forum.metsababa.net

Ей, хора, знаете ли какво установявам тези дни?! Абе много се удължили нещо дните...... . Уж само някакви си 12-16 часа бил денят, пък имам чувството, че днешният е почнал от миналата година . Или откакто съм минала на въздържателна диета, разбирайте въздържане от аперитив вечер или пък биричка, не ми се доспива още към 20 часа и съм бодра, силна и вилна и взех да върша много къщна работа....... ще се разваля нещо. Поради обмислям варианта да пропия отново .

Тази вечер бях решила само да сготвя и то едни лесни картофи със сирене на фурна, а вместо това по едно време се ентусиазирах да си подредя бурканите със зимнина. Аз си ги държа в едни високи кухненски шкафове - от тези старите дето ги имаше по всички панелки - с белите врати :lol: . Моите са окачени на толкова високо, че опират в тавана и освен да държа нещо дето не ползвам всеки ден, за друго не стават, щото ми трябва стълба да ги стигна. Та се качих (не със стълба , а на една дървена табуретка) и преподредих всичко там - по-отдавнашните буркани на първия етаж, а за новите, които кибичеха в щайги в гардероба, отредих най-високото рафтче. Махайки щайгите от гардероба в коридора, ми се отвори пространство, от което отдавна имах нужда, за да си освободя повърхността на пералнята, заета с ....... не знам колко си неща. Подреждайки гардероба, вратата му ме удари поне 20 пъти, т.к. една от трите й панти се беше извадила. И се ядосах . Тази панта е извадена поне от 3 месеца и вратата нито се затваря плътно, нито пък се отваря докрай - само се връща и удря хората . Майстор Гиго извади кутията с инструментите, а от нея една отверка иииииии си зави пантата отново върху вратата и изчисти дългомесечния проблем! Да не би да ми е необходим мъж за това .

Така ободрена от тази добре свършена дейност, реших, че мога да се справя и със скърцащата брава на детската стая....... сутрин като се намъквам "тихо" да изгася нощната лампа, която оставяме за през нощта да свети, че да не ги е страх децата, будя всичко живо до първия етаж. Хайде пак напред с отверката - развих болтовете на бравата, откачих я от врата, смазах с машинно масло и монтирах обратно! А сега да скърца де!!! ....... Няма.....

И за да е съвършено всичко свършено от мен и да се овенчае с лавров венец, свалих 3 щайги с празни буркани в мазата .

Ще кажете чудо-голямо! Ми не е много голямо, но като добавим и шиенето на скъсана ученическа раница Кокова......, ще ми се получи мисля долу-горе за бронзов медал по домакинстване . А картофките междувременно станаха във фурната, сделах и салатката от краставица и чери-доматчета (малко канибализъм проявих тази вечер ) и с Коки обсъдихме 3 задачи по математика и наследството на древните цивилизации по българските земи от урока му по Човекът и обществото за утре......... :1140 :1140 :1140 .......... Е как да не съм доволна ми кажете!

Чинии измити, а хлябът "метнат" на брашно и вода в хлебопекарната - утре само ще почивам и ще се се наслаждавам на прекрасния аромат, който ще се носи то кухнята. Аромат на току-що сварено кафе и пресен, топъл хляб. Лека нощ на всички!

А, Бубка, чак пък да се разсърдя........... няма да съм аз!

Чудя се, за да постигна този ефект дали пък не трябва аз да пропия, а Чери? Какво мислиш по въпроса?

Усмихнат ден на всички

Арменците препоръчват, като изпаднеш в такова състояние на ентусиазъм за работа, да легнеш и да си починеш ... и да чакаш да отмине. :lol:

Фрайдейййй ... йеп, йеп.

Добро утро,момичета!Фюти,много се радвам,че вчера е бил прекрасен ден за теб!Чери,във връзка с твоите майстоски умения искам да вметна,че и аз имах подобно занимание,от 2 месеца моля Боби да оправи триколката буталка на Ивето,защото е вече голяма за количка,имаше да се позатегне тук-там и да се навъртят няколко нови болтчета,та вчера се вбесих и го направих сама,вярно,че ми излезе огромна пришка на ръката,но бях горда от постигнатото.утре имам празник,а честно казано нищо не съм правила,днес мисля да направя 2 тортички Медовик,а още гости незнам дали ще имам,на Боби пак им закъсняват със заплатите,а както се досещате всичко е свързано с паричките.да си призная от 5 години не съм празнувала рожденния си ден и някак хората забравиха за него,което е много тъжно,отдавна не са ме изненадвали,за подаръци да не говорим,сигурно ви се струва много тъпо,но мен това ме натъжава,дори мама май е забравила тази година...но,нищо,аз ще почерпя съседките,а и този ден ще мине бързо,като останалите,е,оплаках се и ми е поне по леко

Днес тук е пълна тишина,но аз продължавам да си споделям,сутринта нещо много мило коренно промени вътрешната ми нагласа и дори успях да изляза с децата и да напазарувам продуктите за тортата,въпреки лошото време,ВЕРЧЕ

Чери, аз лично оставам безмълвна, душко! За мен това твоето е подвиг, правиш чудеса от храброст, това е!!! Сигурно освен уморително е и много приятно да си толкова оправна жена, аз само мога да се възхищавам отстрани и да ти се радвам + леееекинко да ти завиждам за всички неща, които умееш да правиш сама, тоест без помощта на мъжка ръка, евалла от мен, ашколсун, мари!!!

Да е жив и здрав именякът ни днес, а именно Док, д-р АТАНАС Михайлов! Докторе, бъдете все така мил и всеотдаен лекар, винаги помагайте и подкрепяйте хората, които ви се доверяват! Бъдете лично щастлив и всичко най-хубаво и добро Ви желая :1211 Наздраве и весело празнуване днеска!!!

Мдааааа, петък е, след малко отивам на един имен ден, който очаквам с огромно нетърпение и радост в сърцето си, просто ми е страшно кеф, мацки!!!

ellis_stoyanova написа:...въпреки лошото време ...

Точно така!
Радвам се, че времето вътре в теб се оправи

Че какво му е и на времето навън?!

vihrogonche написа:Че какво му е и на времето навън?!

Кал, мъгла, облаци и пиклив дъдж.... :lol: :lol: Но на мен ми харесва - не вали и на за/натрупва! Така ми харесва.....

Елисче, не знам какво точно да ти напиша...... неприятно е това, което изживяваш. А това и майка ти да забрави за рождения ти ден...... не че моята проявава особен ентусиазъм последните 10 години като ме поздравявя по телефона. Някакси свикнах да си правя сама РД.... т.е. да си правя сама веселото и настроението, макар да признавам, че обожавам да ме изненадват. Че и аз обичам да ме носят на ръце поне един ден от годината...... И при все това на всеки 16 април си правя равносметката - че съм създала и сътворила толкова много неща и нещица, че имам тук и там успехи и че бих искала най-близките ми хора да ме поздравят именно за това... да погъделичкат самочувствието ми, да се почувствам значима за тях точно чрез успехите си... Едно такова ми е обикновено на рождените ми дни..... нямам представа дали и ти се чувстваш по този начин... поне знай, че не си сама в минорната си гарнитура :lol: по повод РД. А пък кой знае, може утре пак някой да те изненада мило.

vihrogonche написа:Чери, аз лично оставам безмълвна, душко! За мен това твоето е подвиг, правиш чудеса от храброст, това е!!! Сигурно освен уморително е и много приятно да си толкова оправна жена, аз само мога да се възхищавам отстрани и да ти се радвам + леееекинко да ти завиждам за всички неща, които умееш да правиш сама, тоест без помощта на мъжка ръка, евалла от мен, ашколсун, мари!!!

Деска, едно че така съм научена - на времето и майка не чакаше татко, за да завинти нещо или да си отремонтира това-онова. Но и при мен има нещо важно - въобще не обичам да се моля и чакам покорно и търпеливо докато на някой му дойде кефът.... предпочитам да си върша сама нещата или да си платя на майстор, но да е свършено качествено. Весело изкарване на празника днес!

Черитко,чувствам се точно по начина,който си описала,писна ми все аз да изненадвам другите,винаги се старая да зарадвам близките си,а за мен никой да не се сеща,не държа на скъпи подаръци,още повече,че мразя да ми подаряват непотребни неща,които събират прах по шкафовете,обичам малките жестове,които карат стомаха ми да трепне,които да ме накарат да се разплача от радост,обичам простите неща,които няма да забравя,затова реших-БАСТА....утре няма да удостоя никой с внимание,утре няма да имам гости по една или друга причина и затова отивам на фризйор и ще променям визията драстично,ще имам моите 2 часа,поне утре...стига вече

Добро утро на всички!вчера бях на фризйор и се опитах да изсветля косата си,за жалост без обезцветяване няма май да стане и като цяло не съм много доволна,но това не попречи на доброто ми настроение,нищо че сега приличам на маносана гъба в главата,но както са казали хората-хубавите неща стават бавно.иначе като цяло денят ми беше приятен,получих много обаждания,а вечерта в последния момент решихме да се съберем и да пием по ракия,свекъра,свекървата,сестрата на мъжа ми и приятеля и ме уважиха,въпреки скапания ден който имаха,на зълва ми и откраднали тела,докато си търсели дрехи за сватбата,милата беше много нещастна,но въпреки това не развали нито за миг насроението на останалите,та така,АПНАХМЕ,пийнахме и свърши...а като се сетя колко нещастна бях онзи ден,а колко малко му трябвало на човек....ааа,забравих да се похваля с малкото саксийно цветенце,което получих от съседката,беше тооолкова мило.....