. Обаче и адреналиностимулиращ....... 
. Никога не би ми хрумнало такова нещо, но ето... Интересно ми е - не се ли нараняваш когато се подхлъзваш по мократа скала докато се катериш през водопада?! И още нещо - вие сами ли си осигурявате оборудването - въжетата ииии всичките му там джаджи, на които не им знам имената, за които въжето се захваща?! И не те ли обхваща в някакъв момент съмнение, че нещо може да се скъса или... откачи от скалата? 
Нямаш ли чувството, че си се преборила успешно с природата? 
О, да! Каньонингът е удивително заниманиеcchery написа:Вер, каньонингът ми изглежда..... екстремен, стръмен и мокър
100 % мокър, да 
Не се катерим, спускаме се. И да, имам ухлузвания и натъртвания по краката - главно на коленете и подбедриците. Ударих си едната ръка, когато попаднах под струята на едно скокче, но .....това е част от заниманиетоcchery написа:...не се ли нараняваш когато се подхлъзваш по мократа скала докато се катериш през водопада?!
Екстаза е толкова силен, че не се чувства болка
Ние имаме всичко необходимо - години наред се занимаваме с пещери и скалиcchery написа:... вие сами ли си осигурявате оборудването - въжетата ииии всичките му там джаджи... И не те ли обхваща в някакъв момент съмнение, че нещо може да се скъса или... откачи от скалата?
...заниманията от този сорт са урок по доверие
Изобщо не го чувствам като борба. Би била безмислена борба с преопределен изходcchery написа: Нямаш ли чувството, че си се преборила успешно с природата?
В такъв случай май трябва да се заемете с поддръжка на асансьори.... като се замисля няма нищо смешно в моето "изказване", но предвид инцидента в София от тази седмица, доверието се превръща наистина в конвертируема единица, която ни липсва. За което мога да кажа, че ви завиждамVer написа:Съмнение викашcchery написа:... вие сами ли си осигурявате оборудването - въжетата ииии всичките му там джаджи... И не те ли обхваща в някакъв момент съмнение, че нещо може да се скъса или... откачи от скалата?
."Да пребориш природата" си е баш на мястото, когато се озовеш на място, където никой никога не те е предвидилVer написа:Изобщо не го чувствам като борба. Би била безмислена борба с преопределен изходcchery написа: Нямаш ли чувството, че си се преборила успешно с природата?
Не бих могала да преборя природата....,обаче след всеки преминат водопад чувствам дива и всеобхватна радост.
. Щото, чини ми се, водопадите са си баш такова местенце - представи си само да беше нормално хората да живеем по и във водопадите - една колония от хора подобно на прилепова колония, която се държи със зъби и нокти по хлъзгавите скали ..... :lol: със сигурност щеше да отнеме чувството, което каньонингът предлага...
Онзи уикенд преля в седмица на моретоcchery написа:Струва ми се, че ни очакват интересни снимки и от тази събота и неделя, права ли съм?!
Натюрморта е шеметен 
Мерси НелиНели написа:С голямо закъснение, че се бях скрила на място без покритие за една седмица: ЧРД, Верка!
Сякаш носят вашето настроение.... Варварският изгрев е като рисуван пейзаж. Но все пак "раждането на облаците" я съзерцавах най-много. Честно - ако не знаех, че сте на морето, бих приела, че сте на някой много висок връх и морската пяна е всъщност утринна мъгла, която крие околните чукари и долини....... 
Но след последните снимки от миналата седмица мисля, че вече знам отговора на този въпрос! Много ви се радвам! Мен лично въпроса с влечугите много ме притеснява... Но пък на вас БРАВО! Никога не съм се страхувала от змии. Усещането е друго. По-скоро страх от непознатото ...., когато разбрах, че не са отровни и видях, че се плашат от хората (то кое ли животно не се плаши?!) не се стрясках толковаБъни написа: все съм се чудела не ви ли е страх от змии...?
Просто беше толкова неочаквано да ги видя в морето По-добре недей, защото нямаБъни написа:Днес да очакваме ли нова порция красоти и емоции в снимки ?
