МЯСТО за сладки разговори през 2020

[ellis_stoyanova]

Честита Баба Марта,момичета!!!Нека бъдем здрави и щастливи!!!
Деска,честит Рожден Ден и на теб!Бъди здрава,все така целеустремена и усмихната!!!

[ellis_stoyanova]

Прекрасна среща ще да е било...хубавите моменти греят сърцето дъъъълго...
Марчи,добре дошла отново.Толкова е хубаво да сме отново тук!
Цвети,не се ядосвай,макар,че от страни е много е лесно да се дават съвети.Другия път боите ще са водни и няма да има нерви
При нас седмицата беше дълга....много дълга....Въпрекш всичките неща,които направих,този шибан(без извинение)грип ни измори.В четвъртък личната каза все пак да дам Тамифлу,Анджи се повлия добре,но започна гадна кашлица и при двете,в петък отново ходихме и ь помолих да ги прати на снимка,тя обаче каза че гърдите са чисти и ньма нужда.Защо обаче аз все пак не ги снимах,толкова се ядосвам на себе си.....От Т веднъж на около 24 часа,Иви започна да вдига на 8...тогава разбрах че сбърках,че не ги снимах и че работата е зле.От вчера и дадох АБ,който личната беше изписала уж за всеки случай.Обадих се и надокторката при която си бяхме преди(малко е сложно,имахме лична,но те си имаха някаква договорка и ни преглеждаше другата).Тя каза че няма за кога да отлагам и да го давам Аб,изписа друг сироп за кашлица и за нослето и хомеопатиьта,основно 3ка....Иви вчера в 22 вдигна Т,а днес след 3тия прием се надявам вече да не вдига.Милите толкова се измъчиха....Искам вече да са добре

[Нели]

Ели, как сте днес? Мисля ви, да знаеш. Много се надявам да имаш вече добри новини.

[Kleo]

Благодаря ви! Изкарах си чудно вчера. Беше весело, имаше много подаръци и усмивки. Щастлива съм.
Колкото до снимките, пращам сега на Чери по вайбъра. Срещичката беше чудесна!
Тя /Черитка/ да се оправи да ги публикува тук, аз не мога Хубав ден от мен!!!

[ellis_stoyanova]

Нелка....благодаря и аз не знам какво да кажа,овладяхме Т,постоянно я следя,но вчера нямаше и това ме обнадеждава,остана някакво болка в гърлото,не знам що си мисля,че са лимфи и ще започна лимфомиозота май,хремата и тъпата кашлица,поне вече чувам отхрачване а не само сухи залпове....почти нямат апетит,бутам насила по малко плод,крем супи и пресни сокове от морков и ябълка...дано всичко е наред

[cchery]

Мили момичета, поизгубих се малко тия дни, но ми трябваше време да наваксам със задачи, които много изостанаха. Няма да се оправдавам така или иначе. Добре сме вкъщи. Живи и здрави. Всеки ден се случват интересни неща около нас, но ми трябва спокойствие, за да вляза и да ги опиша.

А днес денят е такъв, че заслужава единствено да бъде отбелязан с достойнство и без оплаквания.

ЧЕСТИТ ДЕН НА ОСВОБОЖДЕНИЕТО, БЪЛГАРИ!

[Нели]

Честит празник, момичета!

Чери отново е права - денят заслужава да бъде отбелязан. Аз, както може би сте се досетили, отидох на плаж днес или по-точно - на тренировка на стълбите на Галата (а те са точно 500 на брой, като ги качихме неведнъж) и къпане в морето. Донякъде за нас това е важно, защото е израз на разбирането, че сме заедно, действени, активни, готови и не ни е страх.

Иначе Варна отново е в грипна ваканция, разбира се не заради изкуствено раздухания коронавирус, а заради баналния грип. Ани и аз нямаме нищо против ваканцията, макар аз да съм на работа. Вили също ще е на работа, разбира се. Единственият ефект от коронавируса е, че не можах да дам мартеничка на шестмесечната си племнница, нито да я видя, защото брат ми и жена му решиха, че е раумно да изчакат поне три седмици след като сме се върнали от Италия, преди да имат някакъв контакт с нас. Две седмици, колкото е препоръчителната карантина, вече минаха още на 29 февруари, но те явно искат да се застраховат. Е, ще почакаме още.

Ели, надявам се да оздравявате вече.

Ванче, как е при вас?

[cvety_rz]

Здравейте, дружина.
Елисче, как сте към днешна дата? Много е гаден този вирус и се надявам да сте добре.
Деси, Честит рожден ден на патерици! Бъди ни жива, здрава изпълнена с оптимизъм и добро настроение!
Нели, много яко сте си изкарали празника. Не мога да си представя какво е да се топнеш във водата по това време на годината, но предполагам е предизвикателно.
Чери, отметна ли вече работните задачи или имаш още?
Аз си изкарах хубави 4 почивни дни. Бяхме на разходка, пазарувахме, тренирах и други все хубави неща.
В единия ден ходихме до лозето ни. Не бях ходила там доста отдавна. С носталгия си спомних за баба и дядо. Вилата дядо сам я построи. Вътре стаите са измазани с киреч и лъха една първобитна простота, но пък е толкова завладяващо. Гледах стария шкаф със снимка от нашата сватба, със снимка на баба и дядо като млади и въобще шкафа стои така, както те са го подредили. Майка само забърсва праха. Някак го усетих, че Те са там. Стана ми мило. Гледах им снимката като млади. Толкова са били красиви......липсват ми!
Не знам защо, но има нещо магично в живота, който е близо до природата и това го усещам много осезаемо на лозето. Всичко е толкова просто и спокойно. Харесвам да живея в града и да имам удобствата на съвремието ни, но я няма простотата и дивата, първична красота.
От вчера и Симчо е с температура 39.2. Цял ден го държах с температурата и не се храни. Каза, че няма апетит и аз реших, че е редно да послушаме тялото. Пи много чай, джинджифил, куркума, инфлуцид и вит.Ц. Вечерта у дадих нурофен, защото се страхувах да не видгне по- висока като спи и аз да не го усетя. Почтни не съм спала, за а го следя. Днес сме на лекар. Аз съм неплатена отпуска, за да гледам Симчо. Това е при нас.

[ellis_stoyanova]

Ох,тези вируси,то къде ми побелява главата от глупости,ами и тези гадости....Ние се по добре,още нямат много апетит,но и това ще мине,Много е гаден,на Иви от 3 класа,общо около 90 дечица,в петък са били 20тина,измъчена работа.
Цвети,много се надявам да не е грипа,но...
А това за природата....това е нещото,което ми помага да дишам....вътрешно.Влизаш някъде,усещаш хората,които са били там,сякаш оживяват и те пренасят в техен си свят,излизаш навън и магията започва!!!

[cchery]

Здравейте, мацки. Чудя се откъде да започна днешното си излияние...... И ще начена как ми дойде.... Първо искам да кажа, че мисълта за коронавируса е твърде, твърде далеч от мен - по много причини. Най-важната от тях - у нас никой не е болен от нищо за момента и просто не ми е на дневен ред да съм притеснена. Нещо, което нямаше как да бъде през декември, когато Бела бая се разболя.... ангина, херп ангина...., алергия, от която все още се изрива... И притесненията ми бяха тогава. В момента сме ок и някак си запазвам спокойствие и ведър поглед, защото нямам идея какво предстои, а да се притеснявам от неизвестното, е като да живея пак в страх от рак. Просто не мога повече.

Онова, което сериозно ме тормози е времето..... на 3-и март аз бях по къс ръкав навън, дори и потника си махнах - беше ми много, много топло. Днес, всъщност в момента тук вали сняг . Не знам за вас, но моят организъм не може де се справи съвсем адекватно с всички тези промени. Във вторник ми беше повече от некомфортно тая висока Т, макар много да обичам слънцето, пролетта и лятото.... честно казано се чувствах ужасно недобре. Тази сутрин с този сняг отново съм в шок. Разбира се, не съм седнала да "оправям света" и да се вайкам, но... ако намирам нещо ненормално в последните дни, то е това - времето.

Иначе аз вчера претърпях микрооперация - махнаха ми един от корените на единия ми зъб. Дълга и широка е за обясняване как се стигна дотам, а кратката версия е следната - този зъб беше умъртвен преди десетина години. На една нова година го счупих по време на ядене. След което той беше изпилен и му беше сложена коронка. В продължение на година и половина коронката падна поне 5 пъти. Накрая си намерих свястна стоматоложка - залепи коронката, нооооо..... във венеца вече се беше появил джоб. Този джоб почна да прави възпаления, които болят зверски.... една Коледа преди 2 години доста се намъчих. През последната година получавам такива възпаления на 3 години.... и след дълго умуване и пуйчене какво да направя, май най-сетне попаднах на свестен стоматолог-хирург. Той предложи да премахне единия корен на зъба, за да се отвори пространството към този "джоб" - да изтече каквото има възпалителни процеси вътре и постепенно дупката да се запълва със здрава тъкан, докато се образува хубав, розов и плътен венец . И така - сега съм в очакване на хубавия ми нов венец. Ако не стане....., е тогава ще пристъпим към нещо по-радикално, няма как.

Вчера, след като ми мина упойката, имах силна болка, но съм пила само един нурофен досега и днес се чувствам ок. Мисля, че нещата почнаха да се нареждат както трябва.

Чудя се за 8-и март какво да предприемем - ако трябва да бъда честна, бих искала да направим едно кратко пътуване извън София - на до 50-ина км оттук до някое местенце с хубава природа, приятен ресторант и хубава храна... нямаме време за друго, защото вечерта Бела има урок по БЕЛ и ще трябва да сме точни. Но ми се ще да отбележим деня по един или друг начин. Не съм мислила и не съм предвиждала подаръци за класната на Бела.... нещо... не ми идва вътрешно този път, може би поради всичко друго, което ми е като ангажимент на главата. Ще видя - ще импровизирам в движение.

Днес взех и друго важно решение - имах самолетни билети за пътуване до Барселона в края на този месец... Трябваше да придружа Момчил, който отиваше там служебно за 5 дена - той ще си върши работата през деня, а аз ще се разхождам. Само че тяхната фирма отмени всички командировки глобално за всичките им офиси по света, тази до Барселона - включително. Аз се чудех какво да правя - не ми е проблем да пътувам и сама...., само че реших.... че няма да ходя. Не си заслужава дори да има минимален риск. Но онова, което най-много ме притеснява, са задължителните двуседмични карантини за пътуващи до определени дестинации - доколкото знам в момента в България те се прилагат само за идващи от Италия, обаче в края на месец март броят на държавите в този списък може да е набъбнал и Испания вече да фигурира, а аз не мога да си се представа цели 2 седмици да не мръдна от нас.... никъде.

И това е, де.... от мен за днес.

Единственият ефект от коронавируса е, че не можах да дам мартеничка на шестмесечната си племнница, нито да я видя, защото брат ми и жена му решиха, че е раумно да изчакат поне три седмици след като сме се върнали от Италия, преди да имат някакъв контакт с нас. Две седмици, колкото е препоръчителната карантина, вече минаха още на 29 февруари, но те явно искат да се застраховат. Е, ще почакаме още.

Нелка, това искам да го коментирам и...... не мога.... Все още съм втрещена... Трябва да има мярка във всичко в този наш живот. Като се замисля - сега и ние, които бяхме на срещата в "Пърленките" и имахме контакт с теб е редно да сме в карантина, така ли?!?! Това е лудост.... не мога да повярвам, че съвременният ни свят е всъщност толкова примитивен....

Аз си изкарах хубави 4 почивни дни. Бяхме на разходка, пазарувахме, тренирах и други все хубави неща.
В единия ден ходихме до лозето ни. Не бях ходила там доста отдавна. С носталгия си спомних за баба и дядо. Вилата дядо сам я построи. Вътре стаите са измазани с киреч и лъха една първобитна простота, но пък е толкова завладяващо. Гледах стария шкаф със снимка от нашата сватба, със снимка на баба и дядо като млади и въобще шкафа стои така, както те са го подредили. Майка само забърсва праха. Някак го усетих, че Те са там. Стана ми мило. Гледах им снимката като млади. Толкова са били красиви......липсват ми!
Не знам защо, но има нещо магично в живота, който е близо до природата и това го усещам много осезаемо на лозето. Всичко е толкова просто и спокойно. Харесвам да живея в града и да имам удобствата на съвремието ни, но я няма простотата и дивата, първична красота.

Цвети, твоето описание ме пренесе в друг свят - простичък, светъл, слънчев, с аромат на земя и органично усещане за пълноценност в този живот.... Бих искала и аз да съм там сега - в света на баба ти и дядо ти. В хармонията на природата. Аз обожавам да разглеждам стари, необитавани вече къщи. Миналото лято, по време на екскурзионното ни летуване, ние посетихме едно изоставено село..... на мен ми е трудно да си събера мислите и да опиша всички усещания, които ме връхлитат на такова място - имам чувството, че пред очите ми изникват сцени от отминал живот, от фамилии с много деца, бягащи, щуращи се - от възрастни, които вършат къщната си работа, от къщи, които не са с изкривени греди и изпочупени керемиди.... сякаш усещам и радостта, и глухата болка, които тези къщи притежават..... Благодаря ти за този разказ .

Ох,тези вируси,то къде ми побелява главата от глупости,ами и тези гадости....Ние се по добре,още нямат много апетит,

Ели, радвам се да прочета, че децата се оправят. Не можеш да предотвратиш всичко, което предстои да ти се случи. Но пък трябва да го живееш.... може би вътрешно трябва да си по-спокойна за вируси и болести - не че е лесно и е в реда на нещата. Но някак си.... аз на майка много обичам да ѝ казвам едно нещо, когато ми заговори каква епидемия имало и т.н. "Като се разболеем, ще се излекуваме и толкова. Не го мисля." Пожелавам ти още днес всичко, през което минахте ти и децата, да е само лош и невъзвръщаем спомен.

Хайде, хубав четвъртък от мен!

[cvety_rz]

Здравейте. Симчо днес не е вдигал температура, има апетит, подскача из стаите. Накратко - оправя се момчето.
Чери, и аз съм в чудене къде да отбележим 8ми март. Искам да не е в нас, но какво точно искам и аз не знам. Женска му работа Очаквам скоро да се похвалиш, че и с венеца нещата вече са добре.
Относно коронавируса наистина ми писна. То навсякъде само това се говори, пише и пр. Хората направо истерясаха на тази тема. Аз съм "ЗА" да има дисциплина, карантина и там каквото щете, за да се избегне разпространението, но то вече мина границите на нормалното. Може да съм и по-черногледа, но съм почти убдена, че има коронавирус в България. Сега и след обявената НАЦИОНАЛНА грипна епидемия съвсем ми се затвърдиха съмненията. Но и аз не мисля да живея в страх.И от тези климатични промени се притеснявам, от тези проблеми по границата с бежанците.....не е като да няма за какво да мисли човек, но каквото дойде ще се живее. Сега и да го мисля освен да се разболея от страх друго едва ли ще се случи.
Елисче, как сте?