forum.metsababa.net

И к'во сега ще си мерим дебелините ли щото по принцип аз си водя класацията
Чери определено е доста самокритична, но пък ако не беше предполагам щеше да е още на онези си килограми 80 и кусур.Доза самокритичност винаги е в плюс за постигане на дадени цели стига да не се премине в крайност.Мисля, че при нея няма такава опасност.Ани, верно, че има още какво да се извайва по тялото ти, но ти определено не си дебела И понеже тук си казваме истината с ръка на сърце мога да кажа, че някак си не вярвам Деси да се захване с по активен спорт.Просто не я виждам в тази светлина (не го казвам с лоша умисъл) и точно затова и се радвам, когато се движи повече било то танци или разходки, защото в едно съм сигурна, че движението е здраве! Деси, ако това е твоят начин при всеки възможен случай ходи и танцувай, приятелко
За тази седмица отчитам, повече ходене пеша, каране на тротинетка (извайва крака и дупе ), домашни тренировки и народни танци.Всеки ден гледам да има по нещо,защото ми харесва да съм физически активна и стегната, защото е факт, че съм си дебеличка, но съм и стегната Вчера установих, че последните дънки, които си купих тесни (познайте защо) днес вече им сложих колан, защото взеха да ми падат.Съответно пък новите, които си купх са ми леко тесни и така ще работя по въпроса и те да ми станат големи.Не се качвам на кантара, защото ми писна той(кантара) или сантиметъра да опредеят настроението ми за деня.Случвало се е да съм имала страхотен ден, но зради дадени мерки да се сдухвам.Гледам се в огледалото и, когато ми хареса това, което видя значи съм успяла.Може по някое време да се кача на него, но за сега е прибран и то не защото се дъня с режима, а защото се дъня в тази си зависимост с кантара.И както е написано в подписа ми може да ми е трудно, но ще спра, когато стигна, защото и аз като Ани кървя вътрешно, защото не искам да съм дебела!

Да, няма да се захвана с по-активен и силов спорт, защото наистина не го желая. Но в същото време не искам и да съм дебела. Затова - факт - повече движение, дори то да се изразява само в танци и ходене , в съчетание с разумно балансирано хранене. И по този пункт имам какво да подобрявам. Спомням си кога истински съм тренирала последно. Като ученичка беше. Плувах три пъти седмично по два часа. Бях стигнала до ниво - Национални състезания. Бях на възрастта на Алексче /12-13 годишна/. Бях на път да тръгна по пътя на Спорта. И точно тогава нашите се запънаха и казаха - НЕ! И оттогава бавно, но сигурно вървя към повишаване на теглото с лекота. До време и смъквах с лекота. През последните години обаче онази лекота вече я няма. И твърдо съм решила да не се оставям, защото... Пред себе си имам два примера - майка ми и свекърва ми. И двете са 1957 набор. И двете със склонност към трупане на кг и см. Но майка ми от поне 15 години много се движи - главно ходи пеша - и яде много по-малко като количество, отколкото реално й се хапваше, включително закусва само чаша кисело мляко с овесени трици, пак от много години насам. Мама изглежда чудесно за 60-годишна жена. Да кажем - приятно закръглена. Същите килограми е като мен в момента, а е по-висока от мен с няколко сантиметра. Тоест реално е по-слаба от мен и изглежда по-добре от мен. Другият пример е майката на Хри - извинявам се много, ама тази жена наистина е дебела вече. Но тя, за разлика от мама, не се ограничава в храната и не се движи почти изобщо. Е, излишно ли е да казвам, че ако продължавам да си хапвам доволно и се отпусна отново да не се движа, ще стана не като майка си, а като свекърва си, и след години няма да мога да се погледна в огледалото?! Такава е тъжната истина. А третият пример - е жена на 60+, моята бивша класна от гимназията, тя е слаба, винаги си е била слаба, никога не е внимавала с какво и колко се храни, защото не е склонна да пълнее, води си нормален ритъм на живот, ходи пеш, разхожда си редовно кучето, но никога не е спортувала нещо повече и така. Това е положението. Генът също си е важен. Но все пак какво реално правим ние си оказва основното и определящо значение. Така че аз ще продължа да пиша в темата и да се НАДЪХВАМ от вас и от самата себе си, когато наистина съм направила нещо реално за себе си. Цвети, браво, вталяваш се! Но нали тук си говорим истините , аз пък мисля, че дори когато постигнеш целта си, ти лично НЯМА ДА СПРЕШ ДА ТРЕНИРАШ, защото при теб това вече е НАЧИН НА ЖИВОТ. Както е при Чери - тичането, спортът, движението е начин на живот - затова и двете сте стегнати, подвижни, издръжливи, силни, готини и супер очарователни и стилни жени, много ви обичам и ви се възхищавам, пример сте ми, светъл пример!

http://semeistvo.bg/личностно-развитие/ ... дем-навик/ - оттук - цък!

Как се създава навик? - минава се през:
1. Осъзнаване
2. Решение
3. Посвещение
4. Навик

Деси, нямам намерение да спирам със спорта,но знам ли какво ще ми предложи бъдещето Слаба, дебела.....имам си изграден навик

Браво, Цвет, много ти се радвам!

Влизам да отчета половин час як денс, вкъщи си беше като дискотека. Изпотих се цялата. Много се раздвижих. Влизам да се къпя сега

П.П. И тъй като бях сама вкъщи, се отпуснах максимално. Напълно. Кеф! Танцувах със страст. Вложих цялото си сърце и тяло в танца. Без срам, че някой ми гледа тресящите меса.

П.П. 2 - преди да вляза в банята, реших да се отдам малко на и на български хорА и ръченици, заповядайте нещо много хубаво от мен, гледах ги и танцувах с тях:

[youtube]xenjhHHBZkA[/youtube]

Деси,
За тия дни отчитам каране на тротинетка и много разходки.Днес планирам домашна тренировка.

Отивам да тренирам с велото, дъбелите и ластиците.

ANYTHING BEATS NOTHING

Това ми хареса . Има една статия, откъдето съм взела горното изречение. То всъщност е заглавието ѝ. Ще се пробвам да я преведа и напиша тук.


Аз вече не знам дали писах, дали не..... не помня коя дата сме и т.н. Но да кажа, че .... след като се абонирах и си платих за тримесечие членство в ето този сайт Тeam Body Project, тренирам с техните видеа. Допадат ми. Има доста боксови вариации, а аз установих, че ми харесват тренировките с елементи от бокса :lol: .

От 20 юни тренирам
След работа - много километри пеш /за мен са много, около 5-7 км вървене/
Като се върна, яхам велоаргометъра, Хри ми го купи преди три дни, въртя яко педалите, единият път 45 минути, другият път - половин час, горя калории и се кефя на живота

Kleo написа:От 20 юни тренирам
След работа - много километри пеш /за мен са много, около 5-7 км вървене/
Като се върна, яхам велоаргометъра, Хри ми го купи преди три дни, въртя яко педалите, единият път 45 минути, другият път - половин час, горя калории и се кефя на живота

Не мога да не те и да те поздравя.Много, страшно много ти се радвам
Аз си продължавам със спорта 3, 4 пъти седмично според ситуацията + вечерна разходка под липите с половинката.

Супер, Цвети, убедена съм, че спортуването и тренирането трябва да са съпроводени и с някакво удоволствие, иначе май че просто не става. Поне при мен де. Отчитам и въртене на педалите и вчера вечерта. И някак тонусът ми расте с всеки изминал ден. Дори да не отслабвам все още, просто се чувствам повече от добре. Мерси за хубавите думи, Цвет! Този път няма да се откажа. Хри и Алекс ще ме юркат да се качвам на колелото, аз ще ги слушам и ще си пускам музика, и така...