forum.metsababa.net

Ver написа:За първи път: Вълнени Кукли

Много са хубави вълнените ти кукли! А едната май се казва Ани

Тъкмо щях да питам: другата не я ли кръстихте?

Нели написа:А едната май се казва Ани

Да
А, другата е Златокоска

Яздих кон

И как беше, миришеше ли много?

vihrogonche написа:... миришеше ли много?

Никак. (а дори и да миришеха не ми пречи). Тревопасните животни миришат прекрасно!
Кончетата са планински, мили и чудесни
Изключително приятно е да се занимаваш с тях. Водихме ги на водопой, ресахме ги ... абе разкош
А децата (и малките де ) и те полудяха от кеф

А ... за мако да забравя - галих и си играх (да играх!) с козел!
Това животно приличаше на голямо, космато куче с копита: въртеше опашка и подскачаше на 2 крака. Голяма забавлявка!

Защото мама ми е разказвала, че като малка се е качила на един кон да го поязди малко, ама щяла да повърне от миризмата му

vihrogonche написа:Защото мама ми е разказвала, че като малка се е качила на един кон да го поязди малко, ама щяла да повърне от миризмата му

Ами и аз не знам, Вер. Никога не съм се качвала на кон. Предполагам обаче, че ако за коня не се полагат грижи, е възможно да се вмирише

Ver написа:Яздих кон

IMG_3004.JPG

Браво! Това ми е в списъка с желанията.
Засега обаче се радвам на хубавото време и се каня да започна да се уча да карам ролери (вече си купих). Тъй като до края на март ми е безумно натоварено, ходим в офиса и в съботите, и в неделите, а послдената седмица на месеца - и нощем, ролерите ще почакат мъничко. Въпреки натоварения график обаче, днес откраднахме малко време за Слънчо - аз се прибрах от йога към 10 ч. и докато сготвя обяда, мъжът ми заведе децата до двора на едно училище наблизо - дворът е голям, тъй като всъщност са два обединени двора на два техникума, има трева, дървета, игрища и е любимо място за каране на колелета на децата от квартала и за разходка на майките с бебешките колички. Планът беше след като сготвя, да им се обадя, да се приберат за хапнем, а веднага след това ние с мъжа ми да отидем в офиса, а децата да останат у дома. Обадих им се, а те ми казват: "Донеси ни храната тук, ще си направим пикник за обяд, не ни се прибира." Какво да ви кажа - такъв пикник няма много общо с истинския, но и не е като да обядваш у дома - седнали на тревата и под слънцето все е по-добре, макар и в града. След това децата не пожелаха да се прибират и ги оставихме да си играят, а ние все пак трябваше да отидем и да поработим.