренировка в сряда и четвртък днес едвам се надигнах от леглото. Не си спомням до сега от някакви упражения така да са ме боляли мускулите на гърба, но явно тренировките имат ефект и ако продължа т.е. като продължа ще си ги засиля, а те са ми слаба точка, заради която от време на време и гърба и врат ме боли. Твърдо съм решила да се преборя с неприятно "мигренозно" главоболие, защото вече повече от 10 години ме мъчи и вече е крайно време да престане. Има надежда да видим дали ще ми се получи и на практика.
Май днес моят пост е леко негативен и с повече оплакване, ама туй то, следващия път ще е нещщо хубаво обещавам. Особено ако се включа чак след пранзиците ще ви пиша за хубави неща
Ще пътуваме с малка компанийка до Прага и се надявам да си изкараме весело и хубаво. Да се заредя с положителни емоции и да разтоваря цялото напрежение, което дълбоко от мен още не съм успяла да изкарам.
Другата седмица преди да тръгнем, което ще е в сряда вечерта изглежда доста обещаваща и натоварена. Трябва да стегна багажа, да си направя тренировките,да одиа на масаж (заради болките в гърба и главата), все пак и на работа да отида, да направя храна за път, да оправя вкъщи, да метна някоя и друга разкрасяваща процедура за себе си - леле че то още от сега се изморих
Хайде стига толкова от мен. Много хубав уикенд ви пожелавам
Re: Пролет иде, с венец ароматен от дъхави, нежни цветя
