Личен дневник - cchery

Споделено, откровено, съкровено
Публикувай отговор
Аватар
cchery
Завършена форумна мечка
Мнения: 7927
Регистриран на: 19 Авг 2010, 11:12

70 години - юбилей на Михаил Белчев

Мнение от cchery »

Изображение

Някъде средата на юни е. Юни 2016... Чувам информация по радиото за организиран концерт по повод 70-я юбилей на Михаил Белчев. Не след дълго, вече настроена да възприемам на честотите на тази новина, аз мярвам и афиша за събитието. Мярвам ииии..... не мога да повярвам.... Чета дългия списък с имена на гост-певци, които ще почетат юбиляра, и си казвам, че това ще е СЪБИТИЕТО!!! (По това време още не знаех за БЕНЕФИСА на ансамбъла ни по худ. гимнастика :) ) А списъкът включва.... Богдана Карадочева, Марги Хранова, дует Ритон, Данчето Христова, Силвия Кацарова, Васко Найденов, БТР, Данчо Караджов.... Стефан Диомов, Хайго Агасян, Стефан Димитров. Боже, мили :!: :!: !!!! Всички те на едно място?!?! И обединени от "темата" Мишо Белчев?!?.... Не, това нямаше как да бъде нещо различно от параден триумф на красивата, мелодичната, грабващата, стойностната песен, която навремето наричахме естрадна...... и с която съм израснала!!!! Колко певци и композитори на едно място са необходими на човек, за да се разлее задоволство под формата на ноти из вените?!?! :954 :954

Купих билетите там някъде - края на юни или началото на юли, знаейки, че концертът ще е чак през късната есен - 21-и ноември!!! Денят на християнското семейство! Е, що се отнася до семейство Белчеви - Кристина и Михаил, мисля, че никой не се съмнява, че те са носители на добродетелите и ценностите, които семейната единица въплъщава в себе си! И беше напълно ясно защо е избрана тази дата, при положение, че Мишо Белчев навършва 70 години на 13-и август! :954 Запомнете тази дата - 13 август! По-късно, буквално в разгара на концерта, тя обясни присъствието на една много специална песен за мен. Песен, която обаче, не е на Мишо Белчев. Става въпрос за "Позови меня". :)

Ще направя и още един акцент преди да начена разказа за снощния празник. Когато разбрах за концерта, оставаха броени дни до рождения ден на моя много скъпа приятелка! По традиция, женският кръг, към който с нея принадлежим, си правим изненади за рождените дни. И .... защо билет за концерта на Мишо Белчев да не е точния подарък за Фют?!? :lol: :lol: ..... Като този билет е израз не само на отношението ми към нейния най-важен ден в живота, а и на още нещо..... :423 .

Завесата, която прикрива сцената на Зала 1 в НДК, се вдига с известно закъснение. Може би или пък поне 20 минути след обявения първоначален час - 19 часа! Ние с Фют и Марчи (още една от мацките от женската задруга :1062 ) влязохме с 5 минутно закъснение и държа да отбележа, че местата бяха аха на 100% заети - е това го виждам изключително рядко по събитията, на които ходя. Дали ще са спортни, дали ще е театър, дали ще е концерт, представяне на книга или нещо друго, баш бай брадър ходи не в последния момент, а няколко (десетки) момента след него :221 . В случая, обаче, нещата не стояха така. И баш бай брадър си бях само и единствено аз, защото аз бях причината да закъснеем вкупом....... добре де, айде не аз - ами бъдещата олимпийска надежда по художествена гимнастика на България :lol: :lol: ..... всички се досещате вече, че става въпрос за Бела :1140 :1140 ...... Воденето ѝ от Младост до спортната зала в НСА принципно не би отнело повече от 6-7 минутки, но...... когато става в час пик...... е, тогава "убивам" и до 25 минути (с опитите да паркирам нейде из вечните ловни полета в Студенски град!).

Но стига вече, нали вдигнахме завесата?! :lol: :lol: Прозвучава позната мелодия...... че коя друга, ако не "Булеварда", но в аранжимент за вариете....и както може да се очаква, вариетето е на сцената и хвърля достопочтени мостове към ерата на Хачо Бояджиев в БНТ :954 .... Чудно е! Нямам против. Има феерия от багри върху сцената..... КРАСОТА!!! Аз обожавам цветовете. :954

Изображение
Изображение
Изображение

За доброто настроение е сложено прекрасно начало, но.... нищо не може да се сравни с появата на юбиляря...., който беше съпъстван от една негова прекрасна мелодия, достойно заела мястото в музея с негови музикални емблеми - "Не остарявай любов".

Изображение
Изображение
Изображение

Изображение

После пък..... следва "Младостта си отива".... Ала както се пее в този шлагер, "Младостта си отива, но не съвсем", и се появяват две изключително сладки хлапета, които в римувани четиристишия и с шеговит тон, "изясняват картинката" на всички. Събрали сме се не да празнуваме остаряването на една личност, а младостта, опита, зрелостта, приятелството и обичта!!! С две думи - нито дядо Мишо, нито чичо, че даже не и батко :954 - просто Мишо (Белчев) :954 .

Изображение

Не искам да "надувам фанфарите" в този разказ. И да ви кажа колко прекрасно е било (пък за сметка на това нещо ми е липсвало на БЕНЕФИСА на златните момичета от миналата седмица :1062 - ето това май повече ме натъжава). Ще бъда честна и открита... и надявам се достатъчно възпитана, за да не губя уважителния тон, който в случая не е наложителен, а е ЕДИНСТВЕН! И при все, дължа на честността следната ремарка (брех, има ли такава дума на български :1044 !?!?). Мишо Белчев изглеждаше и носеше в себе си някаква болка и тъга. Пристъпваше трудно, беше прегърбен, а усмивките му бяха бегли и неуверени. Част от участниците в концерта оставиха същото впечатление... Но да ви кажа....., противопоставяйки ги или пък сравнявайки с тийнейджърските напъни в сценичното поведение на Данчо Караджов и убийствените трели, които прави съвсем не на място, вече не знам кое ме изкара извън зоната на комфорта. Всъщност.... то е ясно де. Не мога да очаквам (макар и да искам) от хора, които от години не са на сцена, да я "подпалят" с присъствието си. Криси Белчева.... не знам чий юбилей празнувахме снощи?!?! Този на Мишо или нейният?! Да..., нормално е при положение, че той заеква, тя да е човекът, който да се заеме със задачата да разказва, чете поздравителни адреси и благодарности към спонсорите. Но.... по някакъв начин нейното присъствие ми дойде в повече (май винаги ми и е идвало така). Не ми харесва как пее, а като артистично поведение е откровено... инфантилна. Но..... да предаде чувство, когато декламира стихове, ето това го МОЖЕ с главно "м". И по-натам ще ви разкажа за какво иде реч. Завършвам с най-притеснителното нещо от цялата вечер, а именно - участието на сина на Криси и Мишо, Константин Белчев. Той беше единственият участник, който......... забележете, не прегърна и целуна юбиляря!!!! Наместо това се ръкува :eek: с него, при това с една изключителна дистанция, която беше в тотален разрез със създалата се до този момент атмосфера на приятелство, уют и признателност! Но.... да не говоря много, ето за какво иде реч: https://photos.google.com/share/AF1QipN ... 1PU3pueDZ3

И така......., концертът е едва започнал, затова предлагам да му се отдадем с пълно сърце, защото само след 3 часа той ще се превърне в онази така необходима ми душевна наслада и благост! Онова "уау", което БЕНЕФИСЪТ не ми даде (ох, пак ги захапах моите любимки :???: :???: .....). На сцената се появява Мая Нешкова с "Идва някой":

Изображение

[youtube]IAgoo1iEOQk[/youtube]


Следват Недялко Йорданов и Хайгашод Агасян - отправната точка, началото, вододела, чрез който на сцената, в залата и в сърцата се настани кадифеното докосване на ПРИЯТЕЛСТВОТО!!! Мишо Белчев, Недялко Йорданов, Хайгашод Агасян....... трима приятели един до друг, рамо до рамо, в мъжка прегръдка помежду си.

Изображение
Изображение
Изображение

Джина Иванова със "Спомен за козия рог". Забележете "компанията" :954 , създала това изключително музикално удоволствие:

Музика :Хайгашод Агасян
Текст: Михаил Белчев
Аранжимент: Красимир Гюлмезов


И към него като добавим и прекрасния глас на Джина......., е чуйте по-долу :954 :

Изображение
[youtube]Gv-k24fKtbc[/youtube]

Илия Ангелов с глас като разтопено сребро разказва "Откровения"-та на Мишо Белчев:

Изображение
[youtube]s1Jp9p0CPec[/youtube]

На сцената се появават четирима млади души, облечени стилно.....

Изображение

Тяхното изпълнение ми дава един от много важните моменти от вечерта на 21-и ноември - реплика на Белчев, която няма да забравя. Тя е отправена към композитора, който води квартета - Стефан Диомов. След приятелската прегръдка с него:

Изображение

Мишо го изпраща с думите: "Стефан Диомов - този ТИТАН на българската музика!". Един титан да каже за друг човек, че е такъв......... хора, колко често чувате подобни признания?!?! Трябва да си много, много ГОЛЯМ във всеки един смисъл на тази дума, за да можеш да признаеш на човека пред теб, че е изключителен!!! Може би.... има и какво друго да вземем от Мишо Белчев... нещо отвъд музиката, текста и песента..... :!: :!: :!:

"Добри познати" с Искра Радева :954 :

Изображение

Михаил и Михаил. Йончев и Белчев. Двама човека с едно и също име, но оставили достатъчно ярка следа в музикалното наследство на България!

Изображение

Аз лично никога не съм харесвала Йончев. Заради скованото му сценично поведение, заради липсата на разнообразие в репертоара, заради това, че не мога да отлича едно негово парче и да кажа, че е изключително. Но появата му онази вечер на празника на Мишо Белчев ми даде повод да се опитам да направя преоценка на това ми мнение...

Марги Хранова - нейният глас напомня истинското вино, ферментирало от топлината на слънчевите летни дни, сбрана в зърната на гроздето. Без подобрения със захар. А такова вино може да става само по-добро с течение на времето. Е, такъв е и гласът на Марги - космически!!! Изстрелва те там някъде на небосклона и ти показва все нови висоти........ "Лека нощ" от нея :954 :

Изображение
[youtube]TTlwBEYdj88[/youtube]

Нели Рангелова. Харесвам я, но..... песента, която представи..... не ме грабва. За разлика от нейната визия :954 , която с Фют и Марчи ни даде едни 10 минутки на съвещание, за да решим следствие на колко корекции е..... И докато се опитвате да ни запоздрете в злоба, да ви кажа...... че го говорихме с възхищение, защото Нели изглежда фантастично!!!

Изображение

Мои любимци №1 - РИТОН..... нямам думи за тях. Тихичко си ги харесвам, че и...... обожавам. :954

Изображение

Време е да се появи и Криси Белчева :954 . Както вече писах, тя обсеби вечерта..... поне моето усещане беше такова. Но може би да е било така и по сценарий.... не знам.

Изображение

Какво пя, какво игра и какво говори, за мен няма никакво значение.... защото онова, с което ме докосна, завладя и извика топлината на сълзите в моите очи, е издекламирането на "Рождество"..... ще се сетите какъв е поводът за неговото написване от страна на Мишо. :954

Ръцете ми останаха сами.
Дъхът ми счупи всякакви окови.
Разбрах, че в този ден ти се роди.
Камбаните забиха като нови.

Небето приближи се до страха,
за който бях разказвал вече в песен,
и ми прошепна тихо на ухо:
„Не се страхувай, имаш син небесен!“

И аз си спомних, че във Витлеем
роден е Той, и тръпнела звездата,
а ти роди се, само че през ден.
За мен и майката ти са чудесата.

И нека оня Бог да ни прости,
и да се знае, че е във душите,
че НЕГО нямаше ли го у нас,
не би изплакал ти по обед, сине!

И в тази свята нощ на колене,
пред Рождеството с бъдещите рани,
аз падам тук пред майката на Бог
и два пъти в краката на жена ми!


И, естествено, след тези слова самият "повод" да се представи пред нас :954 - той мен не можа да ме развълнува. Нито с песен, нито с глас, нито с поведение:

Изображение

Но, позата, с която Криси Белчева наблюдава изявата му на сцената - високо вдигнатата брадичка, може да ви каже всичко. А то "всичко"-то ще се събере в 1 дума - гордост!

Изображение

Баща и син изпълниха прекрасната "От много, много надалеч". Мишо докосна и развълнува. Косьо.... ашлашка работа...... не го разбирам, честно.

Изображение

Данчо Караджов - порасналият тийн. Но песента...... "Сляп ден".....

Изображение
[youtube]CL9z_KXrlcA[/youtube]

Помните ли, че ви казах как ще ви разкажа нещо интересно около датата 13 август, на която всъщност Мишо има рожден ден. Той самият разказа, че тази година го е празнувал в компанията на главнокомандващия военно-морския ни флот. Защото... РД-то му е съвпаднало с празника на флота. :954 И наистина..... след този разказ едва ли можеше да се появи по-подходяща група от ГРАМОФОН и с по-подходящо парче - "Позови меня". :954 Направо се..... втечних от удоволствие...... А и Мишо се присъедини към тях :954 :

Изображение

Вечерта на концерта послучая юбилея на Мишо може без всякакво съмнение да бъде наречена "вечер на големите композитори" :954 , към които Белчев безспорно принадлежи. След като видяхме Хайго Агасян, Диомов, дойде ред и на Стефан Димитров!!! Ако сега ви накарам да ми изброите няколко негови големи хита, съм сигурна, че няма да се затрудните. На прима виста у мен изниква прекрасната "Нова година" в изпълнение на Богдана, Васко и самият Димитров. Я да ви я пусна.... няма отношение към темата на този пост, но пък..... след има-няма 40 дена ще е направо болезнено актуална:

[youtube]TQDMkCdt92M[/youtube]

Ех, Богдана!!! Има една категория звезди, за които искрено съжалявам, че остаряват..... Богдана е една от тях.... Ярък и неповторим талант...... да му се не види, къде по тютюневата спирала на живота си го запиля?!

Изображение

И така...... колко семейства видяхте дотук на сцената?! :954 В Деня на християнското семейство?! Белчеви, РИТОН, Богдана и Стефан..... да ви кажа честно там, където внушенията губят от своето значение, идва действителността..... По право - там, където спрем да се залъгвам, започва животът!!! :)

И кой идва сега?! А?!? :1028 :1028 :1028 :1028 Еееее, как кой?! Ами...... най-големият :D :D :D ........ Васко Найденов!!!! На снимката долу са заедно със Стефан Димитров, който е зад рояла. Още една сцена на голям до голям, титан до титан...... въобще, вълшебна вечер!!!

Изображение

И ако си мислите, че с това вълнението е достигнало връхна точка, то..... нека ви представя Силвия Кацарова.......

Изображение

"Моля се" - по текст на Михаил Белчев. Въобще......, чуете ли прекрасен текст, дори невъзможен текст, да знаете..... авторът е Мишо!!!

Изображение

Споменах някъде вече "любимци"..... я да се повторя, защото........ БТР са на сцената и е време за момент трубадурът да отстъпи на рока. Нафталинът да се пръсне и прахта на лудия ритъм в рок-вените да ни посипе...... ПРЕКРАСНИ с кавъра на ФСБ "Пак ще се прегърнем"!!! Просто......... не знам как да го опиша. А, всъщност, лъжа ви. Знам как да го опиша - с думите на самия Наско: "Мишо, благодаря ти, че ни научи какво е хубав текст на български език!!!":

[youtube]BsR3avwJs-o[/youtube]

Изображение

Знаете ли, една от сериозните ми борби в последните години беше да накарам изразът "...нямам време" да излезе от употреба! Особено, когато мои близки и приятели го ползваха... Няма да се впускам в подробности защо и как, но с това искам да ви въведа в "чудото", което се случи на сцената на 21-и ноември.... Чудото, което мога да опиша кратко така: за приятелството няма сезони, прегради и измерения!!! Бисер Киров присъства на юбилея на своя голям приятел - така, както му беше обещал по-рано тази година!!! ПОКЛОН пред паметта му!

Изображение

Криси и Мишо с една от техните емблеми - "Късна любов":

Изображение

Всъщност целият концерт беше един непрекъснат разказ за ЛЮБОВТА. Как и кога тя се ражда? Как и кога тя ни дарява с първата среща? Как и кога разбираш, че не можеш без човека, когото обичаш?! Как и кога той се е превърнал в твоето "всичко"? История за чиста обич, неподправено уважение, преклонение......

Залата е на крака:

Изображение

... и тъкмо когато си мислим, че това "само" да е било за тази вечер, то сме били дарени с невероятна благосклонност от Господ, сцената блесва, озарена от изключителното присъствие на единствената...... Йорданка Христова:

Изображение

"Ще продължавам да пея"...... никой не се съмнява в това. И даже те моля - продължавай!!! Няма друга Йорданка Христова!!! Нито в България, нито в Куба!!! :)

Мислех си аз, че вече...... ами това е!!! Кой още може да добави нещо към образа на Мишо Белчев, който колегите му изградиха с думи и мелодии тази вечер?! Какво ли още не е казано и разказано. Какво ли още близко на човешката ни същност не е почетено и издигнато на пиедестал?! И отговорът се явява...... с образа и гласа на........ Веско Маринов....

Изображение

"За теб България" - цитирах вече едно пълно стихотвороние от Мишо. Беше неизбежно това да е второто:

От теб съм взел очите и ръцете,
за да те виждам и прегръщам аз.
Нозе да нямам, пак ще се затичам
към теб в най-трудния си час.
Без теб какво бих бил? Дърво без корен.
Без хляб и сол. Без слънце и вода.
По-чужд от чуждите в света огромен.
По-сам от вятъра, пронизал есента.
За теб, Българийо, откъсвам цвете.
За тебе, моя истинска любов.
Не може никой, никой да отнеме
желанието ни за живот.
Аз знам Българийо, аз знам,
че друга няма като теб!
На колене не би застанала ти в този свят!
И в теб се кълнем!
След мен не зная аз какво ще бъде,
но сигурно ще бъде по-добре.
И само за едно ще съжалявам,
че няма да ме има някой ден.


На видео снимах само финала на песента...... не го подминавайте, вижте го...., защото само така ще разберете колко искрен беше Веско Маринов в думите си към Мишо Белчев - "Скъпи Мишо, едно от най-хубавите неща, които....... (не мога съвсем добре да цитирам - бел. а.) е, че ми даде най-хубавия си текст, който стана емблема на моето творчество!".

https://photos.google.com/u/0/share/AF1 ... 1PU3pueDZ3

Приятели, все е имало стихотворения за България! Да си припомним Вазовото преклонение пред Родината. Да минем и през високите сини планини на Младен Исаев.... Да не приемаме за дадност текста на нашия химн, а да помним и знаем, че Цветан Радославов е писал тези вълнуващи думи, когато е отивал на война, за да защитава България!! "Моя страна, моя България" и Емил Димитров.......... може ли да се добави нещо към този наш втори химн?!? Да...., може - само и единствено словесното преклонение на Мишо Белчев, родено от невероятния му талант и дух....... думите на "За теб България"......

И сякаш нямахме емоции досега, та...... не знам как да го напиша точно....... но емоциите, коя от коя по-силни, по-разтърсващи, по-докосващи вълнуваха душата, съзнанието и възприятията ми по изключителен начин!!! Отдавна, от години..... не съм била така развълнувана! Всичко онова и всички онези, с които отраснах..... ценностите, в които съм възпитавана, любовта, която съм разбрала, преклонението, на което съм научена, уважението, което питая - всяко едно от тези неща и още много намериха своя израз, своя образ, своя музикален портрет тази вечер!!!! ФОНДАЦИЯТА - накуп поредните четирима големи забиха, не, не забиха пирона на вечерта, напротив...... счупиха всеки един завършен сценарий, който концерт, представление, събитие може да има..... тук нямаше начало, не се постави и край..... всякаш всичко почваше и свършваше едновременно....., но и същевременно продължаваше вечно...... Как ли?! ........ Не знам....... Никой от тях четиримата - Дони, Кирил Маричков, Иван Лечев и Славчо Николов може да ми отговори на този въпрос..... Може би, защото талантът не е игра на въпроси и отговори. Не е текст, който да създадеш и да предложиш на читателя... Не са чувства, които да римуваш...... ТАЛАНТЪТ е умение да накараш човека насреща изпитва ..... въздигането на собствената си душа! БЛАГОДАРЯ!!!

Изображение

Мишо Белчев, благодаря!!! Благодаря за този изключителен празник...... За това, че те има! Че не си се пестил и си дарил словото и мелодията с искреност и себераздаване!!! За това, че..... споделих твоята вечер с ПРИЯТЕЛСТВОТО... с момичетата, които бяха физически до мен - Фют и Марчи...... и другото момиче, което макар на друго място, мислено беше с мен! Вер, аз знаех, че си там и че си поплакваш...... по-вероятно не особено тайно :1062 !!!!

Линк към целия албум със снимки от вечерта на концерта: https://goo.gl/photos/a9pWaFBVLga79yKbA" onclick="window.open(this.href);return false;

Снимките не са с особено добро качество, за което се извинявам. Отначало се страхувах да снимам със светкавица... знам ли дали е разрешено. После пък.... после пък емоцията от случващото се ме понесе...... и предпочитах да гледам и слушам.
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."

Радостина А. Ангелова - поетеса
Аватар
Ванчето
От писане глава не боли
Мнения: 941
Регистриран на: 06 Яну 2014, 17:26

Re: Личен дневник - cchery

Мнение от Ванчето »

Много емоционално, много истинско, много лично....
Чери, благодаря ти, че ме направи съпричастна с това твое преживяване! Благодаря, че сподели!
Никога не е късно за ново начало!
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15481
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Личен дневник - cchery

Мнение от Kleo »

Ани, искаше ми се и аз да бъда там с вас :940 Бил е великолепен концерт! А и изпълнителите, взели участие в него... без думи съм, след твоя разказ с думи, снимки и клипове... Обожавам музиката. Обичам и българската естрада, и често си я слушам и аз. Направо благородно ви завидях, момичета.
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :)
Аватар
cchery
Завършена форумна мечка
Мнения: 7927
Регистриран на: 19 Авг 2010, 11:12

Re: Личен дневник - cchery

Мнение от cchery »

НЕ МОГА и НЕ ИСКАМ да се примиря с лицемерието

Здравейте.
Затрупана от сковаващите граници на безумни задачи, срокове и графици, обременена от къде вменени, къде не, задължения и отговорности, и притисната от вроденото ми чувство за съобразяване с всичко и всеки, изкарах най-лудата, най-забързаната, най-непланираната есен в живота си!!!! Случи се така, че…. забравях вещи и предмети на безумни места. Пропусках хора и поводи, които са важни за мен. Отървах се от илюзии и превълпащения… Не станах по-добра! Нито дори по-егоистична (вчера прочетох и се сетих как съм забравила и понятието „здравословен” егоизъм)!!! А дали съм по-организирана и изпълнителна….. надявам се, че времето ще покаже….. как бягам от всякакви норми, зададени от етика и морал. Не защото съм пропаднала или некултурна. Дори вече не заради това, че искам да завъртя Слънчевата система около себе си, както беше в недалечното минало!!! А защото на прага на 40-те……. стигнах до СЕБЕ СИ! И се одобрих! И се харесах! И се заобичах!!!! Ако някога ме чуете, че съм се молила, бъдете сигурни, че в тези мигове на съкровена връзка със силата съм пожелала……….. просто да имам още много години напред. Нищо друго!!!

И като казах, че съм стигнала до СЕБЕ СИ, без извинения и угризения от морално, етично, нравствено и всякакво естество, ще ви помоля……. да не ми честитите Коледа! Да не ми пожелавате „светли дни” или „светлина в дните ми”, весели празници или празници на веселието…… Ще ви помоля (не обичам да се моля, но смятам…, че взаимното уважение е по-важно от дори и от мен :) )) да не ми „розовеете”….. не ми е празнично по Коледа, не ми е усмихнато, не е нещо специално. Днес е 24-и декември, а утре е… 25-и… ДЕКЕМВРИ. 2016 година!!!! Нищо повече!!! Не чувствам Коледа като нещо повече от ден в календара! Не съм празнувала този празник в детството си, дори не знаех за него доста дълго. Няма нищо мило, нищо прочувствено, нищо задушевно и нищо, което да „изкара” нежна мелодия на обич от струните на моята душа и сърце. А аз не веднъж съм се описвала с едно просто (от просто по-просто изречение :1062 ): Обичам да обичам! И когато правя неща, които не са съобразени с тази моя сентенция, ми личи….. и съм грозна!
Не ми се и сърдете, ако утре не ви се обадя да ви честитя Коледа. Не е защото не сте ми важни и не ви обичам. Или нямам нужда да знам, че сте мои приятели и ме обичате. Няма да ви де обадя, защото не знам…… какво да ви пожелая за Коледа! Да…., добре!…. Тя е важна за вас, а аз заявявайки колко е важно взаимното уважение, е редно и да го покажа!!!! Но в живота ми много рядко се е случвало да поздравявам някого машинално и най-вече с изтъркани и шаблони словосъчетания!!! Обикновено аз мисля много какво да пожелая на конкретния човек и това е моята проява на уважение!!! Ала за Коледа буквално не знам…… какво да пожелая , защото не знам какво е Коледа и с какво толкова много ви кара да пощурявате :) )))))!!! Аз съм равна на този ден! Това е!!!

Но повече от това…. как не усещам Коледата като нещо специално, у мен се издига едно силно отрицание, негодувание и възмущение… към шаблонираното етикиране на ДОБРОТАТА!!!! И аз почвам да трупам напрежение и истинска неприязън към онези, които ми отнемат 2 от най-силните чувства, на които се прекланям и на които съм способна – ОБИЧТА и ДОБРОТАТА!! Към търговците, които се продават чрез тях. Към търгашите, които ги обезценяват и преобличат с тях лицемерието и лъжата. Неприязън към идиота, бабаита и побойника, които днес се усмихват, но от утре пак ще те обидят, ще ти посегнат и ще те унижат!!! Към члена, който днес води тежката ръка на домашен насилник и оставя следа от пръстите ѝ на нечия женска буза!!!! Към сводника, който насилствено е отнел свободата на нечие дете и дори днес, на вашия превъзнесен празник, ще я продава, облечена като Снежанка – следващия символ на Коледа….. Към наркодилъра, който в този момент поробва пореден човешки живот…… Към бияча с бухалка на пътя на Софийското околовръстно… Към малоумника, каращ с 200….. и загробил нечия майка, баща или дете……

Разбирате ли ме накъде клоня?! Какво искам да кажа. И защо се дразня?! Защото захарните облаци от розово щастие, които тези дни буквално давят всякаквото пространство, са преоблечените лайна на душите ни!!!! Ние знаем за цялата несправедливост на тази земя!!! Ние виждаме! Ние сме част от нея!!! И пак ние….. си затваряме очите и честитим със „светлина”, „добрина” и „святост”…… Аз на това му казвам ЛИЦЕМЕРИЕ!!! И…. не искам да съм част от него!!! А толкова много….. исках…. Да повярвам в магията на този ден! Да повярвам в хората на този ден. Да бъда част от веселбата, от празника, от….. едно голямо, вселенско добро….. Но ДОБРО не виждам!!! Или поне неговото постоянно измерение!!!
И знаете ли защо всъщност признавам и харесвам като празник Нова година?!?! Защото, мили хора, има нещо отвъд символиката на поставянето на край и отварянето на „нова врата” в този ден!!!! Защото, и аз като всеки друг идиот на тази Земя, вечно вярвам (и вечно ЩЕ вярвам!!!), че най-доброто предстои!!! Особено, ако оставим зад гърба си лошото…… Онова, в което не вярвам, е превъплащението в 1 ден. Защото считам, че да станеш добър и да обичаш…. е път!!! А пътят е време…, през което русия пух върху главицата на новороденото се заменя със сребърната мъдрост на изминатите години….. вярвам, че….. не Коледата днес или утре е ДОБРОТО и ОБИЧТА!!! Те всъщност са съвсем малкия жест на всеки един ден, в който съм ги чула от устата ви….. Защото аз не мога да живея с добрина само 1 ден през годината…….. и не искам да се чувствам обичана…… пак само един ден!!! Искам…. да е така цял живот!!!

Затова завършвам с думите на едно момиче, което…. откри в мен не моето вечно стремление към първенство, не моята докачливост, не моята завист, не….!!! Напротив, изрина всичко това и стигна до сърцето ми, до истинското мое аз….. и видя, че няма никакъв смисъл да се обижда, когато съм остра или несправедлива……, защото…. в моментите, кога се държа така, аз не съм водена ЛОШОТИЯ….. не целя да обидя някого…. А просто…… искам да бъда оставена да бъда СЕБЕ СИ!! Помните ли…. с това почнах…… най-сетне се открих…… и не искам никога повече да се губя!!! Както и никога повече да губя нито един мой ден!!!

„…Е... с теб съм, Ани... няма да ти "розовея" излишно. няма да ти пробутвам захаросани клишета... понякога животът е супер натоварващ ни... страдаме от разбити илюзии... от несбъднати мечти... от усещане за самотност или неразбраност или просто ни е неуютно, или пък прекалено изтощено и уморено... затова, просто те прегръщам силно и топло. не си сама. с теб съм. ценя прямотата и приятелството ти!”
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."

Радостина А. Ангелова - поетеса
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15481
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Личен дневник - cchery

Мнение от Kleo »

И винаги ще бъде така... :923

И на 1 януари, и на 14 януари, и на 1 март, и на 16 април, и на Великден, и на ... 9 февруари, 23 юни, 29 февруари... и на Гергьовден, и в деня на Демокрацията... и на Бъдни вечер, и на Коледа, и на Нова година... и през лятото, и през зимата...

Всеки ден и всяка нощ. Защото лично на мен НЕ ми трябват специални празници, за да ОБИЧАМ и ДА ПРОЯВЯВАМ ДОБРОТА. ВСЕКИ един миг е подходящ. И най-черният, и най-белият. И най-припреният, и най-лежерният. И сред шума на тълпата, и сред тишината на чашка кафе. А сега плача, плача и пак плача... заради твоите думи. Заради миналото, настоящето и бъдещето ни. Заради споделените прегръдки. Смеха. Сълзите. Всичкото. Ако щеш, заради музиката или "паралелните Вселени". Заради, въпреки и напук на всичко. И Ани, не, сега няма да ти кажа да празнуваш весело. Щом не го чувстваш този празник истински, така да бъде. Желая ти да ОСТАНЕШ СЕБЕ СИ. Точно такава каквато си. Каквато се откри и обикна. Просто бъди себе си! Нищо друго не е нужно да правиш. Обичам те, приятелко, и ти БЛАГОДАРЯ за форума, подкрепата, пространството и цветността. За обичта и многото нюанси. За силата и за сърцето ти. Целувам те и доскоро, мила моя :922 :922 :922
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :)
Аватар
cchery
Завършена форумна мечка
Мнения: 7927
Регистриран на: 19 Авг 2010, 11:12

МАЛКО ПРЕДИ НОВАТА...... 2017

Мнение от cchery »

МАЛКО ПРЕДИ НОВАТА...... 2017

Нова година е! И отвътре в мен напира едно закачливо желание да напиша нещо. Нещо като….. новогодишно писание. Да, точно писание. Щеше ми се да е малко по-необичайно. Малко по-игриво. Малко повече като каламбур. Но….. едва ли ще се получи така, защото чаках твърде дълго преди да седна да пиша.
Знаете ли, днес прегледах хороскопа си за идната година. Възможно най-непретенциозния хороскоп, без фанфари, без обичайните залитания как хората от една зодия са такива, а пък от друга – онакива. И там беше написано кратичко – чака ме велика година!!! Професионален и личен успех. Година поредна на големи промени. Препоръчително е да не се страхувам от тях.

Е, няма!!! Всъщност…. Редовете, които следват по-долу са нещо като моето прощално предупреждение към всички онези, с които ще се изгубим по пътя!!! Неизбежно е. Но не е фатално. Малко или много, когато си на прага на втората половина от живота си, трябва да дадеш приоритет на себе си, на вътрешното си аз, на мечтите, желанията, въжделенията, които цели 40 години смиташ набързо в „килера” на живота си!!! Е, приятели, през 2017-а ще се лети :) .

Но всичко това предстои! А сега нека се обърна към красавицата, която се е приготвила на прага. Прекрасна жена с лице, озарено от щастието, което синьото на отминалото лятото ѝ дари; щастието, което деликатния аромат на пролетната момина сълза вдъхнови у нея; щастието, което срамежливата есен поръси със злато! Не харесвам онази приказка, в която старата година е повехнала старица, а новата – съвсем младо момиче, което му предстои да грохне!!! Напротив….. за мен всяка отминаваща година е докосната от четката на изкусителен художник и е станала още по-недостижима, още по-непристъпна, още по-горда и взискателна към “ползвателите” на нейната красота!!!! И именно тази чаровна дама моля сега: „Дай ми ръка…. и ме поведи там, където зрелостта на твоята красота ще се слее с волността на дивия повик, затворен в черупката на нелепото ми битие! Оковите рядко са помагали някому. А на мен – те не ми прилягат! Аз обещавам да не спирам. Никога. Дори, когато трудността се е озъбила грозно и бясно в душата ми…. Аз така и не се научих да спирам, да се отказвам… Дори и не мога да си помисля, че бих могла!!! 2016-а, ти….. ще останеш паметна за мен, защото аз почувствах свободата!”
С какво най-силно ще запомня отминаващата си!?

АЗ МОГА! Какво ли?! Ами всичко…… да слушам, да говоря, да страдам, да обичам, да падам и да ставам. Просто всичко!!!

НЕ СЕ ПОДДАВАМ! На какво ли?! На масовост… в какъвто и да било вид!!! Не, хора, няма да ме видите да вия с вълците и да грача с гаргите. Дори и да съм сред такива съобщества, едва ли ще ме видите кротка или примирена…. Скубането на гарги ми е любимо занимание. А гарги…….., в България, гарги и патки има толкова, че чак надушвам пандемия.

Не съм ви ДОБРА приятелка!!! Ако това значи, че само аз ще давам в ЕДНО приятелство. В такъв случай – не съм ви дори приятелка. КРАЙ!! Сложих един голям край с още по-голяма удивителна след и-краткото!!! Беше! Мога да давам. Мога да се раздавам. Умирам дори да ги правя тези неща, ала…….. и аз искам същото….. колко много искам някой да умира да се раздава за мен! Бих се разтопила за такова нещо.

Повече не се ангажирам с вашите задължения! КРАЙ! БЕШЕ! Всеки трябва да се научи на отговорност. Но преди всичко – да бъде отговорен пред себе си. Там, в тъмната стаичка на собственото си АЗ, когато се запита – достоен ли съм и когато от безмълвния отговор не покапят сълзи на съжаление, значи има надежда!

ОБИЧАМ… повече от всичко на света. И повече от всякога в живота ми. Чак сега разбирам, че точно от това чувство е изграден скелета на моята същност… Нищо не може да ме мотивира по-силно. Нищо не може да ме нарани по-силно. Дори се улавям да мисля, че точно и само обич е причината, която някога ще ме отведе в другото измерение…….

НЕ СЕ СТРАХУВАМ… Никога вече! Успях и се разделих с някои от най-големите демони в душата и сърцето ми!!! Онези, които пораснаха с чудовищни размери, когато в един топъл и слънчев септемврийски ден ракът отнесе татко… Не че все още не изпитвам болезнените остриета на стрелите, изтъкани от паника…… но, за Бога, повече не мога да живея така!!! Това не е живот!!! А…. има ли нещо, което да копнея повече от живота?!?..... ДА ЖИВЕЯ…… това харесвам да правя. Защото ми е хубаво. И защото животът, белият свят и цялата му колоритна красота и разнообразие са достатъчна причина за ЖИВОТ!!!

Така че, мили приятели, това е единственото, което желая всинца ви……. ЖИВЕЙТЕ!!! Живейте така, сякаш нищо друго не ви остава!!!! Настървено! Неистово! С непримиримото желание на малко дете, което бърза да научи всичко. Тук и сега!!!
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."

Радостина А. Ангелова - поетеса
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15481
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Личен дневник - cchery

Мнение от Kleo »

Черко, за теб:

Докато дишам

Не ме търси сред другите жени!
(Тълпата поначало ме отблъсква.)
Аз винаги съм някъде встрани –
различна, независима и дръзка.
Не мога да се впиша в общество
от сладки захаросани девойки.
Сред тях изглеждам странно същество,
попаднало в графа – дефектни бройки.
Не ми понася стадният модел –
да върша нещо, без да влагам мисъл.
Създадена съм с по-различна цел –
да давам пример Бог ме е орисал.
Над пошлост и поквара да летя
и вярата в доброто да възвръщам.
На страх, двуличност, фалш и суета –
вратата безпардонно да затръшвам.
Не ме търси в еднаквите лица!
На моето с големи букви пише –
достойнство, чест, любов и свобода.
Докато съм Жена. Докато дишам.

Васка Мадарова
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :)
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15481
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Личен дневник - cchery

Мнение от Kleo »

Ани,
Когато искам да ти кажа нещо, но умът не ми го ражда, понякога намирам нужното послание в картинка като тази, за теб:

Изображение

Имай истински щастлива Нова година, приятелко!
Живей! Чувствай! Обичай! Пиши! Чети!
И ... бъди себе си! Обичам те :329
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :)
Аватар
cchery
Завършена форумна мечка
Мнения: 7927
Регистриран на: 19 Авг 2010, 11:12

Re: Личен дневник - cchery

Мнение от cchery »

Kleo написа:Ани,
Когато искам да ти кажа нещо, но умът не ми го ражда, понякога намирам нужното послание в картинка като тази, за теб:

Изображение

Имай истински щастлива Нова година, приятелко!
Живей! Чувствай! Обичай! Пиши! Чети!
И ... бъди себе си! Обичам те :329
Деска, разбирам те вече за картинките. То е като моето, когато умът ми нищо не ражда - не пиша... макар че много, много ме е яд на мен, че така смених поведението си последните месеци. Отдавам го на... някаква натовареност, но при все - това не съм аз.
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."

Радостина А. Ангелова - поетеса
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15481
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Личен дневник - cchery

Мнение от Kleo »

Радвам се, че ме разбираш.
Претовареността понякога просто ни дава заслужена почивка.
Разтоварва мозъците ни, като пресича пътя на това да се излеем, както сме свикнали.
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :)
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15481
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Личен дневник - cchery

Мнение от Kleo »

Чери, преди малко се зачетох тук и видях ето тези бижута:

[img]http://danasebesi.com/wp-content/upload ... 5920_n.jpg[/img]

Харесват ли ти? Питам те, защото щом ги видях, и веднага се сетих за теб. Отива ти червено според мен. А този комплект е доста шантав и подходящ за щури личности, не мислиш ли? :329
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :)
Публикувай отговор