За книгите

[Kleo]

Браво, Нели!

[Нели]

Като бях ученичка, имах нещо като читателски дневник. Не беше точно читателски дневник. Всъщност с брат ми имахме един общ тефтер от тези, които сега масово се раздават като рекламни с фирмен знак. Само че през 80-те години това си беше някакъв лукс, имахме чувството, че притежаваме луксозна вещ. И тъй като този"луксозен" тефтер беше само един, а ние - двама, решихме да го използваме заедно. И тъй като беше много специален за нас, нали беше "луксозен", решихме да го ползваме за нещо, наистина ценно и важно.
В крайна сметка разделихме страниците на половина - имам предвид, че разделихме ВСЯКА СТРАНИЦА с вертикална черта - и всеки от нас започна да вписва в своята половина книгите, които е прочел. Нямаше характеристика на книгата, нито рецензия, нито описание на каквото и да било. Имаше само пореден номер, дата, заглавие и автор. Просто списък.
Тъй като този списък вървеше успоредно от двете страни на страницата, това почти веднага се превърна в състезание кой е прочел повече книги. Да, съревновавахме се. В четене. Освен това, понеже брат ми е по-малък от мен с около две години, този луксозен тефтер-състезание скоро се превърна в препоръчителна литература за него. Не четеше всичко, което съм прочела, разбира се, но определено се влияеше при избора си на четиво. Преди две-три години бях изровила този тефтер отнякъде и открих, че съм чела много хубава литература. Брат ми също. Даже съжалих, че не съм се повлияла повече и аз от неговия избор. Тефтерът би могъл да се ползва като списък с препоръчителна литература и сега от моите деца.
Колко бях горда, когато вписах стотната си книга! Бях готова да празнувам!

С времето желанието ми да пиша в тефтера избледня. Омъжих се, заживях другаде и спрях съвсем. После имаше един период, когато Вили беше малка, аз работех на две места (работех така почти 20 години), плащахме заем, купувахме, ремонтирахме и обзавеждахме дом и аз... забравих да чета. Да, четях на нея, на глас. Цели романи, детски разбира се. Преди да се научи да чете, тя вече беше "прочела" с мен "Пипи Дългото чорапче" (няколко пъти), "Емил от Льонеберя", "Тайната градина"... Но не четях за себе си. Просто забравих как се прави това. Съпругът ми (тогавашния) не четеше книги. Не и по този начин. Той чете нещо, отнасящо се за пари (например беше очарован от книга със заглавие "Изкуството на подкупа"), нещо професионално и на практика никога не довършва книга.Дните ми минаваха в съгласуван с него ритъм, а и повечето хора от ежедневието ми бяха така - чели са някога в младостта си, когато "им е било времето", след което са се научили да се занимават със "сериозни неща". Добре, че вече не попълвах тефтера, защото щеше да остане засрамващо празен.

Започнах да чета, когато Ани беше бебе. Внезапно. Попадна ми "По следите за изгубенто време" и аз се потопих! Не можех да я оставя, макар че в нея... не се разказва за нищо. Буквално. Бях като омагьосана от тази книга, четях я докато бебето спи. И след това вече бях "събудена" от унеса, вече отново четях. Има нещо симетрично-символично в това, че се събудих за четенето в моментите, в които детето до мен спеше, както и че се върнах към изгубеното време с "По следите на изгубеното време".

Днес имам няколко тефтера от тези, които масово се раздават като рекламни с фирмен знак. Взех един от тях и вписах номер, дата, заглавие и автор. Номерът е 1. Започвам отначало. И може би ще се радвам някога, когато достигна но номер 100.

1. 27.07.2018 "Германия, мръзна приказка" Виктор Пасков

[Kleo]

Нели, браво! И благодаря за горния пост! Сигурна съм, че отново ще стигнеш до твоя номер 100 и ще минеш да ни се похвалиш за това нещо и тук. Нали така?

Колкото до мен - има леко раздвижване на застоя по отношение на книгите, ура! Сега през събота и неделя се зачетох в точно две книги, несвързани по никакъв начин с работата ми. Пак ура! Щастливо и благодарно ми е в момента. Много!

Двете книги са:

1. "Как Южният възел срещна Северния. Възлите са стълба към небето, но вие може да останете на земята" - Татяна Захарова /учебник по астрология/. Чета я на един дъх. Много ми харесва! Подарък ми е от мама.

2. "С душата на момиче" - Илиана Фончева /поезия/. Много качествени стихове! Подарък ми е от татко.

[Kleo]

Наскоро успях да прочета:
1. Балканска сага - Кармен Мишу - художествена литература, за миналия век във Видин, 650 страници е, но се чете на един дъх - изд. Жанет 45, 2015 г.
2. Преходът. Бардо - Брюно Портие - художествена, много интересна и завладяваща, за живота след физическата смърт, душата и Източното възприемане на света, изд. Изток-Запад, 2014 г.
В момента чета "Три ябълки паднаха от небето" от Нарине Абгарян, арменска авторка, отново художествен роман, отново се чете на един дъх, изд. Лабиринт, 2016 г.
Веднага след нея ще се заема с "Грехът на Малтица" на Лиляна Михайлова, изд. Лексикон, 2017 г. - за нея зная от приятелка само това, че е тежка за четене и че става въпрос за времето на Освобождението, била подобна на "Време разделно".
Вие какво четете, милички?

[Kleo]

ФЕНИКС - ИВАН ЯНЕВ - София, 2018 г. - препоръчвам я горещо!

Познавам автора лично, но не това е причината да харесвам книгата!!!

[dexter]

През 2018 прочетох доста книги, някои ме впечатлиха силно, други си бяха чиста плява. Продължавам да изпитвам силен интерес към книги, свързани със социология, много се впечатлих от един еврейски социолог - Ноа Ювал Харари и двете му книги - "Sapiens. Кратка история на човечеството" и "Homo Deus. Кратка история на бъдещето". Доста неща ми се наместиха в главата след тези две книги.
Другата впечатляваща за мен книга е "След войната. История на Европа след 1945 година" на Тони Джуд. На кратко мнението ми за нея - https://www.goodreads.com/review/show/2 ... iew_page=1
Решила съм да си наваксам малко с класиците - започнах с "Повест за два града" и "Коледна песен" на Дикенс и честно казано съм впечатлена. После прочетох "Адам Бийд" на Джордж Елиът и пак много ми хареса. Тази година ще прочета още неща на Дикенс, също и каквото ми е останало нечетено от Шарлот Бронте.
Бях се вманиачила по книгите на Борис Акунин за Ераст Фандорин - много приятни криминалета с място на действие Царска Русия в края на 19-ти век - изчетох всичко, което успях да намеря . Горещо препоръчвам на любителите на криминалния жанр .
За тази година си пожелавам повече време за четене, но без да се вманиачавам (новогодишно обещание ).

[Kleo]

Разказът Кръв от къртица на Здравка Евтимова



Не го поствам тук, защото като копирам текста и нещо се бъгват буквите, ето така: ... H мeя мoгoзин идвoт мoлae aлиĸнти. Oбиaнeвĸнe yчитĸли, aeитe тъpcят aeмплĸaт eпитни живeтни зo чoceвĸтĸ пe биeлeгия. ... А като отворите линка, иначе всичко си се чете!!!

Един от коментарите след разказа, на колю киреча:

"Много смислен, хареса ми. Човек за човека е вълк, хваната е падналата човешка природа. С нож пускаме кръвта на ближния, за да лекуваме своите си. Не ни смущава, че сме тълпа, а дарителят е сам. Егоизмът е преобладаващ в падналия човек. Отпърво просим, отсетне си носим и ножа. Жертващите себе си в името на другите са единици, така е."

[dexter]

Прочетох разказът на Здравка Евтимова и съм очарована. Не бях чувала за авторката, не помня някъде из многото форуми за литература да ми е попадала. А се оказва, че тя има доста издадени книги, повечето от които са с изчерпан тираж, включително и сборникът "Кръв от къртица". Не разбирам много от книгиразпространение, но се чудя защо се рекламират около 5-6 БГ автора, не бих казала най-добрите, а писатели като Здравка Евтимова, Бойка Асиова, Иванка Могилска седят забравени. Нещо е сбъркано в цялата работа.
А ето едно мнение, което подкрепам на 100%
https://www.ploshtadslaveikov.com/ameri ... a-nashite/

[Kleo]

Декс, този разказ и на мен много ми хареса и честно казано, малко ме разтърси и поразтърси

[Kleo]

"Любов" - книга на Ген ключовете - ще я имам и много се радвам!

[Kleo]

"Любов" - книга на Ген ключовете - ще я имам и много се радвам!

Започнах я. Толкова съм щастлива и благодарна!