forum.metsababa.net

Здравейте, тук съм. И се опитвам да измисля как да продължа да работя в създалата се ситуация. И не мога да намеря правилното решение. От утре ще пробваме разни варианти, но не съм убедена, че ще се получи.

Изобщо не съм наясно и как да реагирам насред цялата лудост, в която попаднахме. Съвсем наскоро прочетох "Аз още броя дните" и бях разтърсена. Дни наред мислех и говорех само за тази книга и си казвах, че най-страшното нещо е войната и не бих искала да я преживявам. И какво стана - война! За мен това Е война. Не знам по какъв друг начин да го формулирам. Нямам представа кой я започна и срещу кого, но тя е факт. Един от героите в книгата казва "По време на война или си или убиец, или мишена" . Чувствам се като такава и всячески се опитвам да изляза от това състояние. От всичко, което Нели публикува и пише, усещам, че тя "със зъби и нокти" се бори срещу това да влезе в ролята на мишена (поне аз усещам така нещата). И искам да попия от нейната увереност и трезва преценка. Нуждая се от това за да не попадна в капана на манталитета, за който пише Чери!

Сиренце написа: ↑15 Мар 2020, 11:31 От всичко, което Нели публикува и пише, усещам, че тя "със зъби и нокти" се бори срещу това да влезе в ролята на мишена (поне аз усещам така нещата). И искам да попия от нейната увереност и трезва преценка. Нуждая се от това за да не попадна в капана на манталитета, за който пише Чери!

Цони, ТУК СМЕ!!! И аз, и Нелката и всички, които в момента са запазили по-голям прочент от самообладанието си в тази ситуация. Когато имаш нужда от кураж, пиши - ние сме тук. Когато аз имам нужда от кураж за друго нещо в друга ситуация, аз също ще се обърна към вас!!! Затова сме ХОРА - затова сме ТУК! Днес и сега - ЖИВОТЪТ ПРОДЪЛЖАВА И ЩЕ ПРОДЪЛЖИ!!!

Цони, Чери,

Тук съм и аз, момичета, прегръщам ви силно и топло!

Добро утро. Днес е хубав, слънчев, па макар и по-студен ден. Аз го започнах с крос парка - тичам само в рамките на нашия парк и като видя, че идват хора, избирам друга алея или ги заобикалям отдалече. Смятам, че препоръчителните мерки на правителството мога да ги спазвам безусловно - без значение какво точно мисля за тях. Онова, което ме притесни, е броят на възрастните хора, които се разхождаха...

Иначе вчера с Момчил чистихме в нашия вход според предписанията, които лично изготвих - нали съм домоуправител. И така ще е всеки ден, докато трае тази глупост. Здрави сме. Вкъщи сме. С Момчил работим вече в един офис . Продължавам да не изпитвам нито грам паника заради коронавируса. Знам, че и това ще мине и няма да е толкова апокалиптично.

Деси, ти готова ли си с методиката за онлайн обучението? А в центъра за незрящи ще ходиш ли?

Цони, а ти как ще обучаваш учениците си?!

Нелка? При вас какво се случва в университета?

Сиренце написа: ↑15 Мар 2020, 11:31 Съвсем наскоро прочетох "Аз още броя дните" и бях разтърсена. Дни наред мислех и говорех само за тази книга....

Не знам защо, но тази събота или неделя (не помня кой точно ден) се сетих за тази книга. И по-специално в съзнанието ми изникна картината на младата майка, която за да получи АБ за малкото си дете, даде тялото си на контрабандистите.... за последвалото самоубийство на мъжа ѝ след това... Точно за тази сцена се сетих... и сега като го пиша, настръхвам....

Сиренце написа: ↑15 Мар 2020, 11:31 Един от героите в книгата казва "По време на война или си или убиец, или мишена" . Чувствам се като такава и всячески се опитвам да изляза от това състояние.

За съжаление, Цони, възрастните хора над 60 години са реално точно това - МИШЕНИ. Не бих искала да съм на тяхното място. Много, ама много им съчувствам. Да знаеш, че си таргет на нещо, което не виждаш, не усещаш, не подушваш........ със сигурност тревожността у тези хора е много висока. И точно затова аз призовавам с хората, с които говорих, да помислят за състоянието на истинските мишени в момента... и за това, че с достатъчно хладнокръвие и спазване на мерките, нищо от застигналото Италия и Испания няма да се случи в България. Но със съжаление чета за поредните случаи на коронавирус у нас - чужди туристи, дошли на ски в Банско и то през МИНАЛАТА седмица!!!!!!!! WTF??????????????? ЗАЩО НЕ СА ЗАТВОРЕНИ ГРАНИЦИТЕ НИ? ЗАЩО НАС НИ ЗАТВОРИХА ПО ДОМОВЕТЕ, А ГРАНИЦИТЕ НИ СА ОТВОРЕНИ?!

Както и да е - захващам се да работя сега... аз поне нямам никакъв проблем точно с това.

Момичета, пишете тук - когато имате време и най-вече, когато почувствате нужда - заедно сме във всичко това!!! ЗАЕДНО!!!!

Виждам, Черита е писала днес. Аз съм в Рехабилитационния център, заедно с колегите си, да, Ани. Но НЕ работим с потребителите си. Тоест те НЕ идват при нас, считано от днес. Ако се наложи някаква услуга по спешност, гледаме да им съдействаме по телефона или онлайн, и това е. Седим тук, чистим си местоработата, говорим си, преглеждаме документацията дали е напълно в ред, след малко ще обядваме в кухнята. Съставихме си вътрешен работен график с дежурства по двама за следващите две седмици. И това е. После ще пиша, за да разкажа и за учителстването ми как стоят нещата. Прегръщам ви, радвайте се на слънчицето навън. Идва Пролетта. И тя няма как да бъде спряна, нали?

Хм, майка ми, баща ми, леля ми, свекърва ми и нейният мъж, и бабата на мъжа ми изобщо НЕ се чувстват като мишени! Спокойни са. Аз смятам, че душевното спокойствие и мир са голяма ЗАЩИТА от вируса. Явно и те считат същото, за което много се радвам.

Здравейте, момичета!
И аз съм тук! Тук съм през цялото време, чета ви и следя форума постоянно, но просто не успявам да се събера и да вляза да пиша... Моля ви, не го приемайте като пренебрежително отношение от моя страна, защото в никакъв случай не е така. Но като започнем от всканцията в България и стигнем до днешния ден се случиха толкова много неща, че психиката ми и нервната ми система бяха подложени на сериозно изпитание и за първи път се чувствах толкова безпомощна, объркана, разстроена, на моменти дори отчаяна... Иска ми се да излея всичко и по този начин донякъде да се освободя от тази тежест, но факта, че форума е публичен до голяма степен ме спира. А по толкова много въпроси бих искала да чуя вашата гледна точка...! Ще споделя само последното сериозно нещо, което ми се случи, защото то касае само и единствено мен и няма нищо общо с други личности, а имено, че преди 26 дни получих парализа на лявата част на лицето. Устата ми се изкриви, окото не се затваряше, дори носа стоеше някак на една страна, изгубих изцяло усещането за вкус... Доста стресиращо беше за мен да се окажа изведнъж в това положение. Още повече без да знам от какво точно е причинено. Чувствах се като някакъв изрод буквално, избягвах да разговарям с децата, за да не се стряскат и те. Към днешна дата вече съм доста по-добре, продължавам лечението с кортикостероиди и чакам да стане 27-ми март когато имам час при невролог. Ако не ми отменят часа де, в предвид създалата се ситуация с коронавируса.
И като стана дума за този корона вирус да споделя, че и тук е в сила извънредно положение от четвъртък миналата седмица. Всичко е затворено, работят само хранителни магазини и аптеки. Децата са в безсрочна ваканция. Всъщност, за повече от 15 години откакто съм в Испания, това е първия път в който разпускат училищата. Имало е много групни епидемии с много заразени и липсващи деца в училище, но никога до сега не са отменяли учебните занятия. Щом този път го направиха все си мисля, че ситуацията наистина е сериозна. Ние сме си вкъщи. Аз започнах работа преди 10-ина дни, но заради атмосферните условия (днес наваляха над 10 см сняг, за утре прогнозата е подобна) днес си почивам. Работата е същата като миналогодишната, но в друго близко селце. Тук паника май няма. Изненадващо за мен испанците спазват карантината. Честно казано - не вярвах, че някой може да накара испанците да си стоят вкъщи...! Разбира се има и такива, които нарушават правилата, но полиция следи постоянно и всява респект. Очертава се сериозно отношение към превенцията от заразяване, най-вече се цели да се предпази по-възрастната част от населението, както навсякъде всъщност.
Ами това е, момичета, за сега. С вас съм! Чета ви и съпереживявам всичко с вас! Простете ми отсъствието. Желая на вас и семействата ви ЗДРАВЕ и СПОКОЙСТВИЕ!
И нали знаете : НЯМА ДА Е ВСЕ ТАКА...!

Здравейте. Успях да стигна до вас. В събота се преместихме да живеем на село, защото 5 човека в гарсониера е малко трудно за понасяне Имайки предвид, че на село сме в строеж и си беше зор да нагодим нещата за живеене ми беше много натоварени тези дни. Както вървят нещата ще ни съкращават от фирмата и ще има време за почивка.
Ванче, Съжалявам за това през, което сипреминала. Представям си колко си била уплашена. Важното е, че се възстановяваш.
Не знам какви мерки се вземат относно коронавируса, но при нас е изпуснато положението. Само училищата и барчетата не работят. Всичко друго си е постарому. Все едно сме в грипна ваканция. Дори никой не носи маски.....Не искам да започвам по темата, че много се ядосвам.
Чери, и аз това се чудя за границите и въобще за културата ни. Наистина нямам думи за цялата истерия и за сметка на това никакво пазене. Дори разбрах, че при нас и фитнес е имало отворен събота и неделя....
Деси, и моите родители не се чувстват застрашени и това много ме радва. Спокойствието е много важно в такива моменти.
Нели, как е новата пералня и изпи ли бейлиса?
Цони, как мина работния ти ден с новия начин на работа?
Радвам се, че ви има

Ванчето, искрено съжалявам за това, което ти се е наложило да преживееш! С теб съм

Цвети, в София, днес, в час пик, когато едва се набутваш в метрото, аз и моят шеф успяхме дори да седнем един до друг! А половината от пътуващите бяха с маски на носа и устата. Някои от хората около нас носеха и ръкавици. На Женския пазар беше почти пусто също, работеха само магазини и щандове за храни.

Като се върнах днеска от работа, тепърва започнах да съставям виртуални класни стаи за работата ми утре и другиден. Ако не се появя тук, да знаете, преподавам онлайн! Това са цели 12 паралелки! Ще лудна, ви казвам. Вече лудвам, всъщност! … В момента още работя, платформата е Гугъл Класрум. Да ви кажа на всички тук, ако още не сте разбрали - до 29.03. сайтът Уча.се работи напълно безплатно, като са достъпни изцяло всички видео-уроци там! Давам си линк към моите курсове, цък - https://classroom.google.com/h

Здравейте, мецанки!
При нас кой-знае каква промяна няма, освен че започнахме дистанционното обучение и аз, и Ани. Ситуацията е ... пълен хаос!
При мен е общо взето добре - университета от години използва Moodle като платформа, аз съм я ползвала и преди и общо взето нещата вървят прилично, с тази разлика, че ми отнема мноооооого време. Досега аз имах практиката да влизам на лекция с лист с опорни точки и маркер за дъска. Сега обаче трябва да направя презентация и това отнема време. После правя аудио или видео записи с моити обяснения, което отнема още време. Накрая се очаква от мен да стоя в чат-стая със студентите по времето, по което по програма имаме лекция. С една дума - трябва ми три пъти повече време за една лекция, а за студентите нещата са по-неясни.