forum.metsababa.net

Сиренце написа:И ние имаме една чудна къщичка високо в планината, но нито време, нито средства имаме да я поддържаме. .

Така е за съжаление ... къщата си иска поддръжка, внимание, грижа и любов.
Усетих нещо много странно: всеки път когато работим на къщата се връщам като болна. Имам усещането, че ми изпива енергията и мисля, че знам защо го прави. Години наред е била лишена от грижа и внимание и сега е ... ГЛАДНА!
Много е гладна, а ние й хвърляме само по трошици, когато имаме време и сили.
Намислили сме обаче хубави неща за Нея и се надявам в най-скоро време вече да не ме "изпива" така.
Много странни усещания може да има човек в стара къща.

Сиренце написа: а като приключиш и вътре със сигурност ще ми хареса! .

Цони, от твоята уста в божиите уши, както се казва, ааааа колко сме далеч от този момент

Ver написа:Намислили сме обаче хубави неща за Нея и се надявам в най-скоро време вече да не ме "изпива" така.

Верка, чудесна къща

dexter написа: Айде - успех и дано скоро пак да гледаме снимки - как се нанасяте !

Мерси за пожеланията Диде
Кътровския труд продължава: приключих с свалянето на старата варова мазилка от стените, започнахме таваните (гипсокартон), предстои окабеляването, защото трябва да се направи преди боядисването.
Идеята ни е да запазим доколкото можем стария вид на къщата, за това мислим да я измажем отвътре с вар :!:
Явор изнамери една "рецепта" за варова мазилка с безир и сол, за която казват, че била много здрава.
Ще видим.
Дограмите си остават старите, дървени, двойни.
Душамето изглежда читаво, ще видим след като го изциклим.
Изхвърлих стотици килограми .... вестници!
Намерих и такива с антикварна стойност, като например "Правда" и "Земеделско знаме " от 1946 година :!:
Онзи ден се чувствах, като археолог - освен вестниците, открих и заровено стълбище под купчина земя, отстрани на къщата ....
Интересно е.
За мен това "преобразяване" на къщата е като духовно преживяване.
Има стаи в които мазилката пада с удоволствие, сякаш Къщата иска да се отърси от старите спомени, а други не са така "претоварени".
След като разчистихме сякаш започва да "диша".
Май трупам опит за есе с работно заглавие: "Ремонта на стара къща, като духовно преживяване"

Верка,мен лично старите къщи ме изпълват с някакво страхопочитание,носят исторята на хората,живели в тях,и сякаш чакат да напишат и нашата собствена....Ние имахме една подобна къща в едно село до гр.Попово,обожавах да си ходя там,макар да беше пред разпад,заради земетресението от 87-88 мисля....да не ви излъжа,нооо тази къща беше страхотна,миришеше странно,във всяка стая успявах да открия по нещо "ценно"за мен тога,имаше,както каза и ти някакви стари книги,книжа,вестници...уникално.А най-интересното беше,че една нощ,когато бях малка сънувах мазето,в което никога не бях слизала,защото както казах къщатат се рушеше и наш'те ги беше страх да слизаме долу,та...санувам аз мазето и след това го разказах на родителите ми до най-малка подробност и им казах,че зад едни рафтове,или каквото там беше има дупка,в която съм сънувала че има някакви делчвичка,родителите ми и баба ми останаха изумени,защото мазето е било точно такова,каквото го описах,но така и никога не се върнахме там,за да проверим какво и дали наистина има нещо там....А в това село едно време турците са заровили мноооогооо съкровища,до ден днешен е интересно за иманярите,дори самите ние,по-точно пра-баба ми и баба ми докато копаеха градината намираха по някоя пендара,колкото левче,аз самата съм намирала в двора,под едно дърво някакво малко украшение,което обаче в последствие загубихме .Доста се отклоних,но исках да кажа,че направо си ти завиждам за тази прекрасна къща и дано успеете да я направите така,че да ви носи само положителни емоции и разбира се хубавия преживявания в нея

Така е Елис,
много история има на такива места.
Интересно преживяване си имала.
Аз бих се върнала

Ver написа:Аз бих се върнала

Може би....някой ден,мен винаги ме е било яд,че може би нашите не повярваха достатъчно,че да отидем пак,а и в какво ли състояние е къщата сега нищо не се знае

Верче, това с къщата си е голямо приключение. Сигурна съм, че ти доставя удоволствие, ти си творец и умееш да вдъхваш живот на разни неща
Успех ви желая. Яко някой може да се справи почти само със собствени сили, това сте вие с Явор. Поздрави го от нас

mari_ko написа:Верче, това с къщата си е голямо приключение. Сигурна съм, че ти доставя удоволствие...

Да ти кажа Марианче, то всяко приключение с времето си ....
Към момента не ми доставя никакво удоволствие. Уморих ли се, к'во ли
Последния път оставих Явор да си бачка сам и щипнах по гората

Верче, възхищавам ти се най-искрено, за проектите, за това, че ги споделяш тук, за размишленията ти за старата къща, за снимките, и помни, че всяко нещо идва с времето си. Нормално е да се появи умора след дълъг труд. В един момент ти отново ще усетиш ентусиазъм да се върнеш там, просто съм убедена в това, момиче!

Ver написа: Години наред е била лишена от грижа и внимание и сега е ... ГЛАДНА! Много е гладна, ...

От малко хора в днешното време могат да се чуят подобни думи. Четейки ги нещо трепна в мен.
А къщата може да е щастлива и спокойна, че вече ви има. Красива е.

Тъй като платната ми свършиха, а очевидно много обичам да оцветявам освежих балкона
На решетките черна боичка, по стените бяло класика в жанра. Работа за има няма един ден
Сега само да боядисам къщичката за птички в някакъв ярък цвят и съм готова