Децата се учат най-вече от примера на големите и то на тези на които вярват и имат за авторитети.
Децата ми са свикнали с моите режимчета, прочистващи дни и пр. Знаят какво и защо правя, но никога не съм им натяквала и те да го правят. Просто свикнаха с наличието на много плодове и зеленчуци вкъщи. Знаят и делят храната на жива и нежива.
Днес минаваме покрай МакДоналдс (ходили са там само веднъж преди това). Малката иска сок. Съгласявам се, той е по-малкото "зло". Питам ги искат ли нещо друго. Голямата:
"Не. Аз не ям развалена храна."
Стана ми много приятно 
Явно има значение какво показваме и какво разказваме Но, само ако е подкрепено от личен пример.
. Редовно я подсещах да си хапва спортни бонбони или тя самата си искаше. Въобще, ако го обърнем на шега или игра децата ще приемат нещата много по-лесно. Но в това е и проблема - имаме ли нерви и време да мислим винаги по такъв начин и да сме настроени на такава вълна в това натоварено ежедневие?