Някъде средата на юни е. Юни 2016... Чувам информация по радиото за организиран концерт по повод 70-я юбилей на Михаил Белчев. Не след дълго, вече настроена да възприемам на честотите на тази новина, аз мярвам и афиша за събитието. Мярвам ииии..... не мога да повярвам.... Чета дългия списък с имена на гост-певци, които ще почетат юбиляра, и си казвам, че това ще е
СЪБИТИЕТО!!! (По това време още не знаех за БЕНЕФИСА на ансамбъла ни по худ. гимнастика
) А списъкът включва.... Богдана Карадочева, Марги Хранова, дует Ритон, Данчето Христова, Силвия Кацарова, Васко Найденов, БТР, Данчо Караджов.... Стефан Диомов, Хайго Агасян, Стефан Димитров. Боже, мили :!: :!: !!!! Всички те на едно място?!?! И обединени от "темата" Мишо Белчев?!?.... Не, това нямаше как да бъде нещо различно от параден триумф на красивата, мелодичната, грабващата, стойностната песен, която навремето наричахме естрадна...... и с която съм израснала!!!! Колко певци и композитори на едно място са необходими на човек, за да се разлее задоволство под формата на ноти из вените?!?!
Купих билетите там някъде - края на юни или началото на юли, знаейки, че концертът ще е чак през късната есен - 21-и ноември!!!
Денят на християнското семейство! Е, що се отнася до семейство Белчеви - Кристина и Михаил, мисля, че никой не се съмнява, че те са носители на добродетелите и ценностите, които семейната единица въплъщава в себе си! И беше напълно ясно защо е избрана тази дата, при положение, че Мишо Белчев навършва 70 години на 13-и август!
Запомнете тази дата -
13 август! По-късно, буквално в разгара на концерта, тя обясни присъствието на една много специална песен за мен. Песен, която обаче, не е на Мишо Белчев. Става въпрос за "Позови меня".
Ще направя и още един акцент преди да начена разказа за снощния празник. Когато разбрах за концерта, оставаха броени дни до рождения ден на моя много скъпа приятелка! По традиция, женският кръг, към който с нея принадлежим, си правим изненади за рождените дни. И .... защо билет за концерта на Мишо Белчев да
не е точния подарък за Фют?!? :lol: :lol: ..... Като този билет е израз не само на отношението ми към нейния най-важен ден в живота, а и на още нещо.....
.
Завесата, която прикрива сцената на Зала 1 в НДК, се вдига с известно закъснение. Може би или пък поне 20 минути след обявения първоначален час - 19 часа! Ние с Фют и Марчи (още една от мацките от женската задруга
) влязохме с 5 минутно закъснение и държа да отбележа, че местата бяха аха на 100% заети - е това го виждам изключително рядко по събитията, на които ходя. Дали ще са спортни, дали ще е театър, дали ще е концерт, представяне на книга или нещо друго, баш бай брадър ходи не в последния момент, а няколко (десетки) момента след него
. В случая, обаче, нещата не стояха така. И баш бай брадър си бях само и единствено аз, защото аз бях причината да закъснеем вкупом....... добре де, айде не аз - ами бъдещата олимпийска надежда по художествена гимнастика на България :lol: :lol: ..... всички се досещате вече, че става въпрос за Бела :1140 :1140 ...... Воденето ѝ от Младост до спортната зала в НСА принципно не би отнело повече от 6-7 минутки, но...... когато става в час пик...... е, тогава "убивам" и до 25 минути (с опитите да паркирам нейде из вечните ловни полета в Студенски град!).
Но стига вече, нали вдигнахме завесата?! :lol: :lol: Прозвучава позната мелодия...... че коя друга, ако не "Булеварда", но в аранжимент за вариете....и както може да се очаква, вариетето е на сцената и хвърля достопочтени мостове към ерата на Хачо Бояджиев в БНТ
.... Чудно е! Нямам против. Има феерия от багри върху сцената..... КРАСОТА!!! Аз обожавам цветовете.
За доброто настроение е сложено прекрасно начало, но.... нищо не може да се сравни с появата на юбиляря...., който беше съпъстван от една негова прекрасна мелодия, достойно заела мястото в музея с негови музикални емблеми - "Не остарявай любов".
После пък..... следва "Младостта си отива".... Ала както се пее в този шлагер, "Младостта си отива, но не съвсем", и се появяват две изключително сладки хлапета, които в римувани четиристишия и с шеговит тон, "изясняват картинката" на всички. Събрали сме се не да празнуваме остаряването на една личност, а младостта, опита, зрелостта, приятелството и обичта!!! С две думи - нито дядо Мишо, нито чичо, че даже не и батко
- просто Мишо (Белчев)
.
Не искам да "надувам фанфарите" в този разказ. И да ви кажа колко прекрасно е било (пък за сметка на това нещо ми е липсвало на БЕНЕФИСА на златните момичета от миналата седмица
- ето това май повече ме натъжава). Ще бъда честна и открита... и надявам се достатъчно възпитана, за да не губя уважителния тон, който в случая не е наложителен, а е
ЕДИНСТВЕН! И при все, дължа на честността следната ремарка (брех, има ли такава дума на български
!?!?). Мишо Белчев изглеждаше и носеше в себе си някаква болка и тъга. Пристъпваше трудно, беше прегърбен, а усмивките му бяха бегли и неуверени. Част от участниците в концерта оставиха същото впечатление... Но да ви кажа....., противопоставяйки ги или пък сравнявайки с тийнейджърските напъни в сценичното поведение на Данчо Караджов и убийствените трели, които прави съвсем не на място, вече не знам кое ме изкара извън зоната на комфорта. Всъщност.... то е ясно де. Не мога да очаквам (макар и да искам) от хора, които от години не са на сцена, да я "подпалят" с присъствието си. Криси Белчева.... не знам чий юбилей празнувахме снощи?!?! Този на Мишо или нейният?! Да..., нормално е при положение, че той заеква, тя да е човекът, който да се заеме със задачата да разказва, чете поздравителни адреси и благодарности към спонсорите. Но.... по някакъв начин нейното присъствие ми дойде в повече (май винаги ми и е идвало така). Не ми харесва как пее, а като артистично поведение е откровено... инфантилна. Но..... да предаде чувство, когато декламира стихове, ето това го
МОЖЕ с главно "м". И по-натам ще ви разкажа за какво иде реч. Завършвам с най-притеснителното нещо от цялата вечер, а именно - участието на сина на Криси и Мишо, Константин Белчев. Той беше единственият участник, който......... забележете, не прегърна и целуна юбиляря!!!! Наместо това се
ръкува с него, при това с една изключителна дистанция, която беше в тотален разрез със създалата се до този момент атмосфера на приятелство, уют и признателност! Но.... да не говоря много, ето за какво иде реч:
https://photos.google.com/share/AF1QipN ... 1PU3pueDZ3
И така......., концертът е едва започнал, затова предлагам да му се отдадем с пълно сърце, защото само след 3 часа той ще се превърне в онази така необходима ми душевна наслада и благост! Онова "уау", което БЕНЕФИСЪТ не ми даде (ох, пак ги захапах моите любимки
.....). На сцената се появява Мая Нешкова с "Идва някой":
[youtube]IAgoo1iEOQk[/youtube]
Следват Недялко Йорданов и Хайгашод Агасян - отправната точка, началото, вододела, чрез който на сцената, в залата и в сърцата се настани кадифеното докосване на ПРИЯТЕЛСТВОТО!!! Мишо Белчев, Недялко Йорданов, Хайгашод Агасян....... трима приятели един до друг, рамо до рамо, в мъжка прегръдка помежду си.
Джина Иванова със "Спомен за козия рог". Забележете "компанията"
, създала това изключително музикално удоволствие:
Музика :Хайгашод Агасян
Текст: Михаил Белчев
Аранжимент: Красимир Гюлмезов
И към него като добавим и прекрасния глас на Джина......., е чуйте по-долу
:
[youtube]Gv-k24fKtbc[/youtube]
Илия Ангелов с глас като разтопено сребро разказва "Откровения"-та на Мишо Белчев:
[youtube]s1Jp9p0CPec[/youtube]
На сцената се появават четирима млади души, облечени стилно.....
Тяхното изпълнение ми дава един от много важните моменти от вечерта на 21-и ноември - реплика на Белчев, която няма да забравя. Тя е отправена към композитора, който води квартета - Стефан Диомов. След приятелската прегръдка с него:
Мишо го изпраща с думите: "Стефан Диомов - този ТИТАН на българската музика!". Един титан да каже за друг човек, че е такъв......... хора, колко често чувате подобни признания?!?! Трябва да си много, много
ГОЛЯМ във всеки един смисъл на тази дума, за да можеш да признаеш на човека пред теб, че е изключителен!!! Може би.... има и какво друго да вземем от Мишо Белчев... нещо отвъд музиката, текста и песента..... :!: :!: :!:
"Добри познати" с
Искра Радева :
Михаил и Михаил.
Йончев и Белчев. Двама човека с едно и също име, но оставили достатъчно ярка следа в музикалното наследство на България!
Аз лично никога не съм харесвала Йончев. Заради скованото му сценично поведение, заради липсата на разнообразие в репертоара, заради това, че не мога да отлича едно негово парче и да кажа, че е
изключително. Но появата му онази вечер на празника на Мишо Белчев ми даде повод да се опитам да направя преоценка на това ми мнение...
Марги Хранова - нейният глас напомня истинското вино, ферментирало от топлината на слънчевите летни дни, сбрана в зърната на гроздето. Без подобрения със захар. А такова вино може да става само по-добро с течение на времето. Е, такъв е и гласът на Марги - космически!!! Изстрелва те там някъде на небосклона и ти показва все нови висоти........ "Лека нощ" от нея
:
[youtube]TTlwBEYdj88[/youtube]
Нели Рангелова. Харесвам я, но..... песента, която представи..... не ме грабва. За разлика от нейната визия
, която с Фют и Марчи ни даде едни 10 минутки на съвещание, за да решим следствие на колко корекции е..... И докато се опитвате да ни запоздрете в злоба, да ви кажа...... че го говорихме с възхищение, защото Нели изглежда фантастично!!!
Мои любимци №1 -
РИТОН..... нямам думи за тях. Тихичко си ги харесвам, че и...... обожавам.
Време е да се появи и
Криси Белчева . Както вече писах, тя обсеби вечерта..... поне моето усещане беше такова. Но може би да е било така и по сценарий.... не знам.
Какво пя, какво игра и какво говори, за мен няма никакво значение.... защото онова, с което ме докосна, завладя и извика топлината на сълзите в моите очи, е издекламирането на "Рождество"..... ще се сетите какъв е поводът за неговото написване от страна на Мишо.
Ръцете ми останаха сами.
Дъхът ми счупи всякакви окови.
Разбрах, че в този ден ти се роди.
Камбаните забиха като нови.
Небето приближи се до страха,
за който бях разказвал вече в песен,
и ми прошепна тихо на ухо:
„Не се страхувай, имаш син небесен!“
И аз си спомних, че във Витлеем
роден е Той, и тръпнела звездата,
а ти роди се, само че през ден.
За мен и майката ти са чудесата.
И нека оня Бог да ни прости,
и да се знае, че е във душите,
че НЕГО нямаше ли го у нас,
не би изплакал ти по обед, сине!
И в тази свята нощ на колене,
пред Рождеството с бъдещите рани,
аз падам тук пред майката на Бог
и два пъти в краката на жена ми!
И, естествено, след тези слова самият "повод" да се представи пред нас
- той мен не можа да ме развълнува. Нито с песен, нито с глас, нито с поведение:
Но, позата, с която Криси Белчева наблюдава изявата му на сцената - високо вдигнатата брадичка, може да ви каже всичко. А то "всичко"-то ще се събере в 1 дума -
гордост!
Баща и син изпълниха прекрасната "От много, много надалеч". Мишо докосна и развълнува. Косьо.... ашлашка работа...... не го разбирам, честно.
Данчо Караджов - порасналият тийн. Но песента...... "Сляп ден".....
[youtube]CL9z_KXrlcA[/youtube]
Помните ли, че ви казах как ще ви разкажа нещо интересно около датата 13 август, на която всъщност Мишо има рожден ден. Той самият разказа, че тази година го е празнувал в компанията на главнокомандващия военно-морския ни флот. Защото... РД-то му е съвпаднало с празника на флота.
И наистина..... след този разказ едва ли можеше да се появи по-подходяща група от
ГРАМОФОН и с по-подходящо парче - "Позови меня".
Направо се..... втечних от удоволствие...... А и Мишо се присъедини към тях
:
Вечерта на концерта послучая юбилея на Мишо може без всякакво съмнение да бъде наречена "вечер на големите композитори"
, към които Белчев безспорно принадлежи. След като видяхме Хайго Агасян, Диомов, дойде ред и на Стефан Димитров!!! Ако сега ви накарам да ми изброите няколко негови големи хита, съм сигурна, че няма да се затрудните. На прима виста у мен изниква прекрасната "Нова година" в изпълнение на Богдана, Васко и самият Димитров. Я да ви я пусна.... няма отношение към темата на този пост, но пък..... след има-няма 40 дена ще е направо болезнено актуална:
[youtube]TQDMkCdt92M[/youtube]
Ех,
Богдана!!! Има една категория звезди, за които искрено съжалявам, че остаряват..... Богдана е една от тях.... Ярък и неповторим талант...... да му се не види, къде по тютюневата спирала на живота си го запиля?!
И така...... колко семейства видяхте дотук на сцената?!
В Деня на християнското семейство?! Белчеви, РИТОН, Богдана и Стефан..... да ви кажа честно там, където внушенията губят от своето значение, идва действителността..... По право - там, където спрем да се залъгвам, започва животът!!!
И кой идва сега?! А?!?
Еееее, как кой?! Ами...... най-големият
........
Васко Найденов!!!! На снимката долу са заедно със Стефан Димитров, който е зад рояла. Още една сцена на голям до голям, титан до титан...... въобще, вълшебна вечер!!!
И ако си мислите, че с това вълнението е достигнало връхна точка, то..... нека ви представя
Силвия Кацарова.......
"Моля се" - по текст на Михаил Белчев. Въобще......, чуете ли прекрасен текст, дори невъзможен текст, да знаете..... авторът е Мишо!!!
Споменах някъде вече "любимци"..... я да се повторя, защото........
БТР са на сцената и е време за момент трубадурът да отстъпи на рока. Нафталинът да се пръсне и прахта на лудия ритъм в рок-вените да ни посипе...... ПРЕКРАСНИ с кавъра на ФСБ "Пак ще се прегърнем"!!! Просто......... не знам как да го опиша. А, всъщност, лъжа ви. Знам как да го опиша - с думите на самия Наско:
"Мишо, благодаря ти, че ни научи какво е хубав текст на български език!!!":
[youtube]BsR3avwJs-o[/youtube]
Знаете ли, една от сериозните ми борби в последните години беше да накарам изразът "...нямам време" да излезе от употреба! Особено, когато мои близки и приятели го ползваха... Няма да се впускам в подробности защо и как, но с това искам да ви въведа в "чудото", което се случи на сцената на 21-и ноември.... Чудото, което мога да опиша кратко така:
за приятелството няма сезони, прегради и измерения!!! Бисер Киров присъства на юбилея на своя голям приятел - така, както му беше обещал по-рано тази година!!! ПОКЛОН пред паметта му!
Криси и Мишо с една от техните емблеми - "Късна любов":
Всъщност целият концерт беше един непрекъснат разказ за ЛЮБОВТА. Как и кога тя се ражда? Как и кога тя ни дарява с първата среща? Как и кога разбираш, че не можеш без човека, когото обичаш?! Как и кога той се е превърнал в твоето "всичко"? История за чиста обич, неподправено уважение, преклонение......
Залата е на крака:
... и тъкмо когато си мислим, че това "само" да е било за тази вечер, то сме били дарени с невероятна благосклонност от Господ, сцената блесва, озарена от изключителното присъствие на единствената......
Йорданка Христова:
"Ще продължавам да пея"...... никой не се съмнява в това. И даже те моля - продължавай!!! Няма друга Йорданка Христова!!! Нито в България, нито в Куба!!!
Мислех си аз, че вече...... ами това е!!! Кой още може да добави нещо към образа на Мишо Белчев, който колегите му изградиха с думи и мелодии тази вечер?! Какво ли още не е казано и разказано. Какво ли още близко на човешката ни същност не е почетено и издигнато на пиедестал?! И отговорът се явява...... с образа и гласа на........
Веско Маринов....
"За теб България" - цитирах вече едно пълно стихотвороние от Мишо. Беше неизбежно това да е второто:
От теб съм взел очите и ръцете,
за да те виждам и прегръщам аз.
Нозе да нямам, пак ще се затичам
към теб в най-трудния си час.
Без теб какво бих бил? Дърво без корен.
Без хляб и сол. Без слънце и вода.
По-чужд от чуждите в света огромен.
По-сам от вятъра, пронизал есента.
За теб, Българийо, откъсвам цвете.
За тебе, моя истинска любов.
Не може никой, никой да отнеме
желанието ни за живот.
Аз знам Българийо, аз знам,
че друга няма като теб!
На колене не би застанала ти в този свят!
И в теб се кълнем!
След мен не зная аз какво ще бъде,
но сигурно ще бъде по-добре.
И само за едно ще съжалявам,
че няма да ме има някой ден.
На видео снимах само финала на песента...... не го подминавайте, вижте го...., защото само така ще разберете колко искрен беше Веско Маринов в думите си към Мишо Белчев -
"Скъпи Мишо, едно от най-хубавите неща, които....... (не мога съвсем добре да цитирам - бел. а.) е, че ми даде най-хубавия си текст, който стана емблема на моето творчество!".
https://photos.google.com/u/0/share/AF1 ... 1PU3pueDZ3
Приятели, все е имало стихотворения за България! Да си припомним Вазовото преклонение пред Родината. Да минем и през високите сини планини на Младен Исаев.... Да не приемаме за дадност текста на нашия химн, а да помним и знаем, че Цветан Радославов е писал тези вълнуващи думи, когато е отивал на война, за да защитава България!! "Моя страна, моя България" и Емил Димитров.......... може ли да се добави нещо към този наш втори химн?!? Да...., може - само и единствено словесното преклонение на Мишо Белчев, родено от невероятния му талант и дух....... думите на "За теб България"......
И сякаш нямахме емоции досега, та...... не знам как да го напиша точно....... но емоциите, коя от коя по-силни, по-разтърсващи, по-докосващи вълнуваха душата, съзнанието и възприятията ми по изключителен начин!!! Отдавна, от години..... не съм била така развълнувана! Всичко онова и всички онези, с които отраснах..... ценностите, в които съм възпитавана, любовта, която съм разбрала, преклонението, на което съм научена, уважението, което питая - всяко едно от тези неща и още много намериха своя израз, своя образ, своя музикален портрет тази вечер!!!!
ФОНДАЦИЯТА - накуп поредните четирима големи забиха, не, не забиха пирона на вечерта, напротив...... счупиха всеки един завършен сценарий, който концерт, представление, събитие може да има..... тук нямаше начало, не се постави и край..... всякаш всичко почваше и свършваше едновременно....., но и същевременно продължаваше вечно...... Как ли?! ........ Не знам....... Никой от тях четиримата -
Дони, Кирил Маричков, Иван Лечев и Славчо Николов може да ми отговори на този въпрос..... Може би, защото талантът не е игра на въпроси и отговори. Не е текст, който да създадеш и да предложиш на читателя... Не са чувства, които да римуваш...... ТАЛАНТЪТ е умение да накараш човека насреща изпитва ..... въздигането на собствената си душа! БЛАГОДАРЯ!!!
Мишо Белчев, благодаря!!! Благодаря за този изключителен празник...... За това, че те има! Че не си се пестил и си дарил словото и мелодията с искреност и себераздаване!!! За това, че..... споделих твоята вечер с ПРИЯТЕЛСТВОТО... с момичетата, които бяха физически до мен - Фют и Марчи...... и другото момиче, което макар на друго място, мислено беше с мен!
Вер, аз знаех, че си там и че си поплакваш...... по-вероятно не особено тайно
!!!!
Линк към целия албум със снимки от вечерта на концерта:
https://goo.gl/photos/a9pWaFBVLga79yKbA" onclick="window.open(this.href);return false;
Снимките не са с особено добро качество, за което се извинявам. Отначало се страхувах да снимам със светкавица... знам ли дали е разрешено. После пък.... после пък емоцията от случващото се ме понесе...... и предпочитах да гледам и слушам.