Hello на всички и всичко!
Днес ми е
ДЕН. И аз не знам защо, но се чувствам превъзходно прекрасно..... (какво словосъчетание, а!

)
Чакам Белунка да се прибере от у-ще и ще ходим да я "красим" за Коледното ѝ тържество от художествената гимнастика - ще танцуват пиратско съчетание

и са ни нужни сабя, кърпа за глава, черни чорапи, черна тениска..... Все неща, дето нямам..... Нямам търпение да изляза и да се разходя навън - времето ми се вижда супер готино.
Kleo написа:На мен студът навън ми се отразява супер добре, но аз съм си така открай време, просто обожавам Зимата. Съживява ме, тонизира ме, хрумват ми много повече идеи, красиво ми е, приятно ми е. Не се чувствам така разтопена и размазана, както през лятото, не ми е мързеливо, абе ... хубаво ми е, с две думи.
Деска, и аз бях така преди години. Може би допреди 10-ина. Всъщност, като дете,
ОБОЖАВАХ морето. Не можех без него!! Тъгувах след всяко наше заминаване обратно към Горна!!! Имах късмета да попадна на свестни родители, които не ме караха първо да се пека 3-5 часа, след което да вляза във водата, за да не ми простине кутрето на левия крак.... Майка никога не ме е спирала от кисненето във вода и аз винаги се съсетзавах с брат ми кой първи ще захвърли дрехите и ще се бухне във водата.... :lol: :lol: Смея да твърдя, че и сега го правя, но се състезавам най-вече с Бела

.
После обаче напълнях. Влязох в пуберитета и слънчевото момиче с отразеното в очите море и солените мечти отстъпи на по-мрачен, потиснат субект, изпълнен със съмнения и най-вече комплекси заради начина, по който тялото му изглежда...... Продължавах да ОБОЖАВАМ морето и едновременно с това разтърсващо да тъгувам, защото ме беше срам, много ме беше срам, че съм дебела...... много..... Там някъде открих и величието на планината. 2 екскурзионни летувания в Пирин ме измъкнаха от небитието на тъгата и комплексите... Обожавам Пирин и до днес. И всъщност - обичам всяка планина..., но......
"Но"-то в моя случай е нещо, на което бях свидетел, но не разбрах кога се случи.... По някакъв магичен начин комплексите се пръснаха... Просто..... ги няма. Не изглеждам добре и съм още по-голяма "буца", отколкото бях н 12 години, но... онова, което живее в мен, и което ме движи, което ме кара да усещам, да чувствам, да живея, е слънчевото момиче от ранното ми детство....... С днешна дата отново ОБОЖАВАМ морето, неговите ласки, свободата, която ми дава, топлината и мекостта на вълните му...... Не мога без него!!! Морето ме кара да мечтая...
Зимата, е..... зимата... ме кара да мечтая също, но ме и ограничава..... по някакъв начин!!! Най-вече ограничава движението ми и може би това ме кара да не я долюбвам така. Не ме притеснява въобще студа. Даже, колкото по-студено, толкова по-добре, защото няма хора, няма блъсканица. Дори обожавам да се надсмивам над вездесъщите мрънкания навсякъде колко студено било. Хората имат "навика" да се парализират заради минусовите температури..... Но...... така или иначе зарядът, който ми дава лятното слънце, е несравним със зимната белота........ и скука. Но това е мое мнеине.
Сега напускам полутържествено форума - Бела се прибра от у-ще - купонът започва
