forum.metsababa.net

От другата седмица започвам да си гледам гъби кладница на терасата Ей тъй,да се похваля минах

Здравейте, момичета!
Тези дни ми е натоварено, а и притеснено по много причини. Не е нещо кой-знае какво, но си изисква да се заема сериозно, не ми се разказва сега, може би малко по-късно. Вие къде сте? Липсва ми присъствието ви в нашето си местенце!

Тук съм,всеки ден поглеждам в бърлогата,но е много пусто тук .
Нелка,пожелавам ти сили,за да се справиш,каквото и да предстои
Децата вкъщи са ваканция.На мен ми е мега уютно,макар още сутрин да ставам и да ке чудя на училеще ли са,не са ли.Малко странно,всяка година е така,но сега е приятно,отколкото когато започват училище .На работа се случват някакви неща,в които не съм пряк участник,но ме напрягат.Тази седмица се надявам всичко да приключи,а следващата съм отпуска и искам да си почина.Ще си ходим до Перник и чакам с нетърпение.Децата мечтаят за басейни и пазходки,а аз за всичко взето заедно
Нелка,завиждам ти за морето,толкова ми липсва,не мога да плувам и водата дори леко ме плаши,за мен е като жива,но ми липсва шума,липсва ми гледката да седна на брега и просто да наблюдавам как вълните си играят и вплитат косите си,как слънцето отразява лъчите си,как хиляди капчици се впиват в лицето и тялото ми и сякаш ме обгръщат,миризмата....това харесвам на морето

И аз съм тук. Прочетох те, Нели, но все не ми остава време на спокойствие да пиша. Днес реших да го направя, защото стана ясно, че идеалното време така и няма да дойде :lol: .
И аз като Елис мога да кажа, че ми липсва морето - плуването(макар и да не съм мега добър плувец), но най вече шума на вълните, морския аромат и морската гледка. Децата(малките) за ваканция и аз много се радвам от факта, защото си е натоварено през учебната година и за тях и за мен. Райчето приключва учебната година другата седмица и ще започне работа при мен лятото, за да си изкара малко парички за нейни си неща и цели. Вчера ходих до Русе на едно събитие “Вечери за наивници - Журналистът”. На него говориха Мартин Димитров - млад журналист от Русе, който работи за вестник Капитал и Георги Ненов, който води подкаста Свръхчовекът. Той е и мой онлайн треньор. Работи като такъв във LTL с Лазар Радков. Та имам си човек, който ми помага в тази област, но повече няма да говоря по тази тема, защото както е казал Левски "...дела трябват, а не думи..." Като постигна повече резултати тогава по темата
Нели, поздравления за изложбата! Съжалявам, че нямах възможност да дойда. Убедена съм, че всичко е било прекрасно
За Вили и за нейните здравословни проблеми.....не знам какво точно да кажа, защото и аз се боря със същите. Имам хипофункция и хашимото и кисти имах преди време. Няма как да е друго яче като самата аз не се приемам и обичам да не произвеждам антитела против себе си.Зимата беше много зле положението и изследванията ми бяха влошени.Това някак бе превратната точка, в която си казах, ЧЕ НЕ МОГА ПОВЕЧЕ ТАКА!!!!Не ми е лесно да се променям, да изграждам нови навици, но се налага.Не знам дали е съвпадение, но откакто започнах работа върху себе си започнах да намалявам дозата на хормона.
Та съвета ми е да намери начин Вили да изкара това нещо от нея.Ако трябва и с психолог да се върже, но трябва да се научи да се приема и обича! Бих искала да кажа нещо по конкретно, но за съжаление не мога. Съпричастна съм с това, което се случва с вас и ви прегръщам

Ето ме и мен . Здравейте.

Преди малко пуснах имейл до двама от преподавателите ми от ИТ академията с предложение да ми станат дипломен ръководител и консултант на дипломния проект, който ми предстои. И някак си..... ми олекна . Защо ли?! Ами защото отлагах това нещо от ноември миналата година. Толкова много да ми беше писнало от някакви постоянни ангажименти, свързани с учене, домашни, курсови работи, че не исках и да чувам за дипломна работа...

Миналата седмица, обаче, "узрях" най-сетне. Приключих една работа, за която ми платиха - направих един сайт с Уърдпрес. Стана ми по-свободно около врата и се захващам и с дипломния проект, за да не ми виси и той. Още повече, че именно този сайт ще ми е тема на проекта .

Елисче, пусто е тук. Няма и да стане по-пълно. Такъв е животът и понякога развръзките му са тъжни.... Аз лично се бях затворила яко от Великден до средата на юни с едно изключение - екскурзията до Тоскана. И казвам - затворила, защото исках да направя сайта. И този път ДОКРАЙ!!! Защото да НЕ работя нещо, което е сериозно и има своята реализация, не ми е стимул. Не мога вече просто да "наливам" в себе си знания и практика - време е те да получават своето изражение както в работещи и реализирани проекти, така и като заплащане.

Та такива неща около мен от Великден насам. Иначе в Тоскана си изкарахме много, много хубаво - зверски много ми хареса престоя ни там, къщата, в която бяхме отседнали, както и полумаратона, на който взехме участие - Кианти Класико се казва. Всичките 21 километра, криволичещи около лозята, хълмовете, замъците..... това си беше сбъдната мечта. Невероятно красива и изключително витална . Пак ще се върна там.....

Разбира се, проблемът, който сама си сътворих на километър 19.200, а именно стъпване накриво с лявото ходило и съответно - яко разтегнати връзки на глезена, слонско подуване и болка, е нещо необяснимо за мен..... Това е последното, което ми се щеше да преживея и то особено в момент, когато бях на върха на еуфорията си - 2 километра преди финала, изпълнила всичко, което имах намерение да правя по трасето, щастлива повече от всякога, движеща се с много добро време..... "спуках гума". При това доста болезнено...... Но пък "стиснах зъби" и финиширах макар бягайки..... макар куцукането, с което се движех, трудно да намира изражение в думата "бягайки".... но съм доволна от факта, че не се тръшнах както обикновено да виня всички богове и да се жалвам...., а превъзмогнах себе си .

С това завършва похвалната ода в моя чест . Сега се каня да стана и в промеждутъка между 2 дъждовалежа да скокна до пазара, за да купя нещо за вечеря.......

Прочела съм всичко нагоре....., но няма да коментирам днес. Исках просто да дам знак, че съм жива.

И аз съм жива,дори пО жива от всякога,на село сме,почти нямам обхват ,а за интернет да не говорим,сутрин ставам в 9,пия кафе на терасата и единственото което чуваам е вятъра и птичките.На където и да погледна виждам зеленина,облаци и спокойствие,дори дъжда и лекия хлад няма да развали слънчевото настроение в мен.Нямам идея как се нарича онова състояние,когато лежа на шезлонга на двора гледам небето,а около мен е ....спокойствие,но е ...1никално

Здравейте, момичета!
Имам да ви разказвам толкова много неща, че вероятно няма да успея наведнъж тази вечер, но все пак започвам отнякъде. Започвам от Вили.
След като Виолета имаше здравословен проблем в Испания, даже беше за малко в болница, майка ѝ си даде труда да почете и помисли по темата. Реално физическото разболяване при Вили има доста ясен емоционален корен, това не е новина. Конкретната физическа изява обаче ми помогна да се ориентирам какво да ѝ дам, купих го оттук и като ходих в Испания ѝ го занесох.
Всъщност занесох ѝ Iodum 15 CH като ѝ "предписах" по 5 гранули през ден. Идеята ми беше да го взема дълго време, за да осигурим плавно и постепенно въздействие. Иначе конкретното лекарство покриваше точно физическите и много от емоционалните ѝ симптоми, включително свръхраздразнителност от шум и силна депресивност. Покриваше и кистата, при това точно в дясно. А освен това имах и допълнителен аргумент - преди 1-2 години д-р Михайлов беше споделил документален филм на една немска телевизия за предозирането с йод, което може да се получи в днешно време от това, че на практика не може да се открие нейодирана сол. Според този филм, макар при дефицит на йод да се получава Базедова болест (т.е. йодът е необходим на щитовидната жлеза), предозирането с йод води до натрупването му в повече в щитовидната жлеза и тя буквално се уврежда. В резултат имунната система разпознава увредената тъкан като проблем и започва да си върши работата като отстранява проблема, т.е. убива жлезата - това именно е Хашимото. Та моята логика беше, че според хомеопатичния подход, това, което в измерими дози може да предизвика даден симптом, може да го излекува в хомеопатична доза. Помислих си, че ако йодът в измерими дози може да предизвика Хашимото, то хомеопатичният Iodum би трябвало да го лекува. Още повече, че при нея покриваше много добре симптомите.
В първите десетина дни след като се върнах, Виолета съобщаваше за влошаване с възвръщане на стари симптоми. Това се нарича "лечебна криза" и е чудесен резултат всъщност, защото представлява "излизане" на болестта отвътре навън. Реално това показва, че лекарството е точното (иначе, дори да има подобрение от хомеопатичното лекарство, то не е трайно).
Представете си го така: идва човек, който казва, че няма енергия и се чувства нещастен. Ако го посъветваме да иде на почивка и на масаж, ще има подобрение, но няма да е трайно. Ако му кажем остро "Я се стегни, какво си се размекнал като някой сопол!", ще се обиди и, ако е жена, може да ревне (лечебна криза), но след това, ако "лекарството" е добре подбрано и действително се стегне и започне да спортува и т.н., нещата ще започнат да се подобряват трайно. А реално да препоръчваш движение на уморен човек без енергия, си е чист хомеопатичен подход - онова, което в здрав човек би предизвикало симптомите, ще ги излекува у болния. Не е ли така? Ние се уморяваме от спорта, нали?
Но аз се отклоних: сега Виолета е очевидно много, много по-добре. И не става дума само за конкретния повод да иде в болницата, а цялостно. Онзи ден говорих с нея четири часа, тя емоционално е много по-устойчива, спокойна е и контролира нещата в живота си. До преди месец не беше така. Имаше доста неща, които я изваждаха от равновесие, най-вече отношенията с баща ѝ. Всъщност тя беше започнала да не приема в себе си всичко, което прилича на него. А тя много прилича на него, затова имаше проблем с това да приеме себе си.
Вчера обаче тя ми каза "Открих, че може да обичаш някого, без да го одобряваш или да си съгласен с него." Ура! Примирие със себе си.
Независимо как изглежда всичко това, за мен връзката между хомеопатичното лекарство, което ѝ подбрах, и огромното подобрение у нея, е пряка и очевидна.

И отново аз, пак за малко.
Чери, радвам се, че ти е олекнало, когато си се заела с дипломния си проект. За мен това е много силен вътрешен сигнал, че си направила правилното нещо - олекването. Понякога ние сами се убеждаваме, по-точно мъчим се да убедим сами себе си, че постъпваме правилно, но някъде нещо в нас знае, че не е така. А понякога, след като решим или направим нещо, ни олеква. И тогава ЗНАЕМ, че сме постъпили правилно.
Колкото до успеха на твоето дипломиране, аз не се съмнявам в него.
А за Тоскана какво да кажа? Завиждам ти по най-благородния възможен начин! Аз се отказах от фотоекскурзия в Тоскана през октомври, защото Виолета (надявам се) ще е студентка във Виена, което означава сериозен финансов ангажимент от моя страна и то всеки месец. Не мисля, че на този фон мога да си позволя и екскурзия, макар че цената и условията бяха много добри. Реално ще трябва да спра и курсовете и други подобни разходи, каквито си позволявах досега. Да, таткото каза, че ще поема половината, но другата половина трябва да поема аз. Но това са нещата от живота.
Какво стана с глезена?

Цвети, много си права за това, че човек трябва вътрешно да се промени, за да се подобри и здравословно, и физически. Сигурна съм в това. Всъщност за Виолета аз разчитах до голяма степен на Испания именно в тази посока - новите места, новите хора и новите житейски ситуации да изиграят ролята на катализатор за нов светоглед. Засега обаче Iodum 15CH върши май по-добра работа за нея. Но всички други нови неща в живота ѝ си остават и те със сигурност са били за добро. Кръгозорът ѝ е разширен, самочувствието, че може да се справи - подобрено. А и на практика ползва трети чужд език, при това доста свободно. Няма как да го владее и вероятно говори с грешки и акцент, но речта ѝ се лее свободно и успява да общува с хората, а това не е малко, особено като се има предвид, че тя не знаеше нито една дума в началото.
Много искам след време да прочета, че при теб нещата трайно се подобряват!

Елисче, как те разбирам за тишината и блаженството от нея! Наслади ѝ се!

Здравейте, момичета.

Леле, Нелка, . С огромен интерес прочетох обясненията ти за лечението на Вили, което ти си назначила. Не знам дали някой друг би успял така добре да се аргументира. За всичко си права: за принципа на лечение с хомеопатия, както и за лечебните кризи. Това е първото, което болният трябва да приеме, "посегне" ли към хомеопатията, но практиката показва, че тези две неща са и основните виновници много хора да смятат тази медицина за шарлатанство.

Да излекуваш проява на физиката на тялото от някаква болест е в пъти по-лесно, от лечението на психиката. Ние всички знаем колко е трудно да "спреш машинката", която вечно върти нещо и не ти дава покой. Затова тези думи на Вили:

Нели написа: Вчера обаче тя ми каза "Открих, че може да обичаш някого, без да го одобряваш или да си съгласен с него." Ура! Примирие със себе си.

ОГРОМЕН УСПЕХ!!!!

Нелка, струва ми се, че...... един консултативно-терапевтичен твой кабинет е вече наложителен . Радвам се много за подобрението при Вили и те поздравявам за хладнокръвието и разума, с които си подходила. Естествено, подплътени с много майчина любов.

Надявам се да прочета в най-скоро време, че студентството на Вили във Виена е сигурно . Убедена съм, че този град е идеалният за нея и тя ще се почувства в свои води.... Просто вътрешно го усещам.

Мда, за моята дипломна работа - ами най-сетне съм готова да я подхвана. И ще стане. Но ще е чак през август - натам отиват нещата, защото като тръгнем да пътуваме и почиваме на 8-и юли, та чак на 17 август ще се приберем за по-дълго в София . И откровено казано нямам търпение да почнат тези луди седмици от прекрасното лято. Обожавам го този сезон....... макар да откривам себе си в есента, буйството и пожара на лятото карат кръвта ми да ми напомня коя реално съм.

Елисче, почти почувствах спокойствието и безбрежността, които са около теб докато си на село Да не кажа, че дори ми замириса на домати от колове и мокра от поливките пръст..... Вие не сте ли в Перник всъщност? Или съм объркала датите?!

Чери,на с.Гърло сме,там е къщата на свеки,домати няма,но има огромна ливада,с току що окосена ливада,бягащи боси крачета на 3 броя деца,детски смях и много спокойствие,толково искам тези моменти да са пО чести.

Здравейте. Аз съм първата, която ще запише юлско мнение в тази тема . Изпих си преди малко кафето - бях слязла в парка до нас и го изпих на въздух и прохлада. Дори си бях взела вестника и си четох заедно с кафето. Гледах хората, които разхождаха кучетата си, бягащите и спортуващите и се наслаждавах на тишината и спокойствието, които щяха да траят още не повече от половин час, защото майките с децата се появяват рано-рано, за да избегнат обедните горещини..... От миналото лято открих, че мога така да си почвам деня, защото имам невероятния лукс парка да е до нас...... и да се чувствам не като в големия град, когато съм там.

След малко обаче "паля" колелото и отивам да купя тоалетна и храна за котките. Снощи се оказа, че нямат нито едното, нито другото.... и сме го закършили. Когато останат без храна и чиста тоалетна се почват изпълненията си опикаване на неподходящи места.

В неделя с Бели отиваме към Пловдив, а в понеделник ни почва екскурзионното в Родопите - отново една седмица ще изкараме в планината и съм щастлива от това предстоящо пътуване. Миналата године ни се получи много, много хубаво и се заредихме доста. Купила съм абсолютно всичко, което ни е необходимо, и трябва само да наглася раницата - нещо, което ще стане в неделя.

Като се върнем от Родопите, ще си починем за един ден и после отиваме към майка за 2 нощувки. Освен всичко друго, ще ѝ оставим котараците да ги гледа докато ние сме на море. И като се върнем от майка, почвам да стягам бажа за Гърция. Това ми предстои в следващия един месец в най-общи линии.

При вас как е?