forum.metsababa.net

Чери,вчера беше добре,като изключим,че имах доста работа и прекалих с винцето та днес едва изкарах ,но няма начин.
Ели,силно се надявам скоро да се оправиш и да се радваш на детенце,знам колко е неприятно чакането,когато нещо го искаш толкова силно.

След почивката при мама и тате, вече съм си у дома. Хубавото е, че имам нет и съм си У ДОМА и виртуално . Титка много хубаво го е казала:

Толкова мие гот в този форум, с всички вас, че скоро няма да ви лиша от присъствието ми. Защото както казва Андерсен в една от великите си приказки:
"Не е достатъчно да си жив! – казваше си пеперудата. – Нужни са слънчева светлина, свобода и едно малко цвете!"

Тук има и светлина и свобода и .. цветенца.

Истината е, че ви чувствам наистина много близки, но при мен все още я има бариерата да споделям твърде лични неща, т.к. все пак това е публично пространство.

Та какво ново при мене - ами ще ставам леля!!! След 10 години чудене и маене сестра ми и зет ми решиха да имат второ дете. Много им се радвам, защото ситуацията при тях е толкова сложна и объркана, толкова много причини "против" имаха, че сега само се моля нещата при тях да се наредят!

Майка ми продължава да ме изненадва приятно - след тоталната промяна в хранителните навици след инфаркта, сега ме учуди и с промяна в двигателната си активност - всеки ден изминава 6 км на бърз ход . Повярвайте ми, опитах да ходя с нея и каталясах :128 . Освен това по цял ден е в градината - копае, сади, плеви,... Най-странното е, че въпреки всичко не спира да качва килограми. Цял живот е била 50-52, а сега с мега усилия успява да ги държи около 70. Разбира се, има вероятност да е и от лекарствата, които, обаче, няма как да спре.

Ходихме да видим и дядо ми - той е на 85 години и страхотен - не се предава, работи, движи се - като отидохме беше излязъл да пасе овцете. Съжалява само, че вече не може да играе любимата си ръченица, че краката му не можели да се движат толкова бързо. Спомням си като бях дете и ходех на село при тях, сутрин ставаше много рано, пускаше радиото и играеше на народната музика, която пускаха. Другото, с което съм запомнила и него, и неговия баща - прадядо ми е, че по цял ден ядяха някакъв плод или орехи. Работят, каквото работят, вадят "ножката" и хапват плод - ябълки, круши, сливи, грозде, .... абе всичко каквото ражда земята.

Е, пописах, а сега да взема и да почета назад .

Цони,с разказа си за своите роднини ме разчувства много,първо искам да им пожелая да са живи и малко по-здрави още дълги години,казвам малко по,защото знам че с годините и болежките се увеличават,и след това искам да обясня защо толкова мило ми подейства цялата картинка,моята майка е на 67 години,а аз съм на 28,както виждате разликата е огромна и досега това изключително много ни пречеше в начина,по който възприемаме света и всичко случващо се,баща ми е на 66.От няколко месеца насам аз се замислих сериозно за възрастта и най-вече за годините,преминали в кавги и спорове,може би най-вече породени от "крехката "ми възраст,осъзнах,колко много ще ми липсват след един ужасен сън,свързан с баща ми,за който дори не ми се говори и реших,че винаги когато мога ще им отделям нужното време,дори за да ми се накарат,или просто да поседим заедно,това е и причината да желая все по-често да си бъда на Горна,сякаш ме е страх,че времето минава и скоро мога да ги загубя,знам,че е ужасно това,което си мисля,но...то ме научи да ценя времето прекарано с родителите ми,с близките ми..а знам,че точно времето прекарано с нас,децата им,ги прави безумно щастливи
Та така.....днес няколко пъти сядах да пиша,но когато децата са около мен немога да си събера мислите по никакъв начин,толкова много изписахте,че вече забравих какво и на кого исках да кажа по нещо

VIKI1023 написа:прекалих с винцето

тук ми "намирисва" на среща????
Иначе ние сме добре,все още боря някакъв секрет в нослето на Ивето,ама то и това време позволява ли на организма да се ориентира зиме ли е,пролет ли е,що е? ОТ Днес Боби трябваше да почива до неделя,но вечерта му звъннаха,че на колега камиона се е счупил и той изчезна,няма как,но пък се надявам събота да си е тук и да сме заедно,децата ще си останат с нас и ще ходим на разходка,ако времето позволи,разбира се.
А сега,като за лека нощ ще ви разкажа приказката на Анджи,която ми разказа тя малко по-рано тази вечер
Анджи:Имало едно време един цар,който бил беден...
Аз:Е,как така цар,пък е беден???
Анджи:Ами,така бе мамо,в началото царя имал пари,но ги дал за къща и за жена си и останал беден,бил цар на бедняците,но не крадял от хората,а си стоял така беден.........(тук останалата част честно казно неможах да я разбера много,защото Ивето се опитваше да ми се качи на главата,буквално,но края беше долу-горе следния)Тогава си купил билет от националната лотария,спечелил голямата награада и станал отново добър и богат цар!!!!!
Просто от скоро време такива ми ги струпва,че се зачудвам какво да кажа
Дано нашата приказка не ви е хвърлила в "размисли и страсти",затова ви пожелавам лека и спокойна нощ

Елисче, аз се замислих върху вашата приказка ииииии не знам как точно да го кажа, за да не те засегна, но... според мен трябва да ограничиш ТВ-то на Анджи . По-специално рекламите..... Не че не е оригинално това, което ти е разказала - напротив - цар на бедняците, който осигурил живота на жена си ..... ама включването на националната лотария направо ми преседна - просто ми става тъжно за какви агресивни реклами става въпрос.

Знаеш ли за коя интересна история се сещам?! За големия камък, с който Анджи сравнява обичта си към теб:

ellis_stoyanova написа:С Анджи имаме нещо като игра и си казваме колко се обичаме,тази вечер тя ме пита"Мамо,колко ме обичаш",аз отговарям "Колкото всичките звездички на небето",а тя ми вика"А аз те обичам колкото един голям,голям,голям,голям,голям,голям,голям,голямголяяяяяямм КАМЪК" и ми перва 24 каратова усмивка,а аз буквално изплюх водата,която в този момент пиех

На теб може и да ти е смешно, но това е адски, адски мило, изречено от Анджи..... виж колко са необременени децата - не виждат символа, който значи за нас големия камък , а го приемат като нещо наистина голямо, стабилно и непоклатимо, каквато всъщност трябва да е обичта ни!

Цони, дори и да ти се струва, че днес вървя след теб и пиша след всеки твой постинг, не е така.... просто още не си се аклиматизирала след пътуването . И мен ме разчувства с разказа си. Впечатли ме с онова, което прави майка ти след буквално инфарктния момент в живота й. Стана ми много мило за дядо ти, защото аз точно така помня и моя дядо и старата кирпичена къща с градината. Помня, когато в неделя на обяд по първа програма пускаха народна музика (сега съм забравила името на предаването), дядо оставяше всякава работа и присядаше на леглото в стаята с черно-белия телевизор "София 31" и го "загубвахме" за 1 час. Потъваше изцяло в музиката, в танците....... а беше един обикновен и много отруден земеделец, но носеше и душа.... както твоя дядо. Много добре си го описала...... Не знам какво повече да кажа.


Елисче, моята майка е на 69 г., аз съм на 36, ако татко беше жив, щеше да е на 76.... знам много добре за какво говориш и не знам дали осъзнаваш колко много си права! След като загубих татко, навоювах се с майка и нищо не спечелих, осъзнах, че животът е твърде кратък, за се пилеем в търсене на кой крив и кой прав...

Лека от мене... до утре!

Добро утро!
Чери,не ме обиждаш,дори никак,относно Тв-то,няма как да го огранича напълно,защото ако не вкъщи,то ще гледа при баба си,или на село.А тя има много голяма фантазия и може да измисли какво ли не,за какво ли не,буквално всяко нещо,което види или чуе,може да предаде чрез приказка,понякога дори нещата които казва са доста тъжни,но тя си е такава и я оставям....просто да ми разказва,аз съм била такава като малко,в последствие пишех страхотни кратки разкази и есета в училище,та се надявам и нейните способности на разказвач да се развият в правилната посока.А това,чрез което описва обичта си,повярвай ми сравнявала я е с"Обичам те колкото всичките къщи,....колкото всичките хора в Перник и по цялата земя.....колкото всички листенцата на Коледната звезда......",всеки ден ме обича като нещо и това е израз на огромната и любов,мен това ме забавлява,просто защото го чувам всеки ден,но за мен е важно да чувам от нея"Мамо,обичам те....",има деца които казват на майките си колко ги обичат само когато искат да им се купи нещо
Как сте всички днес,май ще се опита да прогрее слънце и се чудя дали да не изхвръкнем навън и като последно искам да ви попитам какво мога да дам на Ивето,тъй като от секрета,който и е в нослето,най-вероятно задна хрема,като легне и започва да кашля,докато не изчисти застаналия секрет,иначе през деня въобще не кашля,което ми подсказва че става дума за кашлица от секрета,но ме е страх да не остане някъде по дробчетата и да стане по зле,давам и Гринтус за кашлицата и днес мисля да и включа Цинабсин-а,а чая от босилек дали е подходящ????Той май беше за отхрачване

Привет, привет,

От няколко дена гледам сериала Далас Сигурно звучи много смешно, ноооо това не е онзи Далас от едно време. Има нови серии и основните герои са децата, модерен филм, абееее неочаквано за мен много добре са го направили. Тони разбира се вика, че било сапунка Ама на него дай му вампири и кървища, другите не ги признава много. Та препоръчвам ви го, има го в замундата. Първи сезон е с 10 серии, а сега тече втория. Който го гледа нека сподели впечатления, че ми е интересно какво ще кажете Вечер направо не мога да си легна.
Елисче, много мило това, че твоето детенце всеки ден ти казва тези думички. Аз също мисля, че е много важно детето да не ги казва само когато иска нещо да му се купи, това е ужасно. Наистина има голямо въображение и много интересни асоциации прави. Това сравнение на обичта с камъка докато Чери не сподели нейното мнение защо може да го е асоциирала не се замислих, но наистина има логика. Децата имат много по-различна логика от нашата и определено трябва да се учим от тях. Много неща можем да научим от децата.
Аз за кашлица взимам Стодал и съм доволна. Онзи ден се опита да ми тече носа и веднага го парирах с едно хомеопатично - Коризалия. Изненадах се, че успях да се справя и да спра хремата, която от водниста обикновено много бързо минава в жълти секрети и възпаление на синузит, абе въобще става страшно. Аз слагам и тампони с ракия в носа и ушите и това също много ми помага, но разбира се не важат за деца. Просто споделям аз какво правя за хрема, може на някой да му е от полза. За цинабсин нямам много наблюдения.
Чери, права си, че полза от това да се воюва кой крив кой прав няма и че нито ще променим по-старото поколение, нито нищо, освен ако те сами не са решили да променят вижданията си за живота, но това става рядко.
Цони, и мен не впечатли това, което споделяш за промяната в твоята майка. Но обикновено голяма промяна в начина на живот идва, за съжаление, почти винаги след някакъв голям проблем прекаран или някакво събитие, което те е разтърсило из основи. Защо повечето хора не могат да проумеят и да пристъпят към промяна, докато не им се случи нещо кофти
Важното е възрастните хора да се движат, да имат работа и да не се предват. Ако няма работа много бързо ще се предадат, защото си мислят, че няма смисъл.
Моята баба е на 83 години и живее в Сф, няма си градинка за която да се грижи, но пък когато времето позволява ходи по екскурзии по планината. Мисля си, че това я държи, защото може да се оправя самичка, ходи, живее сама. Но винаги като почне да ми обяснява как едва ли не вече чака да се свършва и как всеки ден й е подарен и ми става много мъчно.
Вики, благодаря

Попаднах на нещо, което може на семействата с деца да им е полезно. Клипчето е на аглийски език и се разказва за това как може да си подобрите оргнаизацията и възпитанието и семейната обстановка на цялото семейство и най-вече на децата. клипче
За който не разбира английски, се извинявам

Отдавна не бях имала такава чудесна събота У дома при нашите, с леля, на сладки приказки, направих сума ти хороскопи на близки роднини, с което се почувствах значима и полезна. Пихме кафе, говорихме, готвихме, а накрая и детето си дойде при мен, след седмицата на раздяла.

Вчера беше чудна събота..... дори прекрасна. Спах до 10 часа. Полупълнозърнестият ми хляб, който се опитвам да докарам в хлебопекарната, най-сетне се беше получил . От 11 до 12 часа бях на тренировка, която ми стопи лагерите..... а към 13.30 часа вече пътувахме по стръмния път към конеферма "ПланаКон", откъдето е и тази снимка:
Коки и Бели също се качиха за по 10 минутки на кончето.
Разходихме се уникално добре из Плана планина. Оставихме колата на поне 3 км разстояние от конефермата и вървяхме пеша сред високи дървета, поляни с лилави минзухари
и птичи песни.

Насред поляна ни се откри космическа станция "Плана"
И въобще беше прекрасен ден! Просто прекрасен. Днес ..... дъжд, но и първа победа на отбора на Коки в пролетния полусезон в първенството за набор 2001-2002. Едни прекрасни почивни дни, които обаче са и края на пролетната ваканця .

Лилавата минзухарена поляна ми грабна душата, великолепна гледка абе друго нещо си е Пролетта!

vihrogonche написа:Лилавата минзухарена поляна ми грабна душата, великолепна гледка абе друго нещо си е Пролетта!

Егати ...... надявах се аз да грабна вниманието ти - с моята стройна снага, правилна стойка върху коня и невероятен аристократизъм....