Добро утро!!! Днес по изключение няма да ходя на лекции. Коки има мач в 12 часа, а после ще ходим към Пловдив - не сме били там от..... доста време, май от пролетта, а е толкова близо. И честно - наслаждавам се на спокойствието в този съботен предиобед.

Като се замисля, май като цяло ще трябва да си променя групата в академията, защото мачовете на Коки са все събота преди обед, а аз не искам да ги изпускам. Ще трябва да я мисля тази работа.
Но ми се ще да оставя проблемите и графиците поне за този предиобяд, нищо де не е в главата ми и да се почувствам за момент свободна. Леко съм пощуряла от всичките тези лекции, дето не мога да ги изчета, защото не ми стига времето, а и като ги последна едни 50-80 страници на английски, да си призная, не ми стига и желание да се захвана. После... вече сериозно мисля за курсовата работа за края на първия семестър, чиято защита е на 12 ноември, и..... дотук не мога и не мога да измисля нищо. Леко се обезкуражавам, защото се улавям да си правя изводи, че най-важното за един дизайнер - въображението май ми липсва. Или поне онази част от него, която се изразява графично

. А и.. остават 3 седмици до РД-то на Коки и за първа година :!: , наистина за първи път, откакто се е родил, все още не съм помислила за това, не съм планирала и организирала и дори не се сещам...... и да си призная - тази промяна не ме кефи :mad: :mad: . Струва ми се, че малко се поддадох на назландисването, на недоспиването и род такива оправдания... нещо такова.
Иначе какво?! Снощи бях с приятелки навън. Случи ми се така, че 20 минутки чаках да се освободи маса в нашето младоско Хепи

..... Явно цяла Младост беше изпогладняла в петък вечер и беше огромна тарапана. А да не съм съвсем прецизна, но мисля, че заведението в нашия квартал е с най-големия салон от всички Хепи-та в страната. И като казвам голямо, то е точно..... голямо - според мен има поне 300 места... Хубаво си изкарахме, но..... едната приятелка разказа за инцидент, случил се с 20-годишния ѝ син през май. Тогава е пострадал и то тежко от синчето на някакъв чичко с пари - в заведение в София момчето е направило забележка на пияни келешчета, които дразнели неговата компания и най-опереното от тях му фрасва един в челюста..... От това фрасване челюстта е била разбита на 3 части... Ще ви спестя подробностите за това как се оперира такава травма, какви импланти се слагат, как 1 месец се храниш със сламка, защото челюстта ти е блок..... и как, в случай, че ти се наложи да повърнеш, рискуваш живота си, защото...... не можеш да си отвориш устата и т.н. Исках да акцентирам на това, че Мая (така се казва моята приятелка) се заканила да съди келешчето, но..... съвсем в реда на действителността българска е получила (не)официални заплахи от баща му, че направи ли го, ще ѝ съсипе живота...., което едва ли ще е много трудно предвид, че тя е разведена с 2 деца, учителка е и сама се справя..... И след такава история оставаш с изключително неприятен привкус, че губиш смисъла, посоката, фокуса и причината..... да си жив.
Май не казах нищо забавно и оптимистично..... чак ми е неудобно

. Но просто за момента около мен е такава ситуацията. А..... вторник тръгвам на народни танци.

Поне ще видя как е.
Чао засега. Сигурно ще се включа от Пловдив, защото съм убедена, че ще ми писне това ровене и търсене, и четене, което съм планирала за там.