Има една реплика, която последните месеци обикаля ефира - "Исках да гласувам, но нямах желание".....
Пиша настоящето, защото имам нужда. Лично за себе си. И защото писаното слово ще пребъде. Останалото - аз вече не вярвам. Лицемерието ми се блещи с грозни, жълти зъби и аз не му оставам длъжна. Не мога.... просто не мога.
За поредна година пролетта и броените дни на пролетната ученическа ваканция са "нашето"
време!!! Кратката седмица, през която ще ходим из Европа, ще се дивим на онова, което в България нямаме и ще си споделяме неща, наслоили се още от 15-и септември. Въртележката, която се завърта на този ден, убива много от човешките взаимоотношения. Не, не казвам, че образованието и ученето са излишни... Напротив! Аз държа страшно много на тях. Дори май... прекалявам. Но - за излишно определям цялото това напъване, заради което сме вечно заети с нещо, измерващо се в минути и часове, и накрая - не си спомняме кои бяхме!!!
Така че - пролет е! Ваканция - ура!
И европейското ни турне вече начена... с полета от София към Меминген, Германия на 10-и април. Тази година ще тропаме из калдъръмените улички на историята на южна и западна Чехия. Какво си няма тази държава?! Величаво Средновековие?! Изключителна бира?! Пленителни замъци?!? Оооооооо, за една средностатистическа Анелия, каквато не съм аз, дори самата идея за пътешествие дотук би била достатъчна!!! Но примамката, на която са "увиснали" прекрасни барокови замъци, потопени в сладко-горчивата мътилка на вечерната наливна, чешка бира ме превръщат в рибка. Не, в рибок. Е, добре де - в малко по-голяма.... риба - нали съвсем скоро освен всичко друго, ще превалям склона на живота....
И така. Озовахме се с Бела и Коко вчера на летището в Меминген Германия. Момчил ще го вземем, ако слуша и не параноясва
, в четвътък от летището в Прага!!! Тези първи 1400 км от нашето пътешествие бяха най-лесните
. Последвалите ги 400 в източна посока към Чехия и прекрасния малък Чески Крумлов, откъдето ви пиша в момента, никога нямаше да са такива, каквито са, ако не ги бяхме забъркали собственоръчно аз, Бела и Коко...... Ако не бяхме ние, а всеки друг, това щяха да са едни стандартни 400 км, минати по аутобаните на Германия и приключили с чинно паркиране пред пансион ВЕБЕР в Крумлов.
Но, както казах, понеже сме си само тримата, и поради факта, че генетично много си приличаме, ние дойдохме не просто на пътешествие до Чехия, а на приключение. А вчера - такова не липсваше!!!
Всичко почна с опита на Бела да ожули дясната задна врата на колата под наем у оградата на паркинга, откъдето я взехме. Вратата спасихме, но..... пищенето на всякакъв род аларми у тази иначе модерна кола, напомняше на нехармонизиран бароков оркестър. Към звуците се прибавиха и едни служебни съобщения в зелено и червено върху таблото на колата зад волана...... Разни пиктограми, които не разбирах и вездесъщото "shift", което ми се изясни някъде към километър 150.....
Който ме познава, знае, че мен аларми не ме спират....... Поне в първите стотина метра. Колата я изкарах от паркинга, което ни постави в ситуация да се озовем на път..... Път, ама кой?! Кой е нашия път и накъде да вървим?! Навигацията на тела, която предната вечер след старателно проучване, свалих и на която разчитах, мълчеше!!! Мълчеше и ми се пуйчеше с едни сърдити емотикони, които казваха само едно - град Че
ски Крумлов няма, не е съществувал и никога няма да има!!! Нито пък Че
Хски Крумлов. Както се досещате и тези 2 варианта на изписване
Český Krumlov и
Сeskу Krumlov също не фигурираха из аналите на базата с данни на приложението..... Всички потребители, дали най-висока оценка на въпросния програмен продукт, бяха поздравени негласно от мен... При това - доволно поздравени!!!
И така сред звук и светлина в прекрасния ни Опел Мерива (или марива - така и не го видях), без ориентир накъде и как, аз задействах протокола за бързо реагиране, потънал много, много отдавна в гънките на малкия ми мозък.... Да - не е за вярване, нали?!? След десетина нервни минутки, прекарани в разцъкване на тъпата навигация, разбрах как аджеба работи ...... и открих Крумлов на нея.... и не само това - ами си имаше и цял път и един мъжки глас, точещ се мазно от приложението, беше готов да ни преведе дотам..... О, небеса, о чудеса...... Закачих тела на стойката за телефони, която от своя страна беше залепена за предното стъкло и победоносно поех в правилната посока. Странно или не.... оказа се, че леко съм ослепяла ..... това междувременно..... Брех, блещя се към екрана на тела, за да виждам пътя, накъдето да карам, ама.... той тоя екран е толкова тъмен, че аха.... всеки момент ще умре.... Пробвам да вдигна яркостта, защото на практика работеща навигация, която обаче не можеш да наблюдаваш, си е като да караш без такава.... И какво, мислите, се оказва?!? Телът ми се напекъл. И не само напекъл, ами направо стоплил... и нали е умно и разумно LG, има си защита за изключване при прегряване.... Стъпка 1 - да намалим яркостта на екрана почти на нула
...
"Някой друг да има навигация на телефона си?!" - въпросът към Коко и Бела ги свари неподготвени и иначе добре отработените движения с пръстчета по екраните, замряха...... Игри на телефоните - колкото искате, ама една барем навигация - йок!!! Този въпрос и най-вече печалната констатация на база негативния му отговор, щеше да ни преследва през всичките 400 км до Крумлов!!!
СПРЯХ!!! А, дет се вика, още не бях и потеглила. Навигацията на тела не се вижда. На таблото ми светят червен и зелени светлини, а цялото купе се оглушава от досадния сигнал на аларма, която още по-досадно ми казва, че съм изключително тъпа задето не разбирам какво с тази малоумна кола не е съвсем наред..... Боже, мили, хората с по-малко усилия ракети в Космоса извеждат!!!!!
Излязох от колата и почнах да проверявам дали има незатворена врата.. И да... такава има!! Врата на ........ аха...... няма да сгрешите - да на наша Бела
...... Че кой друг?! Ебаси кефа - поне органът спря да пищи... А светлините на таблото рязко се укротиха само до една зелена с пустото му "shift". Връчих си LG-то на Коко и му казах, че на всяка цена трябва да го охлади - независимо от методите. Тоя телефон вече се е давил в Бяло море и след цял един час, прекаран под вода там, все още работи.... Така че..... трябваше да го охладим и екранът пак да блесне!!! В крайна сметка и това се случи..., а ние вече карахме по магистралата към Мюнхен. И в момента, когато реших, че всичко ми ме наред..., нов звуков сигнал на аларма разцепи купето, а на мен ми идеше да се метна в канавката!!! Аааааааа
..... Бах.... превишила съм била скоростта...... абе, ей..... аз на немска магистрала ли съм или какво?!?! Немска, немска....., ама по нея имаше една камара участъци в ремонт (да, и тук ремонтират - да не ви учудва) и в тези участъци скоростта е ограничена.... Добре, бе.... айде намалям!!! Ама... ако може шифтът от таблото да угасне. Време е вече.... Но... не угасва и така едни около 120 км..... Направо ми идеше вече с чука по таблото и да се свършва...... Пък то било съвсем простичко...... трябвало е просто да превключа на ....... шеста (6) скорост
..... Тя... баба ми навремето все коли с 6 предавки караше
...... Ох, добре - край на всичко. Няма звуци. Няма светлини.... Ама няма и фарове..... На около 7-я тунел взе да ми прави впечатление, че ми е нещо доста тъмничко пред.... колата...... но откъде се включват фаровете на това возило??!! Иначе копчета - има... и то какви?! Натискам ги - ниенте. Промвам да издърпам - пак нищо. Местя лостовете, въртя, превъртам. Тунел №8 се задава...... наближаваме и деветия.... аз съм все така без фарове.... На 10-ия ме осени идея и то благодарение отново на налично ограничение на скоростта - можах да се огледам по таблото.... Защото иначе при скорост 170-180, която с кеф си позволявах
....., гледам само да съм в пътя! Завъртях копчетата еднократно надясно и бях господар на всички фарове в опела!!!
Ооооооо, колко хубаво можело да бъде.... Ако, разбира се,.... батерията на тоя иначе толкова деликатен мой телефон не беше паднала..... до 15%....., бързо стопили се на ...... 0 - цифром и словом
нула!!! На около десетина км сме от чешката граница и ако дотук пътят си беше по магистрали и нямаше как да се объркаме, то ни чакат около 80 км до Крумлов по планински път, криволичещ из малки селца със знайни и най-вече незнайни имена..... Бях споменала вече по-горе - друга навигация нямаме. Хартиена карта - също... Аз съм един много прост човек....
Карам си към границата, но всички табели сочат, че този път отива към Прага..., пък ние сме поели по посока Бърно.... и да ви кажа двете посоки са като полюсите на земята - едното на запад, другото на изток.... Мамка му.... нещо не е наред. Я, да се върна аз обратно на последния Шел, който видях - вътре бензинджиите все ще знаят накъде е пътя. И да - те си знаят..... Ама аз знам ли немски?!?!?!?!?! Кошмарът от миналогодишното европейско турне се завръща - с 3 глагола и 5 съществителни, които са единствения ми речников запас на немски, трябва да проведа разговор... и да разбера накъде да карам. От първи опит - нищо не става. Напускам бензиностанцията почти ядосана, но виждам как шофьор на тир слиза от камиона си и решавам, че тоя човек няма начин да не познава пътища, щом е международен водач. Почти се затичах към него. Той пък - почти се прибра обратно в кабината на камиона като видя моя устрем
. И така.... питах го.... на немски (без майтап) и той също на немски ми обясни нещо, от което стана ясно, че ако карам още 20 км оттам, откъдето се върнах, ще пресечем границата!!! И да ви кажа - точно така и стана
.
Вече сме в Чехия....., което всъщност е доста общо понятие, защото ние реално трябва да идем в градчето Чески Крумлов... Ентусиазмът ми се заменя рязко с поредна доза тъга по "умрелия" ми тел, недалновидността да си купя хартиена карта на Чехия от България, а дъждът, който почна да се сипе върху ни, се разплака вместо мене....
Карах едни 10-ина км напосоки......и накрая видях бензиностанция. Този път твърдо решена, че ако е небходимо, ще проговоря и суахили, но ще разбера накъде да вървя..... Не ми се наложи суахилито... намерих и си купих карта..... и в крайна сметка в 21 часа паркирах пред пансиона Вебер в Крумлов!!! Наливната халба с Гамбринос около 30и минутки по-късно помогна много за възстановяването на моето психологично благоразаположение.
От първия ден имам съвсем малко снимки - разбираемо. Нощните фота са от стария град на Чески Крумлов -
https://goo.gl/photos/xp8QjgEfP5T81KBb6" onclick="window.open(this.href);return false;.
Всичко от вчерашния ден е зад гърба ни. А пред нас е... замъкът Чески Крумлов и смятам да си дигна д....то и да го разгледам така, както само аз си мога!!! Чао и до нови срещи!
Разгледах снимките и филтри слагаш.....бравос!
