forum.metsababa.net

Здравейте, момичета!
Ще се опитам да разкажа за последната седмица, но се опасявам да не стане много сухарско като описание, защото не искам това. За мен тя беше пълна с хубави емоции.
Всъщност хубавото настроение започна още от миналата събота, на 5 юни. Тогава си направихме голямо клубно събиране в дома на едно семейство от клуба - къща, градина, барбекю... Опекохме си риба на скара, направихме си салати, но тези неща бяха само фон за приятни разговори с хора, които се чувстват близки. Намаше напрежение, пози, претенции... И макар да бях заета в предходните дни да събирам пари за покупки за купона, да водя списъци, да купувам храна и организирам хората, в крайна сметка ми беше хубаво и радостно.

Част от групата на купона.


На следващата сутрин, в неделя, имахме йога. Ние всяка неделя имаме йога, но този път я направихме на открито, в Морската градина.

Ето всички снимки от там. Повечето са мои, с изключение на тези, на които съм снимана аз.

Понеделника и вторника бяха посветени на писане на експертизи по дела. Беше си тежък многочасов непрекъснат труд, защото изтичаха сроковете за внасяне на заключенията по две дела. Справих се, успях. В сряда писах усилено доклад от конференция, който също трябваше да се предаде спешно, защото го бях забавила повече от нормалното. И с това успях. Даже мисля, че се получи добър. Впрочем, него го довършвах окончателно в четвъртък сутринта, но няма значение.
Важното е, че сряда вечерта беше посветена на среща на русата, тъмнокосата и червенокосата, въплътени в Чери, Зори и в моя милост. И на широките ни усмивки, защото моята поне не слезе от лицето ми. Ето, вижте:


Какво да кажа повече? Беше хубаво. Беше истинско. Просто беше истинско и хубаво.
Дори не помня за какво си говорехме, но цялата вечер остави у мен едно мило и усмихнато, топло приятелско усещане.
А на следващия ден, аз и Вили заминахме за Созопол. Но за това ще пиша утре, защото скоро каляската ще стане на тиква.
А засега лека нощ!

Здравейте отново!

Както обещах, се връщам да продължа разказа за хубавата седмица, която мина.
В чвтвъртък аз и Вили се озовахме в Созопол в спретнат и малък хотел, избран от нея. Посрещнаха ни още докато бяхме в Бургас, с телефонно обаждане, за да питат кога ще пристигнем и имаме ли нужда от нещо. Хотелът беше безупречно чист, персоналът усмихнат и едновременно дискретен и непрекъснато на разположение, без да е натрапчив. В стаята кърпите бяха във формата на лебеди; чистеха и сменяха принадлежностите всеки ден; имаше басейн, пълен с вода без хлор и без никакви химикали, поддържана с морска сол; край басейна имаше шатри, шезлонги и надуваеми дюшеци с формата на крокодили, патета и т.н.; закуската беше чудесна... Въобще, останах очарована. Вили - също.

Самият Созопол също ми хареса много с очарованието на стария град

и артистичните магазинчета.


Имахме от всичко в това преживяване - вечеря с миди и бяло вино до южната крепостна стена, с изглед към морето;
плаж и плуване в морето, чиято вода вече си е с летни темератури, макар и по-ниски; плуване в басейна; разходка в околностите на Созопол - нос Агалина


и Бегликташ;


вечерна разходка с кола до Дюни... Видяхме щъркел, който яде змия, таралеж, заек (на Бегликташ), делфини в морето,

много гущерчета и буболечки, слушахме гугутки и авлиги... Всичко беше пълно с живот!

Освен това се оказа, че сме избягали от дъжда, който се е изливал над Варна в дните на нашето отсъствие. С една дума - всичко беше прекрасно.
В последния ден, в неделя, успях да снимам изгрева и на направя още един плаж с плуване в морето преди закуската в хотела.




Всъщност можете да видите всички снимки ТУК.

Свързах се с МариКо (който я помни) от Бургас, с надежда да се видим с нея, но не се получи. Жалко, искаше ни се и на двете да се видим най-сетне наживо. Накрая, малко преди да тръгнем, случайно видях във Фейсбук, че двама приятели от клубните лагери, които иначе живеят в София, са в Бургас. Писах им, оказа се, че пътуват към Арапя. Изчакаха ни в Бургас и успяхме да се видим с тях. Така пътуването ми към Созопол беше предхождано от среща с Чери и Зори, а пътуването обратно - от друга приятна среща.

На връщане след Бяла ни заваля проливен дъжд и си валя над нас до Варна. Вчера и днес тук също вали, аз се явявам по дела като вещо лице, чета и пиша служебни неща, но душевно и емоционално съм там, при делфините...

И така, пак съм аз.
Преди малко оставих Ани в училище, където днес е НВО по БЕЛ за седми клас. Да ѝ пожелаем късмет, както и на всички седмокласници!

Нели написа: ↑16 Юни 2021, 07:27 И така, пак съм аз.
Преди малко оставих Ани в училище, където днес е НВО по БЕЛ за седми клас. Да ѝ пожелаем късмет, както и на всички седмокласници!

Успех на Ани!

Вчера не само седмокласниците имаха НВО по БЕЛ А също и учениците от 10. клас. Като моя Александър Матурата по БЕЛ беше вчера, а утре ще бъде тази по Математика. Това се прави, защото сега завършват първата степен на средното си образование. Който желае - може сега да спре да учи.

Днес сутринта ми изпрати матурата - ключът с верните отговори и самите задачи. Да съм я видела като разбирачка... но е недоволен от съдържанието й, от самия изпитен материал... много е разочарован и ядосан.

Въпреки че смята, че се е справил добре на нея. Каза, че ги готвели за съвсем ДРУГИ неща... беше възмутен от образованието, за пореден път... и ми вика - добре, че е СПОРТЪТ, мамо, ГАДЖЕТО, а и СНИМАНЕТО... разходките в парка, вие с тати... Ако разчитах на училището - забравИ!

Нелкааааа, мога ли и имам ли право да пиша нещо след теб?! Това - "русата, тъмнокосата и червенокосата" така да ми хареса........, че предлагам да си направим рок-група с това име..... Ние и без музика сме си атрактивни, а представяш ли си като рок-звезди?!

Да ти кажа честно и аз не знам за какво точно си говорихме, но е факт.., че когато си тръгнахме, го направихме, защото трябваше, а не защото искахме. Но най-много се изкефих на мацките - Ани и Бела... Трябваше им само искарата, която се оказа един от сериалите, които гледат, и повече не можехме да ги спрем . Признателна съм за разходката до твоя университет и за разказите около него, и за споделените спомени на Ани... Едно дете да те допусне до себе си по този начин..... за мен е вълнуващо. През онази нощ във Варна всичко ми хареса, имаше сякаш магия, която се подсилваше от страхотното осветление на нощния Икономически университет.. И като дойда пак във Варна, искам отново да хапна скаридки в Мартини .

Изгледах ви снимките от сутрешната йога в Морската градина (спомене ли ми се вече Морска градина във Варна, знам че е било приказно ) - останах изумена от начина, по който вашият треньор изпълнява дълбокото йогистко дишане.... Сякаш не съм виждала нещо по-добро... Къде са му всички вътрешни органи, като се вижда само коремния мускул?!?!?!?! Предполагам, че на лагера в Кранево, ще идва и той, нали така?! Аз съм твърдо решена и ще идвам на този лагер - трябва единствено да уточня с Бела какво ще правя, защото по това време нито Коки, нито Момчил вече ще са в България.... Ще го мисля, де.

Делфини в Черно море и романтиката на Созопол в комбинация с отлично отношение на персонала на вашия хотел...., май нищо друго не можем да си пожелаем, когато сме на почивка в България . А, нищо освен среща с МариКо, разбира се . Но и това ще стане.

Иначе - да, буквално изпусна подгизнала Варна през последните 5 дена на миналата седмица - всеки ден валя...... а на тръгване Варна ни изпрати с потоп от сълзи ..... нищо не се виждаше на 2 метра от колата ни... Отдавна не бях попадала в такава дъждовна буря.

Като те чета - с всички тези експертизи и доклади... си давам сметка и съм ти благодарна, че намираш време за това да пишеш тук.., че и срещичката ни във Варна да ни организираш .

Аз от своя страна тази седмица също се изсилих и се юрнах на работата - имам време до края на юни да довърша втория от трите сайта, за които подписах договори, да направя. Много работа е.... той е триезичен (български, английски и руски) и е с доста съдържание. Остана ми само да "налея" галериите с реализирани обекти от фирмата (дейността ѝ е в сферата на инфраструктурното строителство - халета, складове, спортни зали и т.н.). Имат над 50 реализирани обекта през годините като за всеки от тях трябва да създам страничка на трите езика..., което ще рече 150 странички. И всяка от тях трябва да проверя за това как се визуализира за три резолюции екрани - за компютър, таблет и телефон..... Направо без очи оставам. Но... пък нали това ми е работата. А и за следващия ми професионален ангажимент, ще си дам много повече време за изработка.

И като казах "без очи оставам", да се оплача - зрението ми прогресивно отслабва.... Всъщност..., доколкото мога да се диагностицирам, астигматизмът ми се увеличава. Виждам абсолютно всичко, дори и дребния шрифт, но не мога да го фокусирам - няма очертания... Като си сложа очилата (половин диоптър далекогледство са ми за астигматици) и всичко си идва на място, но уви... без тях вече ми е трудно.

Днес пътувах до Правец. Отборът на Коки имаше последна контрола за този сезон, респ. Коки игра наистина за последен път в мач с български клуб... За съжаление стигнах едва за второто полувреме, но все пак тренерът го пусна за 10-ина минутки и през второто полувреме, та си го погледах. После той шофира навръщане към София и си говорихме. Всъщност той говори.... имаше толкова много неща да ми казва... Слушах го и ми беше хубаво.... дори и в Холандия, той пак ще има нужда от споделяне с мен.

Деска, съжалявам, че Алекс е бил така разочарован от НВО за 10-и клас. Не че е неочаквано, но все пак.... децата ни не заслужават това. Уви... Радвам се, че все пак намира смисъл в други неща, които да го занимават и кой знае - един ден вероятно фотографията ще го изстреля там, където му е най-уютно да бъде.

Желая на Ани и на Алекс успешно НВО по математика!

Благодаря!!!!!!

Как сте, момичета?!

Аз минавам само за да се "оплача" - понеже художествената гимнастика не успя да ме убие, то футболът ще ме довърши . Евро 2020 тече с пълна сил ав момента.... и онова, което правим с Момчил, неизменно всяка вечер е си направим някаква хубава вечеря, да отворим бутилка вино и да гледаме мачовете от 19 часа и от 22 часа...... и това без да се мръдна от дивана....... Въобще такъв хубав период се "отвори" с толкова много любим спорт....

Как е минало НВО-то днес?

Здравейте, момичета!
За НВО-то Ани като цяло е разочарована, защото смята, че задачите са били лесни, а тя не е решила всичко. Нямам представа какво и колко е направила, тя отказа да погледне публикувания ключ от МОН.
Аз лично не мисля, че нещата са толкова зле, колкото тя ги изживява, но детето се тормози. И за какво? Това е просто житейски опит и урок, сигурна съм.

Вие как сте, момичета?

Алекс не е могъл да реши нищо. И е налучквал изцяло.
Не му се сърдя. Не съм ядосана. Още в 6 клас разбрахме всички, че не е по науките.
Затова в 7 клас рисуваше и ходеше на частни уроци по рисуване.
Затова в 8 клас влезе Фотография в училище по изкуства, където не се вълнуват толкова от общообразователните предмети.
Сега завършва 10 клас. С общ успех около 5. И така е, откакто е в гимназията.
Спортува. Щастлив е. Има гадже. Добро момче е. Тренира, спортува, има приятели.
С нетърпение очаква практиката по фотография сега от 1 до 15 юли, из София ще е заради тъпия Ковид.
Иначе минали години са шетали из България по време на практиката си.
На 23 юни му е годишният изпит по фотография, за него учи и чете. За другите неща - почти не.
На 30 юни завършва учебната година, обаче веднага след това - двуседмичната му практика.
Идеално решение за детето взехме тримата преди четири-пет години!
Продължава да спортува /футбол/, а учи в гимназия по изкуства.
Спокойна и доволна съм. Нямам болни и неосъществени амбиции. Нито лични, нито родителски. Хри също ги няма.

Тайна на деня, изтеглих си я от Една.бг:



Един човек от обкръжението ти е най-малко себе си, когато говори от свое име. Дай му маска и той ще ти каже истината.

Интересен съвет. Защото дори се досещам кой е той. Става въпрос за човек в службата ми и един човек вкъщи. Хм, замислих се... Как да му сложа маската, че да стигна до истината?!

Сама съм у дома. Отдавна не се е случвало да съм съвсем сама за повече от час-два. А сега е просто... прекрасно. Пия билков чай, чета, пиша и слушам музика. Конкретно в момента ето това



Също така се зачетох и в тази статия Цък - и на астролозите им стана горещо: ето каква Прелъстителка е всяка зодия!

Коя прелъстителка си ти, мила моя приятелко?



Моят резултат: РИБИ
Любов в рими

Сексът с теб е като поезия - нежен, многопластов, но не по вкуса на всеки. Едно обаче е сигурно - ти си от онези жени, които се забравят най-трудно.



Допреди около 2 часа Алекс и Магда бяха вкъщи. Видях се малко с "децата". Беше хубаво. Показахме си любими песни. Споделихме малко случки от последните дни. Гушнах ги. Приятно е да имаш голям син вече! И ... хич не го ревнувам от неговата девойка. Напротив. Пълнят ми душата и сърцето, с любовта си

Днес е Петдесетница! - цък!



Днес работих плътно с клиентка от 13.15 до 20.15 часа. Хороскоп, Таро, психотерапия, Архангелски карти, гадаене с картите на Богините, женски приказки, всичко накуп. Жената е незряща моя потребителка, която обаче искаше услугите ми и на частно, не само в работното ми време. Много труд и енергия по нея и с нея днес, но съм щастлива и удовлетворена. Помогнах й, дадох й важна информация, тя си тръгна обнадеждена и с подновена вяра, светлина и оптимизъм, а аз след малко си тръгвам за към вкъщи с 50 лева отгоре, изкарани с честен труд. И то такъв, където ми е силата и ентусиазмът.

Елате моля и споделете вие как сте и как я карате, какво правите?