forum.metsababa.net

Здравейте на спортсуомъните :lol: . Искам да приключа делника на тази седмица с последното ми бягане от днес - 6 км в парка с много добро време. Лично аз съм доволна от начина, по който влизам във форма. Чакам, разбира се, с нетърпение студът да си тръгне, алеите да се размразят и слънцето да ми се усмихва..... Но докато това стане нямам намерение да се предавам и ще си тичам. Ако трябва да бъда честна, има още един фактор от "пейзажа на зимата", който ми е мега неприятен - а това е декорирания в жълто и кафяво сняг в парка..... така или иначе, алеите са разчистени с ширина, колкото да се разминат двама души, кучетата, които се разхождат по същите разчистени алеи, пишкат и акат успоредно на тях..... Неведнъж съм снимала тези картинки, правила съм дори видео по въпроса...... Тук иде реч за съвест, възпитание и проява на човещина.

Ето линк към днешното ми бягане, където съм постнала и 3 мои снимки......, направени след края на тичането http://www.sports-tracker.com/workout/c ... 108762c77e" onclick="window.open(this.href);return false;

Вчера имах интересен разговор, преминал в лек спор с майка. Тя припада всеки път, когато ѝ казвам, че съм бягала. Всячески се опитва да ме убеждава, че това не е добро, че ще си "оплаквам колената", че ще си увредя сърцето, че напразно се тормозя и уморявам - това само при тичане извън зимния сезон :lol: . Сега, с падането на снега и на температурите, се прибави нов "аргумент" - колко е вредно да тичам на тоя студ, защото дишам най-вредния въздух рано сутрин - мнооооооого студения. И как точно той влизал най-надълбоко в дробовете ми и как ме разболявал, и как ще си направя невероятна беля. По този въпрос си говорим още от миналата година. И т.к. аз не спирам да тичам, вчера майка вече съвсем ядосано ми заяви да намеря някой много по-умен от мен човек (иначе пък знае как да ми повдигне самочувствието ) и той да ми кажел каква беля "си вземам на главата".......... ....... Купон!!!!

Ей, беладжийке
Много са ти найс скрежасалите мигли И все пак ти се чудя аз едвам ходя по този лед а ти за 6 км бягане ми говориш Браво!

cvety_rz написа: И все пак ти се чудя аз едвам ходя по този лед а ти за 6 км бягане ми говориш Браво!

Знаеш ли, Цвети, и Фюти много редовно ме е питала кое е онова, което ме кара да бягам. Напоследък ми казва "... завиждам ти за хъса!". Само че...... нито е някаква мотивация, нито е нещо, което ме кара, още по-малко хъс. Чудела съм се как да го обясня и как да съм достатъчно искрена, когато казвам, че тичайки нито се съревновавам с някого, нито показвам нещо на някого, нито давам пример, "кова", ядосвам се, "бичувам" някаква неправда, порицавам и т.н. .... Напоследък ми хрумва ето това сравнение (то е насочено към Фют по очевидни причини ) - бягането за мен е като красивата порция храна с неустоим аромат - за такава порция не ти е необходима нито специална мотивация, нито хъс, че даже и апетит - просто ѝ се отдаваш!!!! Аз просто излизам да бягам... Това е. Отдавна, мнооооого отдавна, може би още в далечната вече 2010-а година, в която за сефте слязох в нашия парк, останаха мераците ми да отслабвам с бягане. Това към днешна дата не се случва..., но аз все още бягам.......

Та влязох само да се отчета за м. януари - имам 15 бягания. Повечето от тях са на 6 км, а останалите - на 4. Когато бягам на 6 км, идеята е да се чувствам достатъчно силна докрая, т.е. да не "избутвам" криво-ляво 6-я километър и да припадам след края му, а да тичам с темпо, подходящо за мен и при все - да намалям времето, за което минавам тази дистанция. Т.е. тук тичам за издръжливост.

При 4-те километра давам всичко, на което съм сподобна в дадената сутрин - тук тичам за време. Понякога ми се получава страхотно и 4-я километър е с много добро време. Но има утрини, когато едвам "доживявам" да мина последните метри :lol: . Но, определено се усеща подобряване на цялостната ми форма сравнение с първите тичания през януари.

Февруари - отпочнах го вчера с 6 км... Утре ще тичам за време. Днес - ПОЧИВКА!

Чери, важното е ,че си намерила своя начин да се чувстваш добре спортувайки.
Аз намерих своя начин с фитнеса.Вече си вземах друга карта и тренирам 3 пъти седмично.Дори да се похваля правя клекове 3 серии Х 15 с 20 кг тежести.Е друг е въпроса как успявам да седна на клекалото след това, но това е друга тема

cvety_rz написа:Е друг е въпроса как успявам да седна на клекалото след това, но това е друга тема

Цвети, да не сте си повдигнали тоалетната?!? :lol: :lol:

Аз съм много доволна от спортните си занимания тия дни. Въобще - от началото на годината. Тичам с голямо удоволствие и с все по-нарастващо желание да тичам още по-добре. Чувствам се..... преизпълнена. От вчера и днес - по едно тичане. Вчера за разстояние, днес - за време. Днес се представих много добре .

Миналата седмица имах неприятности с едно домашно куче в нашия парк. Всъщност...... за едни 10 сантиметра запазих целостта на левия си крак ..... А двете гарги, които разхождаха песа, седяха на 20 метра от случката помежду ни, пушеха невъзмутимо..... и по НИКАКЪВ! повтарям НИКАКЪВ начин не реагираха на лая, хвърлянето към краката ми на песа, моя истеричен вик от много силна уплаха, опита ми да им заговоря и да питам това куче тяхно ли е?! И т.н. ..... продължих да бягам със сълзи на очи..... с треперещи и омекнали крака..... и честно, съвсем естесвено на езика ми дойде онова "Идиотки смотани, събирайте си сералника и го вържете някъде! Иначе просто заедно ще дочакаме 112!"......

Ако те са си седели без никаква реакция, откъде си сигурна, че кучето е тяхно?! Извинявай за въпроса, но ти ги познаваш отпреди ли? ... П.П. Макар че, честно казано, аз на тяхно място, дори и да не съм стопанката на песа, щях да се намеся, защото ТРИМА човека са ПОВЕЧЕ от ЕДИН, нали така?

Kleo написа:Ако те са си седели без никаква реакция, откъде си сигурна, че кучето е тяхно?!

Напълно резонен въпрос, Деси - емотиконът е излишен. Аз вече няколко сутрини съм се чудела това куче чие е. Защото може би само още 2 пъти съм го виждала да тича свободно пред и около едно малко магазинче, което се помещава във входа на блок, граничещ с парка. Очевидно кучето е домашно предвид, че е породисто и има каишка.

Защо реших, че е на тези 2 каки?! Първо, защото в тази ситуация, освен мен и кучето (и каките) имаше само още една жена, която срещнах по-надолу в парка докато тичах. Тя тъкмо влизаше по алеите и не водеше куче - докато аз избягам до края на парка, обърна се и тръгна обратно, жената се беше придвижила до мястото на инцидента. Между другото, тя се изплаши не по-малко от мен. Второ - на въпроса ми към двете пушещи "Ваше ли е кучето?", те не отговориха. Нито "да", нито "не". Попитах още веднъж "Извинете, кучето ваше ли е?". Те си извърнаха главите настрани! И двете. На връщане, т.е. на следващата обиколка нямаше нито куче, нито каки. Ако собственикът е бил вътре в магазинчето, предвид олелията, която стана, беше редно да се появи. Но такъв не излезе. Така че - по косвени съображения съдя, че песът е техен.

Kleo написа:Извинявай за въпроса, но ти ги познаваш отпреди ли? ...

Между другото, познавам всички собственици и всички кучета, които от години срещам в парка . Въпросният пес е нов за мен и е единственият домашен лайняр, който се разхожда сам!!!! Без стопанин наоколо. В парк, в който разхождането на кучета е НАПЪЛНО забранено!!! Ма.... кво пък?! Нация, която равнява себе си по златните ланци, черните мерцедеси и съмнителните успехи на мутри, що да не избива комплекси с нарушаване на закони и наредби, от които така и никога няма последствия!!!!

В такъв случай си имала среща с ужасно нагли, невъзпитани и безчовечни същества

Чери, това, което споделяш е отвратително Що за хора....

Фитнесът тази седмица не работи, защото изцяло му сменят уредите и в понеделник и вторник правих ето тази тренировка: цък
Днес народни танци, в петък нещо от Руми и в понеделник живот и здраве ще тренирам на нови уреди

Ха, Цвети, страхотен линк си ни пуснала. Отидох и поразгледах малко сайта Фитнес бутик джой.... заинтригува ме. Ще му обърна по-сериозно внимание по-натам. И да се похвалиш какво ново във фитнеса щом ще го подновяват.

cvety_rz написа:Днес народни танци....

И аз, и аз така днес . Вече мога да танцувам около 10-ина хора. Долу-горе добре. Сега разучаваме една Кюстендилска мъченица (нарочно не е ръченица ).... Установих, при това с изненада, че.... баси - нямам чувство за ритъм!!! Иначе - за танци, за движение, за музика - да! Но за ритъм, ритмичност.... Странна работа. И ако трябва да бъда честна - това с народните танци го мислех за много по-лесно, .... ма..... нИ йе!!!

Между другото, трябва да призная, че при все всичките ми кардиозанимания от януари досега - танците вкл., аз не само не отслабвам, ами качвам килограми А сега де?! Кой ще ми каже защо?

От днес - избягани 6 км..... много се уморих, направо.... бях капнала - не знам защо! Може би защото съм в МЦ, все пак и вчера ми беше един доста обилен ден..... Но, това е за вчера! Днес съм ок!