forum.metsababa.net

Нели написа: За мен във всеки случай беше вълнуващо и ново и се чусвтвах като дете!

Качих се на кон! Много хубаво било!
За да не е чак толкова кратко: отидохме за 4 дена до Триград, ей така, за да ни е по-далече от Варна (шегувам се). Всъщност моят мъж има приятел от детството, който цял живот се е занимавал с коне - като дете е яздил, бил е състезател, в някакъв момент е бил вицешампион за България, но отдавна, не зная кога точно, човекът сега е около 50 годишен. После се е занимавал с отглеждане на коне, изработка на седла, обучение о езда... Сега този човек работи в Триград в един хотел с конна база (казва се "Аркан хан"), където организират какво ли не с конете - от почасова езда и индивидуални уроци до едноседмични преходи с коне от Триград до морето. Отиването в Триград беше с цел аз и децата да се качим на коне (мъжът ми е яздил още като дете при този човек), но и мъжът ми да се види със своя стар приятел. Човекът се оказа прекрасен, не съм сигурна дали познавам друг толкова добър човек. Свестни хора, интересни хора, обаятелни хора - такива хора познавам. Толкова излъчващ доброто като този човек - за друг не се сещам. Освен това ми направи впечатление още нещо - това е един щастлив човек - личи се по излъчването, по погледа... От него това все едно струи като светлина... Не е богат и дори непрекъснато прави разни неща безплатно за напълно непознати хора (например отказа под предлог, че часовете му са заети, да качи на кон турист, слязъл от скъп мерцедес, с маркови "outdoor" дрехи и с копринено шалче на врата, срещу немалка сума пари, за да качи на същия кон дете от селото, което гледа конете всеки ден, като минава, разбира се - безплатно), работи ден и нощ, без почивен ден, без отпуски... Шастлив е обаче - прави това, което иска - занимава се с коне и с деца - нещата, които най-много обича, няма началник, тъй като част от конете в конната база са негови и за тях отговаря той. Срещата с такъв човек е рядкост и е много ценна!

Освен това, в интерес на темата за новите преживявания, ще споделя, че цялото семейство се качихме на връх Св. Илия над с. Ягодина с джип. Интересното в случая е именно качването с джипа - до там има път, но по него се правят... оф-роуд състезания. Представете си що за път е! Доста екстремно изкачване и после слизане беше, а освен това, тъй като трябваше да се съберем в джипа две семейства, аз и таткото на другото семейство се возихме... в багажника. Багажнъкът разбира се беше с прозорци и пригоден за пътници с монтирани някакви две седалки, но повярвайте, усещането си беше като в багажник.
Е, това е засега от мен - кон и багажник на джип - страшна комбинация.

Само да вметна, защото ми се струва интересно - конят се казваше Вещица. Значи - яздих Вещица!

Нели написа:. Значи - яздих Вещица!

Другия път - метла

Нели написа:.... Срещата с такъв човек е рядкост и е много ценна!

Страхотно! Браво!
Има много такива хора по Родопите и Балкана. Огромно богатство са!

Малко снимки: https://www.facebook.com/media/set/?set ... d01137ece2

Аз пък да не остана по-назад от Нели
Днес участвах в АртБазар в Борисовата градина
Имах си магазинче със 2 полички: една за картички и една за медальончета
Интересно беше усещането.
Придобивам нов опит и поглед върху нещата
Че и дори продадох няколко неща

Днес точно разказвах на Сиана какво е чувството, когато си успял да направиш хората щастливи с нещо, което ти си създал. Наречи го тщеславие, но понякога имаме нужда от това.

Както и да го наречем - чувството, че това което си създал радва и друг е прекрасно
Аз съм се пристрастила към него

Хей, Верче,
"Ако можех да имам едно
магазинче със две полички,
бих продавал, познайте какво..."

Поздрави за участието в арт-базара!

Нели написа:...
"Ако можех да имам едно
магазинче със две полички,
бих продавал, познайте какво..."
...

Да!

В неделята карах колелото на Алекс, което е 20 цола :1140 минимум 2 часа, в парка, сега имам мускулна треска на бедрата и ме боли д...то заради седалката му. Ама добре се позабавлявах.