forum.metsababa.net

Вълнуващи мигове от тазседмичния лов:

По зелените стъпала на първия водопад:



По жицата



В тангентора



Преминаването на последния водопад искаше сила



Групата следва приумиците на буйната река



Когато скалите се хлъзгат, въжето е най-добрият приятел



И да го гледам, и да не го гледам екипирането беше ужасно...газ надолу!

Вер, каньонингът ми изглежда..... екстремен, стръмен и мокър . Обаче и адреналиностимулиращ....... . Никога не би ми хрумнало такова нещо, но ето... Интересно ми е - не се ли нараняваш когато се подхлъзваш по мократа скала докато се катериш през водопада?! И още нещо - вие сами ли си осигурявате оборудването - въжетата ииии всичките му там джаджи, на които не им знам имената, за които въжето се захваща?! И не те ли обхваща в някакъв момент съмнение, че нещо може да се скъса или... откачи от скалата?

Иначе - нямам какво друго да кажа освен едно голямо БРАВО! Нямаш ли чувството, че си се преборила успешно с природата?

cchery написа:Вер, каньонингът ми изглежда..... екстремен, стръмен и мокър . Обаче и адреналиностимулиращ.......

О, да! Каньонингът е удивително занимание 100 % мокър, да

cchery написа:...не се ли нараняваш когато се подхлъзваш по мократа скала докато се катериш през водопада?!

Не се катерим, спускаме се. И да, имам ухлузвания и натъртвания по краката - главно на коленете и подбедриците. Ударих си едната ръка, когато попаднах под струята на едно скокче, но .....това е част от заниманието Екстаза е толкова силен, че не се чувства болка

cchery написа:... вие сами ли си осигурявате оборудването - въжетата ииии всичките му там джаджи... И не те ли обхваща в някакъв момент съмнение, че нещо може да се скъса или... откачи от скалата?

Ние имаме всичко необходимо - години наред се занимаваме с пещери и скали
Съмнение викаш ...заниманията от този сорт са урок по доверие

cchery написа: Нямаш ли чувството, че си се преборила успешно с природата?

Изобщо не го чувствам като борба. Би била безмислена борба с преопределен изход
Не бих могала да преборя природата....,обаче след всеки преминат водопад чувствам дива и всеобхватна радост.

Вер, страхотни снимки! Всъщност както винаги!

Ver написа:

cchery написа:... вие сами ли си осигурявате оборудването - въжетата ииии всичките му там джаджи... И не те ли обхваща в някакъв момент съмнение, че нещо може да се скъса или... откачи от скалата?

Съмнение викаш ...заниманията от този сорт са урок по доверие

В такъв случай май трябва да се заемете с поддръжка на асансьори.... като се замисля няма нищо смешно в моето "изказване", но предвид инцидента в София от тази седмица, доверието се превръща наистина в конвертируема единица, която ни липсва. За което мога да кажа, че ви завиждам .

Ver написа:

cchery написа: Нямаш ли чувството, че си се преборила успешно с природата?

Изобщо не го чувствам като борба. Би била безмислена борба с преопределен изход
Не бих могала да преборя природата....,обаче след всеки преминат водопад чувствам дива и всеобхватна радост.

"Да пребориш природата" си е баш на мястото, когато се озовеш на място, където никой никога не те е предвидил . Щото, чини ми се, водопадите са си баш такова местенце - представи си само да беше нормално хората да живеем по и във водопадите - една колония от хора подобно на прилепова колония, която се държи със зъби и нокти по хлъзгавите скали ..... :lol: със сигурност щеше да отнеме чувството, което каньонингът предлага...

Струва ми се, че ни очакват интересни снимки и от тази събота и неделя, права ли съм?!

cchery написа:Струва ми се, че ни очакват интересни снимки и от тази събота и неделя, права ли съм?!

Онзи уикенд преля в седмица на морето

Варварски изгрев



Един от съквартирантите в лагера ни(Голям сечко). Освен него имахме семейство стършели в банята, и една местна кучица (Белка) в антрето. Прилепите не ги броя, те просто преминаваха. Виж видрата в морето беше неочакван бонус


Частното плажче след Липите


Чудна река е Велека. Там птиците живеят във водата....


...а костенурките по дърветата.


Водни лилии


Отражения


У дома след интересни преживявания


Чрд Верка Натюрморта е шеметен


По скалите гущери...


В морето змии...


Ето как се раждат облаците


Августовски изгрев


Първия морски изгрев на Мони

Невероятни снимки, Верче! Прекрасни!
С голямо закъснение, че се бях скрила на място без покритие за една седмица: ЧРД, Верка!

Нели написа:С голямо закъснение, че се бях скрила на място без покритие за една седмица: ЧРД, Верка!

Мерси Нели
Аз приемам и закъснели поздрави :1211

Еееееее, няма какво да кажа!!! Изключителни снимки. Сякаш носят вашето настроение.... Варварският изгрев е като рисуван пейзаж. Но все пак "раждането на облаците" я съзерцавах най-много. Честно - ако не знаех, че сте на морето, бих приела, че сте на някой много висок връх и морската пяна е всъщност утринна мъгла, която крие околните чукари и долини.......

Верче, сега може и да ми се посмееш малко, но...
Признавам си, че до сега всеки път четейки твойте разкази и разглеждайки прекрасните снимки, все съм се чудела не ви ли е страх от змий...? Но след последните снимки от миналата седмица мисля, че вече знам отговора на този въпрос! Много ви се радвам! Мен лично въпроса с влечугите много ме притеснява... Но пък на вас БРАВО!
Днес да очакваме ли нова порция красоти и емоций в снимки ?

Бъни написа: все съм се чудела не ви ли е страх от змии...?

Никога не съм се страхувала от змии. Усещането е друго. По-скоро страх от непознатото ...., когато разбрах, че не са отровни и видях, че се плашат от хората (то кое ли животно не се плаши?!) не се стрясках толкова Просто беше толкова неочаквано да ги видя в морето
Това лято видях повече змии, от колкото през целия си живот

Бъни написа:Днес да очакваме ли нова порция красоти и емоции в снимки ?

По-добре недей, защото няма